Да поговорим за ролята на бащата

Вижте сега, много ясно, че едно дете може да бъде добре отгледано и при липса на единия от двамата родители. Аз съм живото доказателство. И все пак идеалният вариант е да усеща присъствието, както на майката, така и на таткото.

Мъжът ми много неща отричаше преди да се роди детето и много категоризираше кое е работа на жената, кое - на мъжа. Хубаво, ама сега оцветява принцеси до припадък, докато малката го гледа с обожание. И на мен ми едно такова - мило  И честно да си призная, едва сега започвам да виждам какво и колко съм пропуснала, докато съм растяла без баща 

Хм...пак идеални бащи, дано са такива и в действителност, не само в писанията на ССФ. Бащата у нас е как да кажа...не точно това, което би трябвало да е, в смисъл той не е човекът, който проявява твърдост в необходимите моменти. За да бъда разбрана ще напиша примери - посред нощ се налага да отворят ушния канал на детето, защото има гноен отит. Кой трябва да бъде родителят, който да седи вътре и да държи детето, докато то пищи -аз, бащата е избягал в дъното на коридора, че не можел да слуша. Аз мога да гледам и да слушам обаче... Същото става при зъболекаря, лекаря, лабораторията, където му бият инжекции или взимат кръв. Бащата е все зает, за което не го виня, но дори не знаеше как да го научи да кара колело, той се бил учил сам, не го учеше да рита топка, че щял да се научи покрай децата, нали и той така се бил учил Само че аз нямаше как да го отменя в тези задължения и синът ми не се научи да кара колело като хората, а и на мач не ходи да играе, така и не се заинтересува от тези занимания, а сега на 20 години е вече късно като че ли....Оставих го да го води бащата и да му купува дрехи, за да не му направя аз вкуса женствен и той пак се провали, синът ми взе неговия скучен сив стил на обличане. Вече съм решила от пролетта да се заема аз да му променям стила и визията, дано имам успех, че ще е доста трудно сега да убеждавам голям човек да ми разреши да се меся, когато си купува дрехи Иначе за гледане....все аз съм се гърбила с всичко, добре че съм учителка, та успявах да се занимавам и с гледането и обучението му, и с моята си работа, че ако трябваше да работя до 18.30-19.00ч всеки ден...не знам...
П.П. Баща ми също не е участвал активно в моето отглеждане с извинението,че съм момиче. Мъжът ми казваше, че помни баща си все на работа и никога не се е занимавал много-много с него. Откъде сега тия татковци намират толкова време, че да печелят достатъчно пари за ипотеки, да помагат вкъщи, че и памперси да сменят? Сигурно са и в час с материала в училище, щом компетентно помагат в уроците... 

И заради твоя негативен опит, приемаш, че няма различни от твоя модел бащи?!
Или различни семейства...
Или всички мъже бягат от грижите за децата си и е невъзможно да съчетаят работа и бащинство?!
Всъщност, моят мъж пък далеч не е идеален, но ако се държеше и наполовина като твоя съпруг, нямаше изобщо да е баща на моите деца, а аз съм му родила даже няколко и планираме още. 

Аз имам невероятен баща,за когото всички ми завиждаха като бях дете-гледаше ме,къпеше ме,редовно той ми готвеше,водеше ме по лекари и висеше с мен,вземаше ме от училище дори,когато бях голяма вече и ме мързеше ,водеше ме по рожденни дни,идваше с мен и по-магазините,да си избирам бална рокля,готвеше,чистеше,переше и т.н.Въобще..страхотен баща имам .Майка ми също е вършила тези неща за мен,така че в моето семейство ролите бяха равнопоставени.В моето семейство сега нещата са пак така..Таткото се грижи за децата,но това го постигна с много усилия и време.Научих го да върши и домашни задължения,децата да гледа,да играе с тях,защото си го взех тотален безхаберник по отношение на чистене,посреждане,отговорности,никога не беше и се занимавал с деца дори.Сега помага доста.Играе с децата,взема ги,води ги,кара им се като се налага,възпитава ги,вкъщи помага.Аз не смятам,че ролите на родителите са различни.Имам такъв пример от мое близко семейство,млади хора,в който мама чисти,пере,готви,гледа децата,работи,играе ,възпитава...,а таткото,хапва,гледа тв,играе на компа,кара се на децата с причина и без и....това е.За мен това е недопустимо отношение към децата и семейството като цяло.

Аз очаквах да се даде отговор на това питане , но всеки си чете откъдето иска

Намират така както и майките намират, така както и поколението преди тях е намирало. Всичко е въпрос на желание. Ако разбираш математиката сигурно можеш да решиш и обясниш задача за 7 клас, какво толкова странно има. Аз съм ходила на 3 родителски срещи през живота си (синът ми е в 8 клас) и то само защото таткото беше извън България. Майка ми не е ходила на мои родителски срещи - това си беше задължение на татко. А това, което описваш за лекари, има и обратен вариант - бащата ме избутва та се налага да му припомня, че все пак съм майка и при това психически здрава. 

И по темата - бащата трябва да е баща. Да носи отговорност и да се грижи за детето си по своя си бащински начин. И най най-главното да внася сигурност.

Не знам за всички татковци. Знам за моя съпруг, но нямам намерение да описвам дневния му график (важното е, че често се грижи за децата повече и от мен).
Човек, когато има желание успява да съчетае работата с грижите за децата.
Особено, когато двамата родители си поделят и финансовата отговорност, ии грижите за семейството.
Обаче ние нямаме ипотеки, а ренти.

Ами специално при нас е въпрос И на късмет.  
Докато големия стана на 4-5 години,бяхме студенти.И естествено ,той имаше много повече време.
Въпреки ,че последната година работеше...
С малкия ми син пък бизнеса му почти сам вървеше...та не се налагаше да нощува едва ли не на работа...когато той тръгна на градина,нещата се наместиха.
Но мъжа ми никога не се е скатавал от грижи по децата...аз съм ги къпала не повече от 10-на пъти общо...обикновено когато имахме гости .
Ставал е през нощта,основно той ги разхождаше през почивните дни...
И е помагал и за уроците....аз не съм много в час с математиката и изобщо с техническите предмети.Но и то не е необходимо с часове да стоят над учебниците...за половин -един час са свършили.а и не е всяка вечер...тази година например сина ми още не е търсил помощ.

Ролята на родителя не се изчерпва с тази на банкомат. Повечето майки работят, но не съм чула досега някой да се чуди, абе как така хем работи, хем за дома се грижи, че и с децата се занимава? Приема се, че тя може, ама мъжът е уморен, мнооого уморен и все не може. Ами като не може да поеме тази отговорност - да не прави деца.
Не виждам пречка след работно време и почивните дни той да поеме детето. Смяната на памерс не изисква нито време, нито сила, няма да се сецнат, спокойно 
Но в такива теми винаги се изкарва, че мъжът работи супер тежка работа, по 24 часа на ден и няма почивни дни. Ако беше вярно, щяхме да сме много богата държава 

То пък памперсът щото е най-голямата отговорност 

Човече, не закачай мъжа на ССФ. 

Аз вече се обърках - мъжът на ССФ сменя ли памперси или не?


Представи си, че си взимаш вана и се чука настървено на вратата - идвай, че детето се наака. Ми - смени го. Не, мъж не сменя памперс. И какво? Детето стои така или скачаш гола по тревога. Памперсът е просто нещо елементарно, който е по-близо го сменя, не знам защо трябва да е обект на приказки въобще, но всеки си знае 

Като прочетох темата стигнах до извода, че или детето ми има две майки, или аз съм му баща, или пък мъжът ми е идеален 

Откакто се е родил Калоян грижата за него е абсолютно споделена от двама ни. И, о, ужас, съпругът ми е сменил сигурно 1 камион памперси 

Да, ролята на бащата е много важна. Точно толкова, колкото и ролята на майката. Липсата на който и да е от двамата родители, винаги оставя следа.

И тук голяма битка се води... 
Аз пък не съм убедена, че майката и бащата трябва да са равноправни. В смисъл не смятам, че трябва да имат една и съща роля или да си делят по-равно едни и същи задължения. Мъжът и жената са различни и е редно да имат различни роли както в живота, така и в семейството, така и в живота на детето. Наскоро четох една книжка от психолог (не помня автора и заглавието), в която се твърди следното. Ролята на майката е да обслужва детето и да задоволява жизнените му нужди (хранене, обличане, къпане...), както и да го обича, да го утешава и да го глези. А ролята на бащата е да налага правила, да възпитава, да респектира. И колкото по-малко се смесват ролите, толкова детето е по-спокойно и сигурно. В началото ми се стори много крайно, но като се замислих се сетих, че само до преди 50-60 год е било точно така. А съм напълно убедена, че когато ролите в семейството са ясно определени хората са много по-спокойни и щастливи. Цялата теория обаче се прецаква от работата на жените. Всичко това е чудесно приложимо, когато жените не работят. Отдавна си мисля да организирам едно движение "майки за патриархат" или нещо подобно. 

В семейството ми (аз и родителите ми) нещата стояха горе долу така, както го описваш. Като дете не ми стигаше, никак. Не се чувствах добре. Затова и сега за моето семейство търсех нещо различно. Не оспорвам чуждия избор, просто аз явно искам прекалено много, но това е положението

Не знам за ролите от преди години, но за единия ми дядо не важи. До човек си е.

Е, разбира се няма универсална формула, която да важи за всички. Не знам, напълно е възможно и да не е правилно. Лично на мен ми е трудно да преценя. Може би за всеки е различно. Но лично аз нямам никакво желание мъжът ми до готви, нито да пазарува, нито да храни децата. Нито имам желание аз да забивам пирони и да сменям бушони. От него искам само да им обръща нужното внимание, да играе с тях, да общува и в една по-следваща възраст да ги учи на "мъжките неща", на които аз не мога - футбол, коли, въпросните пирони и бушони и т.н.