Светът е малък

Ню Йорк, детска площадка, българска арменка от Русе се запознава с мен-излиза, че е приятелка на леля ми от моминските им години.

Позната, с мъжа си лети за почивка в Дубай.
В същия самолет вижда близък семеен приятел, чиято жена се трепе в чужбина, а нашия нареден с любовницата на екскурзията.

Бившата ми работодателка (и съфорумка) и бившата ми хазяйка се оказаха съученички от гимназията.

Винаги ми е странно, когато някакви приятели във Фейсбук имат с мен общи приятели, които не са от едни и същи места, примерно бивш съученик и братовчедка или нещо такова.

Айде да допълня едно чужбинско:

Работех в бар на Канарските острови. Една вечер идват трима клиенти, не туристи, местни собственици на ресторанти, единия италианец. Стана му ясно, че не съм испанка по акцента, пита ме откъде съм и като чу българка се хвана за главата. После обясни, че бившата му жена е българка и дори е живял малко в България. Пита ме от кой град съм в България, и аз решавам, че Сопот и Карлово са твърде малки и неизвестни, за да ги споменавам и обеснявам ,и казвам Пловдив, където съм и живяла 4-5 години. Той ми казва, че Пловдив не го познавал, но бивашата била от Карлово, дори имал навремето бар там. А във въпросния бар "Италия", който май не съществува вече, съм ходила доста често навремето.  


И аз имам доста такива случаи из фейсбук приятелите ми.

Имам и история с познати, чиито родни градове са на 20 км., а не са се виждали с години.
Видели са се, пред Айфеловата кула.

Че светът е малък- малък е относително, но България е много малка. Аз винаги, когато се запозная с хора, с които пътувам, било в чужбина или България намирам общи познати. С колегите ми от университета също, макар че са от цялата страна. Само за пример ще спомена- едно момиче, българка, с което се запознахме в Аляска (аз от Пловдив, тя от Враца) не вярваше на моята теория, че ще намерим общи познати. Е, определено намерихме  общи познати. Също и едно момче, което отново срещнах в Аляска- от Ямбол беше и се оказа съквартирант на мой колега от университета, както и познат на много мои приятели и колеги. И тези случки се случват на огромно разстояние от родината 

И онова нещо с веригата от пет човека наистина работи. С всеки, за когото съм се замислила, имам общи познати през най много пет.

През 2007-ма на близо 3000 км. от Бг се запознах със семейство, което се оказа, живеещо в съседния блок от години.

Нова година 2011. Насред Йорданската пустиня в палатков лагер. Нашата група, италианци, испанци, не-знам-още-какви и не щеш ли - една моя съученичка, която не съм виждала от 10 години. (едва я познах, де, но това е друга история..)

Като студентка, още първия ден се запознахме с моя колежка и станахме много близки приятелки. След около 2 г. гостувах на нея и семейството й в друг град и се оказа, че бабите ни са първи братовчедки.
Преди години по път случайно попаднах на събор в отдалечено място. Заговорихме се с една жена и седнахме да пием кафе. Тя също беше попаднала случайно там. Моята баба и нейната майка се оказаха сестри.
И още много подобни имам. Но страната ни е малка, пък и имам много роднини, съученици, състуденти, колеги. Общителен човек съм.

Когато станахме гаджета с мъжа ми, от приказка на приказка се оказа, че майките ни са били приятелки навремето А сме от различни краища на България!

Като ученичка живеех на общежитие и имах приятелка с която живяхме заедно почти две години, и накрая се оказа, че сме братовчедки. Беше много вълнуващо!

И последно - В Киев, както си се разхождахме, срещнах моя градска на улицата. И двете се ококорихме невярващо

Една моя много близка приятелка (от 20 г) е данъчен и прави ревизия на ....бившия мъж на друга моя много близка (от форума)! Сетила се по града им на раждане и името на общото дете...  Няма такъв малшанс, казвам ви! Още повече фирмата е с регистрация извън София, но в близък град, а тя е данъчен тук.

Две любими съфорумки, до тогава се знаехме само по никове. Едната срещнах в центъра на Сандански, другата във Варна.

Тук създадох приятелства, за които съм много благодарна

Имам един приятел, вкл. във Фейсбук, когото бъзикам, че е свързващото звено между всеки двама варненци. Направо ме изумява какви общи приятели имам с него, а и чат пат вземе та разпознае някой по снимките - прим. оказа се, че бил ходил в една детска градина с мой съученик, с който сме учили от 4 до 11 клас. Уникален, не знам дали дащото кара такси, или по друга причиниа:)
Иначе тук са ме намирали хора, които никога не съм мислела, че пишат, и които познавам от реалния живот.
Има и няколко случая, в които мои познати от съвсем различи кръгове се оказва, че се познават чрез трети, неизвестни за мен лица.

Пътуваме на стоп аз и един приятел. Качва ни някакъв човек с камион, двамата започват да си говорят и се оказва, че шофьорът е втори братовчед на баща му 

Пътуваме с децата със самолет на норвежките към България. В самолета хаос с дублирани места. На мястото на едното от близначетата беше седнал преводача, който предната седмица им беше превеждал актовете за раждане. Човекът е бъгарин.

С един приятел на мъжа ми, познаваме се от години, наскоро се ожени и ние му станахме кумуве, се оказа че моята и неговата баби са първи приятелки от детските години, седяли на 1 чин в гимназията... Развълнуваха се бабите

На 500 км от родния ми град, в града, в който бях студентка попаднах на лекар, чиято майка е седяла на един чин с моята майка в гимназията и са били най-добри приятелки 

Известно време излизах с едно момче, с което се запознахме в интернет. Постепенно се оказа, че 1. Той всяка ваканция е прекарвал в града, в който аз съм учила средно образование и излиза там със същите хора, с които аз съм излизала, като сме били на училище (ваканциите съответно аз съм си била в родния град, затова не се сме познавали.) 2. Всяка неделя играе футбол заедно с един колега от фирмата, в която работех тогава 3. Ходил е на мисия в Афганистан с гаджето на най-добрата ми приятелка.

А за фейсбук: Имах заигравка с един, с който се запознахме в интернет(отново  ). Нищо сериозно не стана, после му изгубих накъде следите. Но тогава, понеже нямахме терен  , едно бившо гадже, с което се разделихме в много добри отношения, ми даваше ключа от една негова празна гарсониера. И миналата година този човек ме намира във фейсбук, праща покана за приятелство и излиза един общ приятел - бившия, който ни преотстъпваше гарсониерата  . Но се бяха запознали след историите ми с тях. 

С първия ми съпруг се оказахме братовчеди. 
Дайте ми сега голямата награда. 

П.П. Четвърти, доколкото си спомням.  Още се чудя, това любов ли беше или "повикът на кръвта", както казват в любовните романчета. 

България е малка, да

Аз и първата ми братовчедка бяхме студентки в различни градове. Запознаваме се с момчета, за които в момента сме омъжени. В последствие на една обща среща, се оказва, че те двамата също са братовчеди-трети, но не се бяха виждали от години

Преди няколко месеца се срещнах с една известна съфорумка, оказа се, че се познаваме от около 18г   

Миналата година на семейната си почивка в Мармарис се качваме на произволна лодка за разходка до Далян. Лодката беше огромна на 3 етажа, решихме да сме най-горе, за да хващаме и тен междувременно. Лафим си ние с мъжа ми и чули, че говорим на български ни заговарят 2 възрастни дами, едната, от които ми е странно позната. Тя също каза, че по физиономия ме е виждала и е с усещането, че се познаваме. Пита ме в София ли живея, в еди кой си квартал ли съм и даже улучи улицата. Оказа се, че е от съседната улица и сме се поздравявали без да се познаваме, кимали сме си като сме се засичали, даже веднъж сме говорили за нещо двете. Сега като се видим на улицата винаги й отделям поне 15 мин. Много сладка баба.

Личната на дъщеря ми , която избрах случайно в София се оказа моя съгражданка. Даже бивша съседка. С 4 години е по-голяма от мен и като бебе ме е возила с количката.

Събрахме се на форумска среща с още три съфорумки и две от тях се оказаха съученички от началното училище 

Преди 10години бях сгодена в малък град - живеехме заедно с годеника и родителите му две години. Не се бяхме виждали цяло десетелитие. Срещахне се в София - неговото и мойто дете се оказват не само в една детска градина,но  и в една група и живеят в същия квартал.

За такива случки мога да пиша много, но имам една, която искрено забавлява всички ни.
Преди 4 години решаваме с вторият ми мъж да си купим кола. Харесваме си една по обява, отиваме до автокъщата, запознаваме с управителя и решаваме, че колата ни харесва. Казвам му, че искам да я закараме в сервиз на мой приятел, за да я погледне. Качваме се тримата и отиваме в сервиза. Спираме от пред, а отвътре излизат монтьора и бившият ми мъж / те са ни приятели, тези със сервиза от дълги години/. Всичко хубаво, но бившият ми си казва здрасти с човека от автокъщата. Аз питам, ама вие познавата ли се? А бившият казва- Да бе, аз докарах тая кола от Швейцария 
Няма такъв смях. 
Стана така, че бившият ми докарал кола на настоящият ми, без никой да знае за това 

Аз пък срещнах една своя състудентка от друг град, в нашия забутан квартал, пред нашия вход. Оказа се че е братовчедка на един комшия с когото си играехме като деца заедно.

Ами за мен най-впечатляващо е, че се оказа, че от моите детски години пътищата ни с бъдещият ми съпруг непрекъснато са се засичали въпреки девет годишната ни разлика и това, че аз живея в източен квартал, а той в центъра на София. Докато аз съм прекарвала летата си на плаж "Република" защото нямам село, той е бил спасител там, а ние много се възхищавахме на "батковците" тогава... Мои съседи-близнаци се оказаха негови съученици. Идвали са в нашето училище на турнири по футбол когато аз съм била хлапе във втори клас, а те вече завършващи гимназисти. В деня на матурата ми трябваше да отидем на купон на една вила в Искрец с тогавашното ми гадже, на която се оказа, по неведоми пътища, че е присъствал и бъдещият ми мъж, но аз не успях да отида тогава, защото много закъснях. Зетят на мой съученик е негов добър познат. А съпругата на негов добър приятел, е моя позната от детските ми години, с която си бяхме загубили дирите през годините. Един от най-добрите приятели от неговите младежки години, ми беше учител по английски! Сигурно затова, когато видях за първи път мъжа си, го познах и знаех, че това е той и никой друг!

Дъщеря на колежка (истинска дама от старо софийско семейство ), която е около 10 години по-малка от мен (дъщерята, де) е тайфунила  всяко лято на вила в Панчарево (тогава това беше извън СФ и си беше истински излет) с моя много добра приятелка, с която сме седели на 1 чин и сме учили до 11 клас. Обичам си приятелката, много уважавам и харесвам колежката (работим заедно от около 8 г.), дъщеря й също е голям шемет и засякохме "случайността" преди няколко месеца
В същото време се оказа, че тази ми приятелка е работила в една и съща фирма и са излизали в една компания с милото преди да се запознаем с него.
Първото ми гадже живееше в кооперация на улицата срещу леля. При нея прекарвах летните ваканции, щуреехме и ядяхме филии по входовете и дворчетата между кооперациите, вкл. и в "неговия" двор, след училище ходех там, ходили сме на Кравай и Синьото по едно и също време, той много попюлър е бил, но не го познавах, докато не се срещнахме едно лято на станция в Балчик.

Със съфорумка открихме общи колеги. С колегата яко пиехме бири и си дружахме в един период от време, с колежката работехме пряко. И двамата бяха напуснали след като излязох по майчинство. Впечатленията ни за колежката бяха еднакви, за колегата - пооочти  .

съвсем прясно...
Моята майка и майката на една съфорумка се оказаха съученички от детската градина още. 

Учителят ни по немски във Виена(австриец), идва в България в село Бела речка за провеждащ се там етнически фестивал. Връща се във Виена и на всички българи ни носи по една книжка с истории и снимки на хората от въпросното село. Едно момиче от курса се прибира и младеж от нейното общежитие взима книжката и на една от снимките възкликва  - Ама това е моята баба!:)

Пак във Виена с моя съквартирантка българка, живееща в София в съседен квартал, си говорим и й разказвам как на майка ми  в автобуса й бяха дръпнали от врата синджирчето, при което тя ми казва - в автобус еди кой си, на спирка еди коя си, преди еди колко си време,  и ми описва мама и как тя е седяла на седалката до нея...

Най-добрата ми приятелка от родно Русе с който се познаваме от бебета  и друга много добра моя приятелка от унито - се оказаха втори братовчедки.Мъжът ми и гаджето на най-добрата ми приятелка преди години са излизали с едно и също момиче.
На медения ни месец с мъжа ми се запознахме с момче и момиче горе-долу на нашата възраст  оказа се след време ,че сме си купили апартамент в кооперацията която живеят,че даже и на същия етаж, с мацката после и родихме заедно. Мъжът на леля ми е бил много-добър приятел на брата на свекърва ми.  

Сетих се още нещо. Имам приятелка, с която се познаваме от бебета. Един ден ще ходим на концерт, но аз не знам, че тя ще е на този концерт. Уреждам си среща с друга приятелка на Плиска, кацам по-рано и заварвам бебешката приятелка там. Почваме да си говорим, че ще сме на концерта и че и тя чакала някаква приятелка. Питам я как изглежда, да се оглеждам и аз и момичето, което ми описва, прилича на момичето, което аз чакам  Накрая се оказа, че и двете чакаме едно  и също момиче. И не знам даже те как са се запознали Сега трите сме си много близки.

Ню Йорк, летище Кенеди.
Слизам от самолета и стоя като в небрано лозе.
Тръгвам нанякъде и срещу мен виждам бившото ми гадже, с който живеем в един блок, в малък провинциален град в България

Сега се сетих за още нещо: мъжът ми е работил около 5 г. със съпругът на колежка (в последствие приятелка), с който сме учили в едно и също "елитно" училище след 7ми клас, но той е 1 г. по-голям.
Кумица съм на семейство, в което мъжът е много добър приятел и в една компания с момче, което беше гадже на много добра приятелка на първото ми гадже. С момчето учехме в едно и също училище, не се познавахме добре; при втора среща (около 7 г. след завършването) имаше искри между нас , но просто си останахме от общата компания на кумеца  (виждали се бяхме, докато аз бях с първото ми гадже, а той с неговото, но тогава бяхме обсебени ).

Ето това води класацията!
Като дете баща ми ме изпраща на гарата /отивам на лагер / И се заговаря с бащата на момчето, което ме харесваше. Аз умирам от срам, той още повече.....Оказа се, че сме братовчеди
Една вечер замръкваме с мъжа ми на....майната си. Оставаме да преспим в единственото възможно място. Сядаме в кръчмето да вечеряме и след малко влиза със семейството си, учителка от гимназията, в която учех. Те се връщаха от местата, които ние бяхме тръгнали да обикаляме.
А иначе по едно време срещахме познати на най-невероятни места - опашка за билети за пещера в Родопите, примерно

И аз имам разни подобни истории, но не са кой знае колко впечатляващи. Обаче ми е много любима една случка на баба ми и дядо ми. Те са живели в Албания известно време и там дядо ми се сприятелява с един унгарец. След години баба и дядо отиват на екскурзия в Будапеща и случайно срещат на улицата приятеля на дядо.

Един инвеститор все не беше доволен от строителните фирми, ма които възлагаше работа. Аз пък, работейки в тях - също.
Напуснахме първата ведно цялата бригада, през това той също сменил изпълнителите и случил на новите ни работодатели. Поработихме, ама и с тях не се спогодихме (както и той) ние пак напуснахме, намерихме си нова фирма, той пък пак смени фирмата и нае новата ни, третата.
И така, като ни видя  същите хора през трета фирма за трети път обекта, явно реши , че е карма.

В крайна сметка го заряза. И до днеска си е пущинак.

Мъжът и любовникът на една жена се засичат на спирка на автобус рано сутринта. Любовникът познава съпруга й визуално. Докато чакат превозното средство се заговарят, при което съпругът споделя следната информация с любовника: "досега при какво топло гадже бях, а сега трябва да се прибирам при жена си... Скоро след този разговор последвал развод...

E, това е личният ми победител в тая класация! 

Интересното е дали после любовникът се е превърнал в съпруг, заел овакантеното място.

Аз това бих го нарекла съдба.  Дошла ти е неочаквана помощ ли, кураж ли, не знам и аз - но в лицето на познат човек. Готина история! 
И аз имам доста, но не се сещам конкретно, после може да разкажа.

Преди година и половина срещнах едно бившо гадже от училищния период и той ми показва снимка приятелката си - момичето се оказа моя състудентка и приятелка на мъжа ми от детството му  която ни запозна.

Преди години ми се обажда братовчедка да намеря квартира на дъщеря и,която ще учи в нашия град.Вземам случаен вестник и звъня наред.Квартирата,която тя одобри се оказа със хазяйка нейна съученичка и приятелка,с която не са се виждали от години.

Една от съфорумките пишещи в тази тема познава бившата на мъжа ми, която никак недолюбвам  .
С момче си пишехме едно време в Mirc-ата(преди 8,9 години). Не прекъснахме контакт въпреки,че никога не сме се виждали и до сега си пишем. Той е от друг град и неговия най-добър приятел се оказа първи братовчед на бившето ми гадже.

Всъщност историята е много по-заплетена и не я разказах.
Бяхме гаджета, но баща ми не одобри, защото въпросното момче си падаше малко бандит.
Голяма любов беше с две думи, но все пак баща ми успя да ни раздели.
Изпрати ме да уча далече, а въпросният замина за Испания.
Споменах, че живеем в един блок, но не го бях виждала 10 години, защото въобще не се беше прибирал.
Трябваше да отидем на летище Кенеди, за да се срещнем 

Преди много-много години започваме да излизаме с едно момче в чужд град, където почти никого не познавам, освен моя братовчедка - срещи, романтика... Една вечер поканихме с нас братовчедка ми. Е, оказа се, че гаджето ми ни е общ втори братовчед.
В една стара тема тук /беше нещо с оплюване на бивши гаджета/ доста бях се оплакала от един бивш и то разпалено обяснявах подробности на една съфорумка. От приказка на приказка се оказа, че говоря за годеника й...

Ауу, взеха ли се накрая?

Да.

 

Заминахме за Техеран и там забременях, препоръчаха ми докотор иранец,, с отличен български. Към 6я месец се разговорихме и се оказа, че е завършил медицина в БГ и е работил дълго време в Майчин дом, с акушерка, която е майката на моя кумец. Сещате се, че си станахме много близки. Светът е мнооого малък, а Бг още по

Преди доста години,когато бях дива и зелена си бях харесала един мъж-съвършено непознат и когато изчезна от полезрението ми,реших,че ще го намеря и ще се запозная.Успях да се добера до името му и името на селото от което са родителите му и в последствие се оказа,че е далечен роднина на съпругът на най-добрата ми приятелка,чиято рода е от същото село Ако не беше това съвпадение,значително по-друдно щях да открия информацията,която ми трябваше.

Еха, много яки истории! На Денонощница особено много ми хареса. Надявам се още хора да споделят.    

Преди години отивам на Слънчев бряг и излизам с един съученик, работещ там, който ме води в един сравнително скрит бар, в който иначе никога нямаше да отида. На съседната маса едно момче, което ми е много познато, но не се сещам кой е. Той ме гледа също идва и ми казва, че съм му позната, но не знае коя съм. Разбираме, че сме регистрирани в един и същи сайт за запознанства, навремето вървежен и решаваме, че се знаем по снимките от там. След почивката поддържаме някакъв контакт в интернет, оказа се, че живеем в един и същи град, работните ни места са на една и съща улица, на 300 метра едно от друго. Но най-накрая се оказа, че преди 7 години една моя приятелка ме покани на Нова година на купон в един неин приятел от Пловдив, тогава и аз не живеех в Пловдив, та той е точно този неин приятел, тогава си паснахме много, но това беше още преди ерата на компютрите и мобилните телефони и просто си изгубихме следите. Та, след като се срещнахме пак, станахме добри приятели и дори заминахме заедно за Испания.

Много ми харесва темата!

Мое бивше гадже се оказа племенник на колежка на майка ми.
Брат ми и съпругата му са далечни братовчеди.

Случка от времето на социализъма, майка  ми отишла на екскурзия в Унгария-награда от предприятието, при една от обиколките някой я потупва по рамото обръща се и кво да види чичо й, той пък на екскурзия с ветераните.
Подобна история имам й аз на ученическа екскурзия в Санкт Петербург се шматкаме в метрото няколко приятелки и  срещаме наш съученик дошъл на участие,  пееше в градския  хор. Бе, колко градче е Питера.

Преди няколко, когато живях в ЮАР, бях на рожден ден. Стоя и си приказвам с мъжът ми и гледам, че в стаята влизат леля ми и братовчед ми Аз съм от Варна, те са от София и не се бяхме чували няколко години, защото аз бях заминала за Йоханесбург. Да, ама три години след мен и те се преместели да живеят там. Бях толкова щастлива и шокирана, защото си е друго да прегърнеш твои близки, когато си толкова далеч от родината си. Да, светът е малък.

A после? Пътят ви общ ли стана?

Преди сто години, аз ученичка в 11 клас бягам един ден от училище с моя приятелка и решаваме да идем на кино. Влизаме в салона, тъмно, филма вече е започнал. Свършва филма, светват осветлението, обръщам се и виждам баща ми.  Да, ама и той така  Оказа се, че нещо е излъгал майка ми и той смотал два часа в киното. Така, че и двамата виновни не си признахме, а аз оттървах караницата от негова страна 

Да, нещо такова се получи.
Тази история е култова наистина.

Преди време пътувам с влака от София за Перник, срещу мен седи един достолепен дядо, който се заговаря с мен, живее във Варна. От дума на дума се оказва, че е от селото на дядо ми, а неговата леля е била сгодена за дядо и са щели да се женят. Баба не остана доволна от разказа после

Преди няколко години започвам нова работа. Един ден питам един колега откъде е. Той ми отговаря - от Кортен, знаеш ли къде се намира. Знаех Кортен е селото на баба ми и в крайна сметка се оказахме някакви далечни братовчеди

Имах приятелка от детинство, с която бяхме много близки. Докато бяхме деца тя ми говореше за батко си, неин първи братовчед... Тя замина да учи в друг град и с години не се виждахме.
След много време се срещнахме и аз и разказвах за приятеля си. От дума на дума стана ясно, че това е братовчедът и.  

Ако става дума за фестивала през 2008 година, аз също бях там с мъжа ми и дъщеря ми (тогава на година и малко) 

Не,не много късно се срещнахме.Вече бях открила съпруга ми
Но сега пък те двамата са приятели 

И света, и форума безумно малки. Един от героите в историите, които описах, се разпознал като прочел, а аз не знаех, че е регистриран във форума. 

Ами с тази снимка на профала  ...
На azaf историята много ме накефи.

Работата е, че въпросния също не е знаел, че съм регистрирана тук и като цяло не се подвизава в Клюкарника, та съвсем случайно е забелязал темата и се е зачел .

Напоследък ми се събират случайни истории по работа:
1. От доста време слушам от майка ми за новата колежка, която е избрала на последния конкурс - била супер, работлива, изобщо "без грешка". Наложи се да отида до офиса й и се оказа, че колежката й е моя много стара приятелка, но не се е случвало да ги запознавам.
2. Наскоро открих, че моя приятелка е дошла да работи в наша фирма-партньор, като за е отишла там по покана на майката на друга моя близка приятелка, а накрая се оказало /при случайно посещение на "момчето" в офиса/, че синът на прекия й началник е неин съученик.
3. Новата ми колежка живее в моя квартал, учила е в моето училище /2 г. е по-голяма/, цял живот сме ходили все на едни и същи места и с доста едни и същи хора. Сега моите дъщери ще посещават училището до нейния жилищен блок, а днес установихме, че близначките на моя приятелка и нейния син ще учат в един клас. А в съседен клас ще е дъщерята на наша колежка, която пък се оказа моя съученичка и близка приятелка на мъж, с когото преди години имах връзка.
4. С моя колежка и впоследствие близка приятелка се оказа, че в последните 20 г. имаме над 10-тина общи приятели и познати и обща компания. По случайност не сме попадали заедно с тях в едно и също време.
5. Това лято почивахме семейно в хотела на наш познат. Случайно се оказа, че в същия хотел почиват колежка на мъжа ми и нейната половинка. Собственика на хотела се оказа и техен близък познат.
Преди 15-тиа години работих с една мацка и се бяхме сприятелили, но си загубихме следите. Покрай сегашната ми работа вече 5 г. работя също с една жена, с която често контактуваме по телефона и бяхме започнали все повече да си говорим. Решихме да се видим наживо и да пием по кафе. Оказа се същата мацка.
Отделно, с мъжа ми си открихме взаимно /покрай фейса/ общи приятели, за които вече 10 г. никой не подозира, че другия ги познава/.

Такаа, почти  се разпознах в ролята на "братовчедката" ти, само дето близначките на моята са по на 18 години вече. Тя също живее в София, впрочем.

Имаме приятелско семейство арменци, работили са в едно предприятие с нашите, децата им са колкото мен и сестра ми, съученици бяхме, непрекъснато сме били заедно по рождени и именни дни. Когато бях в 7 клас, лелята на мъжа им дойде на гости от Франция, там живееше от години. Бяха я довели на гости у нас, беше връстница на дядо ми и също като него, завършила френския колеж, на раздумка. Оказа се първа братовчедка на майката на баща ми, първата съпруга на дядо ми, която е починала съвсем млада. Та в крайна сметка със сестра ми се сдобихме с трети братовчеди, с които на практика сме отрасли заедно.

Обаче безспорният ми фаворит по темата е една моя среща в малко курортно градче във Франция, май съм писала за тази случка в някоя тема. Бях там служебно и в единствения свободен следобед излязох да купя някакъв подарък за дъщеря ми. Беше извън сезона, повечето магазини по това, което си мислех, че е търговската улица, бяха затворени. В крайна сметка открих една книжарница и поради липса на алтернатива, награбих някакви дискове, но се оказа, че е от верига, в която се пазарува с членска карта и ти доставят книгите в града, в който живееш. Продавачката ми предложи тази опция, което стана повод да се пошегувам, че едва ли доставят до България. Освен мен имаше само един клиент, към 60 годишен чичко, който като чу "България", наостри уши и се намеси в разговора. Въпросният господин, в хипарската си младост, тръгнал с приятел да обикаля Източна Европа, минали през Румъния, оттам обиколили нашето море, спали в Созопол и на другия ден хванали стоп за Бургас, откъдето да вземат влак за София (следващата спирка по план била Югославия).  Обаче им спрял пловдивчанин с жена си и детето си, извозил ги до Бургас, кандърдисал ги да останат със семейството му да спят у негов братовчед там, яли миди, пили, пели, на другия ден ги транспортирал до Пловдив и им намерил квартира в Стария град, където останали непредвидено 5 дни (явно с гуляйджийски привкус ) и им свършила ваканцията, та така и не стигнали до Югославия.
Не ми повярва, че съм от Пловдив, наложи се да му показвам паспорта и личната си карта, аме като се увери, че като се разприказва... Разказа ми в коя къща бил, как се казвала хазяйката, какво го впечатлило най-много.  Попита ме и аз чий го диря в това градче по никое време, казвам си аз, оплаках се, че безуспешно търся подарък за 5 годишната ми тогава дъщеря и хоп, ново двайсет - той бил собственик на магазин за детски играчки, в същинската част на търговската улица, до която така и нямаше да стигна иначе... За спомен от срещата си имам една чернокожа кукла Барби!

Това действие се развива през 2004, продължението - преди година. На детската площадка се разприказвахме с една баба, малката ми дъщеря си играеше с внучката й. Оказа се, че със снаха й сме учили заедно в началното училище и сме завършили сходна специалност, "ти да видиш съвпадение", "о, ама това нищо не е"... разказвам горната история да илюстрирам колко е малък светът... и яя!  Бабата била дъщеря на някогашната им хазяйка, много добре си ги спомняла, даже си харесала единия и се пукала от яд, че я били записали да учи немски, а не френски.  
Спомни си също, че през седмицата, докато били у тях, кварталният честичко навестявал родителите й, но човекът, който ги бил качил на стоп, имал познати и "оправил работата".  

И аз имам няколко истории от фейсбук. Но най-фрапиращо е на един нов колега питанката преди година като започна при нас. С най-безумния глас ме пита откъде познавам един коя си мадама, с която сме учили в университета заедно. После разбрах,че той има параноя някой да не му разбере за личния живот някои подробности  Викам си на акъла, те другите нямат познати, само ти си с познатите пич....

Но аз работя с хора, и истории много, постоянно някой с някои се познава, ходатайства, виждам автобиографии на много познати, близки дори. (те нямат идея като ги изпращат къде отиват).

А в чужбина съм срещала познати от родния ми град....

Преди 4години отиваме с мъжа ми на екскурзия в Италия и разхождайки се из Рим съзираме моя бивш и неговата бивша след като сме се разделили,те се запознали се в сайт за запознанство.
Лелята на мъжа  ми е първата любов на чичо ми,щели да се омъжат но дядото на мъжа ми е забранил. 18години след това се срещат случайно на една спирка без да знаят,че  ние се познаваме - разбраха на годежа и се гледаха един друг като гръмнати.

Като видях Италия се сетих за тази пролет. Бяхме с мъжа ми и ние на екскурзия в Италия и: 1. в същата група се оказаха мои познати, които не бях виждала от години - жената е българка, а мъжът грък, живеят в Гърция и просто няма как да се засечем случайно, но имало как; 2. другата среща беше направо комична - в яслата моите дъщери имаха любима леля, която после се премести да работи и живее в друг квартал, та й бяхме изгубили дирите; та, спираме на Аутогрил да ползваме тоалетната, нарежда се една опашка, че пълно с автобуси и най-после се добирам до мечтаната кабинка, от която в това време излиза въпросната леля - много се зарадвахме и си говорихме половин час /под земята, пред вратата на тоалетната, на сума километри от БГ/.

 Родом съм от малък провинциален град.Преди няколко години най-добрата ми приятелка ходеше с момче от Пазарджик. Покани го на рождения си ден и той доведе с него една двойка - момчето от Пазарджик, а момичето от Айтос. След около 1 година аз се запознах с приятеля ми, който е от Айтос, и се оказа, че той е имал кратка забежка със сестрата на на това момиче от Айтос. В последствие разбрахме, че гаджето на приятелката ми, също
 Преди около 5 години, пак най-добрата ми приятелка се запознава с момче от Айтос в интернет, но без да се виждат лично. Година-две след това, с нея случайно звъним на неговия номер, но в момента, нито той, нито тя знаят, че са си писали. Същата вечер той дава номера на негов приятел и той ми звъни. Към днешна дата, съм щастливо обвързана с него
Общо взето, са ми странни съвпаденията точно с Айтос, като се има предвид, че между него и родния ми град разстоянието е повече от 300 км
 С бившия ми една вечер ще излизаме с негов приятел и гаджето му. Бившия ми разказва как преди време се запознал с гаджето на приятеля си в един магазин за мебели, върху един матрак Каква беше изненадата ми, когато момичето се оказа моя приятелка от детството, с която не се бяхме виждали от малки
Светът наистина е малък

На летището в Чикаго се запознахме с група българи,пристигнали на американска земя един час след нас. Оказа се,че едното момиче живее в съседния вход. 

Не давам никаква награда, понеже аз още съм омъжена за четвъртия си братовчед 

         Всичките ви истории все приятни и забавни, а моята, за която се сешам като чуя фразата"Светът е малък" е доста тъжна...
С мъжа си се запознах в сайт за запознанства и след дълга кореспонденция и няколко срещи решихме, че е време да се съберем, така че ... хващам си аз сакчето и се мятам на влака от Ямбол за София. Вътре обаче народ, задуха, а беше още по времето, когато във влаковете се пушеше, така че залоствам се аз на един прозорец в коридора, пуша си и се заговаряме с младежа до мен. Той с потресена и невярваща физиономия ми разказва, че отива на погребение на свой познат - рокер и... херпетолог, който загинал в автомобилна катастрофа. Изразих аз нужното за момента съчувствие и забравих за случая. Вечерта разказвам на половинката за пътуването, за разговора, той ме гледа странно и доста учудено, но нищо не коментира. Докато на следващия ден негова позната не се обади да му каже, че техен общ познат - херпетолог и рокер, е загинал при нелеп пътен инцидент... Странно начало на съвместния ни живот...
          За щастие това лято имах доста по-радостен случай  
На гости съм на леля ми в Шумен и понеже брат ми, който живее във Варна няма време да дойде до там, решавам че ще се разходя да го видя, както и няколко любими съфорумни муцунки,   . Преди години, ама мнооого години съм живяла за една учебна година във Варна и си имах много добра приятелка, с която обаче с течение на времето, повече от 20 години, изгубихме връзка. Подозирах, че леля ми, човек от друго поколение и с други навици, пази телефонния номер на родитите и, но реших да не се опитвам да правя десет неща за два дни и дадох приоритет на брат ми и приятелките от форума. Та след бърза организация, предполагам знаете колко бърза може да бъде, си седим ние в едно заведение на плажната ивица, бъбрим си сладко - сладко, радваме се на компанията си и изведнъж... някой ме потупва по рамото и казва "Извинявайте, Вие ...... си казвате?" Трябваше ми само половин секунда да осъзная, че пред мен е приятелката, която си мислех, че няма да открия дори и да я търся. Не зная на кого да благодаря, но зная, че няма да загубя повече следите и  

Едно време работех в Албена. Големи свалки бяха с туристите там - излизане за по бира, дискотечка, бля бля... Та бяхме се сдушили с един германец - Маркус, които беше дошъл за две седмици на почивка. Последната му вечер си седим и си лафим в кои други страни е ходил, догодина къде ще отиде и подобни. Разказа ми как преди две години бил на екскурзия във Франция. В хотела им имало и други групи екскурзианти. Той се запознал с момче от Люксембург и само двамата сновяли напред-назад, големи приятели станали. Обаче групата на пича от Люксембург си тръгнала малко ненадейно и наште двамата не могли да си разменят телефони и мейли (това става ок.2000г.)
И след някое друго питие решаваме с Маркус да отидем на диско. И по едно време както си танцуваме на дансинга, го виждам той как се хвърля върху някакво момче, взеха да се прегръщат, да се смеят, дали не се и разплакаха...  Маркус взе да ме дърпа, ела, ела запознайте се... Е, не можах да повярвам, че това беше същото момче от Люксембург, с когото са се запознали във Франция  Не помня дали тогава си размениха някакви координати, но аз със Маркус забравих хахах, за сметка на това май все още имам телефона на пичагата от Люксембург