Как да отгледаме уверено в себе си дете?

  • 8 731
  • 93
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 730
Съгласна съм с denniss   Peace
Темата е интересна и ще я следя с интерес. Аз съм още в началото (синът ми е само на 1 годинка) , но осъзнавам колко е важно подкрепата и безрезервната обич , да се показват от най-ранна възраст, за да се отгледа щастливо и уверено дете.

# 76
  • Мнения: 556
На първо място за мен детето трябва да знае, че е обичано безрезервно. Аз не спирам да повтарям на сина ми колко е важен за мен и колко прекрасно дете е. Повтарям му че може да се справи с всичко- трябва само да опитва. Според мен в днешно време е много важно детето да расте в хармонична и спокойна обстановка. Проблемите трябва да се обсъждат спокойно и да знае, че каквото и да го притеснява може да го сподели с нас и да намерим заедно решение.

# 77
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 962
Повтарям му че може да се справи с всичко- трябва само да опитва.

Ох, едно такова внушение според мен е много опасно. Най-малкото не е истина. Човек не се справя винаги с всичко, с което се захваща и е хубаво детето да не се заблуждава, че в живота му няма да има провали.

# 78
  • Мнения: 2 286
Повтарям му че може да се справи с всичко- трябва само да опитва.

Ох, едно такова внушение според мен е много опасно. Най-малкото не е истина. Човек не се справя винаги с всичко, с което се захваща и е хубаво детето да не се заблуждава, че в живота му няма да има провали.

Съгласна съм с ЧеКа.
Според мен е хубаво да се обяснява, че няма значение дали ще "стане" или "няма да стане", важното е, че е имало смелостта и желанието да опита! Вложил е старание, не е станало - няма драма, животът продължава. Защото децата (а понякога и възрастните) много лесно губят увереност от най-малкия неуспех, а наистина няма как да бъдеш винаги "най" за всички, дори и за себе си.

# 79
  • София
  • Мнения: 2 437
Аз също обяснявам и уча, че ако иска нещо- може да го постигне.
Може да е по-бавно, по-трудно, но ще успее.  Ако не успее- не е фатално, ще се получи по-натам. Да не се ядосва.
Т.е. за мен е по-важно да го науча на трудолюбие и старание, защото в противен случай ще се отказва лесно без да пробва.
Преди не можеше да рисува звездичка, а сега, няколко месеца по-късно- може. И така, малко по малко му доказвам, че със старание и желание се получават нещата.
На футболното първенство отборът губи- нищо, важното е, че са играли добре. Научили са как може и още по-добре и какво се прави.
Да, не може да помни по 100 стихчета, като брат си, но пък може един куп други неща, които брат му не може. В това отношение не му повтарям, че със старание може...защото просто виждам различен тип деца.
Така, че истината е по средата, в зависимост от ситуацията.

# 80
  • София
  • Мнения: 2 217
Повтарям му че може да се справи с всичко- трябва само да опитва.

Ох, едно такова внушение според мен е много опасно. Най-малкото не е истина. Човек не се справя винаги с всичко, с което се захваща и е хубаво детето да не се заблуждава, че в живота му няма да има провали.

Според мен това важи за по-далечни и сложни възможности, които действително изискват и доза талант, и доза насърчение, и доза личен интерес. Ясно е, че не всеки може да е шампион лекоатлет или художник, или актьор, или ядрен физик. Но при децата поощрението и подкрепата, че ако опита може и да се справи, е насочена обикновено към дейности, с които всеки се справя, дори и там да има по-добре и по-зле справящи се....Стига да не убеждаваш детето си, че е най-доброто в нещо или ще бъде най-доброто....

# 81
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 962
Едно е подкрепа и окуражаване чрез нашата вяра, че детето ще успее да се справи в дадена ситуация - да си върже обувките, примерно - т.е. обвързано с конкретика, друго е да го уверяваш, че може да се справи "с всичко".  

С уговорката, че дори и при конкретни ситуации, може да се окаже, че е по-добре да си спестиш подобен тип окуражаване.

Последна редакция: сб, 10 дек 2011, 21:11 от ЧеКа

# 82
  • София
  • Мнения: 2 437
На този етап го убеждавам, че може да се справи с "всичко". Детското "всичко" и възрастното "всичко" са изпълнени със съвсем различен смисъл.
В това отношение това, което е конкретика за нас е "всичко" за децата- елементарни човешки умения.
Постепенно, в естественото развитие на нещата от живота се слагат повече граници и думата "всичко" се избягва, нормално.

# 83
  • Мнения: 800
Аз се опитвам да ги науча да вярват в себе си и когато се изправят пред нещо, което ги затруднява да кажата "Искам! и Мога!" и в повечето случаи постигат успехи. Но колкото и да ги уча и възпитавам еднакво, едно ми дете е по-срамежливо и по-неуверено от другото, така че може би има и вродено нещо.

# 84
  • Мнения: 3 066
Личният пример е важен според мен наред с всичките изброени генетични и социални обременености.
Пример:  парти за Холуин .Огромна сцена на която повечето родители танцуват наред с бебета и малките си деца . Възрастова граница на децата -от новородени до 5 годишни с костюми ,маски и усмивки до небесата.
Моя познатае с нейното детенце, аз си танцувам на воля с нашето,пея с цяло гърло песните ,музиката е висока и подвижна ,има клас Зумба за родителите и децата и всеки се включва ,забавляваме се ,а тя седнала в ъгъла и детето около нея в ъгъла наблюдава другите отстрани( на 4 години е ) и тя все го приканя като се ядосва,че е затворен, кара да излезе да иде при децата ,да танцува,но и тя седи изолирана в ъгъла и дава пример,че така се прави и детето възприема модела.
 А после след това имаме разговор ,че детето е асоциално като баща си:)Simple SmileSimple Smile
Не можеш да се справим с всичко и не е хубаво децата ни да са и другата крайност-пращящи от самодоволна арогантност и самочувствие ,но трябва да им показваме как ,къде и защо да се държим,за да могат те да свикнат с реалните ситуации . Peace

Последна редакция: вт, 13 дек 2011, 15:12 от Ariadne

# 85
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз напоследък много се провалям по отношение на възпитателни методи ...започнала съм да крещя като животно, да дърпам уши и да наказвам ... много ме е яд на себе си, нещо ми избива чивията, а преди не бях такава...  Embarassed

Но принципно , мисля че трябва да им се делегира отговорност и да бъдат поощрявани за инициативи разни

# 86
  • Пловдив
  • Мнения: 114
Роузи,и аз на моменти съм ужасна, не че удрям но не ги изтрайвам въобще . Темата е много интересна  Peace Можете ли да ми предложите някоя книга по темата? 

# 87
  • София
  • Мнения: 2 437
Роузи, хора сме, все пак, не сме безчуствени роботи! Не се самообвинявай. Постави си за цел да запазваш спокоен, дори леден тон+по-малко забрани и забележки, защото ще ти се качат на главата. Един вид замени крясъците с тих, леден глас. Проявяваш слабост, те мнооого добре усещат и всичо нараства лавинообразно. И аз минах от там...Като попорастне бебока ще се уравновесиш, убедена съм  Hug

# 88
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Предполагам и аз, че на всеки се случва , но ми е мноого чоглаво и даже в момента съм в дупка някаква на свръхниска родителска самооценка ...

# 89
  • Мнения: 579

Няма как един неуверен ,срамежлив и затворен интроверт да отгледа уверен ,сангвиничен и експресивен екстроверт.


Оооо,възможно е и малката ми дъщеря е жив пример.
Аз съм краен меланхолик,баща им също е затворен човек-без много приятели,който не обича много-много да излиза и да се среща с хора.Голямата ми дъщеря също е притеснителна,страхува се да пробва нови неща,никога не отива първа да се запознае с друго дете,а като по-малка се криеше зад мен като да тя заговорят.Малката,обаче,постоянно търси контакти-говори с цели сложни изречения от 1г.и 2-3мес,заговаря се с всеки,който се спре и я погледне,независимо дете или възрастен,всеки ден си избира и си казва при кое приятелче да я водя,понякога даже реве за тях.Сега новото е,че иска тръгва на градина.Наскоро бяхме на рожден ден на едно приятелче на кака й в ДГ,влезе в групичката на 2-3г. по-големи от нея деца,взе си стол,седна до тях,танцуваше с тях,пееше Happy Birthday,накрая не искаше да си ходи.А още няма 2 г.

Общи условия

Активация на акаунт