За нуждата от нова образователна парадигма

Не е нужно да съм лекар, за да преценя, че дадено лечение не чини и дори уврежда. Нямам нужда от медицинско образование, за да схвана простата идея, че марлята няма място в организма ми след операция.
Не е нужно да съм учител, за да видя огромните дупки в системата, както и това, че може и трябва да се направи промяна.
Тук си пишем тези, дето виждаме дупките. Щом за вас няма- добре, за вас нека си е тъй. Или щом дори като ги виждате си ги харесвате- пак добре, но това няма общо с останалите.
Аз, последно, не разбрах- да не вярвам на това, което лично виждам, чувам и преживявам, подкрепено с опита на доста други хора, които също лично познавам и с официална статистика, становища на други специалисти, дори работещи в същата тази система, а да се доверя на някаква анонимка? Нека анонимката си вярва, аз не й преча и тук.
Не я и питам кога щяло да няма проблеми, че да ми отговаря. Разбрах- проблеми няма или има, но нищо от това.
Аз се интересувам как могат да се решат, от тези, които ги виждат и споделят начини.
В нашето семейство когато имаме проблеми не ги загърбваме, решаваме ги.
 
Жалко, че не намираш разлика между различните неща. То е по причина, че не я търсиш. Е, щом е тъй по- удобно, няма да преча.
"Имаш пълно право да се чувстваш значима по начина, който ти импонира най-добре."- До добър извод си стигнала за себе си. Спазвай си го.

И понеже тук не е Клюкарник, лично аз няма да спамя повече темата, ако и туй да е цел нечия. Ако имаш какво да пишеш по нея- добре. Ако имаш нещо към мен- пиши на лични, аз пък, за разлика от теб, не държа да се чувствам значима и да занимавам околните с дребнави лични дразги.
хххххххххххх


Нова, благодаря за втория ти линк.
"Групите за извънкласна дейност и 3-годишната програма за развитие на извънкласните дейности в училище се приемат с решение на Педагогическия съвет на училището ."
Това дали означава, че ще има допълнителни форми по интереси в училищата, нещо като кръжоците едно време?
Има ли повече подробности за програмата- от кога би стартирала, в кои, конкретно училища? След една година ще ни предстои отново избор на училище и се интересувам. Разбирам, че директорът ще сключва договори, но не прочетох на какъв принцип ще се преценява кои училища ще участват.
...
Този ти линк ме накара да се разтърся за повече информация.
Намерих това:
http://sf.mon.bg/Izvunklasni_klasirane_faza_1.pdf
http://www.monitor.bg/article?id=241459
http://www.eufunds.bg/bg/page/58?programme=5&status=2&id=522


http://abv-alternativa.bg/219/noviyat-model-na-uchilishtno-obraz … stvo-na-znanieto/
" Развитие на системата на образование в посока, която осигурява възможности за пълноценна личностна и професионална реализация на младите хора, преминали пълния курс на обучение. Преместване на фокуса върху развиването на ключови умения и компетентности. Осигуряване на органичен преход и вграждане в системите на висшето образование и пазара на труда. На възможности за квалификация и преквалификация в рамките на системата за учене през целия живот. Реабилитиране на възпитателната роля и отговорност на българското училище.
Става дума не просто за механично „разтоварване” на учебно съдържание, а за коренна промяна на самия учебен процес чрез засилване на неговия активен, творчески характер, мотивирането на ученика като активен субект в учебния процес.
Същевременно, подходът за постигането на този минимум трябва да бъде индивидуализиран. Учебният процес трябва да отчита специфичните потребности и способности на учениците. Което означава да се положат сериозни усилия за диференциация на учебното съдържание за отделните ученици. Светът на училището като цяло трябва да бъде изграждан по мярата на детето – да дава път на способните и изявените, да помага на изоставащите.
Претовареността на учебните програми и учебниците е проблем, който се дискутира от години. Решението може да бъде намерено от експерти, които да балансират учебния процес както по отношение на съдържанието по отделните предмети, така и в организацията на учебния ден и програма. Необходимо е да се потърси нова методика, чрез която да се преодолее установената понастоящем структура на редуване на множество предмети, без видима връзка помежду им. Балансът в учебния процес изисква и отделяне на необходимото сериозно внимание върху спорта и физическата активност в училище."

Нуждите се отчитат. Не знам, обаче, какво ще се свърши по тези планове и програми.

Judy, проектът върви, вече има училища, в които са готови с видовете кръжоци и бройките участници. Не зная обаче дали започват от втория срок или от другата учебна година.
Някъде четох, че е достъпно за всички училища, които желаят. Ограничения няма. Нито като брой училища, нито като брой ученици. Ограничението е по един кръжок на ученик.
Топката е в училището.

Доколкото виждам, срокът е бил до 05.12.

Днешният брой на в. Монитор: http://www.monitor.bg/article?id=318307

80% от българските учители твърдят, че уроците, които преподават, са неразбираеми за децата. Това сочат резултатите от изследване, поръчано от Комисията за защита на потребителите.  Именно заради сложния материал  всеки трети даскал прескача част от учебно съдържание. Над 30 на сто от преподавателите, особено младите кадри, смятат, че това, което преподават, е твърде сложно за децата.

А ако мога да попитам, колко от тези учители разбират материала, който преподават?

След като "прескача" част от материала, означава, че или не го разбира, или не умее да го предаде разбираемо на децата.
За мен е все тая кое от двете е, в крайна сметка децата не получават знания и в двата случая.
Това умение различава учителя от останалите хора, завършили същата специалност.

Учителят може и да го разбира материала, да го предаде по подходящ начин (което според мен се  равнява на ново структуриране на урок), но ако в учебника материала не е пресъздаден по аналогичен начин, от къде да учи ученика? Освен да води записки.

В моите гимназиални години нямахме учебници по някои предмети. Най-вече история и география (преход, и т.н.) Учехме от едни "записки" на вестникарска хартия. Само текст (какви картинки, какви презентации). В тези "учебници" беше сбита основната информация. Аз лично си помагах с допълнителни книги по история.
Учителката по история 2-3 пъти ни заведе на лекции по история в университета (съвпадащи с нашия материал), ми вълнуващо си беше, как да не прочетеш нещо допълнително по въпроса.
По биология пък, това беше в 4-5 клас, когато учехме класификациите на растенията, учителката ни водеше на Княжево в гората и нагледно обясняваше. После в час, на катедрата (беше една огромна) изсипваше една купчина материал, вади от него и така изпитваше.

Айде, нали казват, че по-умният отстъпва. Отстъп  

[/quote]

След като "прескача" част от материала, означава, че или не го разбира, или не умее да го предаде разбираемо на децата.
За мен е все тая кое от двете е, в крайна сметка децата не получават знания и в двата случая.
Това умение различава учителя от останалите хора, завършили същата специалност.


[/quote]
  Не съм съгласна с тук изказаното мнение - самата аз се опитвам да преподам  някои уроци на сина ми (5-ти клас, в момента е болен).Материалът и учебниците са КОШМАР най-меко казано.
 А по този повод се замислих и за децата от малцинствата ( визирам циганите, без да обиждам когото и да било).Ами как да учат, то и  аз не разбирам някои неща, а не ми се налага да си ги превеждам от чужд език. Ето и пример от последното домашно по БЕЛ:
   Радост-пролет! Слънце грей -
    Златен клас на нива зрей.
По ливади злака млади
росен лей брилянт-сълза...   
 И още:  Малка е мойта родина -
шепа набрани, нагънати
шарени черги от ниви,
тъмни въртопи от планини.
   И това за деца от 5-ти клас!!! Как да ги обясня на детето, даже компютъра не можа да приеме някои думи. А трябва да правим и анализ.
  Ние с моя син също учим по 6 до8 часа дневно, не защото е мързелив или глупав.
  Някой по - горе беше цитирал Славейков (ако не се лъжа), нека и аз да завърша с цитат от Вазов:
   " - Нашето А, Б, Райне, Кой го написа?" ( по стари спомени, извинете ако не е точно).

     512, кои думи не разбираш? 

 ЗЛАКА  и ВЪРТОПИ например, но не това ми е проблема. Аз лесно ще си ги намеря в речника. Но когато обяснявам урок за ПРИЛОЖЕНИЕ, искам да се съсредоточим върху важното, а не да си пилея времето с обясняване на нови думи. И се чудя как едно циганче би направило синтактичен анализ на подобен текст?

http://rechnik.info/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D0%BA
http://rechnik.info/%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BF

512, очаква се твоето дете до пети клас да е прочело достатъчно книги и да ги е научило тези думи. А проблема на децата от малцинствата е, че и те до пети клас си клатят краката в училище вместо да учат. А като се приберат в къщи им се втълпява от родителите, че от учене файда нема. (последното е от личен опит с дете на което месеци помагахме и накрая майка му го спря от училище..)
Абсолютно съм против новите модни тенденции, класиците ни да се превеждат на "съвременен език" щот горките ни дечица не можели да научат няколко нови думи на родния си език, но в същото време ходят на английски от детската градина!

След като "прескача" част от материала, означава, че или не го разбира, или не умее да го предаде разбираемо на децата.
За мен е все тая кое от двете е, в крайна сметка децата не получават знания и в двата случая.
Това умение различава учителя от останалите хора, завършили същата специалност.


[/quote]
  Не съм съгласна с тук изказаното мнение - самата аз се опитвам да преподам  някои уроци на сина ми (5-ти клас, в момента е болен).Материалът и учебниците са КОШМАР най-меко казано.
 [/quote]

Ти учител ли си, защото в моето мнение визирам неспособноста или нежеланието на някои учители да се потрудят, не невъзможността на родителите да го правят. Учителите това работят, а родителите работят най-често друго.

Учебниците и написаното в тях е съвсем отделен въпрос.
Изискванията към децата също.
Днес синът ми ще разсъждава върху "Малкият принц". За мен е нелепо да се иска от децата да анализират и разсъждават точно върху "Малкият принц" на Екзюпери като възрастни.

Учебният материал превръща децата в цигански торби - хвърля се всичко там.....
Претоварени са и нямат желание да учат.
Парадигмата е за смяна със сигурност.
Що се отнася до сериозността на възрастните.....В другите държави и социалната парадигма е доста по-различна.....Както и образователната....

При нас "нови"-те или т-нар. Остарели думи в българския език,които най-често се използват в поезията и прозата на класиците ни, се обсъждат още в клас.Много деца веднага вдигат ръка и питат учителката какво означава думичката.Други пък, които знаят, бързат да се похвалят.Така се получава едно приятно научаване и обсъждане ,което не отнема много време от урока, но е доста полезно.На следващия час, непременно си припомнят за "загрявка" коя думичка са научили.В много от учебниците и помагалата най-долу на страницата /или отстрани/ са пояснени подобни думи.Така е при нас.Моето мнение е, че наистина още в час учителката трябва да обърне внимание на подобни думи, защото пък има деца, които обичат да пропуснат ,просто защото нямат интерес и не им се занимава, а не трябва да е така.