Не знам нали някога ще мога да простя

Е, хайде сега - работодателят да не ти е майка, та да те жали?

Ако имахте представа колко усилия вложих във всичко това щяхте да ме разберете. А и за мен да загубиш едно минимум 10 000 -- 20 000 евро просто защото не ти се е занимавало и при положение че всичко беше подготвено и всичко щеше да приключи на въпросното събрание миналата седмица е меко казано глупаво и егоистично.
Аз му повярвах като жена и застанах на неговата страна 100 процента а той ме предаде. Дори ме лиши от възможността да получа някакво признание за усилията си, просто емоционално удовлетворение за труда си и за чувството си за справедливост.

ДоБре де, през цялото време на твоето готвене - той на какво мнение беше, какво казваше, че иска?

Ирис, моля те, какво фрустриране! В края на краищата е ставало въпрос за работата и реномето му! Защо авторката да се замисля? Не трябва ли да се замисли мъжът й върху своето си поведение? Сбъркал, хубаво, усетил се е, пък ще му е за урок. Не виждам защо авторката да има някаква вина.

Няма нужда да го жалят, нали ще го оставят без работа като напусне? Но заради 15-те години работа в тази фирма и заради това, че е на възраст и трудно ще си намери друга, а има 2 малки деца, можеха да проявят малко повече разбиране към него...Човещина му се казва, няма да загубят чак толкова много...
Винъс, не се коси повече. Гледай напред и мисли как да си стъпите отново на краката

Имаш странни очаквания и виждания за ролята на работодателя и на работника. Хубавото е, че те са точно определени от закона.

каква човещина, ако си просто кутийка в административната схема на фирмата! Началниците не уволняват лично, нито лично се занимават с разни извънсъдебни, медиаторски и прочие споразумения, затова си има ейчари и фирмени адвокати! Не може да се разчита на човещината на работодателя. Ако я прояви - добре, но всеки си защитава правата както може.

Мъжът ми е тукашен, не е българин.
Преди събранието на него не му се занимаваше, аз подготвих всичката документация. Нито искаше да говорим за случилото се. С голям зор му  измъквах обяснения от устата какво точно е станало. Според него той нямал вина но машината на която го приместили последните няколко месеца имала дефекти, съответни части не били изрядни.
Сега мъжът ми иска да почва бизнес но откъде пари. Именно за това положих толкова усилия да му помогна а и той пропиля и този шанс. Не мога да приема че след толкова години работа е станал толкова нехаен, а ако това е било така не знам дали изобщо е мислил за семейството ни и за какво точно е мисли на работа си. Разбирам че няма смисъл да се косим за станалото но просто той ме разболя.

  Стига се ядосва, бе жена. Виждаш, че той от самото начало не е искал да се разправя - явно ти си била по-активна и настоятелна. Съвсем права си, разбира се, нито парите са без значение, нито законността на уволнението. Но това е голям човек, работата е негова, решението негово. Гледай напред.

    А стига де... съвсем се вкарваш в разни филми.

От прочетеното оставам с впечатлението, че изначално сте имали различия в подхода към ситуацията. Явно не е искал да се занимава по една или друга причина. Ти си поела нещата в свои ръце. Когато си станала твърде настоятелна, той е решил да прекрати и да довърши нещата по неговия начин. Трябвало е още в началото да се споразумеете докъде ще стигнете в този спор.
Доколкото разбирам, човекът е сигнализирал за нередностите през годините, след което са го обвинили него. Напълно нормално е да се чувства обиден и да иска да приключи с казуса максимално бързо. Предполагам, че подхожда към ситуацията и с известна гордост, поради което не е толкова борбено настроен.

Да, баш-босовете рядко уволняват лично хора, които не са им пряко подчинени. НО! Всеки работник си има пряк ръководител - обикновено именно тези ръководители, които ежедневно работят с подчинените си, преценяват ситуацията и се споразумяват. А Ейч Ар-ът се включва в последствие - работата се решава между ръководител и подчинен. Затова е чудно как се е стигнало да крайната административна мярка - дисциплинарно уволнение. Ако говорехме за човек, който е конфликтен, който се мисли за по-шеф от шефа си - да, може би щеше от гордост и безразсъдство да откаже варианта прекъсване по взаимно съгласие. При положение, че е бил системно предупреждаван, работникът е трябвало да разбере накъде духат ветровете. Освен това до дисциплинарно уволнение се стига обикновено след законово установените "забележка" и "предупреждение за уволнение". Така, че едва ли му е дошло като гръм от ясно небе.
И да - Ънадаптъбъл е права - особено за дългогодишни служители се прави този "жест" - човекът е с две малки деца и на възраст и 15 години работи за тях - нищо не им коства едно прекъсване на правоотношението по взаимно съгласие. Докато с дисциплинарното уволнение са му отрязали квитанциите напълно. А дори и за самия работодател това е потенциален риск човекът да го осъди и да му излезе солено, както би било, ако мъжът на авторката беше по-разтропан.
Или човекът е един вид "наказан" за нещо с това уволнение, или се е провинил мноого и не си е взел поука от предупрежденията, или е отказал прекъсване по взаимно поради някакви негови си убеждения и причини.

Според мъжа ми не се е разбирал добре с преките си началници а и последните няколко години фирмата е имала финансови проблеми явно са оперирали на загуба.
Да имал е предишни предупреждения като всяко предупреждение е било валидно за 12 месеца. Та с други думи просто са се застапили няколко предупреждения в рамките на 2 години при което всяко следващо е било по тежко. Според мъжа ми дори не са му ги били и връчили тъй като никъде не се е подписал нито те можаха да представят подпис като доказателство че са му били дадени.
Да работодателят не прояви човечност и ако зависеше от мен щеше да им излезе наистина доста солено. Просто се отърваха между капките.

А сега, като е на друг акъл за споразумението, какво ще правите? Ще подхващате ли борба отново, но този път доста по-трудна?
Честно, не зная как си го представяте това със започването на собствен бизнес, ама той като работник не се защитава, пък какво остава в по-жестоките битки и пазарлъци в света на свободната конкуренция на частния бизнес! 

Ако му кажа това, не че не съм му го и казвала, той ме обвинява в негативизъм. Освен аз да почна нещо защото него не го виждам. Той с един арбитраж не можа да се справи а какво остава да се занимава и да ръководи други хора. Не го виждам хич.
Моят мъж не иска да го стресирам, с други думи не иска да му говоря за финансови проблеми или каквито и да било други проблеми. Иска да му се говори мили и внимателно като на бебе случайно да не му засегна самочувствието и да не го депримирам.
Освен като си изхарчи всичките пари да го доведа в България да пасе на баща ми козите на село и да се пенсионира не знам.

Точно това си помислих, ти начело, а той изпълнител.