Децата с наднормено тегло

Споделям мнението ти.

Точно децата на такива родители обичат да си си хапват скришно много джънк, защото им се струва нещо мега-яко, тъй като сякаш е забранено!
  Под формата на шега ще вметна - на лошите готвачки децата винаги са кльощави, сякаш примрели от глад.

Хахаха  Много хубаво казано

И да не забравяме, че често деца хранени от едни и същи родители са с различно тегло - слабо и пълно дете. Това как ще обясните?

И, верно!
Ами за едното дете майката готви повече кексове и мекици, а за другото, което е по-слабо го е оставяла на самотек, вафли, джънк, квото намери  е яло и оставено на свобода не са му формирали невротично отношение към храната.

Познавам деца ,едното кльощаво,другото дудичка-вижда се много добре как са "взели"съответните гени-майка доста пълна,баща като клечка.Момичета са  с малка разлика-т.е хранени са еднакво.

Моите племенници са така.
Момчета са.
Големият е слаб като баща си, малкият е като майка си, пухкавелко.
Много ми се сърдят, като им казвам, че трябва да го ограничават. Той бил дете и не трябвало.
Яде по 5-6 филии хляб, на едно ядене!
Отделно се е научил да меси, той вече е 8 клас, прави разни тестени истории, абе у тях тестото е на почит.
Е, това ОК ли е като родителско поведение?
Да добавя, че вече има високо кръвно и два пъти припада в час по физическо!
Дори ЛЛ не може да ги убеди, че детето трябва да се ограничава и да се движи! А той е мързелив и не му се мърда даже!

Кой питаше дали ще се откажа от детето си, ако е дебело?
Няма, но ще бъда много нещастна!
Слава Богу, че моята дъщеря навреме осъзна нещата и сама си промени храненето.
Тя не ме е видяла да ям дюнер, пица, дори хляб не ям от 6 години.
Чипсове не купувам, единствено шоколад обичам , тя също.
Имаше залитане по джънка, малко на инат, все пак е в пубертета и трябва да оспорва моя авторитет , но от пролетта сама спря тези неща!
Сега е много горда и доволна, че отслабна доста, въпреки, че не е имала излишни кг.

Вие наистина ли мислите, че само храната е в основата на наднорменото тегло при когото и да било- дете, мъж, жена?

В никакъв случай не е само храната. Има значение гена, движението, други заболявания и т.н. Но храната е в основата. Може много да подпомогне или да затрудни процеса на напълняване или отслабване.
А различните деца на една майка - това че майката готви еднакво не значи че децата ядат еднакво. Аз бях като прахосмукачка, а брат ми нямаше сила на света, която да му вкара нещо в устата. Резултатът е ясен.

Не, не е това причината. Обикновено слабите хора ядат даже повече.
Сетра ми като дойде на гости изяжда седмичното количество хляб на семейството. И си е клечо.
И тъй като не намирам нищо градивно в приказки ама моето дете, ама моята сестра ... обобщавам мнението си.

Проблем с килограмите имат не децата, които не се хранят правилно /сами или от родителите/ , а тези на които генно им е заложено. Именно на тези деца родителите трбва да помогнат. Помощта не се състои в ограничаване на храната и вменяване на чувство за вина, а чрез естествено забързване на метаболизма, контрол на инсулина/ и увеличаване на разхода на енергия /спорта реално пак оказва влияние върху метаболизма и инсулина/. Много просто на думи и трудно за изпълнение. 

Това за инсулина е много вярно и страшно важно, но малко хора го знаят.
Дори лекарите, имам предвид ЛЛ, не го следят превантивно.

Наднорменото тегло често е лампичка за нещо в организма или психиката на детето.
Като дете винаги съм защитавала пухчовците в училище, в компанията, в работата. Смея да твърдя, че често това са най-точните, преданите приятели, истински ценните хора.

Четох, четох.......обичайните неща, почти всичко се върти около навиците за хранене. За гени, костна структура и етц. почти нищо май не видях
Какво да правим майките с пухкави деца, ЗЛОЯДИ, извинете ме за големите букви, които поради пристъпи като малки са били на урбазон, не продължително време, но през няколко месеца по курс, като вземе да се души, облива в студена пот и не може да диша. Мисля само една майка прочетох с подобен проблем.
Синът ми е такова дете, злояд и пухкав, не дебел, но си има съвсем ясно изразено коремче, на 9 години е 40 кг. Педиатърката, детски енодкринолог, последния път като го водих преди месеци каза - оооо, вие сте дебели и ми дръпна една лекция как съм го гонела с лъжицата да го натъпча. Е само дето не обърнах бюрото върху нея! Първо, че беше пред детето, второ - че ме обвини как съм го тъпчела, при положение, че аз се моля да изяде нещо и трето - лекар моля ти се, ендокринолог, сякаш не помни като ми изписваше антихистамините!
Та така, синът ми е злояд, става и излиза от стаята, когато се яде плод и зеленчук, казвал ми е "мамо, не ме целувай, миришеш ми на ябълки"!!!!!
Как да храня такова дете и да е здравословно? Слагала съм му течни витамини върху пицата, който ще да вярва.
Ходи 2 години и кусур на карате, влачих го против волята му, нали, да спортува. Ами не мръдна изобщо нито на килограми, нито на полезни навици, до деня, в който треньора излезе от залата докато се преобличаха децата и изрева високо и ясно, как шкембето му било като папийонка. И там не стъпих повече, тръгна на тенис на маса, харесваше му много, треньора започна да ходи зад гърба ми да  му повтаря, че има корем. Обясних като човек, че детето е злоядо и т.н., да си спести коментарите, онзи отиде на другия ден да му обясни как трябвало да яде по половин паница!!! И там не се показах повече, водих го на плуване, ами то тук където живея има един басейн и то е отворен само лятото. Ходене пеша - добре, винаги когато имам възможност, тук вече идва характера на синчето, което си е откровено мързеливо. Ама какво от това, познавам и други мързеливи деца, които ядат джънк и готвено, и какво ли не, и са слаби, та чак кльощави.

Какво да правим ние с такива деца, та да ги гледаме здравословно, м?
Не искам да става невротик, не искам да расте комплексиран, но аз каквото и да се опитвам, минават хора след мен и опропастяват всичко.
Не мога да си тъпча детето насила, аз бях злоядо дете, въпреки че признавам, ядях повече неща отколкото той сега, никога, ама никога не бих принудила детето си да яде нещо, което не иска, за мен това не е вариант, да го тъпча, да крещя, а той да ме мрази.

И какво да направят такива като мен?
Опитвам да говоря, да давам личен пример, и какво? Не ми се получава, поне засега, със сигурност....

Проклетница, кажи малко по-подробно какво и колко яде и какво не яде детето ти? Дай едно примерно дневно меню да помислим заедно. 

ами вчера например е изял 2 понички и една баничка със сирене на бела
и е пил мляко, една чаша с какао и една без
и това е
да, нездравословно, и въпреки това доста малко

така е от около 2 - годишен, преди това ядеше всичко, хранех го от кухня (моля който няма какво полезно да каже, да ми спести лекцията как съм го опропастила като не е ял домашно приготвена храна, за информация, още като бебе плюеше сока от моркови и ябълки), готвеха между другото много добре, спаначена супа, рибка, картофче, абе всичко ядеше
и просто спря в един момент
и мина на солети и хляб, къде препечен, къде на попара със сирене
правила съм какво ли не - да режа краставичките и сиренето като цветенца, листенца, плодовете във формички каквито позволяват, та дано изяде нещо - тц, НЕ!!!
До някое време поне банан хапваше, после и това спря, в яслата и градината най-редовно му оставяха плодовете за закуска в шкафчето.
до едно време хапваше пилешка супа и тараторче, и това спря да яде
от време на време яде макарони със сирене, готвено - чудо да направя, не мога да го сговоря да яде, а пак повтарям - за мен принудата не е вариант, в никой случай
в къщи се купуват достатъчно плодове и зеленчуци, вярно, плодовете си ги ям основно аз, но с баща му не сядаме на маса без салата, и то голяма
Готви се, рядко се яде суха храна, и все пак, както вече писах - със сина ми не ми се получава отникъде ....
на училище естествено яде боклуци, не мога да го спра, а не го и преследвам, полза никаква, ще почне да се крие и да ме лъже, кетъринга също не е по-добър
питала съм - добре, защо можеш да опиташ новия вид кубети примерно, но не щеш да опиташ праскова например, обръща се и казва - мирише ми лошо
е какво да направя??
чувствам се крайно безпомощна и откачам, когато прочета че в основата на всичко били здравословните навици за хранене
ами като не яде???? да го оставя дори и без боклуци за ядене?
и това е ставало, в пристъпите ми на отчаяние, и като ми каза - ами аз мога и да не ям.....и ми мина много бързо желанието за налагане......

И аз четох, четох и ми идват на ум традиционалните отговори за проблема детско свръхтегло - гени и неподходящо хранене. Децата не могат да избират какво да ядат. Родителите правят избора на тяхно място. И много често, майки, които са много добри готвачки,готвят толкова много неща, че могат да нахранят не само техните хайвани, ами цял пансион дечица. Явно тези майки си имат техните си проблеми и комплекси, които избиват в приготвяне на храна в прекалени количества.
Разбира се, има и изключения.
Мина ми през главата и една друга мисъл. Да има хора,които ядат тестени и сладко без видимо да променят теглото си и да изглеждат здрави. Това продължава обаче само до едно определно време. После идва сметката за плащане, в смисъл започват здравословните проблеми.
Малко грубо звучи коментара, че майки, които са лоши готвачки имат кльощави деца. Да останем в границите на добрият тон