Не знам нали някога ще мога да простя

Не зная къде живее авторката,но друго визирах под "връщане"!

Към авторката:
По-скоро се запитай дали е редно мъжът ти да има такъв страх от теб, че да използва чужди хора за маша и за временно замазване на положението - също като тийнейдвър пред майка си.
Пари се печелят.
Взаимоотношенията са по-важни.

само си го представям как склонява чуждите хора да излъжат, за да не ядосат жената, чието място по принцип не е да е част от тази кауза 


не разбирам защо точно не е удържал на решението ти, как може да подпише за седмица и половина, вместо за една, това е невероятно при семейните отговорности, които има.
аз предполагам, че историята има и страна, за която не знаеш, около уволнението му, по друг начин не мога да си обясня поведението му, или е някакъв много малодушен човек, който предпочита да маха с ръка, само и само да няма напрежение

т.е мен, т.е. жената дето държи чехъла

Ей за това бих изпаднала в потрес много повече от неудържаната дума.  

аз също бих се вбесила по-скоро от това , отколкото за парите.
но аз не бих ходила на такова място, ще му подготвя документите и да се оправя, чак да съм на арбитража с работодателите му ми се струва прекалено.. майчинско, че и да ме подканят да напусна 1-2 пъти:)))
Сякаш е някакво дете, на което не може да му се има доверие.
И той точно като дете си е разиграл картите
Но по мои сметки е на поне 55 години... ( ако е почнал работа на 20 плс 35г. тр. стаж трябва да е там някъде)..

пожелавам му да си намери работа по-скоро и да се пенсионира спокойно след няколко години, човека, че в тези времена това е май най-важното:)

м/у другото мъжа ми в момента се занимава с едни дела официални и аз точно му треперя как ще се справи, щото аз по-добре бих се справила, но си го подготвям откъщи какво да пита , подсещам, но го изпращам сам да се оправя не мога да си го сложа между полите ....

"Майчинско" е много деликатно казано, браво  Аз обаче ще бъда по-директна. За мен това е унизително отношение към мъжа й. Сама да ходи там и да настоява, да се обажда да пита какво и как, при условие че става въпрос за работата на мъжа й. Ами че това означава че декларираш пред колегите на мъжа си, пред целия свят, че държиш мъжа си под чехъл. Дали това не е бил неговият начин поне малко да си запази достойнството? Съжалявам че звуча грубо, но понеже си много подтисната и в момента виждаш нещата само от твоя ъгъл и се самонавиваш. Дано да успееш да ги видиш и от неговия ъгъл, иначе не знам как ще продължавате да живеете заедно.

Aйде сега хубава работа  Въобще пък такова нещо не може да е повод за раздяла. Да, поразочароваш се, подокривява ти, но нима всички ние не сме големи момичета? Какво да очакваме - "Принц Чарминг" с всеки ден да и по всеки начин да става все по-прекрасен?

Трябва и да се прощава и да се забравя - в противен случай всички ще сме самотници. 
В интерес на истината ние я чоплим тази тема тук, и за теб сигурно е силно болезнена, но погледнато обективно нищо кой знае какво не се е случило - казъл, рекъл, проявил слабост ... нормални неща.

    Момичета, аз поне останах с убеждението, че жената е адвокат или поне е била (от коментара й) и затова е предложила тя да води тази битка. Може и да бъркам де, но май това е причината и ако е така е напълно нормално тя да се заеме... 

И аз останах с впечатлението, че е достатъчно добре подготвена и наясно с правото, макар и не точно с местното право. Най-малкото се е ориентирала доста по-лесно от обикновен човек какво и как може да се направи, не се страхува и умее да се пазари. Точно затова са гледали да я отстранят, защото са видяли кой в този момент е по-силният и по-подготвеният от двамата с мъжа й.
Според мен случката е въпрос на доверие в семейството и способността да се играе отборно. Винаги повече печелят семействата, в които човек си преглъща гордостта като е сгазил лука и всички действат заедно в името на семейната полза. Какво значение има кой колко е властен, кой се бил почувствал като малко дете, като в конкретната случка са изпуснали достатъчно много ползи.

мисля, че имаше уточнение, че няма право да практикува, така че му е съдействала колкото може с документация и проучвания. От там насетне го е придружила на арбитража откъдето 2 пъти ( май) са я помолили да напусне ..

Да, тя не може да практикува, но е свършила всичката работа и онези са я усетили. Лошото е, че мъжът й не я е послушал и от фирмата са се възползвали.

     Много е лошо да нямаш куражът да се бориш за правата си! А по-лошото в този случай е, че мъжа не е имал смелостта още от самото начало да й каже , че не иска да се занимава със случая. А не да положи всички тези усилия и накрая...
     Колкото за мъжете под чехъл... за това само те са си виновни, след като го позволяват. ( но не мисля, че тук става въпрос за нещо такова)

И аз мисля, че проблемът е съвсем друг.
Не само със случая, изобщо май с нищо не му се занимава на мъжа на авторката, според мен се е уморил и търси начин да се пенсионира или да намери на работата лекото. В което няма лошо, 35 години труд хич не са малко, но с висяща ипотека и малки деца някак ми звучи безотговорно.
Познавам такъв човек, мъж е на моя приятелка, трудолюбив, способен, но ужасно неамбициозен (тя почти изпада в лудост от този факт). И те живеят в чужбина (Европа), и той не е българин, но докато тя тук има доста благодарение на предприемчивостта си, той за над 25 г. живот и работа в съответната държава не притежава нищо, в родната си страна също. Ако не се бяха оженили, пенсията която ще получава след някоя и друга година не би му стигнала да си плати дори наема. По същия начин на плещите на моята приятелка са важните семейни решения, единствената разлика е, че нямат малки деца, които да обгрижват, но и така е не по-малко трудно.

Да го кажем по друг начин- всеки има недостатъци, които могат да бъдат измерени в пари и материални постижения. Проблемът идва, когато се премине един критичен праг. Емоционалната страна на въпроса с приемането на недостатъците си я има, но каквото и да я съветваме тук, едно е да се прежали нещо малко, друго е когато цялата семейна издръжка и перспектива е под въпрос.

Не е точно така. По принцип тук трудовите спорове се разгележдат чрез арбитраж и по принцип юристи не се допускат и поради тази причина от самото начало бяхме наясно че по всяка вероятност няма да ми разрешат да говоря. Въпреки това арбитърката прояви рабиране и ми предложи да остана като наблюдател и ако имаме нещо да обсъждаме ни разреши да изизаме и да го обсъждаме. Аз в интерес на истината и нямах голямо желание да говоря защото не се чувствах емоционално много добре, нервите ми бяха доста разклатени тъй че това че не ми разрешиха да го представлявам нито ме изненада нито ме наскърби толкова. Имахме и представител от профсъюза, който щеше да съдейства на мъжа ми. А и в крайна сметка то целият въпрос пак щеше да се върти около работите които те твърдят че е сгрешил и работодателят трябваше да докаже че уволнението е правомерно. т.е че мъжът ми е бил виновен за грешките и че санкцията съответства на тежестта на провиението. Мъжът ми и нищо да не беше казал аз бях подготвила всичко в писмена форма с приложимите доказателства и документи. Въпросът не беше за парите толкова а просто за моралното удовлетворение. И нищо да не беше казал самият факт че е работил за тази фирма и че е с този стаж говори в негова полза. А и те не го бяха обвинили че е крал или че умишлено им е прчинил щета. Ставаше въпрос за неумишлени грешки ако изобщо е грешка тъй като състоянието на машината също беше допринесло за брака. А и имали индустрия която да не оперира без брак. Просто бракът е неизбежен и особено ако съответния брак е под 1% от работата ви в рамките на 1 година не смятам че е основание за уволнение.
А аз исках това обезщетение за да може мъжът ми да го използва да почне свой бизнес. Сега като му свършат парите не знам какво мисли да прави. Дори не си говорим и за това защото се стресирал.