Здравейте ! Имам бебе на 2 седмици, но се чувствам много зле психически. Много отчаяна и раздразнителна съм. Когато я чуя да плаче побеснявам. Улавям се, че често си мисля, че е по-добре да умра. Изгубих всякакво желание за живот и нищо не ме радва. Искам просто да си тръгна и да не се връщам, но ще нараня много хора. Моля дайте ми съвет какво да правя. Не издържам...
- Публикувана: 29 ноем. 2020, 19:49 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2021, 11:54 ч.
Следродилна депресия - дъното на отчаянието
Да,при вас положението е много сериозно и е хубаво да направите консултации с психолог.При мен нещата бяха по същият начин, както ги описвате вие,не потърсих помощ,с времето малко се поуспокоих, детето ми вече е на 3г.,но това чувство на безсилие и безразличие, прекалена нервност и тревожност си стоят?И,аз като вас възприемам живота като бреме.Сама трудно ще се справите,съдя по себе си! Всичко добро и дано успеете да се преборите.Трябва,важно е,не се оставяйте,като мен в лапите на това чудовище депресията,то ще ограби радостта от майчинството и ще ви превърне в нещастна и гневна невротичка! Успех!
Помагат ли ви баби,защото аз също бях като вас, чувствах се безсилна да се справя със всичката отговорност, която изведнъж ми падна на плещите. Мъжа ми се притесни и веднага викна едната от бабите на помощ. От тогава се оправиха драстично нещата. Тя вършеше домакинската работа, аз само си гледах детенцето и си почивах си когато то спеше. Лек полек започнах да се включвам в домакинските задължения и след 1-2 седмици се оправих. До преди да родя винаги съм си мислела, че сама ще се оправям и изрично бях казала, че не ми трябва помощ, но уви нещата се наредиха по съвсем друг начин
До Zendaya
Оправих се вече. Мина от само себе си макар че не очаквах. Просто осъзнах, че много обичам дъщеря си, че тя няма да е все така малка и, че трябва да се радвам на всеки момент с нея. В началото много тежко приемах липсата на свобода, но така или иначе на този етап няма никакви забавления, а и съм на 20, не съм се "наживяла" (не вярвам да има някой който се е наживял). Старая се да гледам на нещата от хубавата страна. Може би имаш нужда от малко време за себе си. Има ли кой да гледа бебето, за да можеш да излезеш и да се разнообразиш? Не отказвай помощ от роднини. Времето лети, децата порастват и носят все повече радост и е много по-лесно да ги оставиш на някой близък да ги гледа. Нещата ще се нормализират и ще имаш повече време за себе си и ще се чувстваш по-добре. Любовта към децата идва с времето при някои майки, може би си от тях. Покани приятелка или някой близък у вас, разходи се някъде, направи нещо, което ти носи щастие. Помисли какво е това нещо, което те кара да се чувстваш жива и го направи, нещо което ти носи тръпка и емоция. Дано ти мине скоро. Ако имаш желание ми пиши на лични. Поздрави 😊
Оправих се вече. Мина от само себе си макар че не очаквах. Просто осъзнах, че много обичам дъщеря си, че тя няма да е все така малка и, че трябва да се радвам на всеки момент с нея. В началото много тежко приемах липсата на свобода, но така или иначе на този етап няма никакви забавления, а и съм на 20, не съм се "наживяла" (не вярвам да има някой който се е наживял). Старая се да гледам на нещата от хубавата страна. Може би имаш нужда от малко време за себе си. Има ли кой да гледа бебето, за да можеш да излезеш и да се разнообразиш? Не отказвай помощ от роднини. Времето лети, децата порастват и носят все повече радост и е много по-лесно да ги оставиш на някой близък да ги гледа. Нещата ще се нормализират и ще имаш повече време за себе си и ще се чувстваш по-добре. Любовта към децата идва с времето при някои майки, може би си от тях. Покани приятелка или някой близък у вас, разходи се някъде, направи нещо, което ти носи щастие. Помисли какво е това нещо, което те кара да се чувстваш жива и го направи, нещо което ти носи тръпка и емоция. Дано ти мине скоро. Ако имаш желание ми пиши на лични. Поздрави 😊
Препоръчани теми