Как се лекува страхът......

Добре де, казвате разбиране, осъзнаване, преборване, но и аз като Бояна малко не схващам. Да кажем като дете си живял относително скромно (сигурно много от нас), не си имал възможност за хубави дрехи, и днес това се превръща в обострена суета и страст към обувките примерно.
Минават години, разбираш механизма и какво следва? Изведнъш губиш суетата си ли, или пък проумяваш, че е компенсаторен механизъв и си налагаш с усилие на волята да не купуваш обувки?
Откъде изобщо избуя тази любов към свръхсебеанализиране, и не може ли просто да си живеем заобиколени от красиви дрехи и обувки?

Аз ли криво обяснявам, вие ли криво ме разбирате...
Сори, ама ще прибягна до клишето - ако не си бил в такова състояние, няма как да го разбереш и осмислиш. А и не ми се спами вече темата на авторката. Има достатъчно инфо в нета.

О, инфото в нета, библиотеките, че дори и друго разнообразно инфо го имаме. Затова питам как е станало. Рокси е дала забавен, но подходящ пример. /Наистина изобщо не се заяждам, а се питам на практика как се получило. Не мисля, че е спам, защото е по темата. ще е полезно и на други да разберат как се случва ползата от този вид терапия/

според мен разликата е в това, че като разбереш или ти посочат или намекнат за причината, започваш да обвиняваш трето лице или обстоятелства, и по-малко или никак себе си. Например, купувам си скъпи обувки, защото навремето са ми купували по един чифт на година, и то много грозни, и като резултат не съм аз виновна, а майка ми. Може да не е особено позитивно, но поне успокоява, човек не се самообвинява и саморазрушава. А ако човек извади късмет, май беше според когнитивно-поведенческата парадигма, разбираш на съзнателно ниво причината за обувките, и следващият път като влезеш в магазина за обувки, ти трябват минути размисъл и да си помогнеш с въпросите "аз наистина ли имам нужда от тези обувки", "вместо да харча пари за тях, какво друго бих могла да направя, за да си доставя радост", и може малко по малко да се намали влечението към купуване на обувки.

Аз осъзнавам механизмите, които са ме довели до моите сблъсъци със себе си......
Ама наистина не ми помага това.....Колкото и да си повтарям: защо трябва да се чувствам досадна, само щото мама, в пристъпи на супер отегченост и яд, ми е казвала, че съм такава? То и аз не съм образцов родител. И на мен се случва да изтърся нещо, но после пък се извинявам.....

Не е само това....В човешкия живот има множество подробности -забравени, изтласкани или пък ясни, които влияят на поведението в съвкупност. Добавям към това и темперамент.....И се получава сложна кашичка. Която всъщност я има у всеки.

Аз не искам да изпреварвам събития, да предполагам все най-гадния изход и ей такива неща. Не искам все да очаквам провал -това ми е проблемът.
И предполагам, че има начин. Не знам терапевт ли е, приемане на себе си ли е, но ще го търся....
Най-малкото от тази тема имам голяма полза, защото всички мнения в нея са минали и през моите мисли, т.е разбирам, че нищо неестествено и ненормално не става с мен....

И мисля, че терапията е навсякъде, в зависимост от момента. Сега е тук с вас.....Вчера беше с едно много обичано от мен създание....Учители колкото щеш - само трябва да започне човек да ги вижда и чува.....

Примерът с обувките е много приятен  , в подобен случай мисля че и терапевт би посъветвал да продължи да купува красиви обувки. Бедата е, че най-често подобни компенсаторни механизми водят до саморазрушително поведение (например имаш емоционални дефицити и проблеми с обвързването и използваш компенсаторните механизми преяждане с храна и секс за една вечер с различни партньори).

Очевидно след определен период от време подобно поведение ще доведе до здравословни проблеми, емоционално изтощение и просто ще настъпи момент, в който това поведение ще се превърне в сериозен проблем. Повечето хора търсят помощ едва след като настъпи този момент. Тогава промяната става като терапевтът или някакво отключващо събитие доведат човека до гранично състояние след което няма как този човек да бъде същия вече. В този момент могат да се изградят нови по-здравословни механизми на поведение.

А иначе е голям проблем това да се забравя, че човек е мислещо същество все пак. Да, емоционални сме, но имаме и разум. Самото осъзнаване на "проблема", на това, че се използват "механизми" вече сваля тревожността. Ако разбираш какво се случва и че ти просто реагираш със заучено поведение, значи далече не си онзи тревожен човек, оставил се да го завладеят ирационални "демони".

И не на последно място никога не забравяй, че си възпитана в България (не знам дали живееш тук). Тук никой няма да ти пожелае успех искрено, ако споделиш по-скоро ще се зарадват на страданието ти, ако се опиташ да дръпнеш напред, ще се намерят десетки хора, които да те върнат обратно, които ще те обвинят че не си образцов родител и т.н. Никога не подценявай този момент - оказва огромно влияние, защото това отношение към живота се наслагва още от детството.

И най-накрая, нека не забравяме че чак пък толкова анализ на нещата не се налага и дори "досадника" Фройд, в миг на просветление е казал, че "Понякога пурата си е просто пура".

Приятен ден желая!

Това е само хипотеза. При някои осъзнаването на причината повишава тревожността, а и човек потърсил помощ вече е опитал да не реагира със заучено поведение, но макар да е овладял действието чувството е останало.

Веднага давам пример. Жена с травма в детството маркирала отношенията с мъжете. Осъзнаването на проблема може да я спре да се среща с неподходящи мъже, но няма да я спре да ги харесва, няма да спре привличането, което е несъзнателно. Или бъркам. Как въздействаш на несъзнаваното?

като се замисля, за мен би бил важен крайният резултат - в случая с жената и мъжете, че няма да се забърква с неподходящи мъже и така ще си спести много по-големи неприятности от дискомфорта с привличането. Нещо като по-малкото зло, ако работата веднъж е стигнала до проблеми с мъжете.

След като проблем ги прави интерпретатора, това значи, че за интерпретатора, това Е проблем, край. Няма обективност тук. Проблемът е субективен, за Х е, за Y не е. Пример: Х не иска гаджето му да пуши. Y понеже самата тя е пушач, иска гаджето й да пуши, а не да ходи по нея да дудне и да я кара да спре. Къде е обективното тук? Ми не - няма, противоположни тези. За Х пушенето е проблем, за Y - непушенето.
Абсолютно. Не съм съгласна, че всички родители обиждат децата си. Да, повечето наистина изливат собствените си неуспехи и неудовлетворености върху малките, но имам и достатъчно примери пред очите си на другото. Не съм съгласна, че всеки е бил обиждан, но не всеки се 'връзва' един вид. Да, някой ще се 'върже', друг не, но не е само това, има просто хора с наистина 'безгрижно детство', като в това се включва положително отношение от родителите, здраво...

5 звезди и половина Не всички родители с думи обиждат децата си, но едно дете може да се обиди от много неща. Може да се почувства отхвърлено от много неща. Това не може да бъде предвидено и предотвратено. Човек без травма няма, до не говорим, че умереното травмиране развива личността.

И без терапевт повечето жени с проблеми с избора на мъже се спират в някакъв момент от прост инстикт за самосъхранение, като оставят привличането и причината за него настрана.

За умереното травмиране съм съгласна на 100%.

И аз давам пример. Още от малка обожаваш шоколад и можеш да го хапваш с килограми. Какво те кара да не го правиш като порастнеш?

наднормеено тегло и склонност към диабет? 

Като дете са ме научили да не прекалявам, да умея се контролирам и да нося отговорност за постъпките си, вместо да си търся оправдания.
Ако в един момент загубя тези си умения ще отида на лекар, за да видя кое в тялото ми се е бъгнало и води до неконтролируем глад за шоколад. Възможно е да ми липсва магнезий или да имам хормонални проблеми. /Или диабет, а вероятно и сто други неща, които са ми неизвестни/

Това предполагам го избираш с разума си, Andariel? И го изпълняваш докато се превърне в модел на поведение. Ето типичен пример за позитивно мислене - избирам здравето пред петминутната наслада от парче шоколад. Милиони жени го правят ежедневно. Освен това след като прекалиш със шоколада или с неподходящите мъже, наистина ти идва байгън в един момент