Светът е малък

# 75 28 авг. 2011, 21:26 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 340

Цитат на: Василиса Умница в чт, 25 авг 2011, 09:28

С първия ми съпруг се оказахме братовчеди. Joy

Дайте ми сега голямата награда. Party

П.П. Четвърти, доколкото си спомням. Joy

Още се чудя, това любов ли беше или "повикът на кръвта", както казват в любовните романчета. hahaha

Не давам никаква награда, понеже аз още съм омъжена за четвъртия си братовчед Mr. Green

# 76 30 авг. 2011, 23:23 ч.

София :(
Мнения: 215

Всичките ви истории все приятни и забавни, а моята, за която се сешам като чуя фразата"Светът е малък" е доста тъжна...
С мъжа си се запознах в сайт за запознанства и след дълга кореспонденция и няколко срещи решихме, че е време да се съберем, така че ... хващам си аз сакчето и се мятам на влака от Ямбол за София. Вътре обаче народ, задуха, а беше още по времето, когато във влаковете се пушеше, така че залоствам се аз на един прозорец в коридора, пуша си и се заговаряме с младежа до мен. Той с потресена и невярваща физиономия ми разказва, че отива на погребение на свой познат - рокер и... херпетолог, който загинал в автомобилна катастрофа. Изразих аз нужното за момента съчувствие и забравих за случая. Вечерта разказвам на половинката за пътуването, за разговора, той ме гледа странно и доста учудено, но нищо не коментира. Докато на следващия ден негова позната не се обади да му каже, че техен общ познат - херпетолог и рокер, е загинал при нелеп пътен инцидент... Странно начало на съвместния ни живот...
За щастие това лято имах доста по-радостен случай
На гости съм на леля ми в Шумен и понеже брат ми, който живее във Варна няма време да дойде до там, решавам че ще се разходя да го видя, както и няколко любими съфорумни муцунки, . Преди години, ама мнооого години съм живяла за една учебна година във Варна и си имах много добра приятелка, с която обаче с течение на времето, повече от 20 години, изгубихме връзка. Подозирах, че леля ми, човек от друго поколение и с други навици, пази телефонния номер на родитите и, но реших да не се опитвам да правя десет неща за два дни и дадох приоритет на брат ми и приятелките от форума. Та след бърза организация, предполагам знаете колко бърза може да бъде, си седим ние в едно заведение на плажната ивица, бъбрим си сладко - сладко, радваме се на компанията си и изведнъж... някой ме потупва по рамото и казва "Извинявайте, Вие ...... си казвате?" Трябваше ми само половин секунда да осъзная, че пред мен е приятелката, която си мислех, че няма да открия дори и да я търся. Не зная на кого да благодаря, но зная, че няма да загубя повече следите и

# 77 31 авг. 2011, 14:43 ч.

Мнения: 759

Едно време работех в Албена. Големи свалки бяха с туристите там - излизане за по бира, дискотечка, бля бля... Та бяхме се сдушили с един германец - Маркус, които беше дошъл за две седмици на почивка. Последната му вечер си седим и си лафим в кои други страни е ходил, догодина къде ще отиде и подобни. Разказа ми как преди две години бил на екскурзия във Франция. В хотела им имало и други групи екскурзианти. Той се запознал с момче от Люксембург и само двамата сновяли напред-назад, големи приятели станали. Обаче групата на пича от Люксембург си тръгнала малко ненадейно и наште двамата не могли да си разменят телефони и мейли (това става ок.2000г.)
И след някое друго питие решаваме с Маркус да отидем на диско. И по едно време както си танцуваме на дансинга, го виждам той как се хвърля върху някакво момче, взеха да се прегръщат, да се смеят, дали не се и разплакаха... Маркус взе да ме дърпа, ела, ела запознайте се... Е, не можах да повярвам, че това беше същото момче от Люксембург, с когото са се запознали във Франция Не помня дали тогава си размениха някакви координати, но аз със Маркус забравих хахах, за сметка на това май все още имам телефона на пичагата от Люксембург

Причина:

Причина: