Децата с наднормено тегло

 Ето тук намерих диета на д-р Байкова за деца над 10г http://www.zdravni.com/dieti/1661-dieta-na-d-r-baykova.html

Диетичен режим в диетата на д-р Байкова, предназначен за деца над 10 годишна възраст
 
Диетата може да се прилага и при възрастни.
 
Диета е 7 дневна:
 
1 и 2 ден едно и също
 
3 и 4 ден едно и също
 
5 и 6 ден едно и също
 
7 ден разтоварващ
 
 
 
ПРИМЕРНО МЕНЮ ОТ ДИЕТАТА НА Д-Р БАЙКОВА
 
1 и 2 ден едно и също
 
8ч - 1/2 час преди ядене чай+зеленчук (един и същ за целия ден),след това млечен продукт(прясно,кисело мляко,извара)+същия зеленчук
 
10ч - чай+кисело мляко (айран)
 
12ч -1/2 час преди ядене чай+зеленчук , след това месо(пилешко,телешко,риба,яйце,свинско филе) + зеленчук
 
16ч =10ч
 
19ч = 12ч
 
Това се повтаря 2 дни - като ястията може да са различни всеки път, но трябва да са от едни и същи продукти. За обяд  е позволена комбинация от зеленчуци,но трябва същата комбинация да се повтори и на вечеря.
 
Например, на обяд може да хапнете пилешка пържола със салата зеле,морков,копър
 
А на вечеря - пиле със зеле на фурна.
 
За втория ден месото задължително пак е каквото сме яли първия ден (пиле),но комбинацията от зеленчуци може да е друга.
 
3 и 4 ден е почти на същият принцип, но тук вместо пиле, можем да включим друг вид месо или риба или яйца.
 
5 и 6 ден в 8;10 и 16 часа вместо зеленчук имаме плод(като са забранени бананите,гроздето и пъпеша).
 
7 ден може да е организиран самостоятелно или в комбинация плодове, зеленчуци, прясно и кисело мляко, на 8,10,16ч - кисело мляко; 12,19ч - месо по избор, но еднакво и за двата приема.
 
2 вида белтъчни храни, без зеленчуци и плодове! + 2л.течност
 
В диетата няма хляб, няма и захар.
 
Очакван резултат – минус 2-3 кг за седмица.

 Друга много полезна връзка според мен е тази http://mcrsm-varna.com/index-2.html
Тук водих сина си за гръбначно изкривяване и останах приятно изненадана, че имат и програма, бореща се с детското затлъстяване. За съжаление обаче малко родители са запознати с нея. Не се заплаща, спонсорирана е от общината. мисля, че само искат направление от личния лекар /поне за гръбначното изкривяване/.
Центърът се намира под стадион Спартак /Варна/- залите по спортна гимнастика

Това намерих като графика за момичетата.
ръст: http://www.halls.md/chart/girls-height-w.htm
килограми: http://www.halls.md/on/girls-weight-w.htm

 А това   за момчетата.
ръст:  http://www.halls.md/on/boys-height-w.htm
килограми:  http://www.halls.md/chart/boys-weight-w.htm

Milky аз не мисля, че има "стандартни" методи за отслабване при деца - много зависи колко е голямо детето, какъв начин на живот води, какъв пример дават родителите у дома. Те са деца, разбира се че ще им се хапват "боклуци" и нездравословни храни. Но ако от малко е приучено, че това е наистина боклучива храна и се позволява рядко и като порастне според мен не си я купува само. Това е много обширна тема и впрочем много важна! Но така на теория е невъзможно да се говори. Майка ми например всичко ми говореше и готвеше здравословно и не купуваше шоколад и прочие... ама аз какво правех вън от дома - не можеше да контролира

Аз не се сещам за пример за дете с наднормено тегло, което да има изградени здравословни навици у дома. Докато децата са малки, домашната среда им е най-важна и най-силно може да им влияе. Поне до един момент думата на мама, тати, баба е закон и се смята за единствено вярна - ето защо е изключително важно да се поставят основите тогава. И тия основи да са стабилни.
Не става дума да убеждаваш детето си, че шоколадът, да речем, е отровен. Нищо подобно - и детето някога само ще го разбере, при което ще излезе, че мама лъже. Вместо това, трябва да има достатъчно много и достатъчно вкусни и полезни алтернативи. Плодовете са нещо разкошно - хем полезно, хем шарено, хем вкусно и сладко и ако и детето да не ги обича всички, все някои ще му допадат като вкус.
Важното е да е научено у дома, че основните неща за хранене, са месо, яйца, риба, млечни, пълнозърнести продукти, плодове, зеленчуци, ядки и растителни мазнини. Когато има такава стабилна основа и порциите у дома са контролирани (после ще допълня защо наблягам на това), една пица или парче шоколад няма да доведат до наднормено тегло.

Защо казвам това за порциите - имам приятелка, която е малко по-малка от мен и сме израстнали заедно. Цялото й семейство е с наднормено тегло и тя от малка си беше пълничка, като по едно време беше напълняла доста. Като играехме, я викаха за вечеря и нямаше вариант да не се качи да яде - случвало се е пак да слиза после, но задължително се сядаше на масата. В което няма лошо, ама като поотраснахме и стана дума за диети (аз почвах темата, щото имах едни 10 кг. отгоре, които качих рязко в самото начало на пубертета и си ги носех много дълго време) и как се хранят в нейното семейство, се хванах за главата.  По 4-5 филии хляб на хранене си беше стандарт - заедно с някаква манджа и десерт. Разправяла ми е за количества, дето ми беше трудно да ги повярвам, но за тяхното семейство явно беше нормално и тялото й си ги искаше. Факт е, че отслабна доста, след като се отдели от родителите си - има още малко, докато стане елегантна мадама, но изглежда и се чувства много по-добре. Аз не спирам да я хваля, когато се видим, защото хем трябваше да го направи заради здравето си, хем и като я гледам сега, самочувствието й е много по-различно и става все по-очевидно, че се чувства много по-добре в кожата си. 
Защо ви го казах всичко това? Защото за нея беше невъзможно да го направи, докато беше у дома. Знам, че й натякваха, че била тийнейджърка, пък дебела, ама не правеха нищо по въпроса с храната, която сервират и със собствените си навици. Ето защо твърдя, че всичко трябва да се научи в детството - после всякакви девиации са поправими, ако знаеш кой е верният път.
И не мисля, че има универсална диета за дете - просто то не трябва да я чувства като такава, а трябва да е здравословна и съобразена както с нуждите на организма, така и с вкусовете на детето, иначе няма да продължи повече от 2 дни и ще завърши с нерви и скандали. А ако детето е по-голямо, има смисъл и от умерени и внимателни разговори (че и анорексията никак, ама никак не е шега работа, а насадят ли ти веднъж идеята, че си дебел, може и цял живот да не се оттървеш от нея) и включване на някой от родителите в "диетата" като пример и компания. Един вид, като на игра.

Като бивше дете с наднормено тегло, и то от най-ранна възраст, мога да посоча какви според мен са били грешките на моите родители:

1. Недостатъчно кърмене (да, майките не винаги могат да го предотвратят, понякога просто нямат достатъчно кърма, така е било с моята майка, но когато има кърма, е добре децата да са на кърма максимално дълго).
2. Прекалено много захар и изобщо въглехидрати в детството: в моя случай ставаше въпрос за всекидневно ядене на компоти, сладка, сиропи, тестено.
("бързите" храни поне при мен не са играли роля, защото тогава нямаше много такива в България)
3. Използване на слънчогледово олио като основна мазнина за готвене (заместете със зехтин и масло, слънчогледовото олио е прекалено богато на омега 6 мастни киселини, а те действат възпалително и са много вредни за всеки, не само за децата).
4. Недостатъчно стимулиране към движение, макар че за затлъстелите деца важи това, че нямат енергия да се движат, затова нямат и желание, така че не е тяхна вината, че не се движат, не са просто мързеливи. Но родителите могат да правят опит да стимулират поне тези физически дейности, които децата харесват - каране на колело, по-чести разходки, игра навън и т.н., дори и да не искат да тренират някакъв спорт.

За мен най-важното е да не се дават много въглехидрати на децата - да се ограничат в максимална степен тестеното, захарта, картофите, оризът (така или иначе не носят нищо ценно и полезно за организма). За сладко да се дават само плодове, не в големи количества. За сметка на това да се набляга на наистина пълноценни и полезни храни, каквито са месото и рибата, яйцата, пълномаслените (!) млечни, маслото, зеленчуците. При мен точно това се оказа от значение. И моля, без броене на калории и без насаждане на вина у детето, както се случи при мен (казваха ми, макар и на шега, че трябва да отслабна, а после продължаваха да ми поднасят същата храна ).

Като обща препоръка - гответе храната на детето, а не я купувайте. В максимална степен храната да е домашно приготвена, да няма купешки фиксове и миксове, да няма готови храни в кутии и пликчета. И най-добре родителите да дават пример, като самите те се хранят здравословно - нали разбирате, че не е добре само детето да бъде на отделен режим?

 съгласна съм, че ако у дома тези деца нямат подкрепа, трудно ще се получат нещата. Много вероятно е в училище да си купят един чипс, но и ако родителите им купуват такъв за вкъщи и после ги награждават за нещо в Макдонладс няма как да стане.
Според мен е много важно децата да не свързват похвалата или наградата с хапване, т.нар. черпене за щяло и не щяло. Ако искаме да ги поощрим за нещо по-добре да им вземем играка, да ги заведем на детския кт, отколкото в сладкарницата. Нека не им насаждаме, че храната е някокво положително изживяване, носещо някакво психическо удовлетворение.  Така има опасност в по-късна възраст всяка неудовлетвореност да компенсират с храна. храната е само, за да расте и живее организмът.

Така е, най-добре е изобщо да не се стига до затлъстяване, а още от началото детето да се храни правилно и да му се създават правилни навици. Ако у дома не се купуват десерти от магазина, а се прави по нещо здравословно от време на време или се ядат плодове, това ще бъде поведението, което ще възприеме детето. Купешките десерти са изключително вредни по ред причини - и хидрогенирани мазнини, и много захар, и химия... Според мен високомазнинното нисковъглехидратно хранене е идеално и за деца, не само за възрастни, защото именно от здравословни мазнини и достатъчно белтъчини има нужда детският организъм, а въглехидратите могат да идват от зеленчуци и от плодове, които са по-богати на полезни вещества от хляба, картофите и ориза, а в същото време не съдържат толкова много въглехидрати и не повишават толкова много кръвната захар и инсулина (това е основният механизъм на затлъстяването).

Още нещо: установено е, че деца, хранени с малко въглехидрати, т.е. предимно със зеленчуци, но за сметка на това с много месо, яйца, млечни, са и по-концентрирани (т.е. по-малко хиперактивни), и боледуват по-рядко.

Оу, да, това пък съвсем го бях забравила... Аз докато растях, в моя град нямаше Макдоналд'с - затова и едва на 19 години станах свидетел на феномена 5-годишно дете, което уговаря майка си да го води там, понеже направило еди какво си (постижение някакво). И ми беше много странно родител съзнателно да причини на детето си тая помия.
Обаче. Пак казвам, не виждам нищо лошо да заведеш чаветата на сладкарница за 1 юни, или просто така някоя неделя. Но си много права, че това категорично не трябва да се свързва с награда. Храната си е храна и толкова. Не бива да служи нито за утеха, нито за награда, нито за наказание. Моите родители никога не са имали такава практика (ама буквално никога, никога не ми е е случвало да ме "награждават" с храна) и в една по-зряла възраст все пак развих някаква форма на емоционално хранене, с която още се улавям чат-пат, че се боря. Мога само да си представям какво би било, ако и родителите ми го бяха насадили като начин на мислене.
Относно въглехидратите... аз нямам деца (все още), но не бих ги лишила от картофи, ориз, пълнозърнест хляб и прочее. Въглехидратите са нужни на мозъка и - поне според мен - са част от всяка балансирана диета. Всичко зависи от източниците им - една шоколадова вафла се отразява на инсулина различно от филийка пълнозърнест хляб. Аз имах един период, в който захарта ми падаше от нищото и почти съм припадала по софийските улици. И все си вземах някакъв шоколадов десерт или вафла, който закрепваше положението, докато додрапам до вкъщи и после пак ставаше зле, та трябваше да ям сериозно. И като казах на баща ми, който е лекар, той ми се накара и ми каза, че трябва да си взема пълнозърнести сухари, които да си нося винаги в пликче с мен, вместо да ям чиста захар, която ми вдига инсулина до небесата и веднага след това захарта ми пада отново.
Абе, ботъмлайн - дозата прави отровата, нали знаете? Важното е децата да не бъдат оставяни на самотек и да знаят кое е доброто за тях. Това, комбинирано с добрия родителски пример, би следвало да е достатъчно, за да ги научи да преценяват сами как да се хранят и "навън". Движението и водата се подразбират, аз затова нищо не писах за тях по-горе. Само дето аз съм прекарвала летата навън (всяка сутрин - на разходка; следобед след 16:00 - игра пред блока, докато се стъмни), а сега пред блоковете е празно и децата си "играят" във Фейса,  

Аз пазя малкия от напълняване, като го свиквам на вкусна храна. Не му забранявам шоколад, но веднъж на две седмици му взимам божествена шоколадова тортичка, която му задоволява вкуса.

Държа първо да изяде мръвките, след това филия- ако няма място, без филия. Оставям го да яде колкото иска от качествената храна, то си показва кога има периоди на бурен растеж.

Не забранявам - когато е тичал цял ден по поляни, може да яде захар от пакетчета. Ама не изяжда повече от три, щото знае, че има по-вкусна храна.

В дните, когато е преял с въглехидрати, много трудно се води и се кара.

Като беше малък, не съм давала храна за награда, не съм го забавлявала по време на хранене- научих го да яде концентрирано и да харесва самата храна.

Още от бременна ядях много месо, когато кърмих, също. Млякото ми от първите дни буквално миришеше на телешко варено. Сега малкият е луд по телешко варено. Поставям месцето в основата на храненето и липсва непрестанен рев за джънк фууд. Щом човек може да яде месо без проблем, останалото се нарежда.

Имам няколко постинги за детското здраве и хранене
Ще се опитам да ги намеря и цитирам тук, че сега не ми се пише наново толкова много

Дикси, мозъкът има нужда от съвсем малко въглехидрати, а се чувства прекрасно от мазнини Ако се ядат неограничено зеленчуци, а и плодове (при липса на затлъстяване) плюс млечни, те дават повече от достатъчно въглехидрати за всички нужди на организма.

За хипогликемията: огромна грешка (и на лекарите) е да се смята, че е необходим редовен прием на въглехидрати, за да се предотврати. Напротив, предотвратява се с поддържане на захарта в нормални граници, а това става с нисък прием на въглехидрати и висок на мазнини. Пълнозърнестият хляб повишава захарта точно колкото и белия, установено е. Действието му върху организма е по-лошо отколкото на чистата захар, защото гликемичният му индекс е по-висок Освен това съдържа и голямо количество въглехидрати, не просто прекалено бързи, а това означава, че в кръвта едновременно се излива много глюкоза, тя вдига много захарта и инсулина, после те спадат рязко. И ето ти хипогликемия, дори при пълнозърнест хляб, защото характеристиките му са същите като на белия, разликата е минимална. Така че за всеки, който получава хипогликемия, включително за диабетиците, решението е да се консумират нисковъглехидратни храни с нисък гликемичен индекс, т.е. хем малко количество въглехидрати, хем се освобождават бавно - така захарта се поддържа в нормите, няма скокове и спадове и няма хипогликемия. А също няма и често пригладняване Това е особено важно при децата.

Това и аз съм го чела, ама, както писах и по-горе, децата обикновено се доверяват безвъпросно на родителите си (още повече, когато имат и медицинска диплома и 30+ години стаж). Може и да е самовнушение, но от пълнозърнест хляб и банани, да речем, се чувствам много по-добре, отколкото от вафли и шоколад (не че не обичам сладко - много дори, просто не ми се отразява добре).
Иначе съм чела много за ВМ-НВД и принципите й ми звучат много логично, обаче на мен ми идва рестриктивна. Много обичам картофи и плодове, също и бобови (грах, царевица) и не се чувствам комфортно, когато се лишавам от тях, нито пък съм забелязала негативен ефект от консумирането им. За мен храната е нещо приятно и следва да е вкусно. Обожавам пържола със свежа салата или сметана и краставица, обаче не мога да живея основно на това (то може и да мога, ама не искам - омръзва ми и почват да ми се присънват пресни картофки с копър  ). Иначе съм съгласна с логиката на въпросното хранене, просто аз съм си сладокусно добиче и обичам да ми е вкусничко.

не мога да намеря собствените си постинги по темата
освен един:


da допълня:
никакви чипсове, купени сладкиши, купени тестени, газирани напитки
вкл и подсладените с подсладител, защото от него също се дига инсулиново ниво и се трупа сланина
това важи и за енергийните напитки, които твърде много деца в БГ консумират без мяра
освен подсладителя в тях, отделно има и много кофеин, който също дига ударно инсулина

хляба е добре да се замени с варени картофи
ако се консумира паста, да е само домашно приготвена и да е повече соса от пастата
палачинки напр - да са предимно яйца и съвсем малко брашно или брашното да се замени с кокосови стърготини или млени ядки

това засега
със сигурност пропускам доста
ако се присетя ще дописвам

да добавя към моя пост:
никакви изкуствени подправки, само сушени и/или замразени такива
особено внимателно да се гледа на купените да не съдържат мононатриев глутамат, защото предизвиква качване на инсулина до небето

В един шведски блог преди малко видях, че е публикувана връзка към статия на южноафрикански професор за въглехидратите, има и за храненето при децата:

Children and carbs

The seventh point is that babies particularly should not be placed on high carbohydrate diets since the proper development of their brains (and facial structures) requires that the majority of their calories comes from fat and protein.  Yet many baby formulas are full of sugar and carbohydrate and cannot provide the proper nutrients for optimum development during childhood.

Similarly children who are obese already at a young age will most likely have CR and carbohydrate addiction and would benefit enormously by “banting”.   There is also growing interest that, at the other end of the age spectrum, the elderly brain (like mine) requires a high fat intake to protect it from the detrimental effects of aging.

Ето цялата статия: http://www.health24.com/fitness/Diet_Supplements/16-481-512,73175.asp

Всъщност за неразбиращите английски - накратко от мен: Особено бебетата не трябва да бъдат на високовъглехидратно хранене, защото мозъкът им се развива и имат нужда от мазнини и белтъчини. Много изкуствени бебешки храни са пълни с въглехидрати и захар и не могат да осигурят необходимите хранителни вещества.

При деца, които са затлъстели още от ранна възраст (както бях и аз ), Ноукс посочва, че вероятно имат устойчивост към въглехидратите и пристрастяване към тях, което означава риск от развитие на диабет. Затова е добре и те да се хранят по диетата на Бантинг (която е нисковъглехидратна). (Между другото има един американски ендокринолог, Робърт Лъстиг, който казва, че към 85% от затлъстелите деца са инсулиново резистентни, а при останалите има проблем в хипоталамуса, но това е сравнително рядко срещано, при повечето проблемът си е точно инсулинът, а това означава, че решението е нисковъглехидратно хранене.)

 Благодаря ви, страхотни неща сте намерили!!!

идеята за плачинки с кокос много ми хареса

Много интересни неща сте писали

Аз само мога да добавя, по себе си съдя винаги съм била малко пълничка и има две неща, които са ми повлияли:
1. Хранене до последния залък и с десерт.
2. Смесването на много неща в едно хранене -всичко се дроби и се бута. Например боб с нарязан хляб и салам вътре.   А не съм била злоядо дете, обаче така са днешните баби и дядовци бутат докато не се изяде всичко.

Това,което правя по-различно е , че откакто започна да се храни сам не карам сина си да яде това или онова и му давам избор. Например слагам в една чиния зеленчуци,маслини, яйца и/или месо, хляб и той си взима каквото иска. Веднъж яде месо, друг път е вечерял филийка хляб и чаша мляко и друго не е искал. Не стигам до крайност наблюдавам какво яде, но не държа на всяка цена това или онова да се изяде. Случва се често сутрин да пие само мляко или да яде плод и после направо да обядва. Правя домашни бисквити и сладкиши и гледам да не яде сладко всеки ден.
 Останалото зависи от личния пример.

Русалуна, да и аз смятам, че това е правилния подход с децата
но за съжаление вече затлъстелите деца са загубили онази детска способност да се ръководят от нуждите на тялото си както и чувството за ситост


да добавя към моя пост:
никакви изкуствени подправки, само сушени и/или замразени такива
особено внимателно да се гледа на купените да не съдържат мононатриев глутамат, защото предизвиква качване на инсулина до небето


и последно - даденото меню на първа стр е ужасно тежка диета за един подрастващ организъм
особено пълната липса на мазнини и многото малко протеини, което в дългосрочен план ще доведе до сериозни здравословни проблеми
иначе да, че него ще се отслабне рязко, но за сметка на здравето и психиката
да не говорим, че е и краткосрочно а после какво?

деца с такива проблеми имат нужда от дългосрочна стратегия, от режим, който да спазват цял живот
режим, който ще ги научи да слушат тялото си и да го променят според нуждите на тялото си
режим, от който ще може да се правят малки отклонения при специални поводи и после отново да се връщаш на него без проблем
иначе се завъртат в йойото и ... няма излизане от там или ако има е много трудно

да не забравяме и факта, че броя на мастните клетки расте до края на пубертета
после е постоянен цял живот
затова е добре този проблем да се хване и неутрализира навреме, докато мастните клетки са още малко на брой

Интересна тема. Аз наблюдавам децата около нас откакто се е родила дъщеря ми. Ето какво видях - има малко деца изглежда с предразположеност. Познаваме се с едно дете с наднормено тегло още от бебе. На 1 годинка тежеше 20 кг., майката се опитваше да го храни нормално, но трябваше да му дава докато спре да плаче от глад. Жената определено беше загрижена и правеше опити с консултации по лекари да намери решение. Сега момичето е на 7 години, спортува активно, плува, но пак е доста едро.

Познавам още 2 деца на 7 години с доста наднормени килограми и може би е нещо свързано с психиката и физиологията. Едното дете като не го виждат родителите ходи и проси храна от децата. А другото намира всевъзможни начини да получи повече пари за лавката и си кува храна, а е казало че са за други неща.

Мисля си, че от 30 деца, които познавам само тези 3 имат изразени наднормени килограми. Но пък почти половината деца са застрашени от напълняване. Аз си мисля, че и детската градина оказва влиание - там настояват да си изяждат всичко и веднага слагат децата да спят. От групата на дъщеря ми от ДГ почти всички момичета имат кореми.

Ето едни препоръки за здравословно хранене - http://fnap.government.bg/UserFiles/File/Hranene-info/Preporyki_3-6_g.pdf . И физиологичните норми за хранене на населението базирани на Наредба 23 на МЗ

Страхотна тема! У дома това е проблем номер 1 за разрешаване. Синковеца като беше по малкък си вървеше едър и на килограми и на височина. После в пубертета си отслабна и доста се издължи. Започна се едно залитане по фитнеса и сега стриктно следи какво хапва, колко тренита и въпросната мускулна маса/ най важната, за правене на впечатления/.
Номер 2- дъщерята винаги била с нормално тегло до  момента на преживяването на един инцидент преди първи клас. Там едно дълго лечение със сериозни лекарства доведе до леко покачване на килограми. Сега след като всичко отмина и навлизането в пубертета се започна едно следене от нейна страна на какво е правилно и какво количество трябва да се яде. Не я ограничавам, не я и спирам само давам насоки за това кое е правилно.

Аз подкрепям мнението на Русалуна.
Намирам, че храната и навиците за хранене в първата година са много важни. Децата на тази възраст имат чувството и рефлексите... Като се наядат и не искат повече. Това в определени дни е след две лъжици, а в други след две купички ядене или съответното време на сучене. Кърменето също е важно. Освен това си знаят какво им се яде и това е обикновено това, от което се нуждаят. Моето растеше на "вълни": изведнъж почваше да яде много и след седмица и купувах нови дрехи.
Много мразя като гледам разни баби, включително и моята майка как отвличат вниманието на децата за да вкарат още една лъжица. Яденето е важно нещо. Ние сядаме на маса и се храним без самолет чета, телевизор и прочие.  Като се наядем правим други неща. Ядене по между другото ограничавам.

При мен, на детска зумба, идват доста деца с наднормено тегло
добре им се отразява, както всяко друго движение.
но най-важното е правилното хранене, разбира се
всякакви сладки неща, чипсове и подобни, газирано...всичко, което децата обичат трябва да се ограничи на минимум при деца с наднормено тегло
и повече ДОМАШНА ХРАНА-без подправки и консерванти
това съсипа според мен телата на поколението сега...
защото все по-малко майки готвят. с това обилно предлагане на храна навън-пици, дюнери...
все по-малко спорт, повече пред компютъра и с тези храни...
успех 

Знам,че темата е стара но съдържа доста ценна информация и може да се окаже полезна не само на мен.
Имам момче на 6г. и половина,започна да качва повече килограми миналата година. Ограничих нещата и за изминалата 1 година е качил 1кг, обаче върви нисичък. Има периоди в които ми се струва,че детето буквално се "издува" ,това е нещото което не ми дава мира и се реших да потърся помощ от мед.лица.
 Заведох го в спортният диспансер,хората ни обърнаха голямо внимание. Измериха височината и го качиха на електронен кантар /не знам точното наименование на уреда/ от тези,които показват % мазнини,мускулна маса и т.н.
Детето е 115 см и тежеше 35 кг. мисля,че макс. за тази възраст теглото беше 29-30 кг. Казаха да ходи на гимнастика,по някаква програма 14 дни. Правят упражнения,бяга на пътека и на крос тренажор. Спрях всички, пици,мекици,сандвичи,бял хляб и т.н. По принцип детето не консумира сладки неща,не пие абсолютно никакви сокове и безалкохолни/това пък е абсурдно просто/ дори бих добавила,че със захарта е на минимума. Обаче яде страшно много кашкавал и сирене,а те са доста мазни. Детето ходи на предучилищна и там се хранят с храна от кетъринг  фирма. Дават сандвичи,кифли,локумки и кремове-нишестета. Искам да спре да яде там, но той иска с другите деца. Разбирам го,но нямам силата да променя менюто.


Приемам всякакви съвети,за да му помогна. Записахме го на спорт, 3-ри пъти седмично по час и половина.Ще опитам да го убедя да закусва вкъщи вместо в училище поредният сандвич.

Проверили ли сте му бъбреците? Понякога това "издуване" може да е от задържане на течности, да не може да изхвърли водата, която поема.

Говоря от собствено име - като дете, което бе пълно и като майка на дете, на което помогнах да отслабне.

Аз - хранена от строга баба с фигура на богиня. Брояха ми се хапките, правеха ми се забележки. Ядях толкова здравословно, че свят да ви се завие. Имам сетра - тя поднормена, аз дебела. Мразех храненето у дома, ставах все по-дебела и хляб и сладко знаех, че у дома се яде тайно. Те тайно от мен, а аз тайно от тях  С навлизането в пубертета оказах пълна и вече явна съпротива и липса на съдействие на техните опити да ме вталят. На 20 по идея на приятелка започнах строга диета, толкова се вживях в диетата, че станах анорексичка. Оживях. Обичам да ям - изпитвам удоволствие от това. Мразя плодове - винаги съм ги мразила. Обичам тестено и пържено. Здравословната храна ме кара да се чувствам гладна и ненахранила се. Това е равно на усещане да съм нещастна. Колко време умишлено се карате да сте нещастни?

Дедето ми е на 10. Напълня постепенно със започването на училище. Ходих на диетолози, водих я по стортове, правих изследване за храни, пусках тема тук и да ви кажа резултата бе, че я комплексирах. Готвех като луда, обяснявах и говорех как да се храни и какво да си купува в училище. Един ден трябваше да я заведа на зъболекар и отидох в междучасието да я взема и видях как яде сладко. Щом видя, че съм я видяла просто се ужаси!   Моето дете, което очаквам да ми споделя лични неща растейки се криеше от мен за да яде сладко, а после ме лъжеше какво си е купила. И за това виновна бях аз! Много се разстроих и осъзнах, че това е грешен път. Тя обича сладко, явно като мен изпитва удоволствие от него. Не иска плодове - така си гният в купата на масата. Детето ми иска шоколад и аз я лишавам от нещо любимо. Тя расте с мисълта, че може да изпита това удоволствие само ако не съм наоколо. Прочетох пак коментари на родители помогнали на децата си да отслабнат и направих собствен режим.

Отслабването не е сложно - това е контрол на инсулина. Значение има и какво и кога се яде.

Сутрин давам сандвич + зеленчук
Обед се яде доста добре - започва се с голяма и богата салата, супа или основно + десерт /обезателно!/
Лека следобедна закуска - ако си е у дома, а като е на училище каквото сама прецени.
Вечеря - пРотеин + голяма салата

Този начин на хранене е известен като хранителен режим на Пепе - принципа е до обяд се яде обилно. След 15 часа се спира приема на въглехидрати. Вечеря до 20 ч., която е от протеини. Преди всяко хранене се пие голяма чаша вода.

Детето НЯМА забрани и яде обилно. Каквото и е на душата и е любимо може да се хапне, но преди обед.

Но това не бе най-главното. Купихме си с баща и спортни екипи и започнахме всеки ден да ходим тримата на един стадион - ритане с баща си, тенис с мен, волейбол, бягане. Ходим заедно на плуване, на танци, на фитнес. Звучи много забавно, но НЕ Е!   Отначало всички бяха ентусиазирани, но след месец два само любовта към детето и видимите резултати бяха причината да я влачим натам. Понякога умирам от притеснение защото знам колко неща ме чакат да свърша, но ходим. Целта е поне ЕДИН ЧАС ВСЕКИ ДЕН АКТИВНИ УПРАЖНЕНИЯ. Целта ми е да видя, че хубаво се е изпотила. Ако вашето дете не е алергично го водете на плуване всеки божи ден, но от другите спортове не мисля, че се натоварват достатъчно за 1 час.

За 6-8 месеца порастна с 4 см. и отслабна с 3,5 кг. Това реално си е огромно постижение.  

Сега малко се поотпуснахме с новата учебна година и нашата постоянна ангажираност и кантара пак тръгна нагоре, но ще се хванем в ръце. Това е начина по който помогнах на своето дете - без никакви ограничения да отслабне. Надявам се да съм направила по-лесен живота и в бъдеще.

Знаете,че има деца ,които още от малки са като прахосмукачки-непрекъснато нещо подхапват,нищо за ядене не остава незабелязано около тях,искат си,ядат колкото възрастните,крият се ,крадат храна и пари за храна,искат си храна от приятелчета,техните родители,казват че цял ден не са яли нищичко.Т.е -много трудна работа за някакъв ред при яденето.Аз мисля,че тези деца имат здравословен проблем,но когато родителите направят консултация със специалист,нищо не се открива.На такива деца родители и лекари са големи длъжници и техните проблеми се точат и задълбочават с годините.
Та,въпросът ми е знаете ли  за реални болести,хормонални нарушения и всичко от медицински произход,което има връзка с болестно  повишен апетит при малки деца,бебета включително.

Чудесна тема и много наболял проблем, според мен. По темата мога да кажа две неща от личен опит.
Първо от опита с моите деца. На всички е ясно, че боклуците са вредни. Но не всички знаят, че от консерванти, оцветители и прочее химикали се пълнее. Аз го установих с абсолютна сигурност. Децата ми не са пълни, даже напротив, но определено в края на лятото са с по-загладен косъм от края на зимата. През март-април вече са кожа и кости, което принципно им е нормалното състояние. Каква е разликата в храненето? В къщи ядат еднакво и зиме и лете - готвено, плодове, зеленчуци, мляко, старая се да е максимално чиста и здравословна храна. Не ходят на стол, носят си в училище. Разликата е в боклуците. Лятото всяка вечер сме на площадката, където повечето деца дъвчат по нещо и то рядко е ябълка. И понеже ми е трудно да се преборя съвсем, разрешавам ограничено количество боклуци, които не смятам за фатални - зайо байо, солети, по някоя близалка отвреме навреме, много рядко сладолед. Зимата не ходим на площадката и съответно не се сещат за боклуци изобщо от ноември до април. Смятала съм го - като калории зимата ядат повече и се движат по-малко. И отслабват. Факт. Наблюдавам го вече 4-5 години подред. Така че много внимавайте с химикалите в храната. Явно не само калориите имат значение.
И второто, което искам да кажа, като бивше пълно дете - вземайте мерки навреме! Не пренебрегвайте проблема с мисълта, че ще се реши от само себе си, че с израстването ще отслабне, че е нормално... Не е нормално едно дете да е пълно. В момента в който го забележите водете го веднага на лекар. На ендокринолог, на диетолог, на втори и трети, докато решите проблема. Защото е изключително сериозен. Наднорменото тегло в детството е присъда за цял живот. Не вземайки мерки обричате детето си цял живот да е дебело. Което от собствен опит мога да кажа, че е много тъжна работа. И то само защото уж интелигентните ми родители навремето не са ме завели навреме на лекар. Пълна съм от 7 год възраст, на лекар ме заведоха на 16 за пръв път.   Баща ми непрекъснато ми повтаряше "Не яж" и с това се изчерпваше активността им по-въпроса. Което мисля за всички е ясно, е абсолютно безмислено да го кажеш на дете. Пък и на възрастен. Така че започвайте борбата с теглото навреме и не спирайте да се борите актимно докато не постигнете успех. Диети, спорт, личен пример, много обяснения.... всеки ще намери своя и за детето си начин. Но се борете. Не оставяйте децата си да бъдат дебели!

Децата трябва да спортуват, а не да гладуват.

И възрастните не трябва да гладуват. От глад само се пълнее. Но трябва да се хранят правилно и в разумно количество. Колкото и да спортуват, ако се хранят само с пици, чипс и морени поляти с кола, няма да отслабнат.

Това е истината. Най-важното е да се изграждат правилни навици на хранене и отношение към храната. + движението, начина на живот.

Много деликатна темата - деца, подрастващи и храненето.
Много е трудно да възпиташ дете с правилно отношение към храната и тялото си.
Всеки опит за вмешателство  в хранителните навици, от които детето усеща "преса" има обратен ефект.
 Изпитах респект към усилията и старанието на Дорис. Но и мъничко тъга, когато фиксираш вниманието на детето върху това, че то е непълноценно, че не трябва да се храни със сладко...

 Може би си е до дете, до организъм, до обмяна на веществата, но не мога да си обясня, защо като дете съм била отгледана с шоколади. Татко вечно се прибираше с подарък шоколад в борсетата. Може би това беше начин шоколада да ми омръзне и да не ми прави впечатление.

 Не харесвам родители, които притесняват децата си чрез хранителните навици, карат ги да се чувстват непълноценни, забраняват им храни, наказват ги с храни и в крайна сметка формират невротично отношение у децата си към храненето и към телата им.

 Моето лично мнение е, че трябва да се намери спорт, който да вълнува детето и да му носи удоволствие, което да калява духа му.

От спорт не се отслабва. Отслабва се от смяна на хранителния режим.
Спортът е нужна, пре-нужна добавка изграждаща личността и тн. Но яде ли се вредно и лошо няма да има никакъв ефект. 

Препоръчвам ви филма FedUp (2014) на Кейти Къриг- там тези въпроси са доста аргументирано разгледани.

Едно дете спокойно може да вкара 3-4 хил. калории до 11 ч. от въглехидрати под разни форми (от чипс през баницата на баба до 1-2 газирани напитки). Срещу това спорт не е открит.

+ 1000!
Никакъв спорт не може да елиминира вредната храна и големите количества!

Хвърлям поглед в една бебешка отчетна тема.
Недоумявам как едно 4 месечно бебе може да тежи 7+ кг???
И не само, а майката е горда с това, какво голямо бебе има!?
Дава ли си сметка тази жена каква вреда нанася на детето си?
На една година ще е 20, сигурно?
Ми то вече е потенциален диабетик!

За мен са крайно безотговрни родители, които виждат, че детето им има склонност към пълнеене и позволяват чипсове, дюнери, пици и други от сорта.
Виждала съм затлъстели деца, излизащи от магазин, с чипс в ръка!
Идвало ми е да набия родителите!

И какво ще стане като забраниш на детето  СИ да излиза с чипс от магазина пред теб?
Ще го провокираш да лъже, да се крие да яде още повече и да е нервно и разтревожено.

Няма да купя чипс.
И не съм купувала.
Не съм враг на детето си.
У нас чипсове не се консумират.
Не казвам, че тя не е опитвала, знам че е невъзможно за деца в училищна възраст.
Но личният пример е много важен.

Не осъждам твоята теза, но със забраната да се консумира чипс, с това, че няма да се купи чипс, ще се реши ли проблемът с наднорменото тегло.

DeVa®, къде намеси пък ти бебетата? Моето също тежеше 7.400 кг на четири месеца. Но се роди 4+ и до този момент е бил само на адаптирано мляко. Не зная с какво въпросното бебе, което ти е направило впечатление се храни, но този пример не е много удачен, защото не е нещо ненормално на тази възраст бебето да е толкова. Просто в следващите месеци расте много по-бавно!

На 4 месеца 7+ кг са много. Има деца на годинка по толкова. Което пък е малко.
Родено е 3 кг това бебе и е на кърма.
Моето дете е недоносено. По грешка на ЛЛ наддаде 2 кг за 1 месец след изписването.
Добре, че беше неонатологът, да ми даде съвет, задържах дозата на АМ, докато влезе в норма.


Той няма да е само чипса.
Цялостното хранене е объркано. Дебел се става от много ядене, на неподходяща храна.
Идеята ми е, че ако моето дете има проблем с кг, ще следя от малко да не злоупотребява с храна и няма да купувам очевидно вредна такава.

Бебе.на.диета.не.може.да.се,подложи.и.не.е.гаранция.за.затлъстяло.дете.
Моят.син.на.2.мес.тежеше.6,100кг.Роден.3,350кг.
Изцяло.на.кърма,без.добавки,хранен.на.3часа.Виждах,че.е.дебел.и.че.качва.много.
В.момента.на.5,5год.е.17,5кг.,а,до.мин.година.беше.изключително.слаб.Не.че.сега.е.дебел.

Това с бебетата и килограмите е нелепо  Бебето на 4 месеца е яло колкото е трябвало, мама не му е дробила чипс в млякото.

Но да се върна на подрастващите. Реално неправилното хранене е едната крайност, а прекалената здравословно хранене другата. Майки залитащи по двете крайности са ми еднакво неприятни - немърливи и вманиачени. Само дето тия със здравословното са по-досадни и поучителни съдници ...

Във форума всички са против джънка, а почти на всяко дете над 1 годинка му е връчен
пакет Зайо Байо или някакви вафли, само за да стои кротко в количката!
От този период майката оформя вкуса на детето, и понеже е много лесно и удобно да
купиш нещо  пакетирано, е чудно после защо детето не обича ябълки.

Моето дете се запозна със зрънчовците много късно, след като се научи да чете и разбра, че има играчки в тях.

Дорис, хич не е нелепо това с бебетата.
Не е нужно постоянно да виси на гърдата на майка си, нали?
Има си норми и повече от кг на месец е риск от рахит.
Бебето не трябва да наддава толкова.
Аз имам доверие на специалисти, а не на майки, вманиачени на тема кърмене.

Моят е роден 4,300 кг и наддаваше по около 800 г на месец в първите месеци. Ето ти 7+ на 4 месеца и не мисля, че е наддавал с чаак толкова много. После забави наддаването, имало е месеци, в които не е качвал изобщо.
Ако е на 5 години и наддава по 800 г на месец - да, ще се притесня. Там вече е друго. Аз също съм на мнение, че за да затлъстее детето, трябва храненето му да е било неподходящо за неговия метаболизъм, и то за продължителен период от време.

Вижда се от тук пишещите колко са кърмили!Не можеш да накараш бебе да яде насила от гърда!Няма начин просто.Може да засуче,но няма да суче достатъчно,че да "слезе"кърмата.Докато при хранене от шише,бебетата масово се натискат насила да изпият "млякото"до последната капка за да не се хвърли в канала.Там е много по-лесно да се прехрани бебе.И това,че на 4 месеца тежало 7 килограма,за мен не е драма.Ако е родено +4 кила,и наддава по над килограм за месец,това колко прави на 4 месеца?Или предлагата да се държи гладно,за да влезе в нормите на ЛЛ и на следващият месец  ще има"кърмата ми спря".Не виждате ли колко бебета се кърмят?Масова психоза е в последно време всяка да се оплаква,че "няма кърма".Според мен,главния проблем при затлъстяването е,че децата още от раждането си са на изкуствена храна.Следва захранването с купешките храни,които за мен са нездравословни.Не може едно бебе цяла година да го храните само с консерви,защото бурканчетата са това-консерви.Аз не бих се хранила цяла година така,та какво остава за едно бебе,което се развива и му трябват свежи витамини,не синтетичните наблъскани в бурканче стояло 2 години по прашасалите рафтове в магазина.Следва хранене от ДК,и после столовете и лафките във училищата,наблъскани с тестени закуски,безалкохолни и енергийни напитки.Тук масово всички са против джънка,но по площадките картинката е друга.На децата са им наблъскани снаксове,солети,пасти в ръцете за да могат майките им да се наприказват спокойно,а децата да мируват в количките.Децата не се движат,всички из парковете пристигат с колите си до кафето(събота и неделя),децата са с колелета които се бутат от родителя,коли на акумулатори,носени и т.н.Няма свободно тичащи деца.В кафето се купуват сокчета в кутия,кренвиршки за обед,няма почти деца по пързалките и катерушките,почти всички хрупат опаковани храни и гледат зомбирано в таблета.Моето дете няма и 4 години а вече ходи по 7 километра когато сме на разходка.Колко от вас,пишещите тук могат да изминат такова разстояние?Колко от вас ходят да спортуват?не платено из фитнесите,то не означава че нямащите финансова възможност няма да могат да спортуват.Едни маратонки и бягаш из парка,не е скъпо.Има начин,но хората ги мързи просто.

Вижда се ти колко си хранила от шише
Няма начин да накараш бебе да изпие повече, отколкото му се пие.

И в 7-те килограма при 4-месечно не виждам проблем. Абсолютно си влиза в здравословните норми: 5,500 - 8,500.

Бебетата растат много бързо, не е коректно да коментираме бебета по отношение  наднормено тегло.

И на мен ми е интересно как се стигна до тук и какво общо имат бебетата, които е трудно да накараш да пият повече, отколкото имат нужда, със проблема на подрастващите с килограмите? Но все пак нямаше как да мине без бунта на кърмачките...

  Пълните деца от моето обкръжение, които познавам със сигурност знам, че са кърмени. Но и наблюдавам още нещо в тези семейства - храната е основен начин за общуване между членовете на семейството. Някак около пазаруването, приготвянето и консумирането на храна се върти цялото ежедневие. Разходки, игра, забавления се случват за кратко само ако остане време от тези дейности и то не всеки ден. Освен това децата непрекъснато биват хвалени, как си изяждат всичко и нямат претенции към храната. Обаче в малкото случаи, когато попаднат на детската площадка сякаш не знаят, какво да правят там и ако видят, че някой нещо яде моментално се лепват и започват да просят храна.
 

Петен, по повод мнението ти за кърменето и АМ, само едно ще ти кажа. Аз съм кърмена до 2 год възраст, не съм хранена с вредна храна като дете (тогава почти нямаше такава) и съм дебела от 7 год възраст. Брат ми и моите деца не са кърмени никога (нямах кърма и нищо не можа да помогне да дойде) и са кльощави и тримата.
С което не искам да кажа, че от кърмата се пълнее, а от АМ не. Нито обратното. Просто не е това причината и няма връзка според мен. И да - не можеш да накараш бебе да пие от шише повече от колкото иска.

Не мисля,че бебетата и кърменето имат място в тази тема.
Моето дете е семейно обременено от към напълняване и ,като плюс за да е розова картината се оказа че антихестаминовите препарати, които до преди 20 дни приемаше непрекъснато изострят силно апетита. Детето не е ходило на ясла,започна направо на градина на 4 години. До миналата година година не сме имали такива проблеми,докато не започна да прави  бронхоспазми биене на урбазон и т.н. От 10 дни е на гимнастика,всеки ден по 1 час и три пъти седмично е на карате. Направихме и хранителен режим,резултата е -1,500 от теглото и факта че детето прояде неща които го караха да повръща от отвращение.
Факт е ,че на децата им липсва движение. Факт е и,че премахването на училищните столове /поне според мен/ не донесе нищо добро.
Ето цитат от фейсбук групата на синът ми,където родителите се информираме за неща покрай групата.
Днес добро меню имат децата! Сандвич 🍔, спагети 🍝, пица 🍕
😕както се досещате не само аз бях недоволна. Под такива менюта стоят подписите на "инструктор диетично хранене"

Ето нещо интересно: Бенто - японският обяд.
3 части въглехидрати, 2 части плодове и зеленчуци, 1 част белтъчини, но липсват мазни храни и рафинирана захар.

http://bnt.bg/part-of-show/bento-yaponskiyat-obyad-za-vtalyavane

Съмнявам се някой да се втали с въглехидрати.

Дъщеря ми си е "тантуреста" по рождение.
Шоколад опита като стана на две. Свекърва ми не разбираше какво толкова се тръшкам и и даваше зад гърба ми, щото било полезно за сърцето.
"Дебела" стана след като на около 4 години една зима беше постоянно болна, на разни витамини, аериуси и т.н. Отделно изкара повече от половината боледувания при майка ми, където няма никакъв контрол (май се е случвало да изпива и по 1 литър сок за един ден, при норма вкъщи максимум 1 чаша на ден и то не всеки ден).
Водила съм я на изследвания, предписаха ни диета, която да задържи килограмите на едно ниво. Главните промени бяха в режима, а не в количеството или вида на храната. Докато го спазваме, наистина не качва килограми. Лятото не ни се получава.

Аз на младини изяждах огромни количества храна (закуска - бурканче кисело мляко с 2-3 лъжици захар и 4 сегашни филии хляб; обяд - 2 пържени яйца, 1-2 изпържени картофа, ако има и пиперче и някое саламче и поне 2 филии хляб, следобедна закуска от половин хляб препечени филийки с кутийка майонеза, някакви салами, кашкавали и нещо сладичко, а ако няма сладичко директно захар върху филията; вечеря - след 21 ч., преяждане с каквото там има).
Движение след 8 клас - граничещо с нулево.
Резултатът?
На 16 г., при височина от 173 см. бях 50 кг.
Там някъде започнах да пия лекарства за анемия и качих 12-13 кг., 7-8- години по-късно пих противозачатъчни и качих още 10, последните 10 ги качих като замених гофретите с трици с хляб от пекарната... това дето навремето го ядях за един ден, сигурно сега го ям за три а съм 80 кг. - та мисълта ми е -
най-ядящите хора, които познавам обикновено са клечави.

Дъщеря ми, която вече е на 9 г. и на която нарочно не давах много пари за у-ще, (до III кл. по 30 ст. на ден) за да не си купува глупости пита защо трябва да яде в стола, а клечавите А, Б и В могат всеки ден да ядат дюнери и никога не ръфат ябълки като нея, а само чипсове и кубети.
Ами не искам да я карам да се чувства като извънземно и да я е страх да ми признава, че и тя си е купила кубети. Качихме и дневните на левче. Предпочитам доволна пухкавела, отколкото изнервена и изтормозена такава, която смята, че дори и родителите и не я харесват такава, каквато е.

А всъщност започнах да пиша, защото се ядосах на някои от нещата, които прочетох малко по-нагоре. Най-обичам да ми дават съвети хора, които не са се сблъсквали с даден проблем, убедени са, че това е само и единствено тяхна заслуга и са готови да ръсят квалификации насам и натам.

Дай да ти стисна ръката  Няма да те разберат хората, за които е написано, но те разбирам напълно и съм съгласна с всяка дума.

Предпочитам дъщеря ми да я науча да се харесва ВСЯКАК отколкото да я уча как на всяка цена трябва да е слаба и критична към всяка хапка. Да си слаб не означава, че си по-щастлив, а напоследък опита ми покзва, че не означава и че си по-здрав.

За по-здрав е относително дали е вярно, има и други фактори.
Но за по-добре изглеждащ, спор няма!
Аз не бих учила дъщеря ми да се харесва всякак,  абсурд!
Значи да ѝ мисля злото, не само във здравословно отношение.

Има, има спор.  Ела питай моя мъж дали да съм слаба или заобленка 
Личния ми живот през годините също показва, че като съм заоблена дама с пищни форми се радвам на двойно повече мъжко внимание. Но страничното мнение няма никакво значение, важното е човек да се харесва и да е щастлив. Но нека пак не изместваме темата в друга посока.

  И аз забелязвам, че в някои семейства заоблените фигури се ценят повече. Имам познато семейство с две дъщери - по-голямата от малка е спортна натура, многа подвижна и не прекалява с храната, а по-малката, която е на 6 вече е доста заоблена и не обича да се движи много много. За мое огромно учудване голямата е нарочена за черната овца - вечно и се натяква, че не се храни достатъчно и е много слаба, което не е вярно. Детето си изглежда съвсем добре, но на фона на сестра си наистина изглежда по-фина.

Страничното мнение през пубертета и младостта има огромно значение според мен. И някак си ми се струва много трудно човек да се харесва, ако никой друг не го харесва. Аз поне никога не съм успявала да го постигна. А още по-трудно е да си щастлив, ако не се харесваш и другите не те харесват. Аз също не бих учила децата "да се харесват всякак". Човек живее в общество и ако иска обществото да го приема добре трябва да се съобразява с наложените в обществото модели и разбирания. В нашето общество в днешно време е наложено, че да си слаб е красиво, да си дебел е грозно. Това е положението. Независимо дали ни харесва или не. И от собствен опит, ще ви кажа, че разликата в отношението на околните е огромна. Била съм дебела през целия си съзнателен живот, с изключение на един период от 4 год. Съвсем различно е - самочувствие, отношение към себе си, отношение към околните, тяхното към теб, поведение, всичко е различно. И е по-хубаво когато си слаб. Това е положението. Естествено говоря за истинското наднормено тегло и затлъстяване. Да си леко пухкав е ясно, че не е фатално, нито е проблем.

Аз се зачудих нещо, изчитайки няколко мнения тук ...

Така както майките тормозят децата си, че трябва да изглеждат добре и слаби, а те са подрастващи и в тялото  им стават много динамични промени.
..дали по същия начин тези тормозени деца, малтретират и другарчетата си или съучениците си ?

 Не се ли създават така насилници?

Не. Създават се комплексари. Не е работата да го тормозиш. А с много обяснения, с добра воля, съчувствие и подкрепа да го убедиш, че трябва да се бори с килограмите, след което да му съдействаш и подкрепяш през цялото време, докато трае борбата. Понякога това означава да промениш навиците на цялото семейство. А не да му викаш "не яж, дебел си" пък в къщи винаги да има кола и сладки. 

Била съм дебела, пухкава, слаба, много слаба и плашещо слаба /38кг./170 см./    Във всяка от тези фази имаше хора, които ми казваха какво ОЩЕ трябва да се направи и таива, които ме харесваха точно така.
Тогава се появи човек, който ме научи как да се харесвам и приемам точно таква каквато съм и чак тогава бях щастлива, а това нямаше нищо общо с килограмите.


В момента са на мода големите изкуствени гърди и джуки като п***и, махането на ребра и ринопластики. Така де обществото го изиства като модел за красота. До къде ще слуша обществото?

В едни определени среди са модерни, не в цялото общество. И има разлика между "модерно в момента" и "обществено приет принцип, устойчив във времето".

 Глупости, това е на мода само в някои среди. Докато добрия и здравословен външен вид винаги ще е на мода. Съгласна съм със  savina_33, че на хората с наднормено тегло се гледа по различен начин. Има един малък процент жени обаче, на които някак им отива да са закръглени (на първо четене се сещам за Лиляна Павлова и Милица Гладнишка примерно). Въпрос на ген, на излъчване може би, но и при тях премине ли се определена граница вече биха влезнали в друга категория.

Изкуствените гърди са модерни и приети за "подобрение" през последните 20 години. За същия този период обществото промени представите си за красиво женско тяло поне 3 пъти. За косата, очите, стъпалата, ноктите и т.н. също обществото има изиствания и предтстави за красота - но човек не бива да е роб на обществените стериотипи, а да бъде ИНДИВИДУАЛНОСТ. Да цени и харесва, това което има е за мен правилния подход на възпитание.

Наистина всичко е въпрос на доза и степен. Да, важно е да си индивидуалност, но в рамките на общоприетото. Примерно - има стотици форми, дължини и цветове на маникюра, но вярвам ще се съгласите, че дълги, изпочупени и черни от мръсотия нокти никога няма да са модерни и да се харесват. Същото е и с теглото. Никога няма да е модерно и да се харесва да си 150 кг, или да си видимо дебело дете. Пак казвам - не говорим за леко закръглените и пухкави хора.

Опасявам се, че и тук ще стане като в Щатите и Канада, да се приема, че да си дебел е нормално, просто защото вече масово хората са дебели...
Преди хората с наднормено тегло бяха малко, особено пък деца.
В нашия клас имахме само едно пълно момче, даже не беше и толкова дебело, но пак му се подиграваха! Викаха му Паржо - от пържола.
Не го казвам за да изразя одобрение, а защото преди хората имаха чувство за естетика и дебелите не бяха приети добре.
Сега този усет за естетика липсва.
Заради измислената толерантност.
Да не би да са много красиви тези пластични корекции?
Нищо подобно!
Нооо...Модата диктува!

Съгласна съм изцяло със Савина!

Това че дебелите не са приети добре само говори за манталитета на слабите! Децата са деца, те не ги мислят нещата. Лошото е, че възрастните приемат някого по това дали е дебел или слаб, дали си е надул гърдите или, или... Ако дете на 10 е дебело и родителите се опитат да го ограничат и не могат, именно защото е дете, не означава, че би трябвало да бъде прието зле от обществото, защото това дебело дете, може да излезе пич та дрънка, като стане на...25 примерно. Като бях на 13 имах двама познати. Много бяха вървежни, а сега са развалини. Дебели, отпуснати пияници, на нищо не приличащи. А са на по 30 години! По-важното в случая не е измислената естетика за...деца, а това родителите да се опитат да им осигурят качествена жива храна, която не носи само празни калории, колкото и трудно да е в днешно време! И по-важното е да се опитаме да научим децата си да ценят стойностните неща в живота, а не да гледат с повърхностно око на нещата! 

Да имаш добър външен вид е много стойностно нещо.
Освен това е много по-трудно да си слаб, отколкото дебел.
Ако беше обратното нямаше да ги има всичките диети и програми за отслабване.
Трябва да си дисциплиниран и да имаш воля.
Това също са много стойностни неща.

Дева, говорим за деца!!!
На тях е трудно да се обясни кое е стойностно и как да не ядат дюнери, когато Пешо и Драган ядат по три! Според мен темата е създадена, за да се обсъжда проблема, който набира скорост в последните години и да се дадат ценни съвети на родителите на такива деца, вместо всеки, който пише да изразява мнение колко грозно е да си дебел! Аз поне не видях някой да е написал, че е красиво! Бях пухкаво дете и въпреки опитите на майка ми да ме вразумява с храната, за мен беше важно, че останалите ядат хамбургери и много и се дразнех, че все ми опяваше да не ям хляб. Сега съм на 28 и нещата са ми бистри, но тогава не бяха. Мислех, че Пена и Кичка просто имат мега бърз метаболизъм, а аз съм наказана от Господ и не исках да гладувам, като така или иначе щях да съм дебела! За това говоря тук. Как да се създаде правилно мислене в едно дете, а не да му се опява колко е дебело и нелицеприятно!

Аз си мисля, че ако у детето е изграден, възпитан вкус към здравословната храна , то няма често да посяга към боклуците.

Но не си права. Хората вменяват вина на пълните - ядели много, не спортували, че са лениви, родителите на пълните деца ги хранели неправилно. Често това е много далеко от истината. Пълните деца са хранени не по зле от тези, които ти смяташ, че ядат здравословна храна.

 DeVa®, говориш така сякаш ако децата ти напълнеят и откажат да отслабнат защото се чувстват добре така, то ти ще се откажеш от тях.  За мен няма по-смешно нещо от фокусираните върху перфектния си външен вид хора.

Сигурна съм, че това което изброяваш е основния проблем на повечето хора с наднормено тегло.
Има и изключения, разбира се. Генетична предразположеност, хормонални проблеми и т.н.
Здравословната храна и тя е доста относителна, но пък да позволиш на детето си ежедневно да яде пици,дюнери и подобни също е безумно.
А да се вменява вина на дете е повече от абсурдно.

И още нещо, което много родители забравят - личният пример е изключително важен в случая. Ако майката никога не е яла вафла или чипс пред детето си, ако отделя време и сили да му приготвя балансиран обяд за училище, ако в къщи се               
  пазарува и готви правилно, много по-малко вероятно е детето да започне да се храни с джънк.

Споделям мнението ти.

Точно децата на такива родители обичат да си си хапват скришно много джънк, защото им се струва нещо мега-яко, тъй като сякаш е забранено!
  Под формата на шега ще вметна - на лошите готвачки децата винаги са кльощави, сякаш примрели от глад.

Хахаха  Много хубаво казано

И да не забравяме, че често деца хранени от едни и същи родители са с различно тегло - слабо и пълно дете. Това как ще обясните?

И, верно!
Ами за едното дете майката готви повече кексове и мекици, а за другото, което е по-слабо го е оставяла на самотек, вафли, джънк, квото намери  е яло и оставено на свобода не са му формирали невротично отношение към храната.

Познавам деца ,едното кльощаво,другото дудичка-вижда се много добре как са "взели"съответните гени-майка доста пълна,баща като клечка.Момичета са  с малка разлика-т.е хранени са еднакво.

Моите племенници са така.
Момчета са.
Големият е слаб като баща си, малкият е като майка си, пухкавелко.
Много ми се сърдят, като им казвам, че трябва да го ограничават. Той бил дете и не трябвало.
Яде по 5-6 филии хляб, на едно ядене!
Отделно се е научил да меси, той вече е 8 клас, прави разни тестени истории, абе у тях тестото е на почит.
Е, това ОК ли е като родителско поведение?
Да добавя, че вече има високо кръвно и два пъти припада в час по физическо!
Дори ЛЛ не може да ги убеди, че детето трябва да се ограничава и да се движи! А той е мързелив и не му се мърда даже!

Кой питаше дали ще се откажа от детето си, ако е дебело?
Няма, но ще бъда много нещастна!
Слава Богу, че моята дъщеря навреме осъзна нещата и сама си промени храненето.
Тя не ме е видяла да ям дюнер, пица, дори хляб не ям от 6 години.
Чипсове не купувам, единствено шоколад обичам , тя също.
Имаше залитане по джънка, малко на инат, все пак е в пубертета и трябва да оспорва моя авторитет , но от пролетта сама спря тези неща!
Сега е много горда и доволна, че отслабна доста, въпреки, че не е имала излишни кг.

Вие наистина ли мислите, че само храната е в основата на наднорменото тегло при когото и да било- дете, мъж, жена?

В никакъв случай не е само храната. Има значение гена, движението, други заболявания и т.н. Но храната е в основата. Може много да подпомогне или да затрудни процеса на напълняване или отслабване.
А различните деца на една майка - това че майката готви еднакво не значи че децата ядат еднакво. Аз бях като прахосмукачка, а брат ми нямаше сила на света, която да му вкара нещо в устата. Резултатът е ясен.

Не, не е това причината. Обикновено слабите хора ядат даже повече.
Сетра ми като дойде на гости изяжда седмичното количество хляб на семейството. И си е клечо.
И тъй като не намирам нищо градивно в приказки ама моето дете, ама моята сестра ... обобщавам мнението си.

Проблем с килограмите имат не децата, които не се хранят правилно /сами или от родителите/ , а тези на които генно им е заложено. Именно на тези деца родителите трбва да помогнат. Помощта не се състои в ограничаване на храната и вменяване на чувство за вина, а чрез естествено забързване на метаболизма, контрол на инсулина/ и увеличаване на разхода на енергия /спорта реално пак оказва влияние върху метаболизма и инсулина/. Много просто на думи и трудно за изпълнение. 

Това за инсулина е много вярно и страшно важно, но малко хора го знаят.
Дори лекарите, имам предвид ЛЛ, не го следят превантивно.

Наднорменото тегло често е лампичка за нещо в организма или психиката на детето.
Като дете винаги съм защитавала пухчовците в училище, в компанията, в работата. Смея да твърдя, че често това са най-точните, преданите приятели, истински ценните хора.

Четох, четох.......обичайните неща, почти всичко се върти около навиците за хранене. За гени, костна структура и етц. почти нищо май не видях
Какво да правим майките с пухкави деца, ЗЛОЯДИ, извинете ме за големите букви, които поради пристъпи като малки са били на урбазон, не продължително време, но през няколко месеца по курс, като вземе да се души, облива в студена пот и не може да диша. Мисля само една майка прочетох с подобен проблем.
Синът ми е такова дете, злояд и пухкав, не дебел, но си има съвсем ясно изразено коремче, на 9 години е 40 кг. Педиатърката, детски енодкринолог, последния път като го водих преди месеци каза - оооо, вие сте дебели и ми дръпна една лекция как съм го гонела с лъжицата да го натъпча. Е само дето не обърнах бюрото върху нея! Първо, че беше пред детето, второ - че ме обвини как съм го тъпчела, при положение, че аз се моля да изяде нещо и трето - лекар моля ти се, ендокринолог, сякаш не помни като ми изписваше антихистамините!
Та така, синът ми е злояд, става и излиза от стаята, когато се яде плод и зеленчук, казвал ми е "мамо, не ме целувай, миришеш ми на ябълки"!!!!!
Как да храня такова дете и да е здравословно? Слагала съм му течни витамини върху пицата, който ще да вярва.
Ходи 2 години и кусур на карате, влачих го против волята му, нали, да спортува. Ами не мръдна изобщо нито на килограми, нито на полезни навици, до деня, в който треньора излезе от залата докато се преобличаха децата и изрева високо и ясно, как шкембето му било като папийонка. И там не стъпих повече, тръгна на тенис на маса, харесваше му много, треньора започна да ходи зад гърба ми да  му повтаря, че има корем. Обясних като човек, че детето е злоядо и т.н., да си спести коментарите, онзи отиде на другия ден да му обясни как трябвало да яде по половин паница!!! И там не се показах повече, водих го на плуване, ами то тук където живея има един басейн и то е отворен само лятото. Ходене пеша - добре, винаги когато имам възможност, тук вече идва характера на синчето, което си е откровено мързеливо. Ама какво от това, познавам и други мързеливи деца, които ядат джънк и готвено, и какво ли не, и са слаби, та чак кльощави.

Какво да правим ние с такива деца, та да ги гледаме здравословно, м?
Не искам да става невротик, не искам да расте комплексиран, но аз каквото и да се опитвам, минават хора след мен и опропастяват всичко.
Не мога да си тъпча детето насила, аз бях злоядо дете, въпреки че признавам, ядях повече неща отколкото той сега, никога, ама никога не бих принудила детето си да яде нещо, което не иска, за мен това не е вариант, да го тъпча, да крещя, а той да ме мрази.

И какво да направят такива като мен?
Опитвам да говоря, да давам личен пример, и какво? Не ми се получава, поне засега, със сигурност....

Проклетница, кажи малко по-подробно какво и колко яде и какво не яде детето ти? Дай едно примерно дневно меню да помислим заедно. 

ами вчера например е изял 2 понички и една баничка със сирене на бела
и е пил мляко, една чаша с какао и една без
и това е
да, нездравословно, и въпреки това доста малко

така е от около 2 - годишен, преди това ядеше всичко, хранех го от кухня (моля който няма какво полезно да каже, да ми спести лекцията как съм го опропастила като не е ял домашно приготвена храна, за информация, още като бебе плюеше сока от моркови и ябълки), готвеха между другото много добре, спаначена супа, рибка, картофче, абе всичко ядеше
и просто спря в един момент
и мина на солети и хляб, къде препечен, къде на попара със сирене
правила съм какво ли не - да режа краставичките и сиренето като цветенца, листенца, плодовете във формички каквито позволяват, та дано изяде нещо - тц, НЕ!!!
До някое време поне банан хапваше, после и това спря, в яслата и градината най-редовно му оставяха плодовете за закуска в шкафчето.
до едно време хапваше пилешка супа и тараторче, и това спря да яде
от време на време яде макарони със сирене, готвено - чудо да направя, не мога да го сговоря да яде, а пак повтарям - за мен принудата не е вариант, в никой случай
в къщи се купуват достатъчно плодове и зеленчуци, вярно, плодовете си ги ям основно аз, но с баща му не сядаме на маса без салата, и то голяма
Готви се, рядко се яде суха храна, и все пак, както вече писах - със сина ми не ми се получава отникъде ....
на училище естествено яде боклуци, не мога да го спра, а не го и преследвам, полза никаква, ще почне да се крие и да ме лъже, кетъринга също не е по-добър
питала съм - добре, защо можеш да опиташ новия вид кубети примерно, но не щеш да опиташ праскова например, обръща се и казва - мирише ми лошо
е какво да направя??
чувствам се крайно безпомощна и откачам, когато прочета че в основата на всичко били здравословните навици за хранене
ами като не яде???? да го оставя дори и без боклуци за ядене?
и това е ставало, в пристъпите ми на отчаяние, и като ми каза - ами аз мога и да не ям.....и ми мина много бързо желанието за налагане......

И аз четох, четох и ми идват на ум традиционалните отговори за проблема детско свръхтегло - гени и неподходящо хранене. Децата не могат да избират какво да ядат. Родителите правят избора на тяхно място. И много често, майки, които са много добри готвачки,готвят толкова много неща, че могат да нахранят не само техните хайвани, ами цял пансион дечица. Явно тези майки си имат техните си проблеми и комплекси, които избиват в приготвяне на храна в прекалени количества.
Разбира се, има и изключения.
Мина ми през главата и една друга мисъл. Да има хора,които ядат тестени и сладко без видимо да променят теглото си и да изглеждат здрави. Това продължава обаче само до едно определно време. После идва сметката за плащане, в смисъл започват здравословните проблеми.
Малко грубо звучи коментара, че майки, които са лоши готвачки имат кльощави деца. Да останем в границите на добрият тон

Проклетница, писали сме заедно. Наистина е доста странно това поведение А с доктор консултирали ли сте се? Пишеш, че му миришат лошо плодовете?!
И аз като малка бях много злояда. Тежах малко над 14кг на 7 години. Не знам колко гастроскопии ми правеха на месец. С оанзи гадната каша. После, като порастнах всичко се оправи. Дали проблемът не е свързан с фаза на ратсежа?! И по-късно да го израсте?! Не ми идва нищо коснтруктивно на ум
Ох, извини ме Виждам сега в предишният ти пост, пишеш, че сте били на ендокриноложка.

ами не, педиатърката му е ендокриноложка
не бих отишла при нея, вече съм предубедена, че й е професионално отношението
не съм го водила специално за това, защото не мога да се пречупя да му лепна диагноза болестно състояние
здрав е, не се разболява често, профилактичните му изследвания са в норма
просто.......такова ми е детето
не че не се притеснявам, нямаше да съм му майка, ако не се, но продължавам да опитвам с врънкане да идва с мен на дъъъъъъълги разходки и от време на време периодичносе пробвам да го придумам да опита да хапне нещо от "нашата" храна
та той и сладолед не яде да му се не види!!!
и въпреки всичко не е слаб, ама пък може ли всички да са еднакви

Проклетница, в нашата фамилия маше също такова (бебе)дете с  неопределени  задушавания/недостиг на въздух/"астматични пристъпи" и на урбазон. Детето беше пухкаво и в последствие с наднормено тегло.
Липсата на компетентност лекарите оправдаваха с астматичен пристъп и блъскаха урбазон.
След години се изясни алергия - към мед, аналгетици, бобови и т.н.
След това се установи инсулинова резистентност и проблема с наднорменото тегло беше разгадан.

той няма пристъпи от години вече, бяха докъм 4-годишната му възраст
има алергичен ринит, не астма, пролетта и лятото си ходи със запушен нос, но дотам, нищо повече
както казах - не мога да се пречупя да сложа диагноза на детето си и да започна да го влача по доктори, и да го натикам в омагьосания кръг, от който излизане няма
по-горе съм писала как реагира детски ендокринолог, която го познава откак се е родил
аз знам как да го храня, въпроса е, че не яде

Проклетница, разбирам те прекрасно, но виждам, че правиш грешките които правех аз. Затова макар да да съм убедена, че няма да ти допадне това, която ще напиша ще ти го кажа. Опитай да не приемаш отчаяно-гневно нещата.

Първо - Трябва да е ясно, че ти си родителя и ти водиш. Ти си този, който води с храненето, обличането и поведението. Родител, който иска добро бъдеще за детето си не може да се води по неговите интереси и желания на 100%. След 10 години на него ще му е много кеф да взема наркотици и ти какво ще правиш? Ами иска детенцето, нека му даваме пари! Разбирам те, че има съпротива, но това не е бебе. Той вече е голям и разбира. Може да се говори с него. Моята дъщеря също се тръшкаше какво не ядяла, но се оказа алергична към ВСИЧКО което обича! Шоколад ли? Обожава го, само на него може да живее, но вече знае, че няма как. Обясних и правилата - кое какво е /протеин или белтък/ и количеството протеини, въглехидрати и зеленчуци които дневно да консумира и я оставих тя да си избере какво да е дневно. Седнахме и по нейно желание направихме режим, който консултирах с диетолог. И ако мислиш, че само на теб ти е трудно - алергична е към 70% от белтъците, яде 5 неща, а за преодоляването на хранителна алергия е много важно да има разнообразие в храненето. Не мис е сърди, но помисли - ако на 9 не успяваш да го накараш да се храни що годе правилно, то на 15 ще си го изтървала за много по-сериозни неща.
Второ - прекалената опека, която налагаш не е в негова полза. В следващите години децата ежедневно ще му се присмиват, че е дебел. Нима можеш да го изключиш от училище? Нима ще набиеш момичетата, които ще отхвърлят ухажването му защото е с наднормени килограми? Ами подигравките по улицата и боя дето го чака? Мисля, че след като е харесвал спорта, на който ходи не е трябвало да го отписваш макар треньорите да не са били такива, каквито на теб ти се иска. Може да не ти допадат, но все пак са били добронамерени. Научи го как да приема нещата и как да се справя с емоциите, а не го дръж под стъклен похлупак.
Трето - Поничка, баничка Бела? ... Дори и въглехидрати да са това е неприемливо като храна за 9 годишно дете. Като е баница ще е домашна. Като е тестено то ще е качествено и без консерванти.

Разбери ме правилно, не искам да те критикувам. Разбирам че сега се надига гняв в теб и че мислиш, че нищо не разбирам, че не осъзнавам как си безсилна. НО ОТ СОБСТВЕН ОПИТ ТИ КАЗВАМ - не е така! Ти не се бориш за килограмите на детето си, а за живота му. Храниш го, учиш го, за да живее не до 40 години и да умре от инфаркт, а да живее поне до 70 години. Отговори си сама с този начин на хранене колко здраве му даваш и колко ще издържи? Значи няма предаване, нали?