Как е при вас атмосферата на работното място?

  • 7 573
  • 38
  •   1
Отговори
# 30
  • MUC
  • Мнения: 297
Леле, Пеперудке, при вас е интересно...
Има за съжаление такива фирми и не са никак малко. В контекста на темата и аз да се присъединя към Биба – никакви угризения твоята приятелка дали да казва или не, да си трае, да си вземе максималната продължителност на майчинството и през това време да търси друго. То това не е живот бе!

При нас не мога да се оплача от такива екстри. Шефката ми малко я хващат лудите от време на време, но като свикне човек да не се връзва много, е ОК. Открит и емоционален човек е, но понякога просто не уцелва мярката. Иначе отношенията като цяло са много добри, по-голямата част от колегите са свестни и разумни хора, изтрещявания винаги има, но то е от количеството работа предимно.  Simple Smile

# 31
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Аз съм в университет- по-неорганизирани, депресирани, склонни към клюкарство хора накуп не съм виждала. Извън работата повечето нямат никакъв личен живот, оправдавайки се с това колко са отдадени на науката, и ако не прекарваш 12 часа на работа всеки ден (плюс уикендите често) ти пилят на главата колко си мързелив. Аз свободното си време заради едната докторантура няма да съсипя, та и затова понякога влизам в конфликти, но общо взето гледам да си трая и да оцелявам, все пак няма вечно да съм там.

# 32
  • Мнения: 48
Аз имам две приятелки в чужбина, които активно се оплакват от национализма и лошо отношение към чужденците.

# 33
  • Мнения: 481
Аз имам две приятелки в чужбина, които активно се оплакват от национализма и лошо отношение към чужденците.
което прави всички чужденци националисти?

# 34
  • Мнения: 48
Аз имам две приятелки в чужбина, които активно се оплакват от национализма и лошо отношение към чужденците.
което прави всички чужденци националисти?

Не съм направила обобщение, не ми се спори сега. Споделих само.

# 35
  • Мнения: 22 036
Аз отлошо отношение не мога да се оплача, но си има и недостатъци - 70 долаpа на ден е детската. Аз съм глезено дете в ,аботата и ми е лесно

# 36
  • Мнения: 65
При нас е доста спокойно, няма интриги, няма докарване пред шефа - предполагам, защото не сме си конкуренция. Атмосферата е приятелска, хората си помагат, споделят и лични неща, излизат заедно по кръчми.
Тъй като е в университет, работното време е изключително разтегливо понятие - в повечето случаи даден проект е с краен срок и никой не се интересува кога и как ще работиш по него, но трябва да се завърши. На моменти се работи от вкъщи, на моменти се правят и по 24 часа в лабораторията  Simple Smile
Има работещи колеги 24/7 - винаги поне 5-6 през уикенда, нерядко и през нощта. Аз се опитвам да избягвам ходенето през уикендите, но ми се налага да пиша от вкъщи, така че свободното време се стопява рязко.

# 37
  • Мнения: 251
Здравейте,
провокирана съм да започна темата след разговор днес с една практикантка,
която напуска заради лошата атмосфера в нашия отдел, а за нея е много важно мястото и не би напуснала, ако нещата за нея бяха непосилни.

Много се замислих и виждам как от няколко години работя в лудница.
Работя в IT-отдел.

Постоянно се сменят хора при нас, старите колеги не желаят да обяснпват на новите,
новите не се задържат заради това. За всяка най-малка информация трябва да се вади като ченгели от устата на старите колеги, а все пак работим по един проект.
Например практикантката днес отива при колегата отговорен за нейния проект с въпрос,
който за него ще е около 1 минута време, и то не защото момичето не можеше да направи нещо,
просто не знаеше как той го иска точно, защото проблема не беше протоколиран добре.
Колегата и отговаря ами много е лесно. Тя пак го пита, добре като е лесно кажете ми как го искате, аз ще го направя. Той пак, ами използвай си логическото мислене. Тя пак го попита.
Той като се развика, абе ти си много тъпа /това вече не е ли мобинг се питам аз???/,
за нищо не ставаш, нищо не можеш.
След тази случка практикантката си подаде молба за напускане. Мисля, че не издържа.

Друга случка, двама колеги от проекта не си говорят един с друг. Не желаят да си пишат мейли и да кореспондират. Интегрирахме едни модули и понеже двамата не си говорят и си програмират по отделно, нищо не пасна и работата се удвои. Трябва през 30 минути аз да ходя примерно да питам единия готов ли е и да съгласувам с другия и с моя модул. Причината е, че не искат да пишат мейли и на колеги, за да не ги прочете враждуващия колега от компютъра на колегата получил мейла.

Шефа дойде и ни казва искам това и това до понеделник 12 часа, а за проблемите в отдела, чух и ми лизете гъза, не ме интересува, оправяйте се. Ок, ама понеделник идва нищо не е готово.
Колегите викат, абе тоя да си иска каквото ще, не го взимаме насериозно, не ме интересува че ще получи лош руф, ако не предаде проекта понеделник да се оправя.

Обажда се шефа на единия колега по телефона и започна да го пита какво правиме, колегата отговаря ами целиме се с лайна и затвори телефона.
Шефа бесен звъни на другия колега, пита докъде сме стигнали, какво правиме, и другия колега
вика, ами нали М. ти каза кво правиме замеряме се с лайна и го правиме много добре и пат трясна телефона. Тея последните са старите колеги, от най-старите даже и не може никой да ги пипне.

Ами как да работя ужас, работата не върви някак.
Аз съм към една групичка, в която хората са много мили и си разбираме, подкрепяме се един с друг, абе с две думи оцеляваме сред вълците.
темата е особено  важна и актуална за мен.
Напоследък атмосферата в офиса е непоносима. А вие как оцеляване сред хейтъри и предимно  враждебно настроени хора
За ведомство в  България говоря

Последна редакция: пн, 21 ное 2022, 17:15 от Astop

# 38
  • Мнения: 51
Работих с български и английски за 10 месеца в международна компания в Унгария. Шефовете ми бяха по-свестни от повечето мои бг шефове и то от първия път попаднах на такива.

Бяхме голям екип и съм с добри впечатления от унгарците, словаците, турците, испанците от Андалусия, португалците и италианците от Рим надолу като колеги. Северните италианци и испанци са като французите почти, отбягват те като чуят, че се българин и усетих зле прикрита арогантност и спрямо местните. А бяха дошли от някакви села пред които Будапеща е мегаполис.

Чехите бяха по-студени от изброените, повече като немци. Шведът странен/отнесен. Полякините биваха, много им шарят очите, което ме ласкаеше, но поляците са неприятни за колеги. Много пият, но и говорят глупости и стават агресивни като пийнат, докато словаците и унгарците повечето не са така. Но унарците и словаците са леко депресирани сякаш като натюрел. Една българка ги нарече студени, не е така. Просто са резервирани и депресирани, но като цяло приятелски настроени. Студени са ми англичани, немци, чехи и северни народи. Гърците и испанците - топли, но странни. Португалците и южните италианци са най-топлите в Европа май.

Най-голямата интригантка пък беше една сръбкиня. Прави ти се на приятелче, нали уж сме роднини балканци, а зад гърба те топи и се оплаква, че си ходил често на почивки. На второ място беше едно арогантно франсе, от тая страна все такива съм срещал, съжалих, че съм ФР възпитаник. Grinning

С руснаци повече не искам да работя, едне от най-студените хора, които съм виждал наред с холандците. От тях лъха студ.

Временно имахме шефка рускиня, уволни половината от чужденците, за да си назначи рускини. А като бях на хотел туристите им бяха нагли и вдигаха луди скандали и правеха фасони. Като мафия са в Централна Европа. Арогантни и нагли. Всъщност подобно се държат и американците, с тази разлика, че те са по-приповдигнати, фалшиво приятелски настроени и нахилени до зъби.

Разбира се всякакви хора има навсякъде, но сякаш човек повече се разбира с едни, а по-малко с други народности. Строго индивидуално е. И, за съжаление, не винаги е споделено. Аз бях върл почитател на Чехия, още смятам, че имат едни от най-красивите градове, но унгарците и словаците се държаха много по-приятелски с мен от тях. Обожавам и Гърция, но не се разбираме, пък хората от Португалия ме тачат.

Всъщност повече се разбирах с унгарците, словаците, румънците, андалусийците, южните италианци и португалците от колкото с нашенци там. Grinning

Общи условия

Активация на акаунт