Светът е малък

Да, нещо такова се получи.
Тази история е култова наистина.

Преди време пътувам с влака от София за Перник, срещу мен седи един достолепен дядо, който се заговаря с мен, живее във Варна. От дума на дума се оказва, че е от селото на дядо ми, а неговата леля е била сгодена за дядо и са щели да се женят. Баба не остана доволна от разказа после

Преди няколко години започвам нова работа. Един ден питам един колега откъде е. Той ми отговаря - от Кортен, знаеш ли къде се намира. Знаех Кортен е селото на баба ми и в крайна сметка се оказахме някакви далечни братовчеди

Имах приятелка от детинство, с която бяхме много близки. Докато бяхме деца тя ми говореше за батко си, неин първи братовчед... Тя замина да учи в друг град и с години не се виждахме.
След много време се срещнахме и аз и разказвах за приятеля си. От дума на дума стана ясно, че това е братовчедът и.  

Ако става дума за фестивала през 2008 година, аз също бях там с мъжа ми и дъщеря ми (тогава на година и малко) 

Не,не много късно се срещнахме.Вече бях открила съпруга ми
Но сега пък те двамата са приятели 

И света, и форума безумно малки. Един от героите в историите, които описах, се разпознал като прочел, а аз не знаех, че е регистриран във форума. 

Ами с тази снимка на профала  ...
На azaf историята много ме накефи.

Работата е, че въпросния също не е знаел, че съм регистрирана тук и като цяло не се подвизава в Клюкарника, та съвсем случайно е забелязал темата и се е зачел .

Напоследък ми се събират случайни истории по работа:
1. От доста време слушам от майка ми за новата колежка, която е избрала на последния конкурс - била супер, работлива, изобщо "без грешка". Наложи се да отида до офиса й и се оказа, че колежката й е моя много стара приятелка, но не се е случвало да ги запознавам.
2. Наскоро открих, че моя приятелка е дошла да работи в наша фирма-партньор, като за е отишла там по покана на майката на друга моя близка приятелка, а накрая се оказало /при случайно посещение на "момчето" в офиса/, че синът на прекия й началник е неин съученик.
3. Новата ми колежка живее в моя квартал, учила е в моето училище /2 г. е по-голяма/, цял живот сме ходили все на едни и същи места и с доста едни и същи хора. Сега моите дъщери ще посещават училището до нейния жилищен блок, а днес установихме, че близначките на моя приятелка и нейния син ще учат в един клас. А в съседен клас ще е дъщерята на наша колежка, която пък се оказа моя съученичка и близка приятелка на мъж, с когото преди години имах връзка.
4. С моя колежка и впоследствие близка приятелка се оказа, че в последните 20 г. имаме над 10-тина общи приятели и познати и обща компания. По случайност не сме попадали заедно с тях в едно и също време.
5. Това лято почивахме семейно в хотела на наш познат. Случайно се оказа, че в същия хотел почиват колежка на мъжа ми и нейната половинка. Собственика на хотела се оказа и техен близък познат.
Преди 15-тиа години работих с една мацка и се бяхме сприятелили, но си загубихме следите. Покрай сегашната ми работа вече 5 г. работя също с една жена, с която често контактуваме по телефона и бяхме започнали все повече да си говорим. Решихме да се видим наживо и да пием по кафе. Оказа се същата мацка.
Отделно, с мъжа ми си открихме взаимно /покрай фейса/ общи приятели, за които вече 10 г. никой не подозира, че другия ги познава/.

Такаа, почти  се разпознах в ролята на "братовчедката" ти, само дето близначките на моята са по на 18 години вече. Тя също живее в София, впрочем.

Имаме приятелско семейство арменци, работили са в едно предприятие с нашите, децата им са колкото мен и сестра ми, съученици бяхме, непрекъснато сме били заедно по рождени и именни дни. Когато бях в 7 клас, лелята на мъжа им дойде на гости от Франция, там живееше от години. Бяха я довели на гости у нас, беше връстница на дядо ми и също като него, завършила френския колеж, на раздумка. Оказа се първа братовчедка на майката на баща ми, първата съпруга на дядо ми, която е починала съвсем млада. Та в крайна сметка със сестра ми се сдобихме с трети братовчеди, с които на практика сме отрасли заедно.

Обаче безспорният ми фаворит по темата е една моя среща в малко курортно градче във Франция, май съм писала за тази случка в някоя тема. Бях там служебно и в единствения свободен следобед излязох да купя някакъв подарък за дъщеря ми. Беше извън сезона, повечето магазини по това, което си мислех, че е търговската улица, бяха затворени. В крайна сметка открих една книжарница и поради липса на алтернатива, награбих някакви дискове, но се оказа, че е от верига, в която се пазарува с членска карта и ти доставят книгите в града, в който живееш. Продавачката ми предложи тази опция, което стана повод да се пошегувам, че едва ли доставят до България. Освен мен имаше само един клиент, към 60 годишен чичко, който като чу "България", наостри уши и се намеси в разговора. Въпросният господин, в хипарската си младост, тръгнал с приятел да обикаля Източна Европа, минали през Румъния, оттам обиколили нашето море, спали в Созопол и на другия ден хванали стоп за Бургас, откъдето да вземат влак за София (следващата спирка по план била Югославия).  Обаче им спрял пловдивчанин с жена си и детето си, извозил ги до Бургас, кандърдисал ги да останат със семейството му да спят у негов братовчед там, яли миди, пили, пели, на другия ден ги транспортирал до Пловдив и им намерил квартира в Стария град, където останали непредвидено 5 дни (явно с гуляйджийски привкус ) и им свършила ваканцията, та така и не стигнали до Югославия.
Не ми повярва, че съм от Пловдив, наложи се да му показвам паспорта и личната си карта, аме като се увери, че като се разприказва... Разказа ми в коя къща бил, как се казвала хазяйката, какво го впечатлило най-много.  Попита ме и аз чий го диря в това градче по никое време, казвам си аз, оплаках се, че безуспешно търся подарък за 5 годишната ми тогава дъщеря и хоп, ново двайсет - той бил собственик на магазин за детски играчки, в същинската част на търговската улица, до която така и нямаше да стигна иначе... За спомен от срещата си имам една чернокожа кукла Барби!

Това действие се развива през 2004, продължението - преди година. На детската площадка се разприказвахме с една баба, малката ми дъщеря си играеше с внучката й. Оказа се, че със снаха й сме учили заедно в началното училище и сме завършили сходна специалност, "ти да видиш съвпадение", "о, ама това нищо не е"... разказвам горната история да илюстрирам колко е малък светът... и яя!  Бабата била дъщеря на някогашната им хазяйка, много добре си ги спомняла, даже си харесала единия и се пукала от яд, че я били записали да учи немски, а не френски.  
Спомни си също, че през седмицата, докато били у тях, кварталният честичко навестявал родителите й, но човекът, който ги бил качил на стоп, имал познати и "оправил работата".  

И аз имам няколко истории от фейсбук. Но най-фрапиращо е на един нов колега питанката преди година като започна при нас. С най-безумния глас ме пита откъде познавам един коя си мадама, с която сме учили в университета заедно. После разбрах,че той има параноя някой да не му разбере за личния живот някои подробности  Викам си на акъла, те другите нямат познати, само ти си с познатите пич....

Но аз работя с хора, и истории много, постоянно някой с някои се познава, ходатайства, виждам автобиографии на много познати, близки дори. (те нямат идея като ги изпращат къде отиват).

А в чужбина съм срещала познати от родния ми град....

Преди 4години отиваме с мъжа ми на екскурзия в Италия и разхождайки се из Рим съзираме моя бивш и неговата бивша след като сме се разделили,те се запознали се в сайт за запознанство.
Лелята на мъжа  ми е първата любов на чичо ми,щели да се омъжат но дядото на мъжа ми е забранил. 18години след това се срещат случайно на една спирка без да знаят,че  ние се познаваме - разбраха на годежа и се гледаха един друг като гръмнати.

Като видях Италия се сетих за тази пролет. Бяхме с мъжа ми и ние на екскурзия в Италия и: 1. в същата група се оказаха мои познати, които не бях виждала от години - жената е българка, а мъжът грък, живеят в Гърция и просто няма как да се засечем случайно, но имало как; 2. другата среща беше направо комична - в яслата моите дъщери имаха любима леля, която после се премести да работи и живее в друг квартал, та й бяхме изгубили дирите; та, спираме на Аутогрил да ползваме тоалетната, нарежда се една опашка, че пълно с автобуси и най-после се добирам до мечтаната кабинка, от която в това време излиза въпросната леля - много се зарадвахме и си говорихме половин час /под земята, пред вратата на тоалетната, на сума километри от БГ/.

 Родом съм от малък провинциален град.Преди няколко години най-добрата ми приятелка ходеше с момче от Пазарджик. Покани го на рождения си ден и той доведе с него една двойка - момчето от Пазарджик, а момичето от Айтос. След около 1 година аз се запознах с приятеля ми, който е от Айтос, и се оказа, че той е имал кратка забежка със сестрата на на това момиче от Айтос. В последствие разбрахме, че гаджето на приятелката ми, също
 Преди около 5 години, пак най-добрата ми приятелка се запознава с момче от Айтос в интернет, но без да се виждат лично. Година-две след това, с нея случайно звъним на неговия номер, но в момента, нито той, нито тя знаят, че са си писали. Същата вечер той дава номера на негов приятел и той ми звъни. Към днешна дата, съм щастливо обвързана с него
Общо взето, са ми странни съвпаденията точно с Айтос, като се има предвид, че между него и родния ми град разстоянието е повече от 300 км
 С бившия ми една вечер ще излизаме с негов приятел и гаджето му. Бившия ми разказва как преди време се запознал с гаджето на приятеля си в един магазин за мебели, върху един матрак Каква беше изненадата ми, когато момичето се оказа моя приятелка от детството, с която не се бяхме виждали от малки
Светът наистина е малък

На летището в Чикаго се запознахме с група българи,пристигнали на американска земя един час след нас. Оказа се,че едното момиче живее в съседния вход.