Умни ли са богатите хора?

Последно по ИИ, за да не спамим повече - ако на някого му се слуша:   It's 2001. Where Is HAL?

  Не споря, че способността да се учи, запомня и т.н. до към 25 години е по-голяма сравнение след това. Твърдя обаче, че и след тази възраст човек е способен да учи, мисли, усъвършенства също с не лоша скорост! Въпрос на тренинг на мозъкът е. Далеч съм от мисълта, че човек с IQ 90, на 70 години ще реши да го повишава и незабавно ще извади 190 на теста! Твърдя само, че ученето/повишаване на IQ-то са последователи процеси, траещи съществено продължителен период от време, но не задължително невъзможен  
Имам писан труд на тема изграждане на връзки м/у клетки, симулиране на импулси и т.н. За това съм убедена, че може! Всичко е въпрос на упорита работа, ама много упорита  

Абсолютно съм съгласна, че не са постигнати поставените цели. Това се дължи и на ограничението на ресурсите. Изобщо не споря, че ИИ е в някаква висша форма на развитие.
Успехи има, пробиви също и то не малки. Просто всичко трябва да се отнесе към сегашният момент.
Според мен има връзка между ИИ. В крайна сметка човекът се използва за модел за развитието на ИИ. И в момента в който успеем да разберем човекът, ще съдадем и перфектият ИИ.
Според мен разбирането на понятието интелигентност е важно за коментиране на темата, все пак трябва да се дефинира по някакъв начин какво е интелект, кой е интелигентен или пък умен. За богатвство е по-лесно  
Аз водя с вас конструктвен разговор. Надявам се, че никой не се е напрегнал или се чувства лично засегнат   Това сериозно.
Попадала съм на коментари и на двете ви и имате уважението ми, като към мислещи опоненти  

the1, аз няма от какво да се засягам. 

Просто тази област ми е сравнително позната и горе-долу знам какво е постигнато и какво не в нея.

И наистина за последно - ако някой наистина скучае: http://www.pandorabots.com/pandora/talk?botid=a847934aae3456cb

Това е един бот, който беше спечелил награда в един конкурс, в който се оценяват според Тюринг теста - т.е. дали говорейки с бота, човек ще заподозре, че отсреща не е човек.

Но забелязвам, че продължава да отговаря вече пет години по един и същи начин на едни и същи въпроси. Например, на въпроса "Who is Turing?"

Да, сетих се, че съм мяркала твои коментари из програмистките теми(нали не се лъжа?).
Да, и аз твърдя, че областта ми е сравнително позната и по-специално частта със само-обучението. Не си дращя на основание "четах някъде в мрежата"  
Това са моите убеждения, които са базирани на количества знания.

Лъжеш се.

Охотно признавам правото ти на собствени убеждения по въпроса и предлагам да приключим с разговора.  Не мисля, че допринасяме към темата особено.

Андариел, фен съм ти, но този път не мога да се съглася с теб, иска се повече от късмет.

Меко казано, поне от наблюденията ми в България и сходните общества.

Само да допълня, че статистиката на Рокси ми скърши надеждите за свръхзабогатяване.

За двайсет години нещата не са само и единствено късмет. Мен ме интересува началото, защото то е определящо за следващите години. И друг път е ставало въпрос за Бил Гейтс - като начало е извадил късмет, че е дете на родителите си, че не му се е налагало да работи като сервитьор, за да си плаща таксите и е имал сериозната подкрепа на баща си. Имал е и късмет, че се е свързал с подходящия ортак. Дори при него има мътно в основаването на компанията и кой и как всъщност е измислил операционната система. Та, като сложим на кантара всички случайности и стечения на обстоятелствата, може накрая да излезе, че и теб да те сложим в тези условия, и твоите шансове ще доближават неговите. Той не е тръгнал от гола поляна с пет лева в джоба, а е имал доста сериозно ве-нулево. Как се взема договор с ІВМ още на крекха младежка възраст?
Не отричам наличието на личностни качества и работа двайсет години, но според мен са една малка част от ресурсите във формулата. Има хиляди, милиони, сигурно и милиарди хора умни, находчиви, работливи, но те така и не стигат до висините, просто защото не са извадили късмета да са на подходящото място в подходящото време. А като се завърти веднъж машината, нататък се печели от мащаба и инерцията.

За успеха и провала, достатъчно е да се приеме като провал дори това, че тези в гаражите не са станали втори Бил Гейтс или Епъл, т.е. са си останали на ниво заплата. За екстремните комарджии, и резултатите са екстремни - или на върха, или на дъното. Това, с което разполагаме са някакви крайни разултати - едните богати и красиви, другите бедни и грозни. Може би при различно стечение на обстоятелствата първите можеха да се окажат бедни и дори в клиники и затвори, а вторите на върха. Сега се сещам като пример за бизнеса с наркотици. Там нещата са по-черно-бели, та се вижда, че участниците са склонни да рискуват и като резултат или живеят в палати, или ги гръмват във войната за пазари. Вероятно същите тези хора, ако не бяха в този бизнес, а в другия (светлия), щяха да са в списъка на Форбс. Или просто щяха да завъртят малък бизнес и да фалрат, просто защото не са имали късмет да са от големите риби.

Лично аз АйКю-то изобщо не го приемам като начин на измерване, защото хората могат да подобрят представянето си, ако решават достатъчно тестове. А и ми се вижда доста стигматизиращо и всички, включително ти самият очакваш определени неща от теб/себе си, в зависимост от числото.

Това са различни неща. Рисковете не се намалят чрез поумняване, а чрез чисто технически методи.
Имам познат биолог, ръководител на научно звено на континентално ниво, който изпитва ужас от Алцхаймер - от него знам, че всички превенции за чисто механични.
Колкото до първото твърдение - зависи какво ти лично влагаш в "поумняване". След 25-30 г. възраст реакциите, мисълта като цяло се забавя, затова и в някои от тестовете тя се взема предвид.
Само за теста на Рейвън, който е толкова разпространен у нас, не ми е ясно защо не се отчита възрастта, моля, ако някой е запознат, да каже.

навсякъде по света е така. Дори в самата американска мечта е заложено като идея.

Чак в Америка нямам наблюдения върху наистина богати, но за континента допускам, че е възможно да бъде постигнато и само чрез компетентност, упоритост и методичност. С капка риск, разбира се, но не в мащаби както у нас и подобните ни.
В никакъв случай не критикувам времената, в които сме живели повечето тук, нито тези, които са се реализирали по какъвто и да е начин.

историята на забогатяването го показва - голямото забогатяване е ловене на риба в мътна вода - авантюристи, престъпници, копане на нефт, мини, спекулации, купуване наедро на земя от бедни заселници, политически машинации, после Дивия Запад. Тогава са били натрупани основните богатства. И не е само с компетентност и упоритост, а и с доста непремерени рискове, които са поели стотици, но са оцеляли единици. Времена всегда одинаковые, както се казваше в един филм.
Поне, ако мога да направя някакъв извод, собствеността винаги е печеливша. Важно е да си собственик, а не ехе, колкото и бонуси да ти дават.

Е, като него са и са били хиляди - които никога не са постигнали нещо кой знае какво.

Времената си приличат, но няма как да са еднакви. Нашата ситуация тук повече прилича на Дивия запад - всъщност винаги при големи промени е така. Но не всички промени са от мащабите на откриването на нов континент - така че и примерите ти са малко крайни.

кои примери са крайни? Според мен всяко голямо забогатяване е краен пример. Точно, че тези хиляди едва ли са били по-глупави от успелите, по-скоро обстоятелствата са им изиграли кофти номер. Дори да вземем всички собственици на магазини, и те тръгнат от една и съща стартова линия, от стотици, единици ще са тези, които ще стигнат до верига, и то ако разровим, ще видим, че има и тъмни страни. Просто забогателите нямат скрупули да минават от "другата страна" с кутрето на крака или направо с цял крак, когато сметнат за подходящо. На останалите не им стиска, затова си остават с малкото магазинче или направо фалират.

О, да - всички собственици на малки магазинчета (и бизнес въобще) са безкрайно почтени в бизнеса си и това е причината за "неуспеха" им.