Добри родители ли сме?

Насилието в училище Е проблем. И за наличието му има най- разнообразни фактори, не е един, които действат комплексно. Хората са го отчели като проблем и работят по въпроса поне за намаляването му и вкарването му някакви горе- долу по- приемливи граници. Не се опитват, като у нас, да прехвърлят топката и да неглижират възможностите на институциите. Търсят и решения, които могат да се проведат в практиката.
Проблемът е много сериозен. В процеса по справяне с този огромен проблем следва да бъдат включени всички страни- участващи в него.

http://www.vista-europe.org/downloads/Bulgarian/A2f.pdf

"Какво знаем за насилието и тормоза в училище?
Понятието тормоз и насилие в училище бе определено и дискутирано в част А1.Ние тук няма да се задълбочаваме в тази дефиниция. Работата, свързана с тормоза и насилието в училище, е тясно свързана с работата с по-малко сериозните поведенчески нарушения като липсата на дисциплина, неподчинението и разкола (част Б6). Тормозът, насилието, дразненето и деструктивното поведение в класната стая са сериозни и взаимносвързани проблеми в европейските училища, както и в останалата част на света.Ученик, чието поведение цели разкол, е задължително насилник. “Училищните клоуни” могат да имат пагубно влияние върху учебния процес, но може и да не карат по никакъв начин учениците или учителите да се страхуват за своята сигурност.Това обаче не означава, че деструктивното поведение не е свързано с насилието и тормоза в училище (Roland, 1998). Ако деструктивното поведение в клас не бъде овладяно навреме, може в един момент да ескалира и да се стигне до по-сериозни инциденти.Нещо повече, стилът на учителя е свързан със степента на насилието и тормоза в училище (Roland & Galloway, 2002).По този начин по-малко сериозните случаи на насилие чрез техния кумулативен ефект носят риска от сериозен психологичен натиск.Това трябва да се има в предвид, когато се прави оценка на политиките и програмите, съдържащи необходимите мерки.Повечето научни изследователи по темата за тормоза и насилието в училище са на едно мнение относно социалните последици, както и по някои вътрешни аспекти на агресивната ситуация.

Какво знаем за насилието в училище?
• Насилието в училище, както и всяко друго насилие, не би могло да се обясни просто, само с една причина, а е комплексно и многообразно детерминирано
• Образователната литература изключително ясно обяснява, че превенцията на насилието и подобряването на условията на училищната система вървят ръка за ръка, въпреки че все още е налице нежелание да се дискутират много от чувствителните теми, свързани с тормоза и насилието в училище (Midthassel & Ertesvåg, 2006)
• Насилието в училище не се ограничава в рамките на едно държава. То има интернационален обхват (Akiba et al., 2002; Smith, 2003)"

http://www.brain-and-mind.bg/files/custom/AdsTariff/nasilie.pdf

"Насилието в българските училища
Интервюто е с психолог в НПМГ.
Децата в училище се бият – и малки, и големи.Това на пръв поглед се възприема като безобидно де-
яние. Не е ли това първият признак на агресия, който впоследствие би могъл да вземе по-застрашителни размери?
Как виждате ролята на училището и в часност - на училищния психолог в превенцията на насилието?
Училището е създадено като институция преди хиляди години именно с цел да компенсира  граниченията на семейното възпитание, да обучава във общи граждански ценности и да създава умения, нужни на възрастния човек да бъде пълноценна част от гражданското общество. За съжаление, нашето училище днес се е превърнало в »обучилище«. В него основно се преподава – главно излишни, архаични и несъобразени с детската възраст и нужди знания. Този максимализъм ни доведе до там, да бъдем на едно от последните места по грамотност в Европейския съюз всяка година да отпадат от училище близо 50 хил. деца и да имаме такова високо ниво на агресивност.
Възпитателната работа и психологическата подкрепа са набутани в ъгъла, да не кажа, че изобщо не съществуват. Та в нашето Министерство на образованието и науката дирекцията по възпитателната работа съществува само на книга, а никой не се интересува от училищните психолози или т. н. педагогически съветници. Без приемането на стандарти и изисквания за психологическо обслужване в образованието, нещата само ще се влошават. Парадокс е, че такива има готови от 20 години, но няма кой да се заинтересува от тях.
…За съжаление, повечето от чиновниците в МОН до такава степен са надхвърлили нивото си на компетентност, че единственото, което им хрумва, когато стане дума за превенция, е наказания – колкото по- вече, толкова по-добре. Това не само е неефективно, но и антихуманно.
На първо време няколко прости, лесни за осъществяване неща:
-Да се въведат единни стандарти за психологическо обслужване на образованието. Такива са подготвени отдавна и бяха обсъдени и приети още на III конгрес по психология.
-Въвеждането на световно утвърдени »AntiBulling« програми и съответното им финансиране.
Такива модели има, готови и адаптирани.
-Мерки за преструктуриране на учебните планове и програми и въвеждането на повече часове за из-
граждане на умения за справяне. Курсове по здравно възпитание, кариерно развитие, гражданско образование, семейно планиране и пр. Много от тези програми отдавана са готови.
-Преструктуриране на училищната система и повишаване на издръжката на учениците. Наличието на огромни училища с по 1800 – 2000 ученици в големите градове и класове с по 30-32 ученици сами създават благоприятна среда за агресия и насилие.
-Активно участие на гражданското общество и приемането на закон срещу училищното насилие. Такива закони има в много страни по света."

http://www.ckbppmn.government.bg/dokumentatziya/instruktziya-za- … -uchenitzite.html

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА УЧИЛИЩНИТЕ КОМИСИИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АСОЦИАЛНИТЕ ПРОЯВИ НА УЧЕНИЦИТЕ
Можете да видите правомощията и взаимодействието на училищните комисии с учителите тук.

http://ganspace.blogspot.com/2007/09/blog-post.html

Насилието в училищата- причини, предпоставки, проява
В своя анализ, ще се опитам да докажа, че проблемът с насилието в училищата е от една страна глобален проблем на образователните системи във всички демократични и цивилизовани общества, а от друга страна в България той е породен от чисто специфични причини, характерни за нашето общество и образователна система.

http://www.-spam093-/35890/%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89% … %BE-%D0%B7%D0%B0/

Българското училище вече окончателно капитулира пред насилието сред учениците. Обществото ни продължава да не дооценява проблема и го очакват непредсказуеми последствия. Малките жертви на агресията са бъдещи невротици, а не е невъзможно и бъдещи насилници.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2008/04/18 … 87132_klas_strah/
Гледала съм подобни клипове и аз- и с момченца и с момиченца.

Да и аз мисля, че трябва да се правят такива психологически дискусии в час...как да се справим в такава и такава ситуация, без да използваме насилие, без да се бием ... то това са тактики за справяне, които децата просто не владеят и не знаят как да реагират на провокация... ние също не знаем на какво да ги научим в тази посока..

иначе и камери... и делегиране от родителите на по- големи права на учителите ... защото те в момента са с вързани ръце

1.Спокойствие
2.Разбиране
3.Не е достатъчно само да обичаш детето си - трябва търпение
4 Да си малко или много - педагог в отношението и възпитанието на детето
5 .Отношение на двамата родители към детето
6 Да си в крачка с развитието и потребностите му по всяко време
7 Да знаеш всичко за него
8 ДА СТЕ ПРИЯТЕЛИ И ТО ДА ТИ ИМА ДОВЕРИЕ, и в същото време РЕСПЕКТ И УВАЖЕНИЕ, НО НЕ И СТРАХ!



Нещо ми приседна.Аз не съм добър родител май, спирам дотук, защото ще ревна - вие сте......

Изцяло съм съгласна с посоченото от теб, трудното е как да успеем във всичко посочено.
Явно това ни куца, иначе общо взето, почти всеки средно интелигентен човек, знае на теория какво да прави.Практиката много ни куца, обаче.

Във връзка с мненията на Холограма, си мисля и друго.С много от нещата съм съгласна, но и ние възрастните просто не сме адекватни на непрекъснато променящата се ситуация.И от това най-големите потърпевши са децата ни.



п.п. сега дават ученици от 35-то у-ще в предаването на Милен Цветков

Оф, леле и сега г-жа Арсенова ни обяснява как всичко това се е случило извън училището, как са били взети необходимите мерки и те били много адекватни, ама много, разбирате ли...
Въпросният бияч Валентин, пък се оказва, че вече един, два пъти е пращал и други деца от 35-то в болница, но отново никой не е взел адекватни мерки.

В началото на големите "помощи" на Св. банка, дето плащаше на съответните местни чиновници ултиматумите си как точно да се съсипва образованието ни (изискванията й за "реформи") не можех изобщо да допусна, че все пак ще успеят да докарат българското училище до едно обикновено американско "негърско" школо - като тия, дето си ги пресъздаваха в собствените филми (отпреди да докарат "свободата" и у нас).

Родителите на по-големите ученици знаят как изглеждаше българското училище преди - дори болен мозък не би допуснал, че е възможно тогава да се случи и 1 хилядна от това, което днес се смята за "допустимо". Беше на много високо ниво като място за учене и най-сигурното - като място в пространството въобще. Учеше се, спортуваше се, имаше кръжоци, занимални, турнири, олимпиади, какво ли не. Сега "голямата цел" е "поне" да няма убити.

Просто нещата бяха докарани с едно абсурдно овче подчинение на външен диктат до пълна развала. Това е единственото прегрешение на родителите - тъпанарското им мълчание, докато съсипваха техните училища и ги докараха до бардаците днес, където са техните деца!
Тези, дето участваха в това, не ги броим, щото са пренебреживо малко.

Имаме избор - или да бленуваме за преди, което никога няма да е сега, или ще. Или да погледнем действителността и да направим каквото можем.   

Всички пишещи тук са мили, грижовни и всеотдайни родители.
А когато вземам децата си от училище и детска градина виждам груби, арогантни, нахални и невъзпитани хора.
Явно живея в два свята.
Родителите, забързани в работата си, едвам свързвайки два края, неглижират децата си, а учителите - тотално незаинтересувани им е все едно какво се случва.
Кой е виновен - никой и всички.

За тези които не знаят как да си възпитават децата, форума се е погрижил. само няколко реда по-нагоре има точно такава обява за възпитание на децата: така че недейте се ослушва ами отивайте да ви учат как да си възпитавате децата


www.uspeshni-vrazki.com:
Знаете ли, че е погрешно да хвалите детето си, когато ви показва рисунката си. И да го критикувате също! А кое е правилното?

Сега можете да научите от...

КАК ДА ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦАТА СИ...
за да гарантираме добър живот на тях и на себе си

Вечерна лекция
(за родители на деца от 0-18 години или мъже и жени, които искат да бъдат родители)

Родителите винаги обичат децата си и желаят най-доброто за тях. Но не винаги знаят как да реагират правилно на различните ситуации, които малките им поднасят.
 
Реакциите на родителите са от огромно значение за децата – всяка дума, действие, случка, дори наглед съвсем дребни, оформят съзнанието им като пластилин. Това е от толкова голяма важност и от него зависи изцяло бъдещето на порасналото дете – определя самочувствието му, здравето му, успеха му в професията, любовния му живот, социалните му контакти.
 
Затова е важно родителите да бъдат подготвени.
 
На тази лекция ще научите:
•   Какви са предизвикателствата в различните възрасти на детето – и как да реагираме адекватно на тях?
•   Защо дори и да сме добронамерени, пак можем да навредим на детето си от незнание. Защо например не е добре да се критикува или хвали дете, което ни показва рисунката си. И кой е правилният начин да реагираме на неговия жест?
•   Какво могат децата ни в действителност? Могат ли още от съвсем малки сами да определят колко и кога да се хранят, кога да си лягат и т.н.?
•   Как да реагираме, ако братята и/или сестрите се карат помежду си, спорят или се удрят. Това е един от най-тънките моменти в родителството – рядко се срещат родители, които да реагират правилно в подобни случаи.
•   Как да поставяме ограничения на детето си, така че то да ги спазва. Какво да правим, когато на нас самите ни е мъчно, че му казваме „не”?
•   Какво да правим, ако децата ни в тийнейджърска възраст искат сами да определят кога да излизат и кога да се връщат...
•   Как да направим така, че хем да сме добри родители, хем да имаме време и за себе си и задоволяваме и собствените си нужди от почивка, лично пространско и желанието да получим помощ от близките си?
•   Защо нито авторитарното, нито демократичното възпитание са добри за децата и отношенията ни с тях. Има ли друг вариант?


КОГА: 25 ноември, от 19 ч. до 21:30 ч.
КЪДЕ: София, Учебен център "Успешни връзки", кв. Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" 35-37, вход А, ап. 6
ЦЕНА: 25 лв.
ВОДЕЩ: Милена Динкова, консултант по успешни връзки
ЗА ЗАПИСВАНЕ: Заявяването на присъствие е задължително, моля, побързайте, местата са ограничени! Заявете участието си на тел. 0893 220 801 или на sofia@uspeshni-vrazki.com
ПОВЕЧЕ ИНФОРАМАЦИЯ: www.uspeshni-vrazki.com

За водещата на лекцията:
Милена Динкова е психолог, специалист в областта на човешките отношения. Като консултант има голям опит в работа с пролеми в семейството и 95% от клиентите й бързо намират облекчение на трудните си ситуации.
Освен значителния й опит с детските преживявания и възпитанието, тя е изтъкнат специалист в консултирането на проблеми между мъжете и жените.
Автор е на много статии за личните любовта и отношенията, които можете да прочетете на сайта www.uspeshni-vrazki.com в категорията Статии "Лични връзки"
 
Ето някои от най-новите статии:
Какво желае мъжът най-много от жената?
Как да развиете женствеността си?
Какво трябва да знаем за трудните хора?
 
Предстоящи лекции от същата водеща:
Възможна ли е моногамията?
Истината за човешката природа – без митове и лъжи...
 
Предстоящи тренинги от същата водеща:
Хармония с мъжа до теб
Изкуството на поддържене на връзка, на което никой не ни е учил
 
Електронна книга от водещата:
49 стратегии за успех с мъжете и връзките
Имате рождено право да бъдете обожавана жена...

Не бих пазила авторитета на неграмотен учител. Не бих унижила детето си да извинява за нещо, за което няма вина. За по този начин начин бих създала плах загубеняк, идеална жертва на всички по-нахални и висшестоящи. Много от днешните родители са онези деца, които са бити масово в детските градини, че и в училищата, от "авторитетните" учители, а когато са споделяли с родителите си- или не са им вярвали, или са им казвали да си траят.

Аз бях от умниците в училище...и съответно ядох бой...от съучениците...Боевете спряха, когато ми писна от бездействието на родители и учители, и пребих един от побойниците. Мисълта ми е, че агресията ескалира, когато няма навременна намеса от родители и общество.

Да я бях видяла тази тема по-рано, нямаше да пускам другата... Както и да е. Сорша,   

Дали съм добър родител - не знам още, отскоро съм такъв. Надявам се, че ще бъда и ще положа всички зависещи от мен усилия това да се случи.

Какви качества трябва да притежава добрият родител? Джиджимон е доста изчерпателна по този въпрос, склонна съм да се съглася.

За конкретният случай не знам какво да кажа... Аз онемявам от такива прояви на жестокост от страна на деца. Страхувам се и за моето дете, за това в какво се превръща обществото ни и къде ще живее детето ми.

По-напред някой беше писал за връщането на ТВУ-тата. И аз мисля, че трябва да има някакви много сериозни санкции за такива прояви, особено в случаите, когато родителите не взимат никакви мерки.

Писах в другата тема, но и тук ще кажа.
Според мен, само и единствено родителите имат вина за агресията и случващото се.
Това виждат децата, такова поведение усвояват.
Нека не припомням темите, в които не малко съвети за саморазправа се радават, дори и тук - във форума.
А онази тема по случая с ранения татко, отишъл да бие лошия съсед, който се скарал на играещите деца? Купчина народ се изпотрепа да защитава силния татко, отишъл да раздаде правосъдие, застъпвайки се за децата. Е, показателно е какъв пример е дал на децата точно този татко. Ама да беше само един такъв...
Един родител трябва да намери начин да покаже на детето си, че той е най-добрият му приятел и че на него може да има безрезервно доверие, че с него може да сподели всичко, без ограничения. А авторитетът, той идва именно с това доверие и липса на лъжи между участниците...
Агресията я определям винаги като компенсация на някакви липси. Дали ще е липса на внимание, дали ще е презадоволеност и оттам - липса на разнообразие или какво ново и открояващо се нещо/поразия да измислим, дали ще е от липса на средства, за да си най-модният в училището, все е някаква липса. И когато липсва и комуникацията с родителите или адекватният отговор от тяхна страна, тогава се ражда агресията - словесна, физическа и т.н.
Децата, които бяха агресори в моето детство, бяха все деца, на които им липсваше нещо. Един не изпъкваше с много познания и му се подиграваха, че не знае, друг - презадоволен се опитваше да краде пари от джобовете на родителите си, за да си купува все по-скъпи неща, трети - напълно оставен на самотек... И това едва ли е станало от вчера за днес, всичко се натрупва във времето и в крайна сметка формира характер...

И кой е виновен за родителите. Що един път не кажете, де? Що родителите сега са такива, каквито са сега? Що не са спокойни, усмихнати, добронамерени, работещи нормално, почиващи нормално, българи в България, а не чужденци у тях си, дето едва оцеляват физически, дето ги избиват по бившите болници, дето трябва да плащат тока си на чужденци, водата си - на чужденци, храната си - на чужденци, телефоните си - на чужденци и пр. и пр.
Що държавата им е държава на чужденци, а аборигените нямат нищо свое, освен едни последни релси, дето ще ги предават на някого си и тях сега? Що преди беше различно?


Нормално за липсваща държава. Ако този екземпляр не раздаде, на него ще му раздадат. "Силният оцелява". И що да не раздаде като 22 години гледа показни как шепа типове  раздават, разпореждат се с цяла не-тяхна държава (държавата на родителите ни, дето са я построили), кълцат я, дъвчат я, изкарват я от дебелите си черва,  правят си каквото си искат и нищо. Те са властта. Нали туй е символът-верую сега: "Човек за човека е вълк". Пък "Човек за човека е брат" беше "смешно". Който иска да се смее сега.

не мога да се съглася, че единствено родителите са виновни/отговорни! Децата прекарват по половин-един работен ден в училище, мен ме няма там, че да следя за поведението му. Училищното ръководство е отговорно за спазване на реда и дисциплината, вклюючително от моето дете. Ако детето ми е агресивно или пречи в час, учителите имат достатъчно правомощия, за да вземат мерки и да коригират поведението или да го санкционират.

Ние все си чакаме - училището да ни възпита децата, университета да ги направи специалисти и да им налее професионализма в главата, някой друг да дойде и да ни оправи държавата.
Точно така - половин ден са в училище, но през останалото време са вкъщи и ако нямат основата, от родителите си, файда никаква, че даскалите ще се опитат да му кажат нещо...


За родителите са виновни техните родители, разбира се. Още по онова време, когато огромна част от тях посрещнаха с отворени обятия новия режим и съпътстващите го обещания за прогрес, космодруми, братска Русия и величие...
Вярно, малка част от тях се спасиха, бягайки през девет планини, в десета, но завещаха с тези си действия, един не по-малко тежък живот на останалите в родината им роднини...
Различно беше, защото едно време богопомазаните, на които грешките се криеха и замазваха умело, бяха доста по-малко, а всички останали се страхува и да гъкнат. Щото, ако си гъгнал или си извън масовката, те пращат тук-там, да те вкарат в правия път. Е, някои даже не ги и връщаха...
И пак си имаше от всичко...
А нима тея, дето продадоха държавата, не са същите онези, които въдворяваха ред и в онези времена, по които така прехласнато всички въздишат?

Nekomusume, и никога тези родители, техните родители, родителите на родителите им, родителите на родители на родителите им...не са влизали в досег с държава, общество, образование? Самостоятелни единици, самодостатъчни си за изграждане на личност и характер, невлияещи се от външни фактори и среда? Нима.