Следродилна депресия

мила Светла, аз през по-голямата част от времето се радвам на бебето напълно, когато нямам кризи. При теб депресията изразява ли се на приливи и отливи? Аз 10 дни съм добре, десет неадекватна. И когато съм добре не мога да си представя какво ми е било като усещане, а когато съм зле не мога да си представя че ще се оправя някога. Напълно уплашена съм и започвам да мисля само на кой доктор да се обадя , хормони, щитовидни жлези, пълно полудяване и разбира се майка ми изобщо не ме разбира , но все пак гледа малкия . Така ми е от 5тия ден след раждането като тогава кризите ми затихнаха след двайстия ден на бебето, после мислех че всичко ми е минало и след десет дни останах напълно сама с бебето и ужаса пак започна и така оттогава се редуват периодите на приливи и отливи. Спрях да кърмя защото и без това имах по 40гр кърма явно от стреса, изследвах си три пъти щитовидната жлеза и съм имала някаква промяна в структурата и само при едно от изследвания ТСХ ми беше 5.4 и ми изписаха еутирокс, но не могат да кажат кризите ми от жлезата ли са или от психиката и ако ми станело по -зле да спра хапчетата , а едновременно почнах и при Майсторова лечение. В началото опитах с билки но ми беше толкова страшно и нетърпимо че нямах сили да чакам ефект от билките и   си мислих че антидепресантите  ще ме облекчат от мъчението, и сега след месец и половина прием може би усещам кризите ми по-поносими. Обещах си ако това нещо ми мине ще се отдам да помагам на родилки с подобни проблеми. Сега започнах системата на Норбеков и се опитвам да съм усмихната като магаре и да мисля положително.

При вас момичета така ли са нещата на приливи и отливи? Лекарката ми каза че това е и паническо разстройство освен депресия. Защото имам и изттръпване на ръцете понякога, парене около сърцето... аз не се се страхувам какво че чака утре когато съм добре...просто обикалям с приятелки и не се прибирам по цял ден, но все си намирам поводи да отида тук и там далеч отвкъщи и това ме поуспокоява. ето другия месец ще отида с бебока при сестра ми в Англия , другата седмица ще отида във Враца при свекърва ми ... а зимата се надявам че вече ще ми се стои в къщи и всичко ще е лош сън. И така незнам при мен депресия ли  е или паническо разстройтво. В третия месец кризите ми отново се засилиха на макс и после намаляха... предполагам от лекарствата или от това че съм минала третия месец.  Това е по-ужасно от всякакво физическо страдание...не го пожелавам на никой...наистина..

Ти според мен много си се шашнала. успокой се и ще видиш ,че ще мине и това .не се поддавай на мрачни мисли ,опитай се колкото се може повече да стоиш сама в къщи с детето за да можеш да свикнеш с тази ситуация и да видиш ,че няма нищо страшно. дори ще дойде момент в който ще ти е приятно .няма да се оправиш ако все бягаш и не се прибираш, колкото и да не се прибираш и да си намираш забавления все някой път ще си останеш в къщи сама и какво? пак ще изпаднеш в депресия! опитай се да се насладиш на това че си сама... настрой се .
ние сме с теб

Да, да, абсолютно е така. Като съм добре, викам, преодолях я. Като ме хване пак- сякаш няма край.
Когато съм на гости при майка и те ме отменя и се понаспя- в повечето случаи се чувствам по-добре.
Искам и второ дете, но не знам имам ли сили да се справя.

Здравейте момичета    .
Имам няколко приятелки, които преживяха доста силно изразена средродилна депресия. Някои от тях не бяха просто на дъното, ами си бяха изкопали дупка на дъното и бяха паднали в нея. Не искам да ви натоварвам с чужди истории. Това, което ми направи впечатление, че всичките приятелки, които преживяха/преживяват следродилна депресия са раждали със секцио. Чудя се дали наистина има връзка между раждането със секцио и следродилната депресия.
Надявам се да не ви засегна по някакъв начин, но ако може да споделите дали раждахте естествено или чрез някакъв вид подпомогнато раждане (форцепс, вакуум, цезарово сечение).

rendence, дори и да има някаква зависимост, при мен определено не важи - родих нормално, без упойка, сравнително леко..

благодаря за отговора 

И аз не мисля, че има голяма връзка как си родила. Родих нормално. Но при секциото възстановяването може да е по-трудно, в началото да си по-слаба, да те боли, да закърмиш след като детето е яло от шише и да има трудности със сукането, от тази гледна точка да е по-натоварващо психически.

Е, аз родих секцио, но от това имам много приятни спомени! Раждането остави у мен само положителни емоции. Беше едно изключително леко раждане и възстановяване.
И имам още до дъното  Плувам си някъде по средата 

Аз също раждах уж нормално, въпреки че с тези гадни системи , не знам дали може да се нарече нормално раждане. Бях уж с епидорална упойка, но изобщо не ми подейства и в резултат нямах никакви напъни а само ужасна болка три часа .
На петия ден незнам дали видях дъно, не мога да го уприлича на такова усещане...а на пълна гадория. Знам че ми беше толкова гадно, че исках да влизам в болница или нещо подобно, някъде да ми помогнат и да ме оправят...Накрая неможех повече да търпя и почнах антидепресантите и спрях с кърменето. Затова се чудя каква е тая моя депресия , по-скоро ужас, заради който спрях кърменето?! Вие явно не усещате толкова непоносимо проблема?
Иска ми се да събера много информация за всякакви случаи на следродилна депресия и след като достигна до голяма доза компетентност, по-пълноценна от повечето лекари, да помагам на майки в беда...Затова и запонах тази тема...

alekara, такава тема имаше и по-рано, която беше активна до съвсем скоро.. не знам дали си попадала на нея и дали си прочела това, което са споделили момичетата там, но може сега да го направиш!
 

rendence, по повод твоя въпрос се сетих и нещо друго, което мисля, че може би ще ти е интересно - моя близка приятелка, на същата възраст като мен, роди няколко месеца след мен, планирано секцио по нейно желание! абсолютно нищо общо нямаше поведението и след раждането с моето - никога не е била в депресия, дори изморена и недоспала, никога не съм я виждала тъжна, работеше си от вкъщи, кърмеше си бебето и всичко беше идеално там..

Явно наистина няма чак толкова голямо значение как си раждал ами си зависи от човека и остоятелствата около него в времето след раждането.
Благодаря ви много, че ми обърнахте внимание и споделихте своя опит 

Здравейте, мами!
Пише ви една новоизлюпена леля. Сестра ми роди на 14.09 по естествен път 8 дни след термина. Бебето се роди 2.5кг - доста мъничко. Сестра ми си има кърма, но бебето не може да суче, явно му е малка устичката. Иначе е здравичко, и сестра ми е добре физически, но е много тъжна и притеснена. Днес разбрах, че плачела по няколко пъти на ден. Това никак не е характерно за сестра ми. Според това, което намерих в интернет, това състояние е "следродилна меланхолия", което отшумявало за няколко дни и било най-леката форма на следродилна депресия. Въпросът ми е как мога да помогна на сестра ми, как е най-добре да се държим? Таткото ходи по три пъти на ден да я види, утре и ние с мама и татко ще идем. Искам да знам как най-добре да подходя. Очевидно няма да е добра идея да кажа "Ау, колко е мъничко", но от там нататък? Мисля си, че да започна да я успокоявам ще има обратен ефект, но знам ли? Нека някой, който е минал през такова състояние да сподели - ако бяхте на мястото на сестра ми как бихте искали да се държат другите с вас?

Някой да ме прегърне и да ми каже, че всичко ще бъде наред, всичко ще се оправи и винаги по всяко време мога да разчитам на помощта и подкрепата му! 
Сестра ти е истинска щастливка, че те има! Поздравявам те за загрижеността ти. Няма страшно, ще й мине на сестричката, като свикне с бебенцето и всичко си влезе в релси и тя се възприеме вече като мама. Подкрепяйте я, изслушвайте я, помагайте й. За бебчето да кажеш колко е мъничко, не върви. По-добре кажи нещо от сорта на "как пък успя да го родиш такова хубаво" или нещо подобно. Успех!

Първо- да ми създадат усещане за спокойствие и подкрепа. Да не ми се струпват едновременно на главата баби, лели, свекърви, които да раздават прекалено акъл как се гледа бебе. Да идват да ме виждат един по един, да говорят бавно, спокойно и да не ме затрупват с много информация.

И подкрепата за кърмене- свържи се с консултант по кърмене, на доброволни начала са, не се притеснявай, нека посъветват сестра ти, не вярвам причината да е в малката устичка, всяка бебе се ражда така, че да може да суче от майка си Просто не са се напаснали майка и бебе още, нека да е упорита, но за да има тази енергия, осигурете й спокойствие и силна храна !