Как е при вас атмосферата на работното място?

Така като чета,май шефът е за сменяне. Как изобщо функционира вашата фирма и не е фалирала досега?
Иначе атмосферата е важна.Преди работих във фирма,в която шефът се държеше като гъз с нас-обиди,юркане,игнориране и т.н.Текучеството на работници беше голямо,следователно и фирмата тръгна надолу.Шефът го смениха,сложиха един,още по-некомпетентен,а аз, за щастие,излязох в майчинство.Сега чувам,че са фалирали.

Гадно е да работиш в постоянно напрежение. Имате ли бетрийбсрат?

Пеперудке, много ме развесели тази сутрин 

Пеперудке, то това като лоша комедия вашето.
Най-много ми хареса как единият колега не искал да говори с другия. Те в детската градина ли са

Не се оплаквам от атмосферата при нас.
Спокойно е, говорим си за щяло и не-щяло. Повечето сме на една възраст.
Единственият проблем е, че в момента имам само мъже постоянно около мен и няма с кого да ходя на шопинг. Преди бяхме повече жени и имаше повече клюки и т.н.

Ха-ха-ха, разсмя ме пеперудке, понеже ми прозвуча като някаква черна комедия стил The Office.

Аз работя предимно с мъже (от които по-приятните са гей) - като цяло са умни, агресивни, неорганизирани, взискателни и със средно-добри-клонящи-към-лоши социални умения, но със забележителна дарба за bull-shitting.

Нямам особени оплаквания, понеже си (ги?) знам стоката, така да се каже. Не взимам нищо лично; но държа да се знае къде са границите. Неприятни хора има навсякъде, не можеш да ги промениш, обикновено се налага ти да си изработиш стратегия да се справяш с тях.

Пеперудке, руф на български е репутация.

Аз съм се патила. Почнах в голяма фирма (концерн) в нов град, градът бе граничен, на граница с 2 други държави дори. Парадоксалното беше, че хората излязоха много тесногърди, с капаци, не приемаха нови хора и тъй то. В отдела бях много по-млада от другите - най-младия след мен беше на 60    За мен това не беше пречка, мислех си че мога да черпя от опита йм, но те бяха мисленно вече в пенсия и нямаха никаква мотивация.
Най-големият проблем се оказа обаче секретарката. Като разбра, че имам български родител, нещата станаха много зле. Говореше много грозно но в същия дух казваше, че нямала нищо против чужденци, нали гажето й е белгиец. За уточнение, аз съм дете от смесен брак, родена съм в Германия    Започна да ме плюе и в други отдели. Шефът ни разбра и ме помоли да съм появила разбирание, че била завистна, понеже в заводите ни съкращават хората, а аз получих работно място и ходя на почивка в Караибите 

След 1 година мъчение напуснах. Абсурдното беше, че скоро преди да си подавам оставка, секретарката изведнъж си промени държанието към мен и стана страшно любезна. Като бях 1 седмица болна вкъщи, ми пратиха букет цветя, а като напуснах, ме поканиха при баш шефа който ми предложи да ми намерят работно място в една дъщерна фирма в страната, в която ми предстоеше местене. И наистина стана така, обадиха ми се от тази фирма и дори бяха предвидили съвсем нова позиция за мен, но аз я отказах, споменът беше още прекалено пресен....

Помагам в кантората на свеки, докато завърша.
Отношенията там са абсолютно делови.
Няма почти никакви емоции,
което ме устройва напълно.

Емоциите в свободното време.

за коя страна става въпрос?
при нас е малко невъзможно, а и не е много здравословно да се правиШ, 4е нямаШ емоции
аз имам една колежка много "спокойна" привидно, която днес е вкъЩи с коремни болки и спазми от нерви


с това съм съгласна

Пеперудке, това звучи ужасно натоварващо - аз не бих издържала в такава неорганизираност, в която на никой за нищо не му пука, най-вече на шефа, в която няма поне някаква задружност в името на постигане на обща цел и напредък. И аз се чудя как ви оцелява фирмата и кому е нужно така да се усложнява всичко.
При мен е добре, от скоро съм на нова работа и съм доволна. Посрещнаха ме добре, отговарят ми на въпросите с усмивка, просто веднага се чувстваш добре дошъл и като част от колектива. Със старата работа също не съм имала проблеми, направиха ми мило парти за изпращане и ми звънят чат-пат да ме питат как съм и кога ще мина да ги видя  Отношението на вашите "стари" е отвратително, да не кажа непрофесионално. Да не ги е страх, че новите може да им вземат "хляба" или? Най-лошото е, че на шефа ти не му пука ... За непоказването на емоции ... хм, когато има толкова лични познанства и близки семейни отношения ... май деловото е най-добре, за да няма обърквация  Иначе на мен не ми се налага да си крия емоциите, всеки ден се пускат шеги и се смеем, някой носи разни вицове или е принтирал разни смешки, които е намерил в нета и например в обедната почивка само се смеем  Бъзикаме се с датчаните например, защото говорят много неразбираемо и те се смеят и нарочно говорят още по-неразбрано  И така 

при мен е готина атмосферата- имало е и напрежeния, но те са свързани с естетството на работата, а не c междуличностни отношения. Ако някой е под пара нищо чудно да повиши тон, аз не го вземам лично, на мен също ми се случва. Уважавам колегите си, те също ме уважават

Докато го четох,точно за Офисът си помислих..  Ще е забавно да се работи с вас.

Пеперудка чак се просълзих от смях   

В моята работа има такива подобни на вашите IT  ходят и се оплакват на техният шеф като малки деца, че съм им задавала много въпроси и, че съм поставяла под съмнение проектите им които са то 2 години и не работят  Така, че колкото и да звучи смешно това което си написала си е точно така. Забелязала съм, че някой хора в IT сферата имат абстрактен начин на държане, точно като малки деца нищо, че са на по 50+ години.

Baby*, това последното за АйТи сферата и детското държане обяснява отлично поведението на едни двама такива, които познавам виртуално  Същински малки деца са!

Пеперудка, аз съм в потрес. Такъв лайнян ли е реЧникът на ИТ-специалистите по принцип или това си е ваш специалитет? Шефът ви е луд за връзване.

Аз работя в един изклюЧително колегиален колектив. В наЧалото ми беше малко криво Че някак си няма лиЧни контакти, задължителни кафе-поЧивки има всеки ден, но се говорят общи приказки и много малко нещо лиЧно, евентуално кой къде ще ходи на поЧивка, ей такива неща. Междувременно съм на мнение Че само така един колектив може да остане колегиален и да запази професионализъм. ЗапоЧнат ли да се създават групиЧки и да се смесва лиЧното в професионалното...ойде коня. Като гледам приятели и познати около мен в какви интриги се заплитат, колко енергия губят, се Чудя как е възможно някой сам да си приЧинява всиЧко това. При нас по принцип интриги не се толерират, клюки не се разнасят и за 8 години поЧти не съм Чула някой да говори по адрес на друг зад гърба му. Това е политиката на шефа, той самият порязва всеки опит за злословене. Мобинг не съм видяла спрямо някой и на този етап смятам Че е невъзможен. Всеки си знае работата и си я гледа, новите хора ги обуЧаваме, и да си призная аз го правя с голямо удоволствие, нищиЧко не крия като знам Че така ще намалее моята работа.  Та с една дума смятам се за късметлийка по отношение на колеги и не само не страдам, но и не желая веЧе да имам лиЧни контакти с някой от тях.

и аз сьм чувала че в ИТ сферата е малко напрегната и има голямо текучество. Пеперудка, ще повтаря другите момичета, така както го описваш, явно началството е позволило да има подобни взаимоотношения и колегите ти си играят игрите.
Нашата компания е малко в социалистически стил. Дъщерята на Президента е една от Вице президентите. Жената на президента, сьщо работеше в компанията, тя беше директор на продажби и маркетинг  . В един момент те се разведоха и тя напусна. Явно привилегиите и щяха да изчезнат и вероятно щеше да льсне какьв талант е. Иначе, хората от отдела ми са много свестни и се разбираме добре. Ние сме 4 човека-китайка, филипинка, албанка и аз. Моите впечатления от работната етика на азиатците е че те са доста работливи, не се занимават с интриги и клюки и не се оплакват. Нещо което ме дразни е че са много послушни и никога не се оплакват, дори да имат пълното основание, товарят ги с доста работа и те изобщо не мърморят. Разбирам от кьде идва израза, че китайците ще превземат света.  

В коя държава са тези мили хора, Пеперудке? Винаги съм си представяла IT творците като някакви тихи и кротки шахматисти, тип Бил Гейтс. Тези при теб са Годзили. ( и май не особено етични професионалисти...?)

На работа ходя все едно си отивам вкъщи - спокойно, без притеснения, няма нищо, което да ме кара да се чувствам некомфортно откъм колегите - от редовите, до големите босове. Работим в офиси, обличаме се бизнес, в същото време сме си като у дома си - може да говориш с всеки директно, без притеснения, да си кажеш това, което мислиш без страх от санкции (стига това дето искаш да кажеш да не е някаква идиотия, все пак, а да има смисъл). Нашата работа е изключително стресираща и отговорна, и ако има раздори вътре в тийма, няма как да сме добри професионалисти навън. Имаме страхотно чувство за хумор и избиваме стреса с непрестанни майтапи, стрес релаксиращи почивки, "отворени врати", "изпускане на парата", включващо всякакви тоналности на гласа. Може да работим по 10 часа, може и по 5. Имаме всякакви удобства като техника - служебни лаптопи, мобилни телефони, смартфони, можем да работим от всяка точка на района, най-често в колата , няма нужда да киснем по 8 часа на едно място.  Ако усетим, че прегряваме, си вземаме ден офф, за да дойдем на себе си. Разделени сме на Units - нещо като криминалните отдели по филмите - пием си кафето в офиса, разнищваме случаи, обсъждаме, търсим истината, ходим навън по сигнали, заместваме се, поддържаме се, ако има опасна ситуация идва партньора ти с тебе/супервайзъра. Нашият Unit има славата на най-държелив и с най-малко текучество. Имам късмет да се чувствам оценена и на място от шефовете. Имах наскоро изключително тежка ситуация - шефовете бяха първите, които се отзоваха и застанаха твърдо зад мен. Когато бях съвсем нова, трима души от отдела зарязваха каквото правеха, за да ми помагат и да ме изслушат. Сега и аз го правя за новите. Затова, когато наистина ми прикипи и ми дойде да зарежа всичко, се възпирам, понеже знам, че ще ми е много трудно да намеря нещо подобно другаде (и без това съм се нагледала на гнусни интриги и простотии по други компании). Та така - не съжалявам нито за миг, да не говорим за опита и контактите. Не казвам, че е някаква небесна идилия всичко, но в сравнение с други места, където съм била, се откроява. И най-вече - няма един скучен момент.

стана ми много любопитна какво работиш ( ако е прекалено лично, не ми отговорявай, разбира се)
 

Piny  Business Informatic /Wirtschaftsinformatik/ завърших и това си работя.
Джи в Германия съм.
Татяна, благодаря за споделения опит и аз минах по подобен път, с изключение че
съм 100 процентова българка, не ми вървят езиците и имам акцент.
Трябва да бягам за работа, но утре ще намеря време и ще отговоря и пиша по-подробно в темата.
Днес ще имам разговор със шефа да се преместя в друга стая, ще разправям по-късно подробно защо.

горката ти бременна колежка и тя ли работи в тази лудница?

О, нямах предвид страната, а атмосферата в офиса.
Такива сръдни, както при Пеперудка, нямат шанс.
Всеки си върши работата.

Емоции си имаме, разбира се.
Обядваме заедно и говорим за всичко,
но не и работа.
В работното време- обратно.

Малък колектив сме и се разбираме нормално.
Парфюмът на колежката е малко тежък, но не мисля,
че бих и го казала някога. Просто не е моя работа.

Джи на мен ми стана интересно ти какво работиш? Чак леко ти завидях, хем аз оплаквнаия от моята раб. среда нямам

П.п. Рибата се вмирисва откъм главата - ако шефа е на място, проблемите ще са много по-малко.

Последният пост ме накара да се сетя една история (май имаше и теми за такива неща, може дори да съм я писала).

Като започнах във работа във Франция- март 2008 - с мен започна и една стажантка - много симпатично момиче от Сенегал. Освен симпатична беше и доста кадърна.
Но, от нея се носеше една леко неприятна миризма. Аз по почина на Таша (пък може би и като нова в отдела ) не си и помислях да кажа нещо (работехме в една стая). Но се намериха колежки, които почнаха да коментират. И тъй като всички намериха връзка между миризмата и цвета на кожата на момичето - историята си стана почти расистка. Почна се шушукане и т.н. Но нашия шеф (и тук е разликата с шефа на Пеперудка), които е много готин и разбран, но и много директен отсече, че трябва да се спре с това шушукане. Или прекратяваме общото оплакване или се говори с момичето. Тъй като и ние (както Джи) пиехме задължително сутрин заедно кафе, се реши, че ще трябва някой да й каже.
Поради проблема с расизма бе избран колегата ми от марокански произход да го направи. Той поговори с нея на 4 очи и нещата се оправиха.

Наистина ситуацията беше много трудна. Момичето първоначално беше реагирало много емоционално, което е разбираемо. Но евалата й правя, че успя да намери сили в себе си и да промени нещо и да се върне да работи.

Доста дълго стана, но основното всъщност беше, че ако човек е на "ръководна позиция" като шефа на Пеперудка, трябва да се справя с проблемите на колектива. И в повечето случаи не е лесно. Същият този мой шеф, когато неговия шеф (който беше идиот) се държа грубо с една колежка, застана твърдо зад нея и му каза, ако иска да коментира нещо за отдела да говори с него. Изобщо да не разговоря с подчинените му. И тонът му бе такъв, че другият си сви парцалите и промени отношението си

От както се преместихме смених два пъти работата си за две години- Мога да кажа, че няма нищо общо с обстановката на двете места, макар че е работата ми е сходна. Същото съм правила 10 години в България пак на различни места.
Много зависи от мениджъра, а и от колегите.
Моите впечатления са в полза на мениджъра - колкото по-нормален и свестен е, толкова по-лесно е.
На всякъде обаче са нужни компромиси.

Напълно съм съгласно 

Piny и бременната ми колежка от съседната тема работи в тази лудница,
дори за нея е още по-тежко, защото е нова,
шефа не и е дал задачи, тя ходи да говори с него няколко пъти, но той е прекалено зает
и не и обърна внимание.
Сега ходи от стая на стая и се моли за работа. От друга страна колегите се оплакват,
че тя не правела нищо и не работела. Някакъв затворен кръг е. Тя изпълнява задачите на колегите, но те си ги вписват като собствени задачи пред шефа. Нейната работа не се вижда.
Излиза, че като работиш и питаш колеги си тъп и лош, защото питаш как искат да им направиш техните задачки. Ако пък не работиш, пак си лош. Каквото и да правиш, те нагъзват яко.

Аз вече си търся ново място, ще остана тук докато намеря нещо друго и след това веднага се махам.

Вчера например шефа ни каза, събота и неделя иска да работим ще ни плати допълнително,
притиснат е бил, ако понеделник не предаде проекта ще ни отрежат парите за отдела и може да се закрие. Няколко човека поискахме да работим през почивните дни /заради допълнителното заплащане разбира се/, но нямаме ключ за лабораториите,в които се тества един софтуер,
т.е. трябва някой в събота да дойде и само да отключи, а вечерта да заключи.
Нашата групичка отказа всички лични ангажименти за събота и неделя за да работим.
Петък вечерта питаме шефа, в събота кога да го чакаме сутринта за да отвори лабораториите.
Нали самият той същия ден , но сутринта почти проплака, да сме работили.
И той един такъв надут ни вика, ами все ми е тая, оправяйте се, намирайте някой да ви отвори,
оставете ме на мира, не ме интересува. Аз така и не разбрах, първо айде работете, след това все ми е тая. Ами той въобще не ни оценява и не оценява труда ни, е защо да се напъваме тогава.

Аз от понеделник с бременната колежка ще бъдем в една стая. Смених си мойта заради нея.
Ние бяхме в различни стаи. Бременната колежка беше с един монголец, който отдавна е във фирмата. Крещеше и непрестанно и удряше с юмрук по нейната клавиатура докато и говори, за да я сплаши. Тя работеше по негови задачки и като го попита нещо, той започваше да и вика, тормози, тряска врати или да и рита стола. Шефа е уведомен, но нищо не предприе.
А за адвокат за мобинг или босинг няма пари.
Тя в последно време само ревеше в тоалетната, но сега ще е по-добре.
Намерихме стая и се преместихме 4ма човека вътре, все колеги с които много добре се разбираме.
Сега поне ще имаме спокойствие. Ще си бездействаме докато ни изгонят или докато си намериме друга работа за да се махнем.

Иначе аз вече разпратих документи и чакам за интервюта. Ще се опитам да взема приятелката ми с мен, ако има още едно свободно място в новата работа.

За протокола, това е средо голяма фирма в Германия.

Пеперудка, то голям екшън във вашата фирма. Чета и се смея, макар, че на теб сигурно ти се плаче.
По темата, аз съвсем малко съм работила тук, но не съм очарована, меко казано, от атмосферата в работата.

Пеперудке, като знам в ИТ какъв недостиг на хора има в момента, ми е чудно защо изобщо се мъчиш да останеш там, че и си завлякала приятелката си. Кандидатствай в други фирми - със сигурност ще намериш нещо друго съвсем бързо, с тази професия!

И заради тази смотана работа, тя ще си остави двумесеченото бебе и доброволно ще се откаже от майчинстовото?!?!??!?!?!?

Ама ха де...
Малко посмесихме темите, ама да не ходя да тьрся другата Така изложени нещата, ситуацията придобива сьвсем друг облик. Приятелката да си трае за бременността, доката й пуснат договора пьк после да си вземе 14 месеца майчинство и да си гледа на спокойствие детето През това време да си тьрси друга работа, все ще намери нещо за една година тьрсене, а и детето ще е поотраснало. Всякакво друга проява на геройство би била пьлна глупост в тази фирма/колектив

Бооооооже,не мога да повярвам,че това е поведение на големи хора 
В тая лудница и най-спокойния и търпелив човек,трябва да стане като останалите,за да остане там.Което май,не води до нищо добро всъщност.
Не мога да си го представя дори ,в първият момент си помислих ,че си измисляш...

Леле, Пеперудке, при вас е интересно...
Има за съжаление такива фирми и не са никак малко. В контекста на темата и аз да се присъединя към Биба – никакви угризения твоята приятелка дали да казва или не, да си трае, да си вземе максималната продължителност на майчинството и през това време да търси друго. То това не е живот бе!

При нас не мога да се оплача от такива екстри. Шефката ми малко я хващат лудите от време на време, но като свикне човек да не се връзва много, е ОК. Открит и емоционален човек е, но понякога просто не уцелва мярката. Иначе отношенията като цяло са много добри, по-голямата част от колегите са свестни и разумни хора, изтрещявания винаги има, но то е от количеството работа предимно. 

Аз съм в университет- по-неорганизирани, депресирани, склонни към клюкарство хора накуп не съм виждала. Извън работата повечето нямат никакъв личен живот, оправдавайки се с това колко са отдадени на науката, и ако не прекарваш 12 часа на работа всеки ден (плюс уикендите често) ти пилят на главата колко си мързелив. Аз свободното си време заради едната докторантура няма да съсипя, та и затова понякога влизам в конфликти, но общо взето гледам да си трая и да оцелявам, все пак няма вечно да съм там.

Аз имам две приятелки в чужбина, които активно се оплакват от национализма и лошо отношение към чужденците.

което прави всички чужденци националисти?

Не съм направила обобщение, не ми се спори сега. Споделих само.

Аз отлошо отношение не мога да се оплача, но си има и недостатъци - 70 долаpа на ден е детската. Аз съм глезено дете в ,аботата и ми е лесно

При нас е доста спокойно, няма интриги, няма докарване пред шефа - предполагам, защото не сме си конкуренция. Атмосферата е приятелска, хората си помагат, споделят и лични неща, излизат заедно по кръчми.
Тъй като е в университет, работното време е изключително разтегливо понятие - в повечето случаи даден проект е с краен срок и никой не се интересува кога и как ще работиш по него, но трябва да се завърши. На моменти се работи от вкъщи, на моменти се правят и по 24 часа в лабораторията 
Има работещи колеги 24/7 - винаги поне 5-6 през уикенда, нерядко и през нощта. Аз се опитвам да избягвам ходенето през уикендите, но ми се налага да пиша от вкъщи, така че свободното време се стопява рязко.

темата е особено  важна и актуална за мен.
Напоследък атмосферата в офиса е непоносима. А вие как оцеляване сред хейтъри и предимно  враждебно настроени хора
За ведомство в  България говоря

Работих с български и английски за 10 месеца в международна компания в Унгария. Шефовете ми бяха по-свестни от повечето мои бг шефове и то от първия път попаднах на такива.

Бяхме голям екип и съм с добри впечатления от унгарците, словаците, турците, испанците от Андалусия, португалците и италианците от Рим надолу като колеги. Северните италианци и испанци са като французите почти, отбягват те като чуят, че се българин и усетих зле прикрита арогантност и спрямо местните. А бяха дошли от някакви села пред които Будапеща е мегаполис.

Чехите бяха по-студени от изброените, повече като немци. Шведът странен/отнесен. Полякините биваха, много им шарят очите, което ме ласкаеше, но поляците са неприятни за колеги. Много пият, но и говорят глупости и стават агресивни като пийнат, докато словаците и унгарците повечето не са така. Но унарците и словаците са леко депресирани сякаш като натюрел. Една българка ги нарече студени, не е така. Просто са резервирани и депресирани, но като цяло приятелски настроени. Студени са ми англичани, немци, чехи и северни народи. Гърците и испанците - топли, но странни. Португалците и южните италианци са най-топлите в Европа май.

Най-голямата интригантка пък беше една сръбкиня. Прави ти се на приятелче, нали уж сме роднини балканци, а зад гърба те топи и се оплаква, че си ходил често на почивки. На второ място беше едно арогантно франсе, от тая страна все такива съм срещал, съжалих, че съм ФР възпитаник.

С руснаци повече не искам да работя, едне от най-студените хора, които съм виждал наред с холандците. От тях лъха студ.

Временно имахме шефка рускиня, уволни половината от чужденците, за да си назначи рускини. А като бях на хотел туристите им бяха нагли и вдигаха луди скандали и правеха фасони. Като мафия са в Централна Европа. Арогантни и нагли. Всъщност подобно се държат и американците, с тази разлика, че те са по-приповдигнати, фалшиво приятелски настроени и нахилени до зъби.

Разбира се всякакви хора има навсякъде, но сякаш човек повече се разбира с едни, а по-малко с други народности. Строго индивидуално е. И, за съжаление, не винаги е споделено. Аз бях върл почитател на Чехия, още смятам, че имат едни от най-красивите градове, но унгарците и словаците се държаха много по-приятелски с мен от тях. Обожавам и Гърция, но не се разбираме, пък хората от Португалия ме тачат.

Всъщност повече се разбирах с унгарците, словаците, румънците, андалусийците, южните италианци и португалците от колкото с нашенци там.