И обратния пример мога да дам-със себе си.
Моите родители са страхотни,не познавам по-добри родители и по-правилен родителски подход.Винаги са ни обръщали внимание,винаги са ни уважавали и са разговаряли с нас като с равни,винаги са ни давали право на избор и са показвали,че каквото и решение да вземем,те ще ни подкрепят,че ни имат доверие и т.н. Което по никакъв начин не попречи аз до поне 10г. възраст да нямам никакви приятелчета,да играя само със сестра си и да бягам от всички др.деца.Ходенето на градина ми беше 1 седмица,когато срещнехме познати или ходехме на гости,ме беше срам да ги поздравявам,да си казвам името,да кажа "Благодаря" като ми дадат нещо.В училище нямах приятелки,изолирах се,стоях сама.Имаше едно момиче,което постоянно ме търсеше да излизаме,а аз се чудех как да се крия от нея.И така горе-долу докато станах на 10.
Та,какво са сбъркали родителите ми в случая?
Така,че какво трябва да се прави незнам,обаче се сещам за неща,които НЕ трябва да се правят-и за съжаление ги виждам все по-често.Крещене на обиди по децата,лепене на етикети,натрапване на помощ вместо да го оставиш да се опита първо само да се справи,истерично крещене когато не успее да се справи нещо,или го прави бавно,неправилно или не иска да го прави,прекалено високи очаквания,очаквания да е добро точно в определена област,която се харесва на родителите,но не и на самото дете.и мноооого други.
Моите родители са страхотни,не познавам по-добри родители и по-правилен родителски подход.Винаги са ни обръщали внимание,винаги са ни уважавали и са разговаряли с нас като с равни,винаги са ни давали право на избор и са показвали,че каквото и решение да вземем,те ще ни подкрепят,че ни имат доверие и т.н. Което по никакъв начин не попречи аз до поне 10г. възраст да нямам никакви приятелчета,да играя само със сестра си и да бягам от всички др.деца.Ходенето на градина ми беше 1 седмица,когато срещнехме познати или ходехме на гости,ме беше срам да ги поздравявам,да си казвам името,да кажа "Благодаря" като ми дадат нещо.В училище нямах приятелки,изолирах се,стоях сама.Имаше едно момиче,което постоянно ме търсеше да излизаме,а аз се чудех как да се крия от нея.И така горе-долу докато станах на 10.
Та,какво са сбъркали родителите ми в случая?
Така,че какво трябва да се прави незнам,обаче се сещам за неща,които НЕ трябва да се правят-и за съжаление ги виждам все по-често.Крещене на обиди по децата,лепене на етикети,натрапване на помощ вместо да го оставиш да се опита първо само да се справи,истерично крещене когато не успее да се справи нещо,или го прави бавно,неправилно или не иска да го прави,прекалено високи очаквания,очаквания да е добро точно в определена област,която се харесва на родителите,но не и на самото дете.и мноооого други.
много ми хареса мнението на Ariadne, чак ми стана мъчно за другото детенце.