Децата с наднормено тегло

Случайно попаднах на тази тема и намерих толкова болезнено познати неща...

Проклетница, имам дъщеря, която беше на преднизонон заради алергично/дихателни проблеми.  Точно като сина ти е злояда с много силно чувство за обоняние.  Всичко и мирише.  Водила съм я на лекари и на терапевти за хранене в Щатите, където живеем.  Терапевтите за хранене (feeding therapy) ни помогнаха да разширим броя на храните, които яде и създадоха положително отношение към храната.  Ако има в България, опитай.  Дъщеря ни яде някои зеленчуци и плодове.  Слаба е, дребничка на ръст, с нормален BMI, но се движи много.  

Мъжът ми изисква от нея да ходи по минимум 5 часа на седмица на спорт или танци.  Сама си избира точно какво ще прави - в момента е на футбол, плуване и степ.  

Аз имам уговорка с нея, че тя ще опитва едно малко залче от всяка храна, а аз никога няма да я насилвам да яде неща, които не и харесват.  Съгласява се да хапне залък и от храни, които и миришат, но след това обикновено не ги яде.  В редки случаи си иска втори залък.  Аз винаги си държа на думата и не я насилвам въпреки, че това ми е коствало огромни разправии с бабите...

Разбрали сме се, че поне веднъж на ден ще яде месо и зеленчуци.  Единствените меса, които яде са пилешки и рибени хапки, принцеси с телешка кайма и бъргери.  Гледам вкъщи винаги да имам пилешки гърди или кайма и и приготвям на нея отделно вечеря...  За щастие яде краставица, маруля, царевица, моркови.  Не ми позволява да смесвам зеленчуците обаче, защото краставицата започвала да и мирише на морков и т.н.  Обикновено слагам всяка храна отделно.  На вечеря сервирам пред нея първо зеленчуци, след това протеин и след това въглехидрати, които са печени, варени картофи, кафяв ориз или пълно зърнена паста.  Бял хляб яде рядко, защото аз купувам само пълно зърнен.  

От готвените манджи яде само 3-4, ако са направени почти без сол и подправки.  ММ и аз ги имаме за безвкусни, но тя ги яде така и ние си добавяме сол.  

Ако мога да ти помогна с нещо, пиши и успех на детето.  Промените са бавни и изискват много постоянство, но не се отказвай.

Благодаря на всички за мненията
мисля, че успях да си взема неща, които ще са ми полезни
и разбира се, продължаваме, отказване няма

п.п. само по отношение на това, че щом като не мога да го затворя в къщи, и не съм можела да се сърдя на хората, които му се подиграват, това не мога да го подмина току-така. Аз не се сърдя на никого! Но това за мен е липса на възпитание и още по-пълна липса на педагогически подход. Тук не става въпрос децата да го подиграват, не съм чула, нито той се е оплаквал, той не е и толкова пълен, колкото явно съм ви оставила с такова впечатление, тук става въпрос за треньори, при които съм го завела да го учат на спорт и дисциплина. Кое е по-правилно? Да се подиграваш на едно 6-7-8- годишно дете, че има корем или да го натовариш повече????? Ами не мога да се примирявам с такова отношение, аз съм сравнително образован и доста разумен човек, не ме мързи да полагам усилие, бях писала че повече от 2 години го водих на карате ПРОТИВ волята му, защото мислех, че бойния спорт ще му даде дисциплина, увереност, значително физическо натоварване. Значи, не е като да нямам инат и постоянство. Но простотия и подобни методи на "вкарване в пътя" чрез присмех и унижение - е, не. От децата и околните може и да не мога да го спася, но поне треньор и лекар мога да му избера.

А бе големи са тъпанари понякога  А най-вероятно и въпросните господа никак не са снажни, макар да са спортисти. То човек ако можеше да реагира правилно на момента можеше да ги натикаш .... да не казвам къде, с подигравки, но се афектира всеки при подобна простащина.

Мога да предложа още един съвет, когато детето не иска да яде зеленчук или плод. Вместо да го насилваш опитай да му кажеш, ти няма да ядеш домат, забранявам ти да ядеш домат, той е само за нас с баща ти,ако детето с течение на времето започне да проявява интерес към доматите, родителят трябва да знае, че проблемът детето да не яде домати и да не ги харесва е в него и в грешния  родителски подход на натиск.

Много интерсни предложения! Мисля, че ще са полезни на доста родители. Аз се присъединявам към правенето на храната интересна и необходима, под формата на игра, приготвяне на обяда си сам(надявам се няма да е в състояние да си прави банички или понички ). А защо не и вечеря за всички от семейството. Повече отговорност и култура към храната и за какво точно служи. Не само за удоволствие от вкуса, а и като гориво за тялото.

Нещо ми се коментират причините поради които едни са слаби а други дебели.
Нито разните размисли и страсти от последните страници.
Интересно ми е какво трябва да се прави ако едното дете е злоядо и трябва да вършиш чудеса, за да хапне нещо, а другото иска да изяде целия свят и трябва да му обясняваш как трябва да се ограничава. Защото здравословното си е здравословно, а количеството си е количество.
Идвали са приятелки на дъщеря ми вкъщи. Кльощави такива. Сипвам еднакво. Кльощавата изяжда половината и иска и втора филия хляб за останалото. Дъщеря ми и казва "мама не дава втори филии".
Какво трябваше да направя за да съм форумоудобна? Да оставя кльощавата гладна? Или да дам на нея и да откажа на дъщеря ми?
И тази и другата кльощава, която често идва вкъщи ядат доста вафли, снаксове, шоколади (често и точно преди ядене), вечерят в 21-22 ч. и т.н. Третата, която идва по-рядко - също. като кажа, че не може сега да се яде сладко, защото след 15 мин. ще обядваме, ме гледат като извънземна и все пак си изяждат каквото са си наумили (дъщеря ми си гледа жално и си трае).
За сравнение - вкъщи се вечеря в 18-19 ч. (ако е втора смяна към 19,30 ч.) Вафли, бисквити и шоколади има когато ги донесат баба и или някой гост. В шкафа все още стоят някакви от началото на лятото. По-често се нападат от приятелките и. Кексове/сладкиши правя три-четири пъти годишно и тя не ги яде, защото все са с някакви плодове. Сокове купувам по изключение. Не разрешавам по повече от чаша на ден.

А сега да премина към това, заради което тръгнах да пиша

Дъщеря ми беше злояда (или ако повече ви харесва - капризна) като малка - някъде до към 3-4 годишна.

Още от тогава, а и досега прилагам един метод, който сигурно е измислен отдавна и си има официално име, но аз си го доразвих сама покрай начина по който майка ми ме научи да ям разни неща и го наричаме "Дозата гадост".

Всеки път, когато ядем нещо, което е решила че не яде, тя трябва да опита едно парченце.
Наричаме го "дозата гадост", защото не се опитвам предварително да и обяснявам коооолко вкусно и полезно и коооолко много ще и хареса. Напротив. Казвам "Знам, че не искаш и че сигурно няма да ти хареса, но не ме интересува. Това е дозата гадост, която тябва да преглътнеш, после яж каквото си искаш" или "Да, това и аз не го харесвам, ето също ще хапна парченце" (така и двете проядохме сьомга  ). Дори и да не прави ужасяващи физиономии и да не се опитва да преглъща въпросната "гадост" не я карам/моля да яде втора или трета хапка.
Ако вчера гадостта е била печена тиквичка и днес пак има печена тиквичка и още нещо, дозата гадост ще е е другото нещо. Понякога между гадостите минава и месец-два. Първите няколко пъти не го давам самостоятелно, а да речем мноооого малко парченце с хапка хляб (или с нещо друго, което маскира или допълва вкуса на гадостта), на следващия път малко по-голямо парченце пак с хляб, на още последващия или са с равни големини или пак е малко парченце, но вече без хляба. Месеци, година, две по-късно прояжда въпросните гадости и даже и стават любими. За последните две години прояде печени тиквички, пипера (чушката) на пънениете пиперки, цвекло, лук (суров и печен), сготвени моркови, домашни пълнозърнести бисквити, свински пържоли и т.н.... С царевицата, граха и готвеното зеле например е на приливи и отливи. Ако е прояла нещо, а после е решила, че не го яде, не натяквам и не напомням какво е било миналата седмица/месец.

Това да приготвя нещо сама е идейно, но не помагаше. Например още на пет години мяташе палачинки като професионалист, но категорично отказваше да ги яде. Пече от пълнозърнестите ми гофрети, но гризва само най-крайните хрускави трошици и то веднъж месечно.