ВАЖНО!!! ПРОКАРВАТ ЗАКОНОПРОЕКТ ПРОТИВ СЕМЕЙСТВОТО

имаш ли деца?

Мисля, че просто живее в чужбина, където се е наложило мнението, че в България повсеместно децата се тормозят, пребиват, изнасилват и няма ни един свестен родител или семейство. Че нямаме представа как се обичат деца, вместо целувки получават шамари, а вместо образование - женитба на 16 години.
Ами аз пък да ви кажа - в тая държава освен ромския етнос има и нормални любвеобвилни родители, които едва оцеляват, но по-важното е да имаме закон с глоби, а не реално социално подпомагане. Защото съм сигурна, че подпомагането ще остане на хартия, а глобите ще се прилагат на практика.

Аз изчетох законопроекта и не виждам нищо притеснително в него. Определенията са наистина мъгляви, но за това има съд - да решава евентуалните спорове по този закон според индивидуалните особености на всеки отделен случай... защото единни рецепти в живота няма.

Правомощия на "чиновници" не се дават повече от нормалните - да изслушват, разглеждат сигнали и предлагат мерки. Всичко останало се решава по съдебен ред.

Твърде голямата свобода на децата, от която авторката явно се притеснява, е дадена като опция за непълнолетни над 14 години. По мое мнение - да, един индивид на тази възраст е достатъчно зрял да има свои виждания по въпроси, свързани с образование или религия. Ако тези виждания не са в негов интерес и пряко го застрашават, съдът няма да му разреши да ги упражнява. Друг е въпросът, че спрямо един тийнейджър практическото приложение на "не разрешавам" е трудно изпълнимо, без значение дали източник на забраната е съдът или родотелите... А поставяйки се на мястото на дете, което е принудено да учи в дадено училище поради амбицията на майка си, примерно, или да посещава еди-коя си църква - склонна съм да подкрепя текстовете, макар да са малко скандални (идеята "дете съди майка си" трудно се възприема, особено във форум за майки   )

Злоупотреби - тоест фалшиви сигнали, подливане на вода от страна на единия към другия родител и т.н. - по новия закон едва ли ще има повече, отколкото по досегашния. Опцията да се сигнализира за родителско насилие не е нещо ново. Във всички случаи, това, че социалните ще могат да разследват, не означава, че ще могат да отнемат родителски права ей така, без сериозно основание. Всъщност в това отношение няма съществени разлики спрямо досегашния Закон за закрила на детето.

Аз разбирам, че на нито един родител не му се нрави възможността да трябва да защитава качествата си на такъв пред съда, но от друга страна - контролен орган трябва да има. "Властта" на родителите над децата не трябва да е безусловна.

Аз не намерих дефиниция в закона, какво означава "достойнството" на детето например, а на няколко места срещнах, че няма право то да се накърнява   Тази дума може да се тълкува на кой както му падне.
Не смятам обаче, че законът в сегашния му вид ще стресне кой знае колко циганите. Те пари за глоби нямат по презюмция, така че пак няма да се трогнат. Също така не им дреме, че ще им вземат децата - те без това се чудят в кой дом да ги изоставят. Най-много тази увеличена еднократна помощ за деца инвалиди (или както там беше точната формулировка в проектозакона) да доведе то повече осакатени деца
luda, те в чужбина не си удрят децата, просто ги щипят по-дискретно Тия "хватки" и тук ще ги научат.

Липсата на дефиниции не е непременно нещо лошо. Да, дава поле за субектизивъм. Но правото не е точна наука, а възпитанието на децата - още по-малко. В някои случаи е по-добре да няма дефиниция, за да може да се направи преценка къде е границата между "редно" и "нередно" според конкретния случай, в цялата му сложност.

Аз също не мисля, че спрямо ромите ще се прилага кой да е от законовите текстове.

   съгласна съм от - до. И аз така мисля. И точно това исках да кажа - ако нещо не е в интерес на детето, няма да му бъде позволено. Но трябва да има коректив и на родителското поведение. Защото както детето може да отиде в секта, така и родителят му може да е сектант и сам да го заведе (според мен е нелеп примера, но го ползвам, тъй като точно това беше посочено по - горе като аргумент против закона).

buggy, то и в законите "за възрастни" няма дефиниция на понятието "достойнство", както и на много други. Да махнем ли и тези текстове? Не може всичко да се дефинира, а и както е отбелязала flip, някои неща трябва де се преценяват в тяхната съвкупност  

Ако възрастен бъде ударен, е накърнено достойнството му, ако е ударено дете, то е възпитавано!   Много е възпитателно майките да крещят по площадките на детето си "изрод" ...

П.П. http://mamita-bg.com/2011/10/29/%D1%88%D0%BE%D0%BA-13-%D0%B3%D0% … 0%BF%D1%8A%D1%82/

О, аз в никакъв случай не твърдя, че родителите трябва да имат безусловни права над децата си. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. Неясните дефиниции в този проектозакон дават неограничени възможности на "силните на деня" да изнудват родителите. Толерантността е хубаво нещо, но тя трябва да си има ясни граници. Защото в повечето случаи всичко се връща на главата на толерантния.

Преди време следях една тема в този форум. Ето я: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=423567.0
Ако се абстрахирате от главната история и прочете постнатите истории вътре в темата, мисля че ще разберете от какво се притеснявам аз, а и повечето пишещи тук. На практика се получава, че има страни, в които децата са на държавата и социалните служби в частност, а приемното родителство е превърнато в бизнес. На родителя се пада "честа" само да плаща сметката.

Бързам само да уточня, че в последния си абзац не съм се обърнала към теб, buggy, и не гърмя теб, да не съм те обидила неволно след като съм те цитирала в предния абзац 

Да, живея в чужбина, но съм израснала в България, и виждам, че сравнено с тук, в България боят е наистина разпространен като възпитателно средство. Не само сред циганите. Което не означава, че няма и нормални родители, но те не биха имали от какво да се страхуват, нали? Когато прочета статия като тази - http://www.monitor.bg/article?id=316399 изтръпвам. Дали този е растял в нормално и любвеобвилно семейство или не? И дали е могло да се предотврати превръщането му в такова чудовище, ако имаше по-строг контрол върху семейната му среда?


Vl, не знам ти как ще възприемеш някой да ти отпере 2 възпитателни шамара, защото не си си изяла филията с мармалад, но на мен би ми било много неприятно и обидно. Предполагам нищо няма да ти стане - днес 2 шамара, утре 2 и разбира се, че шамаросването няма да е проблем в твоите очи като пораснеш, защото това ще е била нормата в семейството ти. Но наистина ли това е правилното? Аз имам щастието да съм израснала в семейство, където нито майка ми, нито баща ми дори са понечвали да ме ударят, шляпнат или подобните - всички разногласия са се разрешавали с нормален разговор. Така че за мен изказване като "какво ще му стане на детето от 2 шамара" показва единствено слаби родителски способности и мултиплициране на това вярване в обществото. Съжалявам, но не се вписва в представата ми за нормално и любвеобвилно семейство.
Какви секти намеси? Ако някой избере да бъде атеист, не виждам необходимост да му се налага насила религия.

Flip, добре написано, но като гледам в тази тема са се събрали все идеални и перфектни майки, които не виждат проблем в шамаросването на децата или в ограничаването на свободите им като взимат решения вместо тях (какви деца на 14+ години, ама айде) ... Нормално е такъв човек да е против да му се държи сметка.  Явно има и врачки, които видяха бъдещето - че законът ще бъде приет, приложен изцяло в ущърб на горките нормални родители и че в крайна сметка нито едно дете няма да расте с родителите си, а всички ще бъдат настанени в приемно семейство. Ей така изглежда като започне да преувеличава човек ... 

В крайна сметка - всеки с мнението си.

В никакъв случай не си ме обидила  

buggy-->, разбирам те. Но ясните дефиниции, първо, не винаги са възможни, и второ - понякога са нож с две остриета.

Животът е твърде шарен и дефинициите, особено в такава хлъзгава материя като границата между правата на родителя и тези на детето, биха навредили повече, отколкото да помогнат. Най-малкото би се стигнало до приравняване пред закона на несравними ситуации. Защото дефиницията това прави - приравнява. Ако ти на шега наричаш детето си "моето маймунче", това обида ли е? Една дефиниция може да те приравни с майка, за която обичайно обръщение към тригодишния й син е "ей, кретен". Или се афектираш от това, че детето ти, след 1475869 обяснения как не трябва да тича към улицата, за пореден път се отскубва от ръцете ти, и след като го издърпаш от колите в последния момент, го шляпваш по памперса. Една дефиниция ще те приравни с "майката", която раздава шамари от сутрин до вечер, защото не знае друго средство за комуникация с чадото си.   

Липсата на дефиниции ти дава възможността да обясниш защо си предприела някое действие, което отстрани изглежда непривично за "добрия родител", и да разчиташ, че обяснението ти ще бъде отчетено. А едва ли има човек, който да изглежда като идеален родител в 100 % от времето. Но ако има дефиниция, тогава обясненията ти нямат шанс - и административните, и съдебните органи са длъжни да я прилагат, дори да те разбират и да ти влизат в положението.

Не твърдя, че законът е идеален. Никой закон не е идеален. Но ако съм законодател и трябва да направя избор между а) да спестя на "добрите" родители притеснението, че някой може да злоупотреби с власт и да им създаде проблем, и б) да изработя някакъв механизъм за подкрепа на децата на "лошите" родители, то бих избрала б, и да ме прощават добрите родители за притесненията А дали механизмът ще работи, това зависи не от закона, а от прилагането му... както обикновено.

Между другото много отдавна прочетох нещо, което ми харесва като идея - "Добрият закон подлежи на тълкуване."
Флип, отново съм съгласна с написаното от теб.

До шамари се стига в много по-редки и по-сериозни случаи от изяждането на филия или друго. Не виждам смисъл да го коментираме. Не виждам някаква трагичност в такова възпитание. Всеки от нас е изял по някой шамар дори от учители! И какво? Станахме агресивни и безчовечни поради тази причина?
Съвсем на място намесих сектите. Не се прави, че не разбираш за какво става дума! Ако си на тяхна страна, въпросът е съвсем друг. Едва ли родителите ще могат НАСИЛА  да направят детето си вярващо. Но, ако често посещават църква и го викат със себе си, това нарушаване на неговите права ли се нарича?
Петьо Блъсковия вестник няма да го чета даже, ако ми плащат за това! Същото смятам и за "24часа" и "Труд". Всъщност изявите на Петьо започнаха от "24часа" като главен редактор там.

Аз съм от онези, които не са имали "късмета" да са яли шамари от учителите или от когото и да било друг изобщо в моя живот. Не вярвам, че всеки е ял шамари от учители. На чия страна да съм? На сектите ли?  Ех, това е ново - не го бях чела за себе си.  Спокойно, не съм чак толкова религиозна, че да се увличам по секти. Сектите са форма на крайност, а крайностите не са ми по вкуса. Но ако детето реши, че не иска да е християнин, а например будист, има право да избере вяра и убеждения, която му е по-близка до сърцето.
Разбира се, че родителите имат огромно влияние върху формирането на детето. И разбира се, че могат "насила" да го направят някакво, за да се впише в някакъв техен идеал като му втълпяват неща, изискват от него да спазва определен начин на живот и да следва определени религиозни традиции. Конкретно пък религията според мен трябва да е изцяло въпрос на личен избор. Да, нормално е семейството да въведе детето в собствените си убеждения, но на 14-годишна възраст то е достатъчно голям човек, за да направи своя избор дали да продължи с това или не.
Ще поживеем и ще видим.

Flip, аз също те разбирам   Но съгласи се, че една неясна дефиниция също така може да ме  превърне от добър в лош родител, нали? Защото точно това шляпване по памперса след 1475869-то обяснение може да се случи на неподходящото място и да е видян от неподходящия човек, и това да създаде ненужно много проблеми и стрес не само на нас като родители, но и на детето ни.
Да, съгласна съм, че не всяко нещо подлежи на точно дефиниране, но поне е добре в един закон да се използват думи, които нямат чак толкова широко тълкуване като "достойнство" например. Нещата могат да се изразят с по-еднозначни думи. Това ми беше мисълта  

П.П. Айде да сменим "шамарените" примери с нещо друго, защото някои потребителки остават с впечатлението, че започваме с шамарите от ранни зори