Следродилна депресия

  • 14 823
  • 61
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 933
след родилната ми депресия беше ужасна и все още понякога ме обземат тези симптоми, но една седмица след като ме изписаха беше нещо страшно.. бях ужасена много ме беше страх не можех изобщо да се усмихна , а най- лошото беше, че не получих разбиране от никой дори обратното свекърва ми постоянно ме нападаше и ми наговаряше кви ли не глупости, мъжа ми само ми се сърдеше и ме обвиняваше. беше ми мн трудно вечер като приспя бебето се затварях в банята и ревях  с часове .още съм така,, cry но се случва по рядко от преди..

# 31
  • Мнения: 1 243
...най- лошото беше, че не получих разбиране от никой дори обратното свекърва ми постоянно ме нападаше и ми наговаряше кви ли не глупости, мъжа ми само ми се сърдеше и ме обвиняваше.

и при мен беше така..  #2gunfire
лошото е, че в такъв момент нямаш сили да се стегнеш и да разкараш от живота си хората, които те тормозят..

# 32
  • София
  • Мнения: 1 149
...най- лошото беше, че не получих разбиране от никой дори обратното свекърва ми постоянно ме нападаше и ми наговаряше кви ли не глупости, мъжа ми само ми се сърдеше и ме обвиняваше.
И при мен е така. Само че в ролята на свекървата е собствената ми майка... Което още повече боли. Чак глупости не ми говори, но тотално не я интересува на какъв хал съм, както се казва. А най ме боли, че към сестра ми отношението е съвсем обратното.... дори за глупости. А мъжа ми и до сега се изказва, че аз трябва да съм винаги на ниво, независимо от всичко, защото вече съм била майка.... Все едно майката не е човек и не й е позволено да страда.

# 33
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Изписаха ми Седатиф ПС  (за намаляване тревожността) и Сарженор (за повече енергия), като за последното лекарката не беше сигурна дали може за кърмачки, каза да питам в аптеката, обаче аз забравих, направо си го купих  Mr. Green Някой знае ли, Сарженор безвреден ли е при кърмене, защото в интернет срещам противоречива информация.

# 34
  • Мнения: 2 980
Някой знае ли, Сарженор безвреден ли е при кърмене, защото в интернет срещам противоречива информация.

Активната съставка е Arginine Aspartate. Няма данни засега дали преминава в млякото и дали е безвреден при кърмене и бременност - просто не е изследван още за това.

Следя темата заради личен интерес. От странични наблюдения върху колеги и приятели с депресия - за мен лично медикаментозното лечение има много смисъл при тежки случаи. Това с препрограмирането на мисленето е много хубава идея, обаче иска сериозно количество собствени сили. Ако си ударил дъното и сили нямаш - просто няма как да го направиш този фокус с позитивното мислене. То не става само със сладки приказки, усмивки и добро настроение. Колкото и да ми е страшна мисълта за антидепресанти, все пак за заболяване става дума. Понякога не може без.

# 35
  • София
  • Мнения: 1 149
Ако си ударил дъното и сили нямаш - просто няма как да го направиш този фокус с позитивното мислене. То не става само със сладки приказки, усмивки и добро настроение. Колкото и да ми е страшна мисълта за антидепресанти, все пак за заболяване става дума. Понякога не може без.

То си е въпрос на психика. За някои дъното е далеч по-нагоре от за други... Едни от най-малкото нещо се сриват, други дори след най-тежките човешки драми намират сили да се държат... Лично за мен тези, които твърдят, че могат да се излекуват от депресия без никакви медикаменти, не са ударили дъното. Или просто не са се излекували. Понякога докато се бориш само със собствени сили, докато се усетиш, си потънал така, че е трудно да изплуваш.

# 36
  • Мнения: 285
Melinda, и моята майка не ме разбираше. Помагаше ми много с бебето защото аз нямах желание да се мръдна , но постоянно ми казваше , че всичко било в главата ми . Мъжът ми и той в началото (сега си го обясявам , че и той е бил много стерсиран) не говореше дори със мен. Прибираше се от работа и сядаше на компютъра и по всякакъв начин се опитваше да избягва темата.
Аз бях не на дъното а бях на крачка от това да се предам . Както споделих моята депресия се влуши толкова много и заради здравословните ми проблеми и имаше моменти когато просто не исках да живея повече, не се храних вкуса на храната ме отвращаваше и не можех да спя . Интересното е , че аз неможех и да плача , толкова силен ужас изпитвах . Депресията , не означава да си тъжен , да си ревлив и да си объркан . Депресията е сериозно здравословно заболяване , нуждаещо се от серозно медикаментозно лечение.

# 37
  • София
  • Мнения: 933

. А мъжа ми и до сега се изказва, че аз трябва да съм винаги на ниво, независимо от всичко, защото вече съм била майка.... Все едно майката не е човек и не й е позволено да страда.

Да точно и на мен само това ми повтаряше и все ми казваше: който го е страх от мечки да не ходи в гората и че на него му било двойно по гадно и той се чувствал по зле. а тая свекУрвето Grinning само ходи по мене и ми говори как с тия мойте депресии съм изнервяла всички и нa мъжа ми щяло да му писне и ще ме зареже.... кви ли не неща ,направо ме съсипаха тея хора. на никого не пожелавам досадна свекърва като моята bash

# 38
  • София
  • Мнения: 1 149
Оооо, то за свекървите си има цяла темичка в "Семейни отношения", казва се "С какво ви дразнят свекървите", и там пиша, можеш да влезнеш да попрочетеш, да видиш какви ги има.... А това:


така ме изкефи, не го бях чувала досега...  Joy  hahaha

# 39
  • София
  • Мнения: 933
Оооо, то за свекървите си има цяла темичка в "Семейни отношения", казва се "С какво ви дразнят свекървите", и там пиша, можеш да влезнеш да попрочетеш, да видиш какви ги има.... А това:





аз се опитах да пиша там ама нещо не може ,пак ще опитам де, че и аз имам много да пиша Grinning

# 40
  • Мнения: 8
момичета, аз съм напълно объркана за мойта следродилна депресия.... изобщо незнам какво ми е всъщност... при мен се редуват добри дни, в които съм напълно добре и дни в които изпитвам хипер тревожност, страх, ужас, немога да си намеря място от силно напрежение, все искам да ходя някъде като ида искам да си тръгна защото не ми е по-добре и там..., следобед напрежението ме отпуска , спя малко, и на сутринта отново съм неадекватна в чувствата и емоциите, всичко ми изглежда страшно и тревожно, често като видя луди по-улиците страха ми ескалира , да не би и аз да полудявам. Не ми се плаче обаче за разлика от повечето жени в депресия. Когато се чувствам неадекватна се измъчвам защо не съм като всички нови мами, а ми се случи това нещо и не мога да се наслаждавам на малкото човече както съм мечтала.  Страхувам се да остана сама в къщи също. Все искам майка ми да е наоколо ако съм в къщи, когато не обикалям с количката с други майки разбира се. Вече съм по-добре от 2-3 седмици и тези тежки преживявания сякаш намаляха когато съм в криза. Оропрама и Тритико, които пия явно си оказаха въздействието. Пия и хомеопатични , но не съм сигурна дали са ми били те от полза. Моля кажете ми това моето следродилна депресия ли е,толкова е ужасно?! Малкия вече е на 4 месеца, може би това е вече края на мъките ми...и докато стане на 6 месеца ще съм адекватна

# 41
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Баш на депресия прилича, не е задължително плачът да е симптом. И да, тя се проявява точно към 3-4 месец, когато си преодолял първоначалния стрес и умора, но си осъзнал, че не следва "почивка", няма катарзис, а напротив- едно и също до омръзване ежедневие, а свободата никога няма да е както преди.

# 42
  • София
  • Мнения: 1 149
....но си осъзнал, че не следва "почивка", няма катарзис, а напротив- едно и също до омръзване ежедневие, а свободата никога няма да е както преди.

Точно това е най-смазващото за мен. Като си представя, че идва утре и всичко пак ще е същото... Умората, недоспиването... И се обезоръжавам. Едно е да знаеш, че утре ще можеш да си починеш, тогава имаш сили да стискаш
Много точно си го формулирала, svetla

# 43
  • Мнения: 1 243

много... безизходно звучи това, момичета!!

ето какво - в момента наистина изглежда трудно, да, и сякаш наистина никога няма да си същата и животът ти няма да е същият.. но истината е, че с всеки изминал ден става по-лесно, защото се запознаваш с бебето си и се научаваш да разбираш от какво и кога има нужда... то пък расте и започва да ти отвръща.. научавате се да бъдете заедно през ежедневната рутина и после някак се научаваш да бъдеш свободен по-друг начин.. истина е, че няма да е както преди бебето, но именно като се подреди ежедневието започваш да откриваш моменти, в които да правиш любимите си неща, после започваш да говориш с хората отново, после се престрашаваш да оставиш бебето на някого и виждаш, че може и да излезеш без нищо лошо да се случи, после ти тръгва на ясла и ти получаваш свободно време обратно..
 Hug Hug

# 44
  • Мнения: 4 965
А и сега осъзнавам, че точно това, което ме депресираше тогава най-много, сега най-силно ми липсва и точно това е причината да копнея за ново бебче.

Общи условия

Активация на акаунт