От 2 месеца животът ми се е превърнал в някакъв кошмар. Мъжът ми го уволниха дисциплинарно за ужким някакви дребни грешки, които допуснал в работа без особена финансова загуба за работодателя. Аз му повярвах и го подкрепих особено като се има предвид, че той има 35 години стаж по специалността от които 15 години във фирмата от която го уволниха. Аз съм запозната с трудовото законодателство та по моя инициатива започнахме трудово правна процедура да признаят учолнението за неоснователно и било да го възстановят на работа или да му платят обезщетение. Та последните 2 месеца поех основната тежест в тези процедури, то не беше писане на доклади, изложения и така нататък. Миналата седмица стигнахме до арбитраж, на който трябваше да се разреши спора т.е. било да ни дадат обезщетение или да го възстановят или да потвърдят основателността на уволнението и тезата на работодателя. За жалост нещата не тръгнаха добре, на мен ми отказаха да представлявам мъжа ми тъй като не съм била практикуващ адвокат тук, представителят ни от профсъюза не каза едно смислено нещо и с други думи нещата не изглеждаха розови. По принцип тук според трудовото право в случай на неправомерно уволнение ти се полага обезщетение до 12 месеца заплата. Ние бяхме решили да се съгласим на минимум 3 месеца заплата, ако работодателят предложи да се споразумеем. Та работдателят предложиха 1 седмица заплата при което мъжът ми беше навит да се съгласи. Аз настоявах да продължим със спора и да си докажем тезата. Накараха ме да изляза тъй като не съм имала право да присъствам на помирителното събрание. Плаках, молих му се да не се съгласява за такава малка сума. След всичките усилия които бях положила и при положение че защитата ни беше солидна бях почти сигурна че ще спечелим а и дори да не бяхме спечелили поне щяхме да имаме възжможност да си кажем думата поне. За минималната сума която ни предлагаха не си заслужаваше компромиса поне според мен и усилията които бях вложила във всичко това. Излезнахме с мъжа ми да се разправяме и накрая той ужким се съгласи да продължим. Работодателят тогава предложиха седмица и половина заплата при което пак ме накараха да изляза. В това време мъжът ми взел че се подписал и за да не ме разсърди казал на всички присъстващи да ме излъжат че заседанието се отложилио. Като се обадих 2 дена по късно да проверя кога е новата дата ми казаха че всичко е приключено и ако имам някакви оплаквания да говоря с мъжа ми. Една седмица мина оттогава и още не мога да се примеря с това което стана нито с предателството на мъжа ми. От 3 месеца е без работа и май няма сериозно намерени да си търси таква. Имаме 2 малки деца и не мога да се примеря при положение че бях подготвила всичко толкова добре и че имаше голяма вероятност да ни отсъдят между 3 и 6 месеца обезщетение той да ме предаде по този начин. Особено като се има предвид че последните 3 месеца затънах в заеми за да поддържам семейството ни и да не притеснявам мъжа ми и че се бяхме разбрали с парите които получим да си изплатя кредитните карти. Не мога да гледам повече мъжа ми. Мразя го и не знам нали някога ще мога да му простя. Не знам къде да се дяна, не знам какво да правя със себе си.
- Публикувана: 27 септ. 2011, 17:59 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2011, 17:45 ч.
Не знам нали някога ще мога да простя
Спокойно, не е чак толкова зле ситуацията. Може да не е имал нерви човекът или да са го поставили под натиск.
Важното е сега той да си намери работа. Той изобщо ли не търси, или търси и не намира?
Омраза може би и аз бих изпитвала, но това е по-скоро гняв, не толкова омраза.
Аз днес официално напуснах. подадох молба и след 4 седмици се махам. Шефа ми беше в шок като видя молата ми, но той много ме тормози, така че така му се пада. Мъжа ми още не знае, ще му кажа, като намеря друга работа.
Важното е сега той да си намери работа. Той изобщо ли не търси, или търси и не намира?
Омраза може би и аз бих изпитвала, но това е по-скоро гняв, не толкова омраза.
Аз днес официално напуснах. подадох молба и след 4 седмици се махам. Шефа ми беше в шок като видя молата ми, но той много ме тормози, така че така му се пада. Мъжа ми още не знае, ще му кажа, като намеря друга работа.
Прибързано се гневиш.
Грешката ти е,че си поела неговите неща.
Не знаеш,как точно стои въпросът и дали има нещо,за което
съпругът ти премълчава.
Мисля,че относно работата всеки сам решава,
а колкото до финансовата страна - пари се печелят.
Вярно,труден е момента,но заедно ще го преодолеете.
Приеми,че е поредното изпитание за теб.
Грешката ти е,че си поела неговите неща.
Не знаеш,как точно стои въпросът и дали има нещо,за което
съпругът ти премълчава.
Мисля,че относно работата всеки сам решава,
а колкото до финансовата страна - пари се печелят.
Вярно,труден е момента,но заедно ще го преодолеете.
Приеми,че е поредното изпитание за теб.
Не всички хора имат силите и настройката да се борят и да отстояват правата си.
Изглежда мъжа ти просто е от тези хора, които не умеят и не желаят да се борят.
Ясно ти е показал още първия път, че иска да се съгласи на това обезщетение. Ти си го притиснала, работодателите също...и той просто е искал да се измъкне от ситуацията.
Аз бих си поговорила с него, но не да стоя и да се цупя и сърдя. Така нищо няма да промениш, освен сама да си тровиш нервите.
Изглежда мъжа ти просто е от тези хора, които не умеят и не желаят да се борят.
Ясно ти е показал още първия път, че иска да се съгласи на това обезщетение. Ти си го притиснала, работодателите също...и той просто е искал да се измъкне от ситуацията.
Аз бих си поговорила с него, но не да стоя и да се цупя и сърдя. Така нищо няма да промениш, освен сама да си тровиш нервите.
парите са едната страна, но има и друга 
все пак сте семейство, заедно, един екип - следва и да се слушате - не само той теб, но и ти него
той очевидно не е искал да продължи тази битка по начина, по който ти си я виждала, да вложила си много усилия, но не си сама, ти си с него и не си виждала неговата позиция
говориш само за себе си - своите желания, своите виждания ... него чу ли го, видя ли го, усети ли го
не са само пари в живота, да - много са важни, но не винаги и не на всяка цена
убедена съм, че не желаеш да чуеш такова мнение и то ще поръси сол в раната, но е добронамерено и реалистично
С най-добри чувства
все пак сте семейство, заедно, един екип - следва и да се слушате - не само той теб, но и ти него
той очевидно не е искал да продължи тази битка по начина, по който ти си я виждала
, да вложила си много усилия, но не си сама, ти си с него и не си виждала неговата позицияговориш само за себе си - своите желания, своите виждания ... него чу ли го, видя ли го, усети ли го
не са само пари в живота, да - много са важни, но не винаги и не на всяка цена
убедена съм, че не желаеш да чуеш такова мнение и то ще поръси сол в раната, но е добронамерено и реалистично
С най-добри чувства
Какво й пишете такива порицателни отговори, все едно не е ясно какъв е проблемът.
Мъжът й се е наговорил с някакви външни за семейството хора да я ИЗЛЪЖАТ ЗАЕДНО и след това дори не й е казал, че се е споразумял както той е сметнал за добре. Представям си унижението й, когато е разбрала, че собственият й съпруг я е метнал, за да не му се налага да се занимава с нея. Това е отвратително. По този начин се отнасяме с деца на 2-3 годинки. Уговаряме се с другите в стаята да казваме, че бонбони свършиха и вече няма...
Мъжът й се е наговорил с някакви външни за семейството хора да я ИЗЛЪЖАТ ЗАЕДНО и след това дори не й е казал, че се е споразумял както той е сметнал за добре. Представям си унижението й, когато е разбрала, че собственият й съпруг я е метнал, за да не му се налага да се занимава с нея. Това е отвратително. По този начин се отнасяме с деца на 2-3 годинки. Уговаряме се с другите в стаята да казваме, че бонбони свършиха и вече няма...
venus1, права си в реакцията си.
Щом мъжа ти не е имал куража да се бори за правото си ( или е премълчавал нещо, което би ви затруднило при делото) е трябвало да ти каже от самото начало, че не желае да се занимавате. Имате две деца, дългове, а той сякаш няма сериозно намерение да си търси работа? Несериозен е в това отношение, при условие, че имате две деца и цялата тежест пада на твоите рамене... Поговори с него, колкото и да му е неприятно да го чуе, обясни му (въпреки че и сам го знае), че трябва да си намери работа, иначе ви е трудно. При две малки деца.... Това си е безотговорност към тях!
Извинявам се за думите си и на теб, и на мъжа ти, но ти искаш мнения, а това е моето.
Казвам го без лоши чувства, може би с притеснение и жал към теб. Трудно е да си намериш работа, но ако търси активно, ще успее. Стига да иска!
Щом мъжа ти не е имал куража да се бори за правото си ( или е премълчавал нещо, което би ви затруднило при делото) е трябвало да ти каже от самото начало, че не желае да се занимавате. Имате две деца, дългове, а той сякаш няма сериозно намерение да си търси работа? Несериозен е в това отношение, при условие, че имате две деца и цялата тежест пада на твоите рамене... Поговори с него, колкото и да му е неприятно да го чуе, обясни му (въпреки че и сам го знае), че трябва да си намери работа, иначе ви е трудно. При две малки деца.... Това си е безотговорност към тях!
Извинявам се за думите си и на теб, и на мъжа ти, но ти искаш мнения, а това е моето.
Казвам го без лоши чувства, може би с притеснение и жал към теб. Трудно е да си намериш работа, но ако търси активно, ще успее. Стига да иска!
Мисля, че мъж би трябвало да е адски широко скроен, за да приеме спокойно собствената му жена да го измъкне от проблем.
Освен това подозирам, че има нещо покрай уволнението, което той премълчава. Човек с чувство за вина обикновено се примирява по този начин.
А от твоя страна- ако аз бях на твое място- щях да побеснея. И сигурно нямаше да мога дори да се овладея.
Но незнам, защо си решила всъщност да вземеш нещата в твои ръце? Толкова ли не му вярваш на твоя мъж, че може да се оправи сам? Това ли е обичайния модел на взимоотношенията ви?
Освен това подозирам, че има нещо покрай уволнението, което той премълчава. Човек с чувство за вина обикновено се примирява по този начин.
А от твоя страна- ако аз бях на твое място- щях да побеснея. И сигурно нямаше да мога дори да се овладея.
Но незнам, защо си решила всъщност да вземеш нещата в твои ръце? Толкова ли не му вярваш на твоя мъж, че може да се оправи сам? Това ли е обичайния модел на взимоотношенията ви?
Винъс, едва ли някой тук може да разбере ситуацията ти точно и правилно. Чете твоя разказ и въпреки всичко е трудно да ти стъпим в обувките.
Щом се е стигнало обаче до
мисля, че е време за damage control и за трезв анализ на ситуацията.
Опитай се да оставиш чувствата настрана и да прецениш сухо и отстрани. Да потърсиш истината за случилото се, и ако наистина продължаваш да се чувстваш по този начин се опитай да ликвидираш миналото и да продължиш напред, помисли за възможностите, за евентуална помощ от близки и приятели, за пари и имущество.
Щом се е стигнало обаче до
Мразя го и не знам нали някога ще мога да му простя. Не знам къде да се дяна, не знам какво да правя със себе си.
Опитай се да оставиш чувствата настрана и да прецениш сухо и отстрани. Да потърсиш истината за случилото се, и ако наистина продължаваш да се чувстваш по този начин се опитай да ликвидираш миналото и да продължиш напред, помисли за възможностите, за евентуална помощ от близки и приятели, за пари и имущество.
Абе, сухо и трезво! Какво сухо и трезво, като мъжът й в момента има късмет, че жена му не е избесняла тотално и не го е направила за две стотинки! Пак му щади самолюбието. Постъпката му е толкова слабохарактерна, че е трудно дори да се опише. Че ще й мине - ще й мине, ама такива работи не се забравят. Докато четях първия пост и на мен ми мина през ума, че може да има нещо около уволнението му, което той премълчава. Може нещо да е сгазил лука по-сериозно или да има предишни издънки, които са му опростили, или пък са го притиснали с нещо, възползвайки се от характера му. Във всеки случай е обидно отвсякъде за авторката. Ако изобщо може да се извлече някаква полза от случката е, нататък да си има едно наум, когато се бори за чужда кауза зорлем. Такова насила направено добро оставя много горчилкаи у двамата - единият се чувства унизен, а другият неоценен.
Звучиш доста афектирано. Мисля, че част от историята с уволнението ти е спестена. Да уволниш дисциплинарно служител, който работи от 15 години за теб, изисква сериозно провинение. Може би това е причината да не е искал да бъде толкова настоятелен за обезщетение, колкото ти се е искало.
Наистина, в изложението звучиш предимно от първо лице, единствено число. Ситуацията изглежда така, сякаш мама е решила да накаже децата, обидили отрочето й. Понякога жените сме склонни да третираме мъжете като малолетни и това води до негативни последици във всяко едно отношение, вкл. непоемане на отговорност и инициатива.
Наистина, в изложението звучиш предимно от първо лице, единствено число. Ситуацията изглежда така, сякаш мама е решила да накаже децата, обидили отрочето й. Понякога жените сме склонни да третираме мъжете като малолетни и това води до негативни последици във всяко едно отношение, вкл. непоемане на отговорност и инициатива.
Забравих, че е редно съветите да са като за детскоградинчета 
Ако го беше 'направила на две стотинки' какво щеше да постигне освен влизане в категорията свръхемоционална кифла? Няма по неприятна гледка от жена,която си е изпуснала нервите на публично място и мъж, който се чуди къде да се дене. И какви чужди каузи, жената се бори за съпруга си, за работата му, която сигурно им плаща сметките, за вложените пари, време и усилия, за семейството на децата си.
Ако го беше 'направила на две стотинки' какво щеше да постигне освен влизане в категорията свръхемоционална кифла? Няма по неприятна гледка от жена,която си е изпуснала нервите на публично място и мъж, който се чуди къде да се дене. И какви чужди каузи, жената се бори за съпруга си, за работата му, която сигурно им плаща сметките, за вложените пари, време и усилия, за семейството на децата си.
Поне щеше да си го върне или поне да си го излее върху виновника и да се поуспокои. А сега е в категорията на глупачките, които отвсякъде са се накиснали заради мъж. Виждаш ли, според теб не е чужда кауза, а за семейството! Обаче мъжът й я е изпързалял здраво с детинското си поведение. Явно за него това е била нежелана борба, щом е правил уговорки с "врага" да я лъжат за споразумението. Ми, като се държи един мъж като тригодишен, такова отношение заслужава! Да си беше казал, жена, така и така...
Ще му накриви капата, както казваше баба ми, лека й пръст.
Каква душевна дъвка?! Като гледам, ти си казваш мнението, защо аз да не мога да кажа моето! Та, ако ще говориш за дъвка, съвсем спокойно можеш да включиш себе си!
На авторката страшно много й съчувствам за кофти ситуацията. За следващите пъти ще си има обеца на ухото. Надявам се неприятностите им да свършат дотук.
На авторката страшно много й съчувствам за кофти ситуацията. За следващите пъти ще си има обеца на ухото. Надявам се неприятностите им да свършат дотук.
Много неприятна картинка, много. Позволи ми да ти кажа как ми изглежда на мен:
Човекът прави сериозен гаф и го уволянват дисциплинарно...това е сериозно нещо и не става ей така за дребни провинения, освен, ако не са те нарочили. Тъй като е наясно, че вкъщи ще го отнесе лошо, решава да се представи за жертва. Ти се мобилизираш да го защитаваш и възстановиш справедливостта и той не успява да се откопчи до момента, в който те извеждат навън. Използва моментът и сключва смешното споразумение, тъй като в противен случай хем нищо няма да вз
еме, хем ти ще разбереш истината.
Сега, остава въпросът - защо този човек е толкова наплашен от жена си?
Инак аз бих побесняла от нещо подобно, но, честно казано, не бих се втурнала да го защитавам, ако преди това не изкопча всяка дребна подробност и не събера доказателства. Сега, освен да го дъвчеш и му съсипеш живота през следващите няколко месеца, докато не си намери нова работа, аз не виждам какво друго може да се направи...
Човекът прави сериозен гаф и го уволянват дисциплинарно...това е сериозно нещо и не става ей така за дребни провинения, освен, ако не са те нарочили. Тъй като е наясно, че вкъщи ще го отнесе лошо, решава да се представи за жертва. Ти се мобилизираш да го защитаваш и възстановиш справедливостта и той не успява да се откопчи до момента, в който те извеждат навън. Използва моментът и сключва смешното споразумение, тъй като в противен случай хем нищо няма да вз
еме, хем ти ще разбереш истината.Сега, остава въпросът - защо този човек е толкова наплашен от жена си?
Инак аз бих побесняла от нещо подобно, но, честно казано, не бих се втурнала да го защитавам, ако преди това не изкопча всяка дребна подробност и не събера доказателства. Сега, освен да го дъвчеш и му съсипеш живота през следващите няколко месеца, докато не си намери нова работа, аз не виждам какво друго може да се направи...
Аз много се дразня, когато моят мъж прави опити да ми се меси за такива неща. Но аз не се колебая да му показвам че се дразня, още от самото начало, и повече натиск не виждам. И също е ставало въпрос за загуба на пари и лишаване на семейството от нещо. Това как да напуснеш една компания трябва да го реши самият човек. Имам чувството, че във вашата двойка по-властната си ти, а той е мек се страхува да се еконфронтира с теб. Грозно е че те е излъгал заедно с колегите си, но ако имаше самочувствието да ти каже че това, което му предлагаш, не го устройва, и да е спокоен, че ти ще го приемеш нормално, нямаше да го направи.
Аз много се дразня, когато моят мъж прави опити да ми се меси за такива неща. Но аз не се колебая да му показвам че се дразня, още от самото начало, и повече натиск не виждам. И също е ставало въпрос за загуба на пари и лишаване на семейството от нещо.
Алоо, вие сте две половинки на едно цяло или не
Благодаря за мненията. Да мъжът ми е малко на възраст и това е големият проблем за намирането на нова работа. В момента работа много няма по принцип. Работи 1 месец за една друга фирам но с много по ниска заплата от тази която получаваше а и в момента в който им намаля работата му казаха да напусне защото беше на изпитателен срок.
Що се отнася за провиненията му уволниха го за spoilage. Според мениджърите му бил допуснал грешки поради небрежност, което им било косвало май нещо като 3700 евро в рамките на 2 години. Не казвам че мъжът ми е напълно невинен, но и както доста хора се изказаха тук да уволниш човек с 15 години стаж, с две малки деца и то не в първа младост беше малко прекалено. Просто в момента няма работа и работодателите се изхитряват вместо да ти плащат обезщетение при съкращение просто те нарочват издават ти няколко предупреждения всеки път когато стане нещо дребно, а то никой не е безгрешен. просто не мога да приема че мъжът ми след толкова години работа в тази сфера изведнъж е станал чак толкова неспособен да си върши работата. Всичко е въпрос на пари и просто в дадения случай работодателят се отърва от него по възможно най лесния начин без да трябва да плати нещо.
Що се отнася за провиненията му уволниха го за spoilage. Според мениджърите му бил допуснал грешки поради небрежност, което им било косвало май нещо като 3700 евро в рамките на 2 години. Не казвам че мъжът ми е напълно невинен, но и както доста хора се изказаха тук да уволниш човек с 15 години стаж, с две малки деца и то не в първа младост беше малко прекалено. Просто в момента няма работа и работодателите се изхитряват вместо да ти плащат обезщетение при съкращение просто те нарочват издават ти няколко предупреждения всеки път когато стане нещо дребно, а то никой не е безгрешен. просто не мога да приема че мъжът ми след толкова години работа в тази сфера изведнъж е станал чак толкова неспособен да си върши работата. Всичко е въпрос на пари и просто в дадения случай работодателят се отърва от него по възможно най лесния начин без да трябва да плати нещо.
Всичко е въпрос на пари и просто в дадения случай работодателят се отърва от него по възможно най лесния начин без да трябва да плати нещо.
От написаното от теб, разбирам че мъжа ти, в продължение на 2 години е "набутвал" фирмата със средно 500 лв на месец. Всичко е въпрос на пари! Защо очакваш от фирмата да му изплатят обезщетение? Радвай се, че не го задължават да възстанови тези 3700 евро.
Дано отношенията мужду вас се оправят. Желая Ви всичко добро.
От 2 месеца животът ми се е превърнал в някакъв кошмар. Мъжът ми го уволниха дисциплинарно .........Мразя го и не знам нали някога ще мога да му простя. Не знам къде да се дяна, не знам какво да правя със себе си.
Ами да, разбираемо се чувстваш зле. То като цяло ситуацията с две деца и без доход си е притеснителна, пък и това. Но честно казано - не би трябвало парите да са причината да се разделите, само това искам да кажа. Да, предадена се чувстваш, излъгана от най-близкия и тн, но пък...той вероятно е знаел, че надали повече ще може да се извоюва и го е приел - все пак за да вземе нещо. А лъжата - ами тя е заради теб, да не те натъжи...Погледни от този ъгъл. Аз винаги съм казвала, че не е за мен голата любов, тоест като нямаш пари или условия - става много тегаво и чувствата се видоизменят. Та разбирам те, но все пак...С две деца - по-добре ли ще си сама?
Не знам по моите изчисления се падат някъде по 300 лв на месец. И все пак не мога да си го обясня защо са го държали толкова дълго време като е толкова некадърен. Според него имало проблеми с обордуването и на мен неговата теория ми изгежда правдобоподбна с оглед стажа му. А и фирмата никога не представи документи, които да докажат загубата им. А и наистина логично е ако наистина им е причинил такъв вид щета да искат да им го възстанови, а не да го уяволняват. А и дори да приемем че той е бил виновен не е честно да ме подвежда и да ме лъже. При това аз нямах никаква представа за проблемите му в работа. Един ден просто ми сервира че са го уволнили без да ми спомене че през последните 2 години са му издали 3 предупреждения, от които 2 последни. Просто наистина не мога да приема за човек с 35 години стаж просто без причина ще почне да допуска елементарни грешки.
Трябвало е да приемеш решението на съпруга ти, когато ти е казал, че иска да се споразумее. Той е възрастен човек, а не дете, на което да можеш да се наложиш. И въобще ми се струва, че в цялата ситуация повече си го притеснила, отколкото да си помогнала. А важен е в крайна сметка той и вашето семейство, а не какво точно е сгрешил във фирмата. И ако сметнеш, че е направил нарушение и затова са го уволнили, какво, ще му набиваш канчето ли? Затова не ти споделя човека. Твоята работа е винаги да заставаш на негова страна, а не да оспорваш решенията му. Да беше казала - майната им на парите, ще се оправим - нямаше да иска да те лъже заедно с чужди хора. Направо си го унижила.
Сори, но така виждам нещата - ако искаш да е откровен с теб, ще трябва да поотпуснеш малко юздите и да не се опитваш да контролираш всичко.
Сори, но така виждам нещата - ако искаш да е откровен с теб, ще трябва да поотпуснеш малко юздите и да не се опитваш да контролираш всичко.
Хайде сега, тя била виновна! Тя е направила всичко, което е можела да направи и е застанала на негова страна. А той сливи ли е имал в устата си да каже какви ги е надробил или за неприятностите, които има, ако по някакъв начин го притискат? Точно защото е възрастен мъж, а не дете. Тя трябвало да отпусне юздите, защото била контролираща!
Наистина, не знам как се получават такива работи, един да забърква кашата, а друг да бъде изкарван виновен.
Тя е направила всичко, което е можела да направи и е застанала на негова страна. А той сливи ли е имал в устата си да каже какви ги е надробил или за неприятностите, които има, ако по някакъв начин го притискат? Точно защото е възрастен мъж, а не дете. Тя трябвало да отпусне юздите, защото била контролираща!Наистина, не знам как се получават такива работи, един да забърква кашата, а друг да бъде изкарван виновен.
Доколкото разбирам сте в чужбина. Тук, за да се стигне до дисциплинарни уволнения, много път трябва да се измине и работникът мнооого трябва да се е провинил. Дори в случай на драстично провинение - работодалеят предлга на работника да се прекъсне трудовото правоотношение по взаимно съгласие, за да не търпи работникът негативите-следствие на дисциплинарното уволнение. Не само, че не му се полага обезщетение от борсата, а и всички знаем как се гледа на кандидати за работа с такава трудова биография. Така, че работодателят от добра воля (а и доякъде, за да си спести главоболията от евентуални искове на уволнения работник както е било във вашия случай) и особено в случай на дългогодишна работа с работника му спестява в повечето случаи този момент. И провинилият се работник обикновено бързо се съгласява с тези условия.
Ако ситуацията беше тук, щях да си помисля, че мъжът ти крие нещо от теб точно около главните причини за уволнението. Но понеже сте в чужбина не мога да кажа - там сигурно практиките са други.
В крайна сметка за какво се пребори? Дисциплинарното уволнение отменено ли е? Какво е становището на съда? Защото по-важно е как ще се представи мъжът ти пред следващия му потенциален работодател, а не толкова обезщетението от бившият, когото така или иначе е набутал с доста пари. Затова е важно моментът с дисциплинарното уволнение да е изчистен - аз лично доста скептично бих погледанала към кандидат с такова досие.
Ако ситуацията беше тук, щях да си помисля, че мъжът ти крие нещо от теб точно около главните причини за уволнението. Но понеже сте в чужбина не мога да кажа - там сигурно практиките са други.
В крайна сметка за какво се пребори? Дисциплинарното уволнение отменено ли е? Какво е становището на съда? Защото по-важно е как ще се представи мъжът ти пред следващия му потенциален работодател, а не толкова обезщетението от бившият, когото така или иначе е набутал с доста пари. Затова е важно моментът с дисциплинарното уволнение да е изчистен - аз лично доста скептично бих погледанала към кандидат с такова досие.
Не искам да защитавам мъжа ми но е набутал работодателя с много пари. Имало е проблеми с машниата, на която е работил, които проблеми ги е докладвал на мениджърите и които проблеми те не са коригирали.
И тук да се стигне до дисциплинарно уволнение трябва много сериозно да си се провинил. Именно затова и обжалвахме защото не беше такъв случая. А и въпросните грешки бяха такъв минимален процент от работа на мъжа ми че просто наистина беше недопустимо да се стигне до дисциплинарно уволнени без предизвестие и без плащане на обезщетение.
Споразумението което е подписал и в което подписване очевидно аз нямам никакво участие нищо не се споменава да се промени основанието за уволнени. И аз по принцип където съм работила дори и в случаи на сериозни провинения като да речем кражби и други подобни се е стигало до доброволно споразумени т.е. работникът да напусне доброволно вместо да се уволнява дисциплинарно. Именно затова се борих толкова много. Изчетох всичките документи, предупреждения и подобни тъй че не мисля че мъжът ми ме е лъгал за причината. Но при създалото се положение всеки както и вие си мислите ще си помисли че е имало нещо нередно. Просто така е устроена човешката психика дори и да си 100 процента невинен самият факт че са те уволнили дисциплинарно е достатъчен да ти срине репутацията и сериозно да ти навреди при послеващо търсене на работа. Та с други думи не знам кога ще мога да го преглътна, защото за себе си бях убедена след всичко което бях изчела и след като се бях запознала с цялата документация по случая че става въпрос зьа неправомерно уволнение продиктувано от чиста човешка злоба и желание да си спестят разходи. Просто познавайки мъжа ми и бидейки свидетел на това колко как винаги е работил за фирмата му съм сигурна че не е виновен. Аз не познавам друг човек, който да е вложил толкова усилия в работата си.
И тук да се стигне до дисциплинарно уволнение трябва много сериозно да си се провинил. Именно затова и обжалвахме защото не беше такъв случая. А и въпросните грешки бяха такъв минимален процент от работа на мъжа ми че просто наистина беше недопустимо да се стигне до дисциплинарно уволнени без предизвестие и без плащане на обезщетение.
Споразумението което е подписал и в което подписване очевидно аз нямам никакво участие нищо не се споменава да се промени основанието за уволнени. И аз по принцип където съм работила дори и в случаи на сериозни провинения като да речем кражби и други подобни се е стигало до доброволно споразумени т.е. работникът да напусне доброволно вместо да се уволнява дисциплинарно. Именно затова се борих толкова много. Изчетох всичките документи, предупреждения и подобни тъй че не мисля че мъжът ми ме е лъгал за причината. Но при създалото се положение всеки както и вие си мислите ще си помисли че е имало нещо нередно. Просто така е устроена човешката психика дори и да си 100 процента невинен самият факт че са те уволнили дисциплинарно е достатъчен да ти срине репутацията и сериозно да ти навреди при послеващо търсене на работа. Та с други думи не знам кога ще мога да го преглътна, защото за себе си бях убедена след всичко което бях изчела и след като се бях запознала с цялата документация по случая че става въпрос зьа неправомерно уволнение продиктувано от чиста човешка злоба и желание да си спестят разходи. Просто познавайки мъжа ми и бидейки свидетел на това колко как винаги е работил за фирмата му съм сигурна че не е виновен. Аз не познавам друг човек, който да е вложил толкова усилия в работата си.
Не е заради дисциплинарното уволнение само по себе си това мислене, че може нещо да се е провинил и преди, а заради неговата съпротива да си търси правата, щом не е виновен, че и на всичко отгоре се е споразумял зад гърба ти. Още повече, че ти си направила всичко възможно по административните и законови параметри, не е като да си го оставила сам. Мен лично много би ме тормозила мисълта защо е постъпил така мъжът м, ако бях на твое място.
На самото събрание това което ми каза е че не искал повече да ме подлага на този тормоз и искал цялата тази история да се прекрати. Спроед мъжа ми той се е отказал заради мен за да ми спести душевния и психически тормоз. Молих го, плаках да не се отказва толкожа усиляи бях вложила във всичко това и бях убедена че имаме голям шанс за успех, а дори и да не бяхме успели поне исках някой да ни чуе и въпреки това той се разписа и ме излъга просто да си спести една неприятна сцена.
Вчера ме накара да ходим на адвокат да проверим няма ли начин споразуменито да се отмени, защото не се подписал доброволно. Според него тъй като не ми разрешили да го представлявам и човекът от профсъюза дойде неподготвен и той не бил запознат с трудовото право просто се отчаял и искал да приключи с всичко по възможно най бързия начин. Сега вика че допуснал грешка, но нямало смисъл да говорим за това и да плачем заради разсипаното мляко. По принцип тук спорове от този род не се разрешават по съдебен ред и адвокати не се допускат да представляват. И това създава голяма доза неисигурност и неравнопоставеност между страните тъй като на работодателя разрешиха да ползва двама консултанти, а мъжът ми трябваше да се представлява сам. Но дори и пти рова положение съм сигурна че щяхме да се справим. Бях се подготвила за битка а до таква дори не се и стигна.
Вчера ме накара да ходим на адвокат да проверим няма ли начин споразуменито да се отмени, защото не се подписал доброволно. Според него тъй като не ми разрешили да го представлявам и човекът от профсъюза дойде неподготвен и той не бил запознат с трудовото право просто се отчаял и искал да приключи с всичко по възможно най бързия начин. Сега вика че допуснал грешка, но нямало смисъл да говорим за това и да плачем заради разсипаното мляко. По принцип тук спорове от този род не се разрешават по съдебен ред и адвокати не се допускат да представляват. И това създава голяма доза неисигурност и неравнопоставеност между страните тъй като на работодателя разрешиха да ползва двама консултанти, а мъжът ми трябваше да се представлява сам. Но дори и пти рова положение съм сигурна че щяхме да се справим. Бях се подготвила за битка а до таква дори не се и стигна.
Аз напълно бих разбрала човек, който няма желание да се бори в такава ситуация. Хора сме освен това, всички си имаме недостатъци. Въпросът по скоро е готова ли си да живееш с тези недостатъци и с последствията им.
Разбирам те и теб,че си изчела и проучила всичко, най вероятно си права, но пак- има ситуации, в които човек предпочита да загуби много вместо да се бори.
Разбирам те и теб,че си изчела и проучила всичко, най вероятно си права, но пак- има ситуации, в които човек предпочита да загуби много вместо да се бори.
Фирмата е постъпила непочтено към свой дългогодишен работник. Дори да е изцяло негов гаф, е било разумно да го предупредят да напусне, за да не го уволнят дисциплинарно. Мъжът ти пък е постъпил глупаво и детински, че не ти е казал и те е поставил в нелепа ситуация. Както и да е, важното е какво ще правите оттук нататък. Трябва бързо да преглътнеш гнева си и да обсъдите какво ще предприемете, за да опровите финансовото си положение. Тъй като мъжът ти явно е нерешителен, на тебе се пада да решиш този въпрос. Доколкото си спомням вие сте в ЮАР, но и двамата сте чужденци там, така ли беше? 
Обсъдете и вариант за преместване другаде, ако той остане трайно безработен.... 
Обсъдете и вариант за преместване другаде, ако той остане трайно безработен....
Значи вариантите са два - или е сгафил сериозно, поради което е приел споразумението, или няма желание да се разправя, чувства се безсилен, или просто не желае - много хора го правят. И при двата случая на теб работата ти е да приемеш решението му и да продължиш да го подкрепяш да си намери нова работа и да си уредите живота. Никакъв смисъл няма да се тровиш, да го укоряваш и да разследваш повече, при положение, че той е избрал така да приключат нещата.
А защо е пожелал да те излъжат, че заседанието се отлага - помисли си сама. Според мен е бил фрустриран от твоето настояване, плач, укори и настояване за нещо, което явно не е споделял. Може би прекалено агресивно настояваш на своето. Дори и да смяташ, че именно то е полезното и правилното за мъжа ти, човек е по-добре да отстъпи, като му се казва какво желае другия.
А защо е пожелал да те излъжат, че заседанието се отлага - помисли си сама. Според мен е бил фрустриран от твоето настояване, плач, укори и настояване за нещо, което явно не е споделял. Може би прекалено агресивно настояваш на своето. Дори и да смяташ, че именно то е полезното и правилното за мъжа ти, човек е по-добре да отстъпи, като му се казва какво желае другия.
Не знам как сте живели досега, но не може ти да водиш неговите битки.
О, може, на мен ми се е случвало. Но сме били на едно мнение с половинката. Ако той е бил на различно от моето - сигурно и ние доникъде нямаше да стигнем обаче...
unadaptable - четеш ли - многократно е бил предупреждаван!
Не знам как сте живели досега, но не може ти да водиш неговите битки.
О, може, на мен ми се е случвало. Но сме били на едно мнение с половинката. Ако той е бил на различно от моето - сигурно и ние доникъде нямаше да стигнем обаче...
unadaptable - четеш ли - многократно е бил предупреждаван!
Да, чета, но едно е да е бил предупреждаван, друго е да му кажат: или напусни, или те уволняваме дисциплинарно. мисля, че щеше да напусне, едва ли ще се инати.
Ако имахте представа колко усилия вложих във всичко това щяхте да ме разберете. А и за мен да загубиш едно минимум 10 000 -- 20 000 евро просто защото не ти се е занимавало и при положение че всичко беше подготвено и всичко щеше да приключи на въпросното събрание миналата седмица е меко казано глупаво и егоистично.
Аз му повярвах като жена и застанах на неговата страна 100 процента а той ме предаде. Дори ме лиши от възможността да получа някакво признание за усилията си, просто емоционално удовлетворение за труда си и за чувството си за справедливост.
Аз му повярвах като жена и застанах на неговата страна 100 процента а той ме предаде. Дори ме лиши от възможността да получа някакво признание за усилията си, просто емоционално удовлетворение за труда си и за чувството си за справедливост.
Ирис, моля те, какво фрустриране! В края на краищата е ставало въпрос за работата и реномето му! Защо авторката да се замисля? Не трябва ли да се замисли мъжът й върху своето си поведение? Сбъркал, хубаво, усетил се е, пък ще му е за урок. Не виждам защо авторката да има някаква вина.
Няма нужда да го жалят, нали ще го оставят без работа като напусне? Но заради 15-те години работа в тази фирма и заради това, че е на възраст и трудно ще си намери друга, а има 2 малки деца, можеха да проявят малко повече разбиране към него...Човещина му се казва, няма да загубят чак толкова много...
Винъс, не се коси повече.
Гледай напред и мисли как да си стъпите отново на краката
Винъс, не се коси повече.
Гледай напред и мисли как да си стъпите отново на краката
каква човещина, ако си просто кутийка в административната схема на фирмата! Началниците не уволняват лично, нито лично се занимават с разни извънсъдебни, медиаторски и прочие споразумения, затова си има ейчари и фирмени адвокати! Не може да се разчита на човещината на работодателя. Ако я прояви - добре, но всеки си защитава правата както може.
Мъжът ми е тукашен, не е българин.
Преди събранието на него не му се занимаваше, аз подготвих всичката документация. Нито искаше да говорим за случилото се. С голям зор му измъквах обяснения от устата какво точно е станало. Според него той нямал вина но машината на която го приместили последните няколко месеца имала дефекти, съответни части не били изрядни.
Сега мъжът ми иска да почва бизнес но откъде пари. Именно за това положих толкова усилия да му помогна а и той пропиля и този шанс. Не мога да приема че след толкова години работа е станал толкова нехаен, а ако това е било така не знам дали изобщо е мислил за семейството ни и за какво точно е мисли на работа си. Разбирам че няма смисъл да се косим за станалото но просто той ме разболя.
Преди събранието на него не му се занимаваше, аз подготвих всичката документация. Нито искаше да говорим за случилото се. С голям зор му измъквах обяснения от устата какво точно е станало. Според него той нямал вина но машината на която го приместили последните няколко месеца имала дефекти, съответни части не били изрядни.
Сега мъжът ми иска да почва бизнес но откъде пари. Именно за това положих толкова усилия да му помогна а и той пропиля и този шанс. Не мога да приема че след толкова години работа е станал толкова нехаен, а ако това е било така не знам дали изобщо е мислил за семейството ни и за какво точно е мисли на работа си. Разбирам че няма смисъл да се косим за станалото но просто той ме разболя.
Стига се ядосва, бе жена. Виждаш, че той от самото начало не е искал да се разправя - явно ти си била по-активна и настоятелна. Съвсем права си, разбира се, нито парите са без значение, нито законността на уволнението. Но това е голям човек, работата е негова, решението негово. Гледай напред.
А стига де... съвсем се вкарваш в разни филми.
Цитат
author=venus1 link=topic=613466.msg19831508#msg19831508 date=1317201253]
Не мога да приема че след толкова години работа е станал толкова нехаен, а ако това е било така не знам дали изобщо е мислил за семейството ни и за какво точно е мисли на работа си.
Не мога да приема че след толкова години работа е станал толкова нехаен, а ако това е било така не знам дали изобщо е мислил за семейството ни и за какво точно е мисли на работа си.
А стига де... съвсем се вкарваш в разни филми.
От прочетеното оставам с впечатлението, че изначално сте имали различия в подхода към ситуацията. Явно не е искал да се занимава по една или друга причина. Ти си поела нещата в свои ръце. Когато си станала твърде настоятелна, той е решил да прекрати и да довърши нещата по неговия начин. Трябвало е още в началото да се споразумеете докъде ще стигнете в този спор.
Доколкото разбирам, човекът е сигнализирал за нередностите през годините, след което са го обвинили него. Напълно нормално е да се чувства обиден и да иска да приключи с казуса максимално бързо. Предполагам, че подхожда към ситуацията и с известна гордост, поради което не е толкова борбено настроен.
Доколкото разбирам, човекът е сигнализирал за нередностите през годините, след което са го обвинили него. Напълно нормално е да се чувства обиден и да иска да приключи с казуса максимално бързо. Предполагам, че подхожда към ситуацията и с известна гордост, поради което не е толкова борбено настроен.
каква човещина, ако си просто кутийка в административната схема на фирмата! Началниците не уволняват лично, нито лично се занимават с разни извънсъдебни, медиаторски и прочие споразумения, затова си има ейчари и фирмени адвокати! Не може да се разчита на човещината на работодателя. Ако я прояви - добре, но всеки си защитава правата както може.
Да, баш-босовете рядко уволняват лично хора, които не са им пряко подчинени. НО! Всеки работник си има пряк ръководител - обикновено именно тези ръководители, които ежедневно работят с подчинените си, преценяват ситуацията и се споразумяват. А Ейч Ар-ът се включва в последствие - работата се решава между ръководител и подчинен. Затова е чудно как се е стигнало да крайната административна мярка - дисциплинарно уволнение. Ако говорехме за човек, който е конфликтен, който се мисли за по-шеф от шефа си - да, може би щеше от гордост и безразсъдство да откаже варианта прекъсване по взаимно съгласие. При положение, че е бил системно предупреждаван, работникът е трябвало да разбере накъде духат ветровете. Освен това до дисциплинарно уволнение се стига обикновено след законово установените "забележка" и "предупреждение за уволнение". Така, че едва ли му е дошло като гръм от ясно небе.
И да - Ънадаптъбъл е права - особено за дългогодишни служители се прави този "жест" - човекът е с две малки деца и на възраст и 15 години работи за тях - нищо не им коства едно прекъсване на правоотношението по взаимно съгласие. Докато с дисциплинарното уволнение са му отрязали квитанциите напълно. А дори и за самия работодател това е потенциален риск човекът да го осъди и да му излезе солено, както би било, ако мъжът на авторката беше по-разтропан.
Или човекът е един вид "наказан" за нещо с това уволнение, или се е провинил мноого и не си е взел поука от предупрежденията, или е отказал прекъсване по взаимно поради някакви негови си убеждения и причини.
Според мъжа ми не се е разбирал добре с преките си началници а и последните няколко години фирмата е имала финансови проблеми явно са оперирали на загуба.
Да имал е предишни предупреждения като всяко предупреждение е било валидно за 12 месеца. Та с други думи просто са се застапили няколко предупреждения в рамките на 2 години при което всяко следващо е било по тежко. Според мъжа ми дори не са му ги били и връчили тъй като никъде не се е подписал нито те можаха да представят подпис като доказателство че са му били дадени.
Да работодателят не прояви човечност и ако зависеше от мен щеше да им излезе наистина доста солено. Просто се отърваха между капките.
Да имал е предишни предупреждения като всяко предупреждение е било валидно за 12 месеца. Та с други думи просто са се застапили няколко предупреждения в рамките на 2 години при което всяко следващо е било по тежко. Според мъжа ми дори не са му ги били и връчили тъй като никъде не се е подписал нито те можаха да представят подпис като доказателство че са му били дадени.
Да работодателят не прояви човечност и ако зависеше от мен щеше да им излезе наистина доста солено. Просто се отърваха между капките.
А сега, като е на друг акъл за споразумението, какво ще правите? Ще подхващате ли борба отново, но този път доста по-трудна?
Честно, не зная как си го представяте това със започването на собствен бизнес, ама той като работник не се защитава, пък какво остава в по-жестоките битки и пазарлъци в света на свободната конкуренция на частния бизнес!
Честно, не зная как си го представяте това със започването на собствен бизнес, ама той като работник не се защитава, пък какво остава в по-жестоките битки и пазарлъци в света на свободната конкуренция на частния бизнес!
Ако му кажа това, не че не съм му го и казвала, той ме обвинява в негативизъм. Освен аз да почна нещо защото него не го виждам. Той с един арбитраж не можа да се справи а какво остава да се занимава и да ръководи други хора. Не го виждам хич.
Моят мъж не иска да го стресирам, с други думи не иска да му говоря за финансови проблеми или каквито и да било други проблеми. Иска да му се говори мили и внимателно като на бебе случайно да не му засегна самочувствието и да не го депримирам.
Освен като си изхарчи всичките пари да го доведа в България да пасе на баща ми козите на село и да се пенсионира не знам.
Моят мъж не иска да го стресирам, с други думи не иска да му говоря за финансови проблеми или каквито и да било други проблеми. Иска да му се говори мили и внимателно като на бебе случайно да не му засегна самочувствието и да не го депримирам.
Освен като си изхарчи всичките пари да го доведа в България да пасе на баща ми козите на село и да се пенсионира не знам.
Е хубаво де, общо взето не се ли справя човека? След като досега е работил толкова години сполучливо, има и опит и умения, не е речено, че няма да стане нищо и в собствения бизнес. Където дисциплинарното уволнение не е от значение. Аз усещам, дава ми се, някак си, че си доста напориста и тревожна, но ако го виждаш, че се справя и без да го пресираш, отпусни се малко.
Нали не става дума да сте силно финансово притеснени, ти да се тревожиш, а той да нехае...
Нали не става дума да сте силно финансово притеснени, ти да се тревожиш, а той да нехае...
Трещерица, добре те е посъветвала.
Направете нещо съвместно, като ти се нагърбиш с отговорността да взимаш стратегическите решения.
Ще ти мине.
Чувството за несправедливост поражда голям и болезнен гняв. Но ще мине - опитай се да го разбереш и не изисквай от него повече, отколкото може да даде като характер и поведение.
Направете нещо съвместно, като ти се нагърбиш с отговорността да взимаш стратегическите решения.
Ще ти мине.
Чувството за несправедливост поражда голям и болезнен гняв. Но ще мине - опитай се да го разбереш и не изисквай от него повече, отколкото може да даде като характер и поведение.
В коя държава се развива действието ?
Питам,защото ако беше у нас просто няма как да се случи за седмица.
Позната съди за неправомерно съкращение фирмата ,около 3 месеца
няма отзвук,няма и насрочена дата.Само си представи и този вариант.
Отидете някъде с децата,почерпете се и баста на случката.
След време ще разбереш,че всеки има своята истина.
Питам,защото ако беше у нас просто няма как да се случи за седмица.
Позната съди за неправомерно съкращение фирмата ,около 3 месеца
няма отзвук,няма и насрочена дата.Само си представи и този вариант.
Отидете някъде с децата,почерпете се и баста на случката.
След време ще разбереш,че всеки има своята истина.
А дали неговата чувствителна душа ще понесе жена му да е шеф и да казва "не" на част от замислите му?
Ще му се наложи. Като не е далновиден и не преценява коректно ситуацията, ще го прави жена му.
Просто ще трябва да седнат и да си поговорят спокойно по въпроса. В крайна сметка, ако е неспособен да ръководи и да развива собствен бизнес, по-добре да не се залавя - като нищо може да донесе по-големи дългове на семейството. И без това мацката достатъчно е закъсала с кредитите заради липсата му на достатъчно характер да се пребори докрай.
Моят мъж не иска да го стресирам, с други думи не иска да му говоря за финансови проблеми или каквито и да било други проблеми. Иска да му се говори мили и внимателно като на бебе случайно да не му засегна самочувствието и да не го депримирам.
Освен като си изхарчи всичките пари да го доведа в България да пасе на баща ми козите на село и да се пенсионира не знам.
ами не го стресирай повече. Явно той изпитва някаква вина, че така е пренебрегнал твоята готовност за битки... Спри се... Нали знаеш, че душата се лекува трудно или направо невъзможно. Човекът е на години... по-добре да е край вас, жив и здрав... Ще се оправите все накак.
Пък и в Бг все още живеят хора
Струва ми се,че съм чела твои постове,в които описваш проблеми с мъжа ти и незаинтересованост,но не помня точно.Не съм сигурна.Сега по темата-постъпваш твърде емоционално.Да,вие сте едно цяло,но това цяло все пак се състои от две половини,които винаги ще си останат колкото заедно,толкова и отделно.Нормално е.Да,ти искаш да водиш битка,останах с впечатление,че на теб ти харесва,ти не търсиш само финансовото обещетение,но и признанието за добре свършената работа,която ти носи удоволствие.Това обач
е е грозно и егоистично.Ако толкова искаш да се доказваш си намери в тази сфера си намери място за това.Но проблемът на съпругът ти не е това място.Получавай похвали и удоволетворение не на гърба на съпруга си.Да,той е постъпил слабохарактерно и е сгрешил,но представи си,че има и такива хора,които не са достатъчно силни емоционално и психически.Отчаял се е ,защото се е почувствал несигурен.Ти казваш,че постоянно искаш да се намесваш и да контролираш.Еми това ти е проблема.Нормално е да не му се говори за проблеми,защото изглеждаш прекалено властна и контролираща,нормално е и той да склони глава и да стане по-слабия.Иначе просто няма как да живеете заедно.Успокой се малко и спри да контролираш и да се налагаш.Спри да поемаш всичко на свои гръб,остави другите да поемат също нещо.Хем се оплакваш,че ти правиш всичко,хем пък не искаш да изпуснеш контрола и другите и те да започнат нещо да вършат.И стига с това натякване как можело след толкова стаж вече да е така небрежен.А ти какво очакваш?Хората с възрастта и времето е нормално да са по-небрежни.Отегчаваш се от работата,годините също пречат.Ти да не мислиш,че на 60 ще си в разцвета на силите си и ще си най-добрия служител?Недей така.Просто приеми нещата и спри с да водиш битки.Съпругът ти те е излъгал,защото знае после какво ще му се случи.Ако ти не се опитваше да се налагаш нямаше да стане така,дори можеше и да е по-уверен.Сгрешил е,но и ти си допринесла много.Остави го сам да решава,дай му малко свобода.Колкото повече го притискаш и му се налагаш,толкова повече той отстъпва и става несигурен.Приеми,че е такъв.Насърчавай го да намери работа,но вярвай в него.Под насърчаване нямам предвид мрънкане,натякване,сцени и битки.Това изтощтава хората и им убива желанието за всичко.Щом толкова години е работил,значи не е некадърен,ще се справи и сам.Но му дай шанс просто.
е е грозно и егоистично.Ако толкова искаш да се доказваш си намери в тази сфера си намери място за това.Но проблемът на съпругът ти не е това място.Получавай похвали и удоволетворение не на гърба на съпруга си.Да,той е постъпил слабохарактерно и е сгрешил,но представи си,че има и такива хора,които не са достатъчно силни емоционално и психически.Отчаял се е ,защото се е почувствал несигурен.Ти казваш,че постоянно искаш да се намесваш и да контролираш.Еми това ти е проблема.Нормално е да не му се говори за проблеми,защото изглеждаш прекалено властна и контролираща,нормално е и той да склони глава и да стане по-слабия.Иначе просто няма как да живеете заедно.Успокой се малко и спри да контролираш и да се налагаш.Спри да поемаш всичко на свои гръб,остави другите да поемат също нещо.Хем се оплакваш,че ти правиш всичко,хем пък не искаш да изпуснеш контрола и другите и те да започнат нещо да вършат.И стига с това натякване как можело след толкова стаж вече да е така небрежен.А ти какво очакваш?Хората с възрастта и времето е нормално да са по-небрежни.Отегчаваш се от работата,годините също пречат.Ти да не мислиш,че на 60 ще си в разцвета на силите си и ще си най-добрия служител?Недей така.Просто приеми нещата и спри с да водиш битки.Съпругът ти те е излъгал,защото знае после какво ще му се случи.Ако ти не се опитваше да се налагаш нямаше да стане така,дори можеше и да е по-уверен.Сгрешил е,но и ти си допринесла много.Остави го сам да решава,дай му малко свобода.Колкото повече го притискаш и му се налагаш,толкова повече той отстъпва и става несигурен.Приеми,че е такъв.Насърчавай го да намери работа,но вярвай в него.Под насърчаване нямам предвид мрънкане,натякване,сцени и битки.Това изтощтава хората и им убива желанието за всичко.Щом толкова години е работил,значи не е некадърен,ще се справи и сам.Но му дай шанс просто.
Е сега чак такъв control freak както им се струвам на някои не съм. И проблемът не е е че мъжът ми е наплашен от мен, а именно обратното че не зачита мнението ми за нищо.
Двамата решихме да обжалваме уволнението му и естествено, ако аз съм по запозната със законите да му помогна да се подготви. Аз не се оплаквам оттова. Естествено ако беше платил луди пари на адвокат за работа, която аз свърших нямаше да се откаже, но на кой му пука за моите усилия.
То ако собственият ми мъж не ми дава възможност да се докажа какво остава за чужди хора, а и аз съм човек и имам нужда от признание. Като не е искал пък да се занимава да не ми беше губил времето. Не знам вие какво ще кажете ако мъжът ви е без работа без серизони шансове да си намери такава и с импотека и други заеми за изплащане. Мъж ми е и го обичам и ако имах пари или пък ако можехме да живеем на моите доходи нищо нямаше да му кажа.
Но при положение че има жена и деца, които финансово зависят от него и при положение че е бил наясно че в момента от никъде другаде няма доход просто да си излезе без да положи усилие е не само слабохарактерно ами направо егоистично.
Двамата решихме да обжалваме уволнението му и естествено, ако аз съм по запозната със законите да му помогна да се подготви. Аз не се оплаквам оттова. Естествено ако беше платил луди пари на адвокат за работа, която аз свърших нямаше да се откаже, но на кой му пука за моите усилия.
То ако собственият ми мъж не ми дава възможност да се докажа какво остава за чужди хора, а и аз съм човек и имам нужда от признание. Като не е искал пък да се занимава да не ми беше губил времето. Не знам вие какво ще кажете ако мъжът ви е без работа без серизони шансове да си намери такава и с импотека и други заеми за изплащане. Мъж ми е и го обичам и ако имах пари или пък ако можехме да живеем на моите доходи нищо нямаше да му кажа.
Но при положение че има жена и деца, които финансово зависят от него и при положение че е бил наясно че в момента от никъде другаде няма доход просто да си излезе без да положи усилие е не само слабохарактерно ами направо егоистично.
виждам и ти съчувствам, много ти е накипяло, то не знам на кого няма да му прекипи при подобна ситуация. Ще мине и ще замине, но вероятно доста време ще ти държи. Що не вземеш да го оставиш малко твоя мъж с децата и ти да отидеш някъде самичка или с приятелка за два дни? Така ще разтовариш емоциите като се откъснеш от мъжа си, че да ти размине. Много са сгъстени отношенията ви сега, една двудневна почивка ще разреди напрежението. Мисля, че си я заслужила, пък той и без това сега е без работа, тъкмо и той ще се откъсне и ще се превъплъти изцяло в ролята на баща. Не се бой, всичко ще мине, просто трябва време. И повече насочи фокуса върху себе си, ти да дърпаш напред като личност, защото го можеш!
Но при положение че има жена и деца, които финансово зависят от него и при положение че е бил наясно че в момента от никъде другаде няма доход просто да си излезе без да положи усилие е не само слабохарактерно ами направо егоистично.
Ти мислиш ли, че той не се терзае от това? Че не се притеснява от задълженията Ви? Но може да не го показва...
Аз не знам какви са тамошните Ви трудови закони... И до колко уволнение по такъв начин би повлияло на доситето му и при нова работа... Но разбирам, че е имало нещо заради което той е предпочел да не остава на тази си работа повече. И което явно ти го спестява...
Мъжката гордост е голяма. И понякога не може да се споделя с никого, дори с жената.
Желая Ви голям късмет и в скоро време грижите Ви да са отлетели... Гледайте си децата и здравето. Другото ще се нареди.
Щото България и ЮАР са като София-Пловдив! 
На нея проблемът й не е с мястото, на което живее, а в семейството.
На нея проблемът й не е с мястото, на което живее, а в семейството.
само си го представям как склонява чуждите хора да излъжат, за да не ядосат жената, чието място по принцип не е да е част от тази кауза
не разбирам защо точно не е удържал на решението ти, как може да подпише за седмица и половина, вместо за една, това е невероятно при семейните отговорности, които има.
аз предполагам, че историята има и страна, за която не знаеш, около уволнението му, по друг начин не мога да си обясня поведението му, или е някакъв много малодушен човек, който предпочита да маха с ръка, само и само да няма напрежение
не разбирам защо точно не е удържал на решението ти, как може да подпише за седмица и половина, вместо за една, това е невероятно при семейните отговорности, които има.
аз предполагам, че историята има и страна, за която не знаеш, около уволнението му, по друг начин не мога да си обясня поведението му, или е някакъв много малодушен човек, който предпочита да маха с ръка, само и само да няма напрежение
само си го представям как склонява чуждите хора да излъжат, за да не ядосат жената
Ей за това бих изпаднала в потрес много повече от неудържаната дума.
аз също бих се вбесила по-скоро от това , отколкото за парите.
но аз не бих ходила на такова място, ще му подготвя документите и да се оправя, чак да съм на арбитража с работодателите му ми се струва прекалено.. майчинско, че и да ме подканят да напусна 1-2 пъти:)))
Сякаш е някакво дете, на което не може да му се има доверие.
И той точно като дете си е разиграл картите
Но по мои сметки е на поне 55 години... ( ако е почнал работа на 20 плс 35г. тр. стаж трябва да е там някъде)..
пожелавам му да си намери работа по-скоро и да се пенсионира спокойно след няколко години, човека, че в тези времена това е май най-важното:)
м/у другото мъжа ми в момента се занимава с едни дела официални и аз точно му треперя как ще се справи, щото аз по-добре бих се справила, но си го подготвям откъщи какво да пита , подсещам, но го изпращам сам да се оправя не мога да си го сложа между полите ....
но аз не бих ходила на такова място, ще му подготвя документите и да се оправя, чак да съм на арбитража с работодателите му ми се струва прекалено.. майчинско, че и да ме подканят да напусна 1-2 пъти:)))
Сякаш е някакво дете, на което не може да му се има доверие.
И той точно като дете си е разиграл картите
Но по мои сметки е на поне 55 години... ( ако е почнал работа на 20 плс 35г. тр. стаж трябва да е там някъде)..
пожелавам му да си намери работа по-скоро и да се пенсионира спокойно след няколко години, човека, че в тези времена това е май най-важното:)
м/у другото мъжа ми в момента се занимава с едни дела официални и аз точно му треперя как ще се справи, щото аз по-добре бих се справила, но си го подготвям откъщи какво да пита , подсещам, но го изпращам сам да се оправя не мога да си го сложа между полите ....
но аз не бих ходила на такова място, ще му подготвя документите и да се оправя, чак да съм на арбитража с работодателите му ми се струва прекалено.. майчинско, че и да ме подканят да напусна 1-2 пъти:)))
Сякаш е някакво дете, на което не може да му се има доверие.
Сякаш е някакво дете, на което не може да му се има доверие.
"Майчинско" е много деликатно казано, браво
Аз обаче ще бъда по-директна. За мен това е унизително отношение към мъжа й. Сама да ходи там и да настоява, да се обажда да пита какво и как, при условие че става въпрос за работата на мъжа й. Ами че това означава че декларираш пред колегите на мъжа си, пред целия свят, че държиш мъжа си под чехъл. Дали това не е бил неговият начин поне малко да си запази достойнството? Съжалявам че звуча грубо, но понеже си много подтисната и в момента виждаш нещата само от твоя ъгъл и се самонавиваш. Дано да успееш да ги видиш и от неговия ъгъл, иначе не знам как ще продължавате да живеете заедно.
иначе не знам как ще продължавате да живеете заедно.
Aйде сега хубава работа
Въобще пък такова нещо не може да е повод за раздяла. Да, поразочароваш се, подокривява ти, но нима всички ние не сме големи момичета? Какво да очакваме - "Принц Чарминг" с всеки ден да и по всеки начин да става все по-прекрасен? Трябва и да се прощава и да се забравя - в противен случай всички ще сме самотници.
В интерес на истината ние я чоплим тази тема тук, и за теб сигурно е силно болезнена, но погледнато обективно нищо кой знае какво не се е случило - казъл, рекъл, проявил слабост ... нормални неща.
И аз останах с впечатлението, че е достатъчно добре подготвена и наясно с правото, макар и не точно с местното право. Най-малкото се е ориентирала доста по-лесно от обикновен човек какво и как може да се направи, не се страхува и умее да се пазари. Точно затова са гледали да я отстранят, защото са видяли кой в този момент е по-силният и по-подготвеният от двамата с мъжа й.
Според мен случката е въпрос на доверие в семейството и способността да се играе отборно. Винаги повече печелят семействата, в които човек си преглъща гордостта като е сгазил лука и всички действат заедно в името на семейната полза. Какво значение има кой колко е властен, кой се бил почувствал като малко дете, като в конкретната случка са изпуснали достатъчно много ползи.
Според мен случката е въпрос на доверие в семейството и способността да се играе отборно. Винаги повече печелят семействата, в които човек си преглъща гордостта като е сгазил лука и всички действат заедно в името на семейната полза. Какво значение има кой колко е властен, кой се бил почувствал като малко дете, като в конкретната случка са изпуснали достатъчно много ползи.
Много е лошо да нямаш куражът да се бориш за правата си! А по-лошото в този случай е, че мъжа не е имал смелостта още от самото начало да й каже , че не иска да се занимава със случая. А не да положи всички тези усилия и накрая...
Колкото за мъжете под чехъл... за това само те са си виновни, след като го позволяват. ( но не мисля, че тук става въпрос за нещо такова)
И аз мисля, че проблемът е съвсем друг.
Не само със случая, изобщо май с нищо не му се занимава на мъжа на авторката, според мен се е уморил и търси начин да се пенсионира или да намери на работата лекото. В което няма лошо, 35 години труд хич не са малко, но с висяща ипотека и малки деца някак ми звучи безотговорно.
Познавам такъв човек, мъж е на моя приятелка, трудолюбив, способен, но ужасно неамбициозен (тя почти изпада в лудост от този факт). И те живеят в чужбина (Европа), и той не е българин, но докато тя тук има доста благодарение на предприемчивостта си, той за над 25 г. живот и работа в съответната държава не притежава нищо, в родната си страна също. Ако не се бяха оженили, пенсията която ще получава след някоя и друга година не би му стигнала да си плати дори наема. По същия начин на плещите на моята приятелка са важните семейни решения, единствената разлика е, че нямат малки деца, които да обгрижват, но и така е не по-малко трудно.
Не само със случая, изобщо май с нищо не му се занимава на мъжа на авторката, според мен се е уморил и търси начин да се пенсионира или да намери на работата лекото. В което няма лошо, 35 години труд хич не са малко, но с висяща ипотека и малки деца някак ми звучи безотговорно.
Познавам такъв човек, мъж е на моя приятелка, трудолюбив, способен, но ужасно неамбициозен (тя почти изпада в лудост от този факт). И те живеят в чужбина (Европа), и той не е българин, но докато тя тук има доста благодарение на предприемчивостта си, той за над 25 г. живот и работа в съответната държава не притежава нищо, в родната си страна също. Ако не се бяха оженили, пенсията която ще получава след някоя и друга година не би му стигнала да си плати дори наема. По същия начин на плещите на моята приятелка са важните семейни решения, единствената разлика е, че нямат малки деца, които да обгрижват, но и така е не по-малко трудно.
Да го кажем по друг начин- всеки има недостатъци, които могат да бъдат измерени в пари и материални постижения. Проблемът идва, когато се премине един критичен праг. Емоционалната страна на въпроса с приемането на недостатъците си я има, но каквото и да я съветваме тук, едно е да се прежали нещо малко, друго е когато цялата семейна издръжка и перспектива е под въпрос.
мисля, че имаше уточнение, че няма право да практикува, така че му е съдействала колкото може с документация и проучвания. От там насетне го е придружила на арбитража откъдето 2 пъти ( май) са я помолили да напусне ..
А аз исках това обезщетение за да може мъжът ми да го използва да почне свой бизнес. Сега като му свършат парите не знам какво мисли да прави. Дори не си говорим и за това защото се стресирал.
Ами освен да оставиш настрана - станалото - станало - да престанеш да си самовнушаваш как си предадена и тн - и да седнеш да помислиш какво да правите оттук занапред, защото миналото - няма да се върне. Явно мъжът ти така е усещал нещата, това си е неговата работа все пак, неговото решение. Уважаваш го или не - това е Той. Ако няма да се развеждаш - заради случката/което за мен е просто смешно/ - стига с тая история. Успех
...
А аз исках това обезщетение за да може мъжът ми да го използва да почне свой бизнес. Сега като му свършат парите не знам какво мисли да прави. Дори не си говорим и за това защото се стресирал.
А аз исках това обезщетение за да може мъжът ми да го използва да почне свой бизнес. Сега като му свършат парите не знам какво мисли да прави. Дори не си говорим и за това защото се стресирал.
