Следродилна депресия

Имах следродилна депресия, но мина бързо. Родих зимата. Първите 5 дни беше добре, защото около мен постоянно имаше някой. Но, дойде прословутия понеделник, в който всички бяха на работа, а аз сама с ревящо бебе. Вече не помня колко, но мисля, че около 10 дни не знаех къде се намирам. Седях и гледах през прозореца минаващите хора и се чудих как стигнах дотук - да си седя вкъщи, да не мога да мръдна никъде, това бебе не го знам защо реве, какво иска...какво аз искам. Но явно при мен беше по-безболезнено и мина бързо. След като излязох от тая дупка нещата се развиха по-добре и всичко се подреди. Не знам как мина, но честно казано не искам и да го мисля. Знам, че има майчета, които са били и продължават да бъдат хиляди пъти по-зле от мен. Надявам се скоро да те пусне и да се радваш на прекрасните мигове, които ти предстоят с бебчо   Няма по-хубаво нещо от малкото човече и майчината любов  

ПП. Мисля, че имаше подобна тема.

Щом определяш състоянието си като тежко според мен трябав да потърсиш психологическа помощ, с тези работи шега не бива, особено щом трябва и ти да се грижиш за някого. Аз също след раждането изживях някаква депресия - много бях травмирана от самото раждане, после както Катенцето казава - чудиш се какво да го правиш това бебе, защо плаче и т.н. Но аз по принцип в живота си съм била вечно в някаква хронична депресия (вечен страх от нещо, несигурност, липса на самочувствие и т.н) и затова това ми състояние не беше много по-различно.  Желая успех в борбата с това състояние, и много щастливи дни с бебето.

И аз търся съвет, защото не точно паническо разстройство, слава Богу, но ми се обострят наистина гадни депресивни симптоми, на моменти сякаш нямам сили да се грижа за детето, чувствам се тогава като лоша майка. А детето е толкова желано ! И не съм прясна родилка, а на 4 месеца. Но в статиите по проблема пише, че следродилната тъга минава бързо за 1-2 седмици, но депресията достига пика си към 3-я месец.

Благодаря Катенце! Надявам се и други мами да се включат

Светла нашите деца са на една възраст май! Ние се родихме на 1 май! Да знам че тези депресивни състояния са нормални, но аз имам и кризи , по време на които се чувствам неадекватна, емоционално и изпитвам силна тревожност, и не мога да си намеря място...все гледам да съм сред хора, да не съм сама, сякаш не мога да се справя с детето...по-скоро емоционално, а не физически. Иначе имам светли периоди, в които емоциите са ми наред и се чувствам човек.  Знам, че при всеки депресията се изразява по различен начин , защото всички хора сме индивидуални емоционални същества, но все пак търся сходни на моите симптоми, за да си даваме кураж взаимно. Някой чувал ли е нещо за курса по смехотерапия на Моника Балаян?

Светла аз съм също от Пловдив , да не би да сме се виждали на курса за бременни

Не, не съм била на такъв  курс.
Ти къде ражда ? Аз родих на 23 април в Окръжна.

Кърмиш ли ? Ако не- веднага отивах на лекар да ти изпише антидепресанти.

Аз бях, а може би все още съм в следродилна депресия. При мене се появи най-вече заради недоспиването. И от това, че от раждането, та и досега никой с нищо изобщо не ми е помогнал. По цял ден седя сама с детето, нощем не спя почти.... И тая постоянна ангажираност, няма кой да ме отмени да отида до тоалетната, буквално! А малкия е буен, с характер, реве при най-малкото нещо, което не му е угодно.... В началото бях ужасена от това, че изобщо незнам, както казаха момичетата, какво да го правя това бебе. А помощ - отникъде! Няма кой да ти обясни елементарни неща! Чувствах се глупава, смотана, задръстена.... После дойде натрупаното недоспиване, хроничната системна ужасна умора, накрая се почувствах толкова изцедена физически и психически, обвинявах се, че съм лоша майка, че трябва да се радвам на детето си, а не ми е до нищо..... С времето просто свикнах и на някои неща вече не обръщам внимание. А и не съм толкова неопитна вече  Остана само липсата на сън и постоянната ангажираност с детето. Но и това ще отмине.... 

Да чакаш да отмине от само себе си е много отговорно и застрашаващо решение.
По добре да се пият антидепресанти за няколко месеца и да си усмихната и спокойна майка ,отколкото да се мъчиш без хапчета и да си изнервена,хаплива и не спокойна .
Най-доброто е консултация с психолог,с хомеопат и малко помощ от мъж,родители,свекъри или гледачка за няколко часа.

Моето бебе след раждането беше 3 месеца в болница и го виждах един път на ден за 30 минути.
Няма да ви занимавам с историята си. Искам само да ви кажа да се радвате, че Господ ви е дарил с живи и здрави деца, да се грижите за тях и за себе си и да не се отдавате на мрачни настроения.
На майки преживели подобни на моите неща, следродилната депресия им се струва като малък празник.
Аз бях готова да не спя, да не излизам, никой да не ми помага и какво ли още не, само и само да имам здраво бебе в къщи.
Във форума има и едни по-мрачни теми, в които пишат други току що родили жени, не  е лошо да ги разгледате.

Е, хубава работа, майки в депресия няма да караме да четат мрачни теми я ......Защо да ги четат, нали целта е разведряване, а на обратното. Разбира се, неоспоримо, че желаем децата ни да са живи и здрави, няма две мнения тук ! Но и депресираната майка с какво е полезна- върши с мъка задълженията си, няма сили да се усмихне на детенцето си, избухва, това настроение не му ли се предава ? Най-добре всички да са добре- и бебе, и майка, за да няма тревоги !

Като майка преживяла тежка следродилна депресия ще ти кажа само , че това не е нещо което ние сами си избираме . Не е някаква глезотия ! Не се опитвай да насаждаш чувство на вина на майки , които и без това я усещат. Когато някой има проблем и е потърсил помощ и съвет добре е отсрещната страна да го успокои и подкрепи а не да му обяснява колко всъщност проблема му е незначителен!

Преживях жестока следродилна депресия. Писала съм го - минах през всички емоционални усещания на притеснение, несигурност, истерия, страх, омраза към себе си, липса на желание за каквото и да било, та стигнах до там, че счупих дървената дъска за хляб в главата на мъжа ми/. Тогава се осъзнах. И това нямаше нищо общо с децата ми - те бяха най-кротките бебета, които някога съм виждала. Просто бях в изключително нова ситуация за мен, предшествана от загуба на едно дете, отчаяние да мисля как никога няма да имам деца, тежка бременност на легло, загуба на близък човек, отсъствие по работа на мъжа ми, смяна на жилище и какво ли не още.
И е нормално жените да изживяват такава промяна в живота - просто някои от нас ги удря като мокър парцал. И въпросът е в един момент да се замислиш как да си помогнеш и да се опиташ да се измъкнеш сама за косата от блатото, като Мюнхаузен.
Аз открих какво да правя. Посред зима реших, че имам нужда от въздух и се хванах да се затрупвам с различни от децата занимания - започнах пак да уча за държавни изпити /родих малко преди да завърша 2 магистратури/, хванах се да правя проекти и започнах частен бизнес. Всяка секунда, когато децата спяха, правех нещо. Насилвах се сутрин - още с отварянето на очите - да отида в банята, вземах душ, гримирах се, обличах си най-хубавите дрехи /хем нямаше кой да ме види/, а вечер чаках мъжа ми с питие. Започнахме да оставяме децата за 1-2 ч. 1-2 пъти в седмицата и да ходим на срещи - двамата, като гаджета. Или му ги оставях на него и излизах с приятелки по заведения.
Това ме спаси.
Но... той също осъзнаваше какво изживявам и ме подкрепяше без да каже дума. Докато има мъже, които приемат това за глезотия - точно с думите "какви трагедии има, а ти точно сега уж трябва да си щастлива, а се мислиш за център на света".
Нещата тръгват от там - да осъзнаеш проблема, да намериш подкрепа /в половинката, в приятелките, в близките/ и после да помислиш какво би те върнало към живота.
И да не слушаш коментари, че има и по-зле от теб или пък колко не си полезна за детето си. Това са неща, които и най-депресираната жена ги осъзнава. Въпросът е да се мотивираш сама. Ако не успееш, посети психолог - няма нищо лошо или срамно в това.

Благодаря на всички за подкрепата!
За съжаление аз явно не съм съвсем наясно какво е депресия... винаги съм си мислила , че е чувство на тъга, мъка, апатия, безразличие към ежедневието и различни житейски проблеми... , но това което ми се случи е различно...да уплаших се че бебето реве, че ще съм затворничка в къщи, че няма да съм вече аз , но започнаха и кризи в които чувствам ужасно напрежение, сякаш ще се пръсна, мислите ми трескаво скачат наляво надясно в страх и ужас какво ми се случва, ще ми мине ли, полудявам ли..., липса на апетит, ужасна жажда, парене около сърцето, не ме свърта на едно място все трябва някъде да ида , а като стигна не ми е по-добре и отново бързам пък за другаде та дано там ми олекне и се успокоя. Освен това не мога и да спя. Кризите продължават няколко дни после няколко дни съм съвсем добре, само дето ме е страх да остана сама с детето сякаш немога да се справя. От  месец пия антидепресант на основата на серотонин  и мисля че вече напрежението ми е по-малко и все по-рядко. Често се възобновяваше като прочета или чуя нещо притеснително по-темата , например: чета книга за клетъчното пробуждане, как всички токсини, вируси, бактерии трябва да се изхвърлят естестествено от организма чрез собствената му имунна система, а не да се потискат от лекарства,  в противен случай проблема отива на по -дълбоко ниво - депресии , шизофрении ...

От тези думи аз веднага се шашкам и на другия ден имах нова криза. Дали е съвпадение не знам , но като се стресирам от нещо веднага следва влошаване на състоянието ми...

Четох че следродилната депресия е най- силна около третия месец и отшумява до седмия обикновено. Надявам се така да е и при мен. Вече Максим е почти на четири месеца.
Отивам утре за три дни до морето... като се върна ще пиша отново...Това между другото е първото ми участие във форум...още незнам дори как да търся други теми  и кои са тези които в момента се пише ... вие например в кои си пишете редовно , където се опознавате взаимно и ежедневно споделяте грижи и радости

Абе я изхвърли тая книга, дето я четеш! Какви са тия глупости, депресията ако не я лекуваш навреме с антидепресанти и т.н. и чакаш имунната ти система да се справи (какво общо има тук имунната система, незнам), ще се задълбочи и последиците са ужасни. Много добре си направила, че си почнала антидепресанта. Била съм в твоето състояние преди. И антидепресанти съм пила. Добре, че се хванах навреме и се пресрамих (то пък какво срамно има, ама тогава разсъждавах така) да отида на психолог и постепенно нещата си дойдоха на мястото. Не съм се почувствала на ръба, не съм отишла пак.
Аз пиша предимно в "Бебета". Обменям опит за да ми е по-лесно и да съм по-просветена. Като ми е първо дете и много неща са ми мъгла. Девойките са много отзивчиви  Чак да си споделям грижи и радости.... И да се опознавам с някой.... Лично за мен не го усещам, че тук му е мястото. Или просто не съм попаднала на човек.... Но определено си убивам времето, че с малкия сама вкъщи, когато не сме навън, си ми е доста скучничко...

Не знам, но аз съм върл противник на всякакви лекарства, дори и витамини.
По-добре е да пробваш със самоубеждение /прави си автотренинг сутрин пред огледалото - първо се правиш красива и после започваш да си повтаряш колко си спокойна и уверена, колко си щастлива, как положително приемаш света и т.н./, разговори с психолог /или с добри приятелки, готови просто да те изслушат, вместо да ти дават акъли/ и хомеопатия. И най-вече да си търсиш занимания, различни от грижите за детето и дома.

Напълно подкрепям горното мнение - също гледай да си повече навън, да се разхождаш, да се разнообразяваш...ще мине, спокойно. 

Който твърди, че разходки, приятелки, книги, филми, секса, спането, витамини, козметични процедури и т.н. лекуват депресията, значи е имал щастието никога не познае какво животно е тя. Да, тези неща помагат, но отчасти. Идва момент, в който не можеш да контролираш мислите и емоциите си- как тогава да си правиш автотренинг Понякога само малка вмешаемост на хормон отвън възстановява равновесието в мозъка и разбираш колко лесно е да се самоконтролираш, и позитивните мисли идват леко......Равновесие на химически вещества...

Напълно съм съгласна. на мен ми помогна антидепресант бавно да изляза от това състояние продължило 6 месеца . След това започнах да плета и това също много ми помогна. При мен депресията беше свързана с това , че след раждането се влуши мой здравословен проблем и ми беше много трудно да приема , че ще трябва да имам хронично заболяване . Също така имах диеабет по време на бремеността и резус конфликт , които допълнително са ме натоварили ужасно много . Не искам дори да си спомням за това време .

Аз написах - имах диагностицирана от психолог тежка следродилна депресия.
За мен хапчетата не са изход. Но всеки сам си решава дали да прибегне до антидепресанти с всички странични ефекти или към хомеопатия и подходящ психо-релакс.

А този психолог не ти ли изписа антидепресанти? И ако да - ти пи ли ги?
Хората са различни, психиките им - също. Ако ти можеш да излезеш от тежка следродилна депресия без медикаменти - браво! Но депресията си е болест, която не е за пренебрегване и нелекуването й (вкл. и с хапчета!) за мен е малко като игра на руска рулетка - може и да успееш, а може и не....
Подкрепям мнението на svetla напълно и с две ръце!

Всъщност психологът не изписва лекарства, психологът няма (не е задължително да има) медицинско образование, а помага чрез терапия. Психиатърът изписва медикаменти. Най-добре, разбира се, да комбинираш лекарства с терапия.

Не. Психологът не изписва лекарства. Предложи да ме насочи към психиатър, но се съобрази с нежеланието ми да пия лекарства и ме насочи към хомеопат. Ако ми се наложи някога да пия лекарства, това би ме депресирало още повече - не съм против лекарствата и съвременната медицина, дори напротив - просто имам психологическа бариера пред приема на медикаменти. Един добър психолог би следвало да отчита и готовността на човек да бъде подложен на определено лечение. Е, на мен ми приложи подходящото за мен.
И никъде не съм писала да не се лекува депресията! Напротив. Аз се лекувах при психолог и хомеопат. Към психиатър реших да не пристъпвам, защото дори и тежко заболяване - следродилната депресия е далеч от хроничната депресия, защото се базира на хормонален дисбаланс, а не на психично разстройство.

Хм.... Може и така да е. Просто когато аз пиех антидепресанти, ми ги предписа психолог, беше си доктор човека, но не беше психиатър. Както и да е, да не се стига дотам да знаеш такива неща! 

Няма такава опция. Психологът е с хуманитарно образование, достатъчно да е завършил Психология в университета, но не е медик.  Този доктор, който лекува психическите проблеми, се нарича психиатър.

Ами тогава значи е бил психиатър, а аз съм била достатъчно неадекватна, за да се заблудя. Благодаря за разяснението.

Точно така е. Няма как психолог да ти изпише лекарства, това просто е извън правомощията му. Да ти препоръча хапчетата на д-р Билко Тошков може, но не и да ти даде рецепта (жълта ли беше, зелена ли) за антидепресант.

Извинявам се за отклонението. Искам да следя темата - моя много, много близка приятелка страда вече 3 месеца. Да видим и аз как ще съм...

Темата за или против антидепресантите е безкрайна, и аз лично съм с малко неясна позиция по въпроса и ще обясня защо . Като идея да се пият лекарства за да се справиш с психиката си ми изглежда странно, за мен проблемите с психиката(говоря за депресия и тревожност, не за психически заболявания ) трябва да се решат с промяна начина на мислене. И като го казвам това, знам за тези в депресия колко непосилно звучи, защото аз съм в същото състояние и знам колко е трудно да се "вземеш в ръце". Но пък съм опитала и другото - антидепресантите, и то прибягнах до тях когато започнах да навиквам детето за щяло и нещяло, а после осъзнавайки се по цяла нощ си плачех. Та така и няколко месеца всичко беше наред, да де ама до кога с лекарства . След 6м пиене реших да ги спра постепенно, като смятах че съм се позакрепила, а и тръгвах на работа(разнообразие, социални контакти и т.н.). Да ама не, отново съм в депресия - е не е чак толкова тежка, но си я има . Мисля, че терапията при психолог помага много, но в момента не мога да си я позволя финансово.
Затова ако депресията за която говорим тук е наистина следродилна, т.е. на хормонална основа  приема на антидепресанти може и да е оправдан, дотолкова че да се премине през този
 период по-лесно.
А иначе хомеопатични препарати могат да се вземат поне не вредят - Седатиф ПС, Анервина

А седродилната депресия задължително ли е на хормонална основа?

Принципно мисля, че ако причината за нея е физиологична, например хормони, би било по-добре да се лекува физиологично, т.е. не виждам как ще помогне психолог, ако проблемът е в хормоните.

И обратно - ако причината е... психическа, душевна, ако мога така да се изразя, тогава пък приемът на лекарства е безсмислен - все едно се лекува симптомът, а не самата болест.

Доколкото знам, не е задължително да е на хормонална основа, но в повечето пъти е, тя и затова е наречена следродилна тъй като след раждане хормоните буквално бушуват (както бремените са много чувствителни и лесно плачат и се обиждат, при тях пак е хормони ). Разбира се, че може и да е физиологична но и при двата вида, един психолог би помогнал много. Неговата роля е  да ти обясни защо се чувстваш така, говорейки с теб да намери изначално проблема на това ти състояние, да ти даде различни подходи и насоки как да се справяш/реагираш в дадена ситуация и т.н.

А с това и аз съм съгласна и заради това съм по-скоро против приема на лекарства, но когато положението излиза извън контрол, по-малкото зло е да се прибегне и до тях.

след родилната ми депресия беше ужасна и все още понякога ме обземат тези симптоми, но една седмица след като ме изписаха беше нещо страшно.. бях ужасена много ме беше страх не можех изобщо да се усмихна , а най- лошото беше, че не получих разбиране от никой дори обратното свекърва ми постоянно ме нападаше и ми наговаряше кви ли не глупости, мъжа ми само ми се сърдеше и ме обвиняваше. беше ми мн трудно вечер като приспя бебето се затварях в банята и ревях  с часове .още съм така,, но се случва по рядко от преди..

и при мен беше така.. 
лошото е, че в такъв момент нямаш сили да се стегнеш и да разкараш от живота си хората, които те тормозят..

И при мен е така. Само че в ролята на свекървата е собствената ми майка... Което още повече боли. Чак глупости не ми говори, но тотално не я интересува на какъв хал съм, както се казва. А най ме боли, че към сестра ми отношението е съвсем обратното.... дори за глупости. А мъжа ми и до сега се изказва, че аз трябва да съм винаги на ниво, независимо от всичко, защото вече съм била майка.... Все едно майката не е човек и не й е позволено да страда.

Изписаха ми Седатиф ПС  (за намаляване тревожността) и Сарженор (за повече енергия), като за последното лекарката не беше сигурна дали може за кърмачки, каза да питам в аптеката, обаче аз забравих, направо си го купих  Някой знае ли, Сарженор безвреден ли е при кърмене, защото в интернет срещам противоречива информация.

Активната съставка е Arginine Aspartate. Няма данни засега дали преминава в млякото и дали е безвреден при кърмене и бременност - просто не е изследван още за това.

Следя темата заради личен интерес. От странични наблюдения върху колеги и приятели с депресия - за мен лично медикаментозното лечение има много смисъл при тежки случаи. Това с препрограмирането на мисленето е много хубава идея, обаче иска сериозно количество собствени сили. Ако си ударил дъното и сили нямаш - просто няма как да го направиш този фокус с позитивното мислене. То не става само със сладки приказки, усмивки и добро настроение. Колкото и да ми е страшна мисълта за антидепресанти, все пак за заболяване става дума. Понякога не може без.

То си е въпрос на психика. За някои дъното е далеч по-нагоре от за други... Едни от най-малкото нещо се сриват, други дори след най-тежките човешки драми намират сили да се държат... Лично за мен тези, които твърдят, че могат да се излекуват от депресия без никакви медикаменти, не са ударили дъното. Или просто не са се излекували. Понякога докато се бориш само със собствени сили, докато се усетиш, си потънал така, че е трудно да изплуваш.

Melinda, и моята майка не ме разбираше. Помагаше ми много с бебето защото аз нямах желание да се мръдна , но постоянно ми казваше , че всичко било в главата ми . Мъжът ми и той в началото (сега си го обясявам , че и той е бил много стерсиран) не говореше дори със мен. Прибираше се от работа и сядаше на компютъра и по всякакъв начин се опитваше да избягва темата.
Аз бях не на дъното а бях на крачка от това да се предам . Както споделих моята депресия се влуши толкова много и заради здравословните ми проблеми и имаше моменти когато просто не исках да живея повече, не се храних вкуса на храната ме отвращаваше и не можех да спя . Интересното е , че аз неможех и да плача , толкова силен ужас изпитвах . Депресията , не означава да си тъжен , да си ревлив и да си объркан . Депресията е сериозно здравословно заболяване , нуждаещо се от серозно медикаментозно лечение.

Да точно и на мен само това ми повтаряше и все ми казваше: който го е страх от мечки да не ходи в гората и че на него му било двойно по гадно и той се чувствал по зле. а тая свекУрвето само ходи по мене и ми говори как с тия мойте депресии съм изнервяла всички и нa мъжа ми щяло да му писне и ще ме зареже.... кви ли не неща ,направо ме съсипаха тея хора. на никого не пожелавам досадна свекърва като моята

Оооо, то за свекървите си има цяла темичка в "Семейни отношения", казва се "С какво ви дразнят свекървите", и там пиша, можеш да влезнеш да попрочетеш, да видиш какви ги има.... А това:


така ме изкефи, не го бях чувала досега...   

аз се опитах да пиша там ама нещо не може ,пак ще опитам де, че и аз имам много да пиша

момичета, аз съм напълно объркана за мойта следродилна депресия.... изобщо незнам какво ми е всъщност... при мен се редуват добри дни, в които съм напълно добре и дни в които изпитвам хипер тревожност, страх, ужас, немога да си намеря място от силно напрежение, все искам да ходя някъде като ида искам да си тръгна защото не ми е по-добре и там..., следобед напрежението ме отпуска , спя малко, и на сутринта отново съм неадекватна в чувствата и емоциите, всичко ми изглежда страшно и тревожно, често като видя луди по-улиците страха ми ескалира , да не би и аз да полудявам. Не ми се плаче обаче за разлика от повечето жени в депресия. Когато се чувствам неадекватна се измъчвам защо не съм като всички нови мами, а ми се случи това нещо и не мога да се наслаждавам на малкото човече както съм мечтала.  Страхувам се да остана сама в къщи също. Все искам майка ми да е наоколо ако съм в къщи, когато не обикалям с количката с други майки разбира се. Вече съм по-добре от 2-3 седмици и тези тежки преживявания сякаш намаляха когато съм в криза. Оропрама и Тритико, които пия явно си оказаха въздействието. Пия и хомеопатични , но не съм сигурна дали са ми били те от полза. Моля кажете ми това моето следродилна депресия ли е,толкова е ужасно?! Малкия вече е на 4 месеца, може би това е вече края на мъките ми...и докато стане на 6 месеца ще съм адекватна

Баш на депресия прилича, не е задължително плачът да е симптом. И да, тя се проявява точно към 3-4 месец, когато си преодолял първоначалния стрес и умора, но си осъзнал, че не следва "почивка", няма катарзис, а напротив- едно и също до омръзване ежедневие, а свободата никога няма да е както преди.

Точно това е най-смазващото за мен. Като си представя, че идва утре и всичко пак ще е същото... Умората, недоспиването... И се обезоръжавам. Едно е да знаеш, че утре ще можеш да си починеш, тогава имаш сили да стискаш
Много точно си го формулирала, svetla

много... безизходно звучи това, момичета!!

ето какво - в момента наистина изглежда трудно, да, и сякаш наистина никога няма да си същата и животът ти няма да е същият.. но истината е, че с всеки изминал ден става по-лесно, защото се запознаваш с бебето си и се научаваш да разбираш от какво и кога има нужда... то пък расте и започва да ти отвръща.. научавате се да бъдете заедно през ежедневната рутина и после някак се научаваш да бъдеш свободен по-друг начин.. истина е, че няма да е както преди бебето, но именно като се подреди ежедневието започваш да откриваш моменти, в които да правиш любимите си неща, после започваш да говориш с хората отново, после се престрашаваш да оставиш бебето на някого и виждаш, че може и да излезеш без нищо лошо да се случи, после ти тръгва на ясла и ти получаваш свободно време обратно..
 

А и сега осъзнавам, че точно това, което ме депресираше тогава най-много, сега най-силно ми липсва и точно това е причината да копнея за ново бебче.

мила Светла, аз през по-голямата част от времето се радвам на бебето напълно, когато нямам кризи. При теб депресията изразява ли се на приливи и отливи? Аз 10 дни съм добре, десет неадекватна. И когато съм добре не мога да си представя какво ми е било като усещане, а когато съм зле не мога да си представя че ще се оправя някога. Напълно уплашена съм и започвам да мисля само на кой доктор да се обадя , хормони, щитовидни жлези, пълно полудяване и разбира се майка ми изобщо не ме разбира , но все пак гледа малкия . Така ми е от 5тия ден след раждането като тогава кризите ми затихнаха след двайстия ден на бебето, после мислех че всичко ми е минало и след десет дни останах напълно сама с бебето и ужаса пак започна и така оттогава се редуват периодите на приливи и отливи. Спрях да кърмя защото и без това имах по 40гр кърма явно от стреса, изследвах си три пъти щитовидната жлеза и съм имала някаква промяна в структурата и само при едно от изследвания ТСХ ми беше 5.4 и ми изписаха еутирокс, но не могат да кажат кризите ми от жлезата ли са или от психиката и ако ми станело по -зле да спра хапчетата , а едновременно почнах и при Майсторова лечение. В началото опитах с билки но ми беше толкова страшно и нетърпимо че нямах сили да чакам ефект от билките и   си мислих че антидепресантите  ще ме облекчат от мъчението, и сега след месец и половина прием може би усещам кризите ми по-поносими. Обещах си ако това нещо ми мине ще се отдам да помагам на родилки с подобни проблеми. Сега започнах системата на Норбеков и се опитвам да съм усмихната като магаре и да мисля положително.

При вас момичета така ли са нещата на приливи и отливи? Лекарката ми каза че това е и паническо разстройство освен депресия. Защото имам и изттръпване на ръцете понякога, парене около сърцето... аз не се се страхувам какво че чака утре когато съм добре...просто обикалям с приятелки и не се прибирам по цял ден, но все си намирам поводи да отида тук и там далеч отвкъщи и това ме поуспокоява. ето другия месец ще отида с бебока при сестра ми в Англия , другата седмица ще отида във Враца при свекърва ми ... а зимата се надявам че вече ще ми се стои в къщи и всичко ще е лош сън. И така незнам при мен депресия ли  е или паническо разстройтво. В третия месец кризите ми отново се засилиха на макс и после намаляха... предполагам от лекарствата или от това че съм минала третия месец.  Това е по-ужасно от всякакво физическо страдание...не го пожелавам на никой...наистина..

Ти според мен много си се шашнала. успокой се и ще видиш ,че ще мине и това .не се поддавай на мрачни мисли ,опитай се колкото се може повече да стоиш сама в къщи с детето за да можеш да свикнеш с тази ситуация и да видиш ,че няма нищо страшно. дори ще дойде момент в който ще ти е приятно .няма да се оправиш ако все бягаш и не се прибираш, колкото и да не се прибираш и да си намираш забавления все някой път ще си останеш в къщи сама и какво? пак ще изпаднеш в депресия! опитай се да се насладиш на това че си сама... настрой се .
ние сме с теб

Да, да, абсолютно е така. Като съм добре, викам, преодолях я. Като ме хване пак- сякаш няма край.
Когато съм на гости при майка и те ме отменя и се понаспя- в повечето случаи се чувствам по-добре.
Искам и второ дете, но не знам имам ли сили да се справя.

Здравейте момичета    .
Имам няколко приятелки, които преживяха доста силно изразена средродилна депресия. Някои от тях не бяха просто на дъното, ами си бяха изкопали дупка на дъното и бяха паднали в нея. Не искам да ви натоварвам с чужди истории. Това, което ми направи впечатление, че всичките приятелки, които преживяха/преживяват следродилна депресия са раждали със секцио. Чудя се дали наистина има връзка между раждането със секцио и следродилната депресия.
Надявам се да не ви засегна по някакъв начин, но ако може да споделите дали раждахте естествено или чрез някакъв вид подпомогнато раждане (форцепс, вакуум, цезарово сечение).

rendence, дори и да има някаква зависимост, при мен определено не важи - родих нормално, без упойка, сравнително леко..

благодаря за отговора 

И аз не мисля, че има голяма връзка как си родила. Родих нормално. Но при секциото възстановяването може да е по-трудно, в началото да си по-слаба, да те боли, да закърмиш след като детето е яло от шише и да има трудности със сукането, от тази гледна точка да е по-натоварващо психически.

Е, аз родих секцио, но от това имам много приятни спомени! Раждането остави у мен само положителни емоции. Беше едно изключително леко раждане и възстановяване.
И имам още до дъното  Плувам си някъде по средата 

Аз също раждах уж нормално, въпреки че с тези гадни системи , не знам дали може да се нарече нормално раждане. Бях уж с епидорална упойка, но изобщо не ми подейства и в резултат нямах никакви напъни а само ужасна болка три часа .
На петия ден незнам дали видях дъно, не мога да го уприлича на такова усещане...а на пълна гадория. Знам че ми беше толкова гадно, че исках да влизам в болница или нещо подобно, някъде да ми помогнат и да ме оправят...Накрая неможех повече да търпя и почнах антидепресантите и спрях с кърменето. Затова се чудя каква е тая моя депресия , по-скоро ужас, заради който спрях кърменето?! Вие явно не усещате толкова непоносимо проблема?
Иска ми се да събера много информация за всякакви случаи на следродилна депресия и след като достигна до голяма доза компетентност, по-пълноценна от повечето лекари, да помагам на майки в беда...Затова и запонах тази тема...

alekara, такава тема имаше и по-рано, която беше активна до съвсем скоро.. не знам дали си попадала на нея и дали си прочела това, което са споделили момичетата там, но може сега да го направиш!
 

rendence, по повод твоя въпрос се сетих и нещо друго, което мисля, че може би ще ти е интересно - моя близка приятелка, на същата възраст като мен, роди няколко месеца след мен, планирано секцио по нейно желание! абсолютно нищо общо нямаше поведението и след раждането с моето - никога не е била в депресия, дори изморена и недоспала, никога не съм я виждала тъжна, работеше си от вкъщи, кърмеше си бебето и всичко беше идеално там..

Явно наистина няма чак толкова голямо значение как си раждал ами си зависи от човека и остоятелствата около него в времето след раждането.
Благодаря ви много, че ми обърнахте внимание и споделихте своя опит 

Здравейте, мами!
Пише ви една новоизлюпена леля. Сестра ми роди на 14.09 по естествен път 8 дни след термина. Бебето се роди 2.5кг - доста мъничко. Сестра ми си има кърма, но бебето не може да суче, явно му е малка устичката. Иначе е здравичко, и сестра ми е добре физически, но е много тъжна и притеснена. Днес разбрах, че плачела по няколко пъти на ден. Това никак не е характерно за сестра ми. Според това, което намерих в интернет, това състояние е "следродилна меланхолия", което отшумявало за няколко дни и било най-леката форма на следродилна депресия. Въпросът ми е как мога да помогна на сестра ми, как е най-добре да се държим? Таткото ходи по три пъти на ден да я види, утре и ние с мама и татко ще идем. Искам да знам как най-добре да подходя. Очевидно няма да е добра идея да кажа "Ау, колко е мъничко", но от там нататък? Мисля си, че да започна да я успокоявам ще има обратен ефект, но знам ли? Нека някой, който е минал през такова състояние да сподели - ако бяхте на мястото на сестра ми как бихте искали да се държат другите с вас?

Някой да ме прегърне и да ми каже, че всичко ще бъде наред, всичко ще се оправи и винаги по всяко време мога да разчитам на помощта и подкрепата му! 
Сестра ти е истинска щастливка, че те има! Поздравявам те за загрижеността ти. Няма страшно, ще й мине на сестричката, като свикне с бебенцето и всичко си влезе в релси и тя се възприеме вече като мама. Подкрепяйте я, изслушвайте я, помагайте й. За бебчето да кажеш колко е мъничко, не върви. По-добре кажи нещо от сорта на "как пък успя да го родиш такова хубаво" или нещо подобно. Успех!

Първо- да ми създадат усещане за спокойствие и подкрепа. Да не ми се струпват едновременно на главата баби, лели, свекърви, които да раздават прекалено акъл как се гледа бебе. Да идват да ме виждат един по един, да говорят бавно, спокойно и да не ме затрупват с много информация.

И подкрепата за кърмене- свържи се с консултант по кърмене, на доброволни начала са, не се притеснявай, нека посъветват сестра ти, не вярвам причината да е в малката устичка, всяка бебе се ражда така, че да може да суче от майка си Просто не са се напаснали майка и бебе още, нека да е упорита, но за да има тази енергия, осигурете й спокойствие и силна храна !

Благодаря за отговорите!

Днес ги изписаха двете и като се прибраха у дома, мамичка се поуспокои. Явно болничната атмосфера и е влияела. И на кърменето му хванахме цаката - с едни изкуствени зърна, което си е вид биберон, залепящ се на гърдата. Детето яде, та пушек се вдига! Майка ми остана да помага, таткото и той излезе в отпуска, така че мисля, че ще се оправят нещата 

Пожелавам на всички млади майки спокойно майчинство, бъдете спокойни и усмихнати, за да са щастливи и бебоците 

Здравейте мами.... посмях се и си поплаках докато четох коментарите Ви... Вероятно отстрани изглеждаме като една голяма трагикомедия, но наистина само човек, който не е стигнал до най адските кризи и липса на контрол над самия себе си .... може да каже " трябва да си силна, мисли за детето...и..т.н.".. и пак знам че голяма част от читателите ще ме нахокат и упрекнат... вече не ме интересува...  Имам много тежка бременност - пренатална депресия, придружена с всички тези падения, адски мисли, истерии, агресии, обиди... страшно чувство на вина, безпокойство... и страх. Страх от липсата на контрол, страх от самата себе си.. Остават ми около 2 седмици до термина... успях да се посъвзема.... но искам да не преминавам през същия ад след раждането...Моля ви споделете добър терапевт в София... или добър съвет за справяне с подобни  състояния.
Благодаря Ви!