Не знам нали някога ще мога да простя

Не знам по моите изчисления се падат някъде по 300 лв на месец. И все пак не мога да си го обясня защо са го държали толкова дълго време като е толкова некадърен. Според него имало проблеми с обордуването и на мен неговата теория ми изгежда правдобоподбна с оглед стажа му. А и фирмата никога не представи документи, които да докажат загубата им. А и наистина логично е ако наистина им е причинил такъв вид щета да искат да им го възстанови, а не да го уяволняват. А и дори да приемем че той е бил виновен не е честно да ме подвежда и да ме лъже. При това аз нямах никаква представа за проблемите му в работа. Един ден просто ми сервира че са го уволнили без да ми спомене че през последните 2 години са му издали 3 предупреждения, от които 2 последни. Просто наистина не мога да приема за човек с 35 години стаж просто без причина ще почне да допуска елементарни грешки.

 Трябвало е да приемеш решението на съпруга ти, когато ти е казал, че иска да се споразумее. Той е възрастен човек, а не дете, на което да можеш да се наложиш. И въобще ми се струва, че в цялата ситуация повече си го притеснила, отколкото да си помогнала. А важен е в крайна сметка той и вашето семейство, а не какво точно е сгрешил във фирмата. И ако сметнеш, че е направил нарушение и затова са го уволнили, какво, ще му набиваш канчето ли? Затова не ти споделя човека. Твоята работа е винаги да заставаш на негова страна, а не да оспорваш решенията му. Да беше казала - майната им на парите, ще се оправим - нямаше да иска да те лъже заедно с чужди хора. Направо си го унижила.
 Сори, но така виждам нещата - ако искаш да е откровен с теб, ще трябва да поотпуснеш малко юздите и да не се опитваш да контролираш всичко.

   

Хайде сега, тя била виновна!  Тя е направила всичко, което е можела да направи и е застанала на негова страна. А той сливи ли е имал в устата си да каже какви ги е  надробил или за неприятностите, които има, ако по някакъв начин го притискат? Точно защото е възрастен мъж, а не дете. Тя трябвало да отпусне юздите, защото била контролираща!
Наистина, не знам как се получават такива работи, един да забърква кашата, а друг да бъде изкарван виновен.

Доколкото разбирам сте в чужбина. Тук, за да се стигне до дисциплинарни уволнения, много път трябва да се измине и работникът мнооого трябва да се е провинил. Дори в случай на драстично провинение - работодалеят предлга на работника да се прекъсне трудовото правоотношение по взаимно съгласие, за да не търпи работникът негативите-следствие на дисциплинарното уволнение. Не само, че не му се полага обезщетение от борсата, а и всички знаем как се гледа на кандидати за работа с такава трудова биография. Така, че работодателят от добра воля (а и доякъде, за да си спести главоболията от евентуални искове на уволнения работник както е било във вашия случай) и особено в случай на дългогодишна работа с работника му спестява в повечето случаи този момент. И провинилият се работник обикновено бързо се съгласява с тези условия.
Ако ситуацията беше тук, щях да си помисля, че мъжът ти крие нещо от теб точно около главните причини за уволнението. Но понеже сте в чужбина не мога да кажа - там сигурно практиките са други.
В крайна сметка за какво се пребори? Дисциплинарното уволнение отменено ли е? Какво е становището на съда? Защото по-важно е как ще се представи мъжът ти пред следващия му потенциален работодател, а не толкова обезщетението от бившият, когото така или иначе е набутал с доста пари. Затова е важно моментът с дисциплинарното уволнение да е изчистен - аз лично доста скептично бих погледанала към кандидат с такова досие.  

Аз така и не разбрах защо е постъпил така, но това май много не вълнува авторката.

Не искам да защитавам мъжа ми но е набутал работодателя с много пари. Имало е проблеми с машниата, на която е работил, които проблеми ги е докладвал на мениджърите и които проблеми те не са коригирали.
И тук да се стигне до дисциплинарно уволнение трябва много сериозно да си се провинил. Именно затова и обжалвахме защото не беше такъв случая. А и въпросните грешки бяха такъв минимален процент от работа на мъжа ми че просто наистина беше недопустимо да се стигне до дисциплинарно уволнени без предизвестие и без плащане на обезщетение.
Споразумението което е подписал и в което подписване очевидно аз нямам никакво участие нищо не се споменава да се промени основанието за уволнени. И аз по принцип където съм работила дори и в случаи на сериозни провинения като да речем кражби и други подобни се е стигало до доброволно споразумени т.е. работникът да напусне доброволно вместо да се уволнява дисциплинарно. Именно затова се борих толкова много. Изчетох всичките документи, предупреждения и подобни тъй че не мисля че мъжът ми ме е лъгал за причината. Но при създалото се положение всеки както и вие си мислите ще си помисли че е имало нещо нередно. Просто така е устроена човешката психика дори и да си 100 процента невинен самият факт че са те уволнили дисциплинарно е достатъчен да ти срине репутацията и сериозно да ти навреди при послеващо търсене на работа. Та с други думи не знам кога ще мога да го преглътна, защото за себе си бях убедена след всичко което бях изчела и след като се бях запознала с цялата документация по случая че става въпрос зьа неправомерно уволнение продиктувано от чиста човешка злоба и желание да си спестят разходи. Просто познавайки мъжа ми и бидейки свидетел на това колко как винаги е работил за фирмата му съм сигурна че не е виновен. Аз не познавам друг човек, който да е вложил толкова усилия в работата си.

Не е заради дисциплинарното уволнение само по себе си това мислене, че може нещо да се е провинил и преди, а заради неговата съпротива да си търси правата, щом не е виновен, че и на всичко отгоре се е споразумял зад гърба ти. Още повече, че ти си направила всичко възможно по административните и законови параметри, не е като да си го оставила сам. Мен лично много би ме тормозила мисълта защо е постъпил така мъжът м, ако бях на твое място.

На самото събрание това което ми каза е че не искал повече да ме подлага на този тормоз и искал цялата тази история да се прекрати. Спроед мъжа ми той се е отказал заради мен за да ми спести душевния и психически тормоз. Молих го, плаках да не се отказва толкожа усиляи бях вложила във всичко това и бях убедена че имаме голям шанс за успех, а дори и да не бяхме успели поне исках някой да ни чуе и въпреки това той се разписа и ме излъга просто да си спести една неприятна сцена.
Вчера ме накара да ходим на адвокат да проверим няма ли начин споразуменито да се отмени, защото не се подписал доброволно. Според него тъй като не ми разрешили да го представлявам и човекът от профсъюза дойде неподготвен и той не бил запознат с трудовото право просто се отчаял и искал да приключи с всичко по възможно най бързия начин. Сега вика че допуснал грешка, но нямало смисъл да говорим за това и да плачем заради разсипаното мляко. По принцип тук спорове от този род не се разрешават по съдебен ред и адвокати не се допускат да представляват. И това създава голяма доза неисигурност и неравнопоставеност между страните тъй като на работодателя разрешиха да ползва двама консултанти, а мъжът ми трябваше да се представлява сам. Но дори и пти рова положение съм сигурна че щяхме да се справим. Бях се подготвила за битка а до таква дори не се и стигна.

Аз напълно бих разбрала човек, който няма желание да се бори в такава ситуация. Хора сме освен това, всички си имаме недостатъци. Въпросът по скоро е готова ли си да живееш с тези недостатъци и с последствията им.

Разбирам те и теб,че си изчела и проучила всичко, най вероятно си права, но пак- има ситуации, в които човек предпочита да загуби много вместо да се бори.

А дали е възможно този мъж да изпитва угризения за тези си грешки и затова да не роптае за повече обезщетение?

Не знам как сте живели досега, но не може ти да водиш неговите битки. 

Фирмата е постъпила непочтено към свой дългогодишен работник. Дори да е изцяло негов гаф, е било разумно да го предупредят да напусне, за да не го уволнят дисциплинарно. Мъжът ти  пък е постъпил глупаво и детински, че не ти е казал и те е поставил в нелепа ситуация. Както и да е, важното е какво ще правите оттук нататък. Трябва бързо да преглътнеш гнева си и да обсъдите какво ще предприемете, за да опровите финансовото си положение. Тъй като мъжът ти явно е нерешителен, на тебе се пада да решиш този въпрос. Доколкото си спомням вие сте в ЮАР, но и двамата сте чужденци там, така ли беше? Обсъдете и вариант за преместване другаде, ако той остане трайно безработен....

  Значи вариантите са два - или е сгафил сериозно, поради което е приел споразумението, или няма желание да се разправя, чувства се безсилен, или просто не желае - много хора го правят. И при двата случая на теб работата ти е да приемеш решението му и да продължиш да го подкрепяш да си намери нова работа и да си уредите живота. Никакъв смисъл няма да се тровиш, да го укоряваш и да разследваш повече, при положение, че той е избрал така да приключат нещата.
 А защо е пожелал да те излъжат, че заседанието се отлага - помисли си сама. Според мен е бил фрустриран от твоето настояване, плач, укори и настояване за нещо, което явно не е споделял. Може би прекалено агресивно настояваш на своето. Дори и да смяташ, че именно то е полезното и правилното за мъжа ти, човек е по-добре да отстъпи, като му се казва какво желае другия.

О, може, на мен ми се е случвало. Но сме били на едно мнение с половинката. Ако той е бил на различно от моето - сигурно и ние доникъде нямаше да стигнем обаче...

unadaptable - четеш ли - многократно е бил предупреждаван!

Да, чета, но едно е да е бил предупреждаван, друго е да му кажат: или напусни, или те уволняваме дисциплинарно. мисля, че щеше да напусне, едва ли ще се инати.