Как е при вас атмосферата на работното място?

В коя държава са тези мили хора, Пеперудке? Винаги съм си представяла IT творците като някакви тихи и кротки шахматисти, тип Бил Гейтс. Тези при теб са Годзили. ( и май не особено етични професионалисти...?)

На работа ходя все едно си отивам вкъщи - спокойно, без притеснения, няма нищо, което да ме кара да се чувствам некомфортно откъм колегите - от редовите, до големите босове. Работим в офиси, обличаме се бизнес, в същото време сме си като у дома си - може да говориш с всеки директно, без притеснения, да си кажеш това, което мислиш без страх от санкции (стига това дето искаш да кажеш да не е някаква идиотия, все пак, а да има смисъл). Нашата работа е изключително стресираща и отговорна, и ако има раздори вътре в тийма, няма как да сме добри професионалисти навън. Имаме страхотно чувство за хумор и избиваме стреса с непрестанни майтапи, стрес релаксиращи почивки, "отворени врати", "изпускане на парата", включващо всякакви тоналности на гласа. Може да работим по 10 часа, може и по 5. Имаме всякакви удобства като техника - служебни лаптопи, мобилни телефони, смартфони, можем да работим от всяка точка на района, най-често в колата , няма нужда да киснем по 8 часа на едно място.  Ако усетим, че прегряваме, си вземаме ден офф, за да дойдем на себе си. Разделени сме на Units - нещо като криминалните отдели по филмите - пием си кафето в офиса, разнищваме случаи, обсъждаме, търсим истината, ходим навън по сигнали, заместваме се, поддържаме се, ако има опасна ситуация идва партньора ти с тебе/супервайзъра. Нашият Unit има славата на най-държелив и с най-малко текучество. Имам късмет да се чувствам оценена и на място от шефовете. Имах наскоро изключително тежка ситуация - шефовете бяха първите, които се отзоваха и застанаха твърдо зад мен. Когато бях съвсем нова, трима души от отдела зарязваха каквото правеха, за да ми помагат и да ме изслушат. Сега и аз го правя за новите. Затова, когато наистина ми прикипи и ми дойде да зарежа всичко, се възпирам, понеже знам, че ще ми е много трудно да намеря нещо подобно другаде (и без това съм се нагледала на гнусни интриги и простотии по други компании). Та така - не съжалявам нито за миг, да не говорим за опита и контактите. Не казвам, че е някаква небесна идилия всичко, но в сравнение с други места, където съм била, се откроява. И най-вече - няма един скучен момент.

стана ми много любопитна какво работиш ( ако е прекалено лично, не ми отговорявай, разбира се)
 

Piny  Business Informatic /Wirtschaftsinformatik/ завърших и това си работя.
Джи в Германия съм.
Татяна, благодаря за споделения опит и аз минах по подобен път, с изключение че
съм 100 процентова българка, не ми вървят езиците и имам акцент.
Трябва да бягам за работа, но утре ще намеря време и ще отговоря и пиша по-подробно в темата.
Днес ще имам разговор със шефа да се преместя в друга стая, ще разправям по-късно подробно защо.

горката ти бременна колежка и тя ли работи в тази лудница?

О, нямах предвид страната, а атмосферата в офиса.
Такива сръдни, както при Пеперудка, нямат шанс.
Всеки си върши работата.

Емоции си имаме, разбира се.
Обядваме заедно и говорим за всичко,
но не и работа.
В работното време- обратно.

Малък колектив сме и се разбираме нормално.
Парфюмът на колежката е малко тежък, но не мисля,
че бих и го казала някога. Просто не е моя работа.

Джи на мен ми стана интересно ти какво работиш? Чак леко ти завидях, хем аз оплаквнаия от моята раб. среда нямам

П.п. Рибата се вмирисва откъм главата - ако шефа е на място, проблемите ще са много по-малко.

Последният пост ме накара да се сетя една история (май имаше и теми за такива неща, може дори да съм я писала).

Като започнах във работа във Франция- март 2008 - с мен започна и една стажантка - много симпатично момиче от Сенегал. Освен симпатична беше и доста кадърна.
Но, от нея се носеше една леко неприятна миризма. Аз по почина на Таша (пък може би и като нова в отдела ) не си и помислях да кажа нещо (работехме в една стая). Но се намериха колежки, които почнаха да коментират. И тъй като всички намериха връзка между миризмата и цвета на кожата на момичето - историята си стана почти расистка. Почна се шушукане и т.н. Но нашия шеф (и тук е разликата с шефа на Пеперудка), които е много готин и разбран, но и много директен отсече, че трябва да се спре с това шушукане. Или прекратяваме общото оплакване или се говори с момичето. Тъй като и ние (както Джи) пиехме задължително сутрин заедно кафе, се реши, че ще трябва някой да й каже.
Поради проблема с расизма бе избран колегата ми от марокански произход да го направи. Той поговори с нея на 4 очи и нещата се оправиха.

Наистина ситуацията беше много трудна. Момичето първоначално беше реагирало много емоционално, което е разбираемо. Но евалата й правя, че успя да намери сили в себе си и да промени нещо и да се върне да работи.

Доста дълго стана, но основното всъщност беше, че ако човек е на "ръководна позиция" като шефа на Пеперудка, трябва да се справя с проблемите на колектива. И в повечето случаи не е лесно. Същият този мой шеф, когато неговия шеф (който беше идиот) се държа грубо с една колежка, застана твърдо зад нея и му каза, ако иска да коментира нещо за отдела да говори с него. Изобщо да не разговоря с подчинените му. И тонът му бе такъв, че другият си сви парцалите и промени отношението си

От както се преместихме смених два пъти работата си за две години- Мога да кажа, че няма нищо общо с обстановката на двете места, макар че е работата ми е сходна. Същото съм правила 10 години в България пак на различни места.
Много зависи от мениджъра, а и от колегите.
Моите впечатления са в полза на мениджъра - колкото по-нормален и свестен е, толкова по-лесно е.
На всякъде обаче са нужни компромиси.

Напълно съм съгласно 

Piny и бременната ми колежка от съседната тема работи в тази лудница,
дори за нея е още по-тежко, защото е нова,
шефа не и е дал задачи, тя ходи да говори с него няколко пъти, но той е прекалено зает
и не и обърна внимание.
Сега ходи от стая на стая и се моли за работа. От друга страна колегите се оплакват,
че тя не правела нищо и не работела. Някакъв затворен кръг е. Тя изпълнява задачите на колегите, но те си ги вписват като собствени задачи пред шефа. Нейната работа не се вижда.
Излиза, че като работиш и питаш колеги си тъп и лош, защото питаш как искат да им направиш техните задачки. Ако пък не работиш, пак си лош. Каквото и да правиш, те нагъзват яко.

Аз вече си търся ново място, ще остана тук докато намеря нещо друго и след това веднага се махам.

Вчера например шефа ни каза, събота и неделя иска да работим ще ни плати допълнително,
притиснат е бил, ако понеделник не предаде проекта ще ни отрежат парите за отдела и може да се закрие. Няколко човека поискахме да работим през почивните дни /заради допълнителното заплащане разбира се/, но нямаме ключ за лабораториите,в които се тества един софтуер,
т.е. трябва някой в събота да дойде и само да отключи, а вечерта да заключи.
Нашата групичка отказа всички лични ангажименти за събота и неделя за да работим.
Петък вечерта питаме шефа, в събота кога да го чакаме сутринта за да отвори лабораториите.
Нали самият той същия ден , но сутринта почти проплака, да сме работили.
И той един такъв надут ни вика, ами все ми е тая, оправяйте се, намирайте някой да ви отвори,
оставете ме на мира, не ме интересува. Аз така и не разбрах, първо айде работете, след това все ми е тая. Ами той въобще не ни оценява и не оценява труда ни, е защо да се напъваме тогава.

Аз от понеделник с бременната колежка ще бъдем в една стая. Смених си мойта заради нея.
Ние бяхме в различни стаи. Бременната колежка беше с един монголец, който отдавна е във фирмата. Крещеше и непрестанно и удряше с юмрук по нейната клавиатура докато и говори, за да я сплаши. Тя работеше по негови задачки и като го попита нещо, той започваше да и вика, тормози, тряска врати или да и рита стола. Шефа е уведомен, но нищо не предприе.
А за адвокат за мобинг или босинг няма пари.
Тя в последно време само ревеше в тоалетната, но сега ще е по-добре.
Намерихме стая и се преместихме 4ма човека вътре, все колеги с които много добре се разбираме.
Сега поне ще имаме спокойствие. Ще си бездействаме докато ни изгонят или докато си намериме друга работа за да се махнем.

Иначе аз вече разпратих документи и чакам за интервюта. Ще се опитам да взема приятелката ми с мен, ако има още едно свободно място в новата работа.

За протокола, това е средо голяма фирма в Германия.

Пеперудка, то голям екшън във вашата фирма. Чета и се смея, макар, че на теб сигурно ти се плаче.
По темата, аз съвсем малко съм работила тук, но не съм очарована, меко казано, от атмосферата в работата.

Пеперудке, като знам в ИТ какъв недостиг на хора има в момента, ми е чудно защо изобщо се мъчиш да останеш там, че и си завлякала приятелката си. Кандидатствай в други фирми - със сигурност ще намериш нещо друго съвсем бързо, с тази професия!

И заради тази смотана работа, тя ще си остави двумесеченото бебе и доброволно ще се откаже от майчинстовото?!?!??!?!?!?

Ама ха де...
Малко посмесихме темите, ама да не ходя да тьрся другата Така изложени нещата, ситуацията придобива сьвсем друг облик. Приятелката да си трае за бременността, доката й пуснат договора пьк после да си вземе 14 месеца майчинство и да си гледа на спокойствие детето През това време да си тьрси друга работа, все ще намери нещо за една година тьрсене, а и детето ще е поотраснало. Всякакво друга проява на геройство би била пьлна глупост в тази фирма/колектив

Бооооооже,не мога да повярвам,че това е поведение на големи хора 
В тая лудница и най-спокойния и търпелив човек,трябва да стане като останалите,за да остане там.Което май,не води до нищо добро всъщност.
Не мога да си го представя дори ,в първият момент си помислих ,че си измисляш...