просто шмекеруват твърде на дребно. Не успяват да се докопат до икономията от мащаба. 
- Публикувана: 29 фев. 2012, 10:00 ч.
- Последно мнение: 5 март 2012, 10:06 ч.
Умни ли са богатите хора?
Никак не мога да се съглася с подобно твърдение. Човек е способен да учи и поумнява през целият си живот! Даже според едни скорошни изследвания, посредством учене човек може да намали риска от болести засягащи мисловният процес и мозъкът като цяло. ...
Това са различни неща. Рисковете не се намалят чрез поумняване, а чрез чисто технически методи.
Имам познат биолог, ръководител на научно звено на континентално ниво, който изпитва ужас от Алцхаймер - от него знам, че всички превенции за чисто механични.
Колкото до първото твърдение - зависи какво ти лично влагаш в "поумняване". След 25-30 г. възраст реакциите, мисълта като цяло се забавя, затова и в някои от тестовете тя се взема предвид.
Само за теста на Рейвън, който е толкова разпространен у нас, не ми е ясно защо не се отчита възрастта, моля, ако някой е запознат, да каже.
За намаляване способността за учене и запомняне съм писала в друг пост в темата и не смятам да пиша наново.
Аз съм привърженик на идеята, че мозъкът е като мускулите - трябва да се поддържа в добра форма през целия живот. Ако не дай Боже нещо тръгне да става, то едва ли редовните упражнения ще спасят от Алцхаймер или други увреди, но човек поне може да живее по-пълноценно, като дава храна на мозъка си под формата на всякакви задачки, вместо да потъне в умствена леност, трамбовайки между нещата в ежедневието. Хората, които учат през целия си живот нови неща, са по-добре в главата.
Чета последните страници и си правя изводите... Вие наистина ли вярвате толкова много в шанса или просто се опитват някой да оправдаят с него липсата си на развитие. Явно за малка част от съфорумките успял човек не значи непременно психопат с хазартни наклонности и склонност към престъпления. В крайна сметка историята познава и много тото милионери, починали като клошари... Очевидно освен шанс трябват и някакви други качества, че да успее човек...
Чета последните страници и си правя изводите... Вие наистина ли вярвате толкова много в шанса или просто се опитват някой да оправдаят с него липсата си на развитие. Явно за малка част от съфорумките успял човек не значи непременно психопат с хазартни наклонности и склонност към престъпления. В крайна сметка историята познава и много тото милионери, починали като клошари... Очевидно освен шанс трябват и някакви други качества, че да успее човек...
А, тук съм напълно съгласна с теб.
Шанс сигурно има - но той е по-скоро свързан с това, в конкретната обстановка, в която си се родил, да се приемат добре твоите качества. И, разбира се, да успееш поне да оцелееш в нея.
Е, началното ниво също има значение - но в случая не визирам крайните случаи - когато си роден крайно беден или крайно богат. Щото може да се родиш милиардер и да умреш милионер - и пак ще си богат.
Между другото, в тази връзка се сещам за една моя позната, която купуваше един голям имот в САЩ - за около милион. Купуваше го от един дядо - над 90-годишен. Та тоя дядо наследил всичко, което има, но за да сключи подобна сделка, му трябваше разрешението на някакъв тръст - просто родителите му са решили, че така е по-безопасно и някаква банка управлява парите му цял живот.
Тая моя позната разправяше, че това въобще не било необичайно за богатите наследници.
Успял и богат човек са различни категории.
Да не смесваме ябълките петровки с ананасите.
Да не говорим, че при самите ананаси също има огромни разлики - например Харалан Александров нарича масата местни такива "локални", а "глобалните" български такива се броят на пръсти.
Да не смесваме ябълките петровки с ананасите.
Да не говорим, че при самите ананаси също има огромни разлики - например Харалан Александров нарича масата местни такива "локални", а "глобалните" български такива се броят на пръсти.
А, не знам - в заглавието се пита за богатите...
argun , извинявай за техническата грешка. Потребителката Богиня:))) е имала предвид под успял богат. Приеми, че съм написала :
Цитат на: Богиня:))) в Пет., 02 Март 2012, 13:12
Чета последните страници и си правя изводите... Вие наистина ли вярвате толкова много в шанса или просто се опитват някой да оправдаят с него липсата си на развитие. Явно за малка част от съфорумките БОГАТ човек не значи непременно психопат с хазартни наклонности и склонност към престъпления. В крайна сметка историята познава и много тото милионери, починали като клошари... Очевидно освен шанс трябват и някакви други качества, че да успее човек...
Цитат на: Богиня:))) в Пет., 02 Март 2012, 13:12
Чета последните страници и си правя изводите... Вие наистина ли вярвате толкова много в шанса или просто се опитват някой да оправдаят с него липсата си на развитие. Явно за малка част от съфорумките БОГАТ човек не значи непременно психопат с хазартни наклонности и склонност към престъпления. В крайна сметка историята познава и много тото милионери, починали като клошари... Очевидно освен шанс трябват и някакви други качества, че да успее човек...
Стига де, наистина ли мислите, че кръгът от "добродетели" на богатите се ограничава от хазартност до законопрестъпване? Прекалено опростяване, което, смея да твърдя, не отговаря на действителността.
Ясно е, че не е много коректно човек да прави обобщения преобладаващо върху собствения си опит, но тези откровено богати хора със западно-европейски произход, с които ме е срещал животът, не са авантюристи, даже напротив - бая мислят и премислят преди да поеме корпорацията определена посока. Не са енциклопедисти, но са поразително мислещи, брутално впечатляващи с умствен капацитет, гарниран с впечатляващ хъс за работа. Да, в някои от тях има нюанси на авантюризъм, но едно е забавлението с вселената откъм "да бъде" или пък "я да видим дали ще стане" (едно почти детско любопитство), друго е да залагаш "всичко или нищо". Престъпване на закона? Боже, опази. Сега, става дума за индустриалци, а не за получаващи бонуси от финансови институции - това са два различни свята, почти без точки на съприкосновение.
Ясно е, че не е много коректно човек да прави обобщения преобладаващо върху собствения си опит, но тези откровено богати хора със западно-европейски произход, с които ме е срещал животът, не са авантюристи, даже напротив - бая мислят и премислят преди да поеме корпорацията определена посока. Не са енциклопедисти, но са поразително мислещи, брутално впечатляващи с умствен капацитет, гарниран с впечатляващ хъс за работа. Да, в някои от тях има нюанси на авантюризъм, но едно е забавлението с вселената откъм "да бъде" или пък "я да видим дали ще стане" (едно почти детско любопитство), друго е да залагаш "всичко или нищо". Престъпване на закона? Боже, опази. Сега, става дума за индустриалци, а не за получаващи бонуси от финансови институции - това са два различни свята, почти без точки на съприкосновение.
да, бе, щото тези индустриалци все са ангели небесни! Малко ли скандали избухват през година за злоупотреби, лобиране, минаване през ен-броя офшорки, експлоатация на детски труд, създаване на монополи и др. и то от все големи компании? На първа мисъл се сещам за една мацка, която е (по-скоро беше, май я вкараха в затвора) в модния бизнес, която в Азия или някъде в Африка използвала робски труд, също и някоя от големите фирми за спортни стоки, нещо имаше за детски труд там.
Аз разбирам, западната култура много залага на чувството за контрол и че инвидидът успява основно заради своята компетентност и лични качества, но според мен се дава твърде голяма тежест на това, а случайността има определяща роля. Описано е - смятащите се за успели хора казват,че това се дължи на техния труд и качества, а при неспех били виновни лошите обстоятелства, пък за трети неуспели лица казват, че било от мързел. До петата година от регистринането си, повече от 80 процента от фирмите фалират. Дали собствениците им просто са смотаняци и некадърни?
Аз разбирам, западната култура много залага на чувството за контрол и че инвидидът успява основно заради своята компетентност и лични качества, но според мен се дава твърде голяма тежест на това, а случайността има определяща роля. Описано е - смятащите се за успели хора казват,че това се дължи на техния труд и качества, а при неспех били виновни лошите обстоятелства, пък за трети неуспели лица казват, че било от мързел. До петата година от регистринането си, повече от 80 процента от фирмите фалират. Дали собствениците им просто са смотаняци и некадърни?
Андариел, дали един-два случая (знам за тях, но са в САЩ) са достатъчни за лепването на етикета на непочтеност върху всички индустриалци? За мен не е. Изрично казах, че не правя обобщения от личните ми наблюдения. Не изключвам, разбира се, дозата късмет - необходима е. Това не означава, че са хазартни по природа.
Уф, ползването на офшорки не е незаконно.
Уф, ползването на офшорки не е незаконно.
Стига де, наистина ли мислите, че кръгът от "добродетели" на богатите се ограничава от хазартност до законопрестъпване? Прекалено опростяване, което, смея да твърдя, не отговаря на действителността.
Andariel Има го и това. Много се натъртва в западния свят как човек всичко прави сам, но истината е, че човек само може да стане само отшелник. за останалите дейности винаги има принос и някой друг.
До петата година от регистринането си, повече от 80 процента от фирмите фалират. Дали собствениците им просто са смотаняци и некадърни?
Не разбирам от бизнес, но ако горното е вярно, то след третата година би следвало, че правещият бизнес се е научил и е преминал критичният период.
Наскоро майка ми ми разказа за наша роднина: били я излъгали да наеме бензиностанция, без да й кажат, че не вървял бизнесът там
Питах за бизнес план дали е правен.....е сещате се какъв е отговорът. Оказа се, че е наела бензиностанцията с договор за определен план и без никакво проучване 
Та 80% си е реален процент, ако започват бизнес по този начин.Естествено, в очите на въпросната госпожа е виновен, този който й е отдал обекта под наем. Явно има и некадърници сред кандидат бизнесмените
X
Реклама