Преди години ми се обажда братовчедка да намеря квартира на дъщеря и,която ще учи в нашия град.Вземам случаен вестник и звъня наред.Квартирата,която тя одобри се оказа със хазяйка нейна съученичка и приятелка,с която не са се виждали от години.
- Публикувана: 24 авг. 2011, 23:18 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2011, 14:43 ч.
Светът е малък
Една от съфорумките пишещи в тази тема познава бившата на мъжа ми, която никак недолюбвам 
.
С момче си пишехме едно време в Mirc-ата(преди 8,9 години). Не прекъснахме контакт въпреки,че никога не сме се виждали и до сега си пишем. Той е от друг град и неговия най-добър приятел се оказа първи братовчед на бившето ми гадже.
.С момче си пишехме едно време в Mirc-ата(преди 8,9 години). Не прекъснахме контакт въпреки,че никога не сме се виждали и до сега си пишем. Той е от друг град и неговия най-добър приятел се оказа първи братовчед на бившето ми гадже.
Тръгвам нанякъде и срещу мен виждам бившото ми гадже, с който живеем в един блок, в малък провинциален град в България
Аз това бих го нарекла съдба.
Дошла ти е неочаквана помощ ли, кураж ли, не знам и аз - но в лицето на познат човек. Готина история! Бяхме гаджета, но баща ми не одобри, защото въпросното момче си падаше малко бандит.
Голяма любов беше с две думи, но все пак баща ми успя да ни раздели.
Изпрати ме да уча далече, а въпросният замина за Испания.
Споменах, че живеем в един блок, но не го бях виждала 10 години, защото въобще не се беше прибирал.
Трябваше да отидем на летище Кенеди, за да се срещнем
Преди много-много години започваме да излизаме с едно момче в чужд град, където почти никого не познавам, освен моя братовчедка - срещи, романтика... Една вечер поканихме с нас братовчедка ми. Е, оказа се, че гаджето ми ни е общ втори братовчед.
В една стара тема тук /беше нещо с оплюване на бивши гаджета/ доста бях се оплакала от един бивш и то разпалено обяснявах подробности на една съфорумка. От приказка на приказка се оказа, че говоря за годеника й...
В една стара тема тук /беше нещо с оплюване на бивши гаджета/ доста бях се оплакала от един бивш и то разпалено обяснявах подробности на една съфорумка. От приказка на приказка се оказа, че говоря за годеника й...
Ауу, взеха ли се накрая?
Да.
Заминахме за Техеран и там забременях, препоръчаха ми докотор иранец,, с отличен български. Към 6я месец се разговорихме и се оказа, че е завършил медицина в БГ и е работил дълго време в Майчин дом, с акушерка, която е майката на моя кумец. Сещате се, че си станахме много близки. Светът е мнооого малък, а Бг още по 
Преди доста години,когато бях дива и зелена си бях харесала един мъж-съвършено непознат и когато изчезна от полезрението ми,реших,че ще го намеря и ще се запозная.Успях да се добера до името му и името на селото от което са родителите му и в последствие се оказа,че е далечен роднина на съпругът на най-добрата ми приятелка,чиято рода е от същото село 
Ако не беше това съвпадение,значително по-друдно щях да открия информацията,която ми трябваше.
Ако не беше това съвпадение,значително по-друдно щях да открия информацията,която ми трябваше.
Еха, много яки истории! На Денонощница особено много ми хареса. Надявам се още хора да споделят. 
Преди години отивам на Слънчев бряг и излизам с един съученик, работещ там, който ме води в един сравнително скрит бар, в който иначе никога нямаше да отида. На съседната маса едно момче, което ми е много познато, но не се сещам кой е. Той ме гледа също идва и ми казва, че съм му позната, но не знае коя съм. Разбираме, че сме регистрирани в един и същи сайт за запознанства, навремето вървежен и решаваме, че се знаем по снимките от там. След почивката поддържаме някакъв контакт в интернет, оказа се, че живеем в един и същи град, работните ни места са на една и съща улица, на 300 метра едно от друго. Но най-накрая се оказа, че преди 7 години една моя приятелка ме покани на Нова година на купон в един неин приятел от Пловдив, тогава и аз не живеех в Пловдив, та той е точно този неин приятел, тогава си паснахме много, но това беше още преди ерата на компютрите и мобилните телефони и просто си изгубихме следите. Та, след като се срещнахме пак, станахме добри приятели и дори заминахме заедно за Испания.
Преди години отивам на Слънчев бряг и излизам с един съученик, работещ там, който ме води в един сравнително скрит бар, в който иначе никога нямаше да отида. На съседната маса едно момче, което ми е много познато, но не се сещам кой е. Той ме гледа също идва и ми казва, че съм му позната, но не знае коя съм. Разбираме, че сме регистрирани в един и същи сайт за запознанства, навремето вървежен и решаваме, че се знаем по снимките от там. След почивката поддържаме някакъв контакт в интернет, оказа се, че живеем в един и същи град, работните ни места са на една и съща улица, на 300 метра едно от друго. Но най-накрая се оказа, че преди 7 години една моя приятелка ме покани на Нова година на купон в един неин приятел от Пловдив, тогава и аз не живеех в Пловдив, та той е точно този неин приятел, тогава си паснахме много, но това беше още преди ерата на компютрите и мобилните телефони и просто си изгубихме следите. Та, след като се срещнахме пак, станахме добри приятели и дори заминахме заедно за Испания.
Случка от времето на социализъма, майка ми отишла на екскурзия в Унгария-награда от предприятието, при една от обиколките някой я потупва по рамото обръща се и кво да види чичо й, той пък на екскурзия с ветераните.
Подобна история имам й аз на ученическа екскурзия в Санкт Петербург се шматкаме в метрото няколко приятелки и срещаме наш съученик дошъл на участие, пееше в градския хор. Бе, колко градче е Питера.
Подобна история имам й аз на ученическа екскурзия в Санкт Петербург се шматкаме в метрото няколко приятелки и срещаме наш съученик дошъл на участие, пееше в градския хор. Бе, колко градче е Питера.
Преди няколко, когато живях в ЮАР, бях на рожден ден. Стоя и си приказвам с мъжът ми и гледам, че в стаята влизат леля ми и братовчед ми 
Аз съм от Варна, те са от София и не се бяхме чували няколко години, защото аз бях заминала за Йоханесбург. Да, ама три години след мен и те се преместели да живеят там. Бях толкова щастлива и шокирана, защото си е друго да прегърнеш твои близки, когато си толкова далеч от родината си. Да, светът е малък.
Аз съм от Варна, те са от София и не се бяхме чували няколко години, защото аз бях заминала за Йоханесбург. Да, ама три години след мен и те се преместели да живеят там. Бях толкова щастлива и шокирана, защото си е друго да прегърнеш твои близки, когато си толкова далеч от родината си. Да, светът е малък. Трябваше да отидем на летище Кенеди, за да се срещнем
A после? Пътят ви общ ли стана?
Преди сто години, аз ученичка в 11 клас бягам един ден от училище с моя приятелка и решаваме да идем на кино. Влизаме в салона, тъмно, филма вече е започнал. Свършва филма, светват осветлението, обръщам се и виждам баща ми. Да, ама и той така Оказа се, че нещо е излъгал майка ми и той смотал два часа в киното. Така, че и двамата виновни не си признахме, а аз оттървах караницата от негова страна 
Да, ама и той така Оказа се, че нещо е излъгал майка ми и той смотал два часа в киното. Така, че и двамата виновни не си признахме, а аз оттървах караницата от негова страна