Не знам нали някога ще мога да простя

 Е хубаво де, общо взето не се ли справя човека? След като досега е работил толкова години сполучливо, има и опит и умения, не е речено, че няма да стане нищо и в собствения бизнес. Където дисциплинарното уволнение не е от значение. Аз усещам, дава ми се, някак си, че си доста напориста и тревожна, но ако го виждаш, че се справя и без да го пресираш, отпусни се малко.
  Нали не става дума да сте силно финансово притеснени, ти да се тревожиш, а той да нехае...

Трещерица, добре те е посъветвала.
Направете нещо съвместно, като ти се нагърбиш с отговорността да взимаш стратегическите решения.
Ще ти мине.  Чувството за несправедливост поражда голям и болезнен гняв. Но ще мине - опитай се да го разбереш и не изисквай от него повече, отколкото може да даде като характер и поведение.

А дали неговата чувствителна душа ще понесе жена му да е шеф и да казва "не" на част от замислите му?

В коя държава се развива действието ?
Питам,защото ако беше у нас просто няма как да се случи за седмица.
Позната съди за неправомерно съкращение фирмата ,около 3 месеца
няма отзвук,няма и насрочена дата.Само си представи и този вариант.
Отидете някъде с децата,почерпете се и баста на случката.
След време ще разбереш,че всеки има своята истина.

Ще му се наложи. Като не е далновиден и не преценява коректно ситуацията, ще го прави жена му.
Просто ще трябва да седнат и да си поговорят спокойно по въпроса. В крайна сметка, ако е неспособен да ръководи и да развива собствен бизнес, по-добре да не се залавя - като нищо може да донесе по-големи дългове на семейството. И без това мацката достатъчно е закъсала с кредитите заради липсата му на достатъчно характер да се пребори докрай.

ами не го стресирай повече. Явно той изпитва някаква вина, че така е пренебрегнал твоята готовност за битки... Спри се... Нали знаеш, че душата се лекува трудно или направо невъзможно. Човекът е на години... по-добре да е край вас, жив и здрав... Ще се оправите все накак.

Пък и в Бг все още живеят хора

Струва ми се,че съм чела твои постове,в които описваш проблеми с мъжа ти и незаинтересованост,но не помня точно.Не съм сигурна.Сега по темата-постъпваш твърде емоционално.Да,вие сте едно цяло,но това цяло все пак се състои от две половини,които винаги ще си останат колкото заедно,толкова и отделно.Нормално е.Да,ти искаш да водиш битка,останах с впечатление,че на теб ти харесва,ти не търсиш само финансовото обещетение,но и признанието за добре свършената работа,която ти носи удоволствие.Това обач
е е грозно и егоистично.Ако толкова искаш да се доказваш си намери в тази сфера си намери място за това.Но проблемът на съпругът ти не е това място.Получавай похвали и удоволетворение не на гърба на съпруга си.Да,той е постъпил слабохарактерно и е сгрешил,но представи си,че има и такива хора,които не са достатъчно силни емоционално и психически.Отчаял се е ,защото се е почувствал несигурен.Ти казваш,че постоянно искаш да се намесваш и да контролираш.Еми това ти е проблема.Нормално е да не му се говори за проблеми,защото изглеждаш прекалено властна и контролираща,нормално е и той да склони глава и да стане по-слабия.Иначе просто няма как да живеете заедно.Успокой се малко и спри да контролираш и да се налагаш.Спри да поемаш всичко на свои гръб,остави другите да поемат също нещо.Хем се оплакваш,че ти правиш всичко,хем пък не искаш да изпуснеш контрола и другите и те да започнат нещо да вършат.И стига с това натякване как можело след толкова стаж вече да е така небрежен.А ти какво очакваш?Хората с възрастта и времето е нормално да са по-небрежни.Отегчаваш се от работата,годините също пречат.Ти да не мислиш,че на 60 ще си в разцвета на силите си и ще си най-добрия служител?Недей така.Просто приеми нещата и спри с да водиш битки.Съпругът ти те е излъгал,защото знае после какво ще му се случи.Ако ти не се опитваше да се налагаш нямаше да стане така,дори можеше и да е по-уверен.Сгрешил е,но и ти си допринесла много.Остави го сам да решава,дай му малко свобода.Колкото повече го притискаш и му се налагаш,толкова повече той отстъпва и става несигурен.Приеми,че е такъв.Насърчавай го да намери работа,но вярвай в него.Под насърчаване нямам предвид мрънкане,натякване,сцени и битки.Това изтощтава хората и им убива желанието за всичко.Щом толкова години е работил,значи не е некадърен,ще се справи и сам.Но му дай шанс просто.

важно е, че  сте живи и здрави, имате две прекрасни дечица. Всичко останало се оправя. Не си трови живота, гледай напред и горе главата!  

Е сега чак такъв control freak както им се струвам на някои не съм. И проблемът не е е че мъжът ми е наплашен от мен, а именно обратното че не зачита мнението ми за нищо.
Двамата решихме да обжалваме уволнението му и естествено, ако аз съм по запозната със законите да му помогна да се подготви. Аз не се оплаквам оттова. Естествено ако беше платил луди пари на адвокат за работа, която аз свърших нямаше да се откаже, но на кой му пука за моите усилия.
То ако собственият ми мъж не ми дава възможност да се докажа какво остава за чужди хора, а и аз съм човек и имам нужда от признание. Като не е искал пък да се занимава да не ми беше губил времето. Не знам вие какво ще кажете ако мъжът ви е без работа без серизони шансове да си намери такава и с импотека и други заеми за изплащане. Мъж ми е и го обичам и ако имах пари или пък ако можехме да живеем на моите доходи нищо нямаше да му кажа.
Но при положение че има жена и деца, които финансово зависят от него и при положение че е бил наясно че в момента от никъде другаде няма доход просто да си излезе без да положи усилие е не само слабохарактерно ами направо егоистично.

виждам и ти съчувствам, много ти е накипяло, то не знам на кого няма да му прекипи при подобна ситуация. Ще мине и ще замине, но вероятно доста време ще ти държи. Що не вземеш да го оставиш малко твоя мъж с децата и ти да отидеш някъде самичка или с приятелка за два дни? Така ще разтовариш емоциите като се откъснеш от мъжа си, че да ти размине. Много са сгъстени отношенията ви сега, една двудневна почивка ще разреди напрежението. Мисля, че си я заслужила, пък той и без това сега е без работа, тъкмо и той ще се откъсне и ще се превъплъти изцяло в ролята на баща. Не се бой, всичко ще мине, просто трябва време. И повече насочи фокуса върху себе си, ти да дърпаш напред като личност, защото го можеш!

Да ! Върни се в България за няколко дни за да нямаш
излишни илюзии терзания !

Щото България и ЮАР са като София-Пловдив!  На нея проблемът й не е с мястото, на което живее, а в семейството.

Казах на мъжа ми да почва да учи български, да си запълва свободното време с нещо, че както е тръгнало не знам нали ще изкараме тук още една година.

venus1 , почвам да те разбирам.  Успокой се, явно си е такъв.  Досега не сте имали такива сътресения.  Ти ще понапънеш, той ще поотпусне, но няма да стане човека, който ти искаш.

Ти мислиш ли, че той не се терзае от това? Че не се притеснява от задълженията Ви? Но може да не го показва...
Аз не знам какви са тамошните Ви трудови закони... И до колко уволнение по такъв начин би повлияло на доситето му и при нова работа... Но разбирам, че е имало нещо заради което той е предпочел да не остава на тази си работа повече. И което явно ти го спестява...
Мъжката гордост е голяма. И понякога не може да се споделя с никого, дори с жената.
Желая Ви голям късмет и в скоро време грижите Ви да са отлетели... Гледайте си децата и здравето. Другото ще се нареди.