Да поговорим за ролята на бащата

Най-важната роля, която изиграва бащата е ... да отдели майката от детето.
Да. Защото, ако ни оставят, нас, майките, сме много склонни да поддържаме
едното цяло "майка-дете" до безкрай, че и отвъд. А бащата си иска внима-
ние, та майката ще, не ще, показва на детето, че то не е неделимо от нея,
неговият живот си е за него.
Другото важно е показването, че любовта има степени на условност. Той, ба-
щата, има повечко условия и детето ще се сблъска с множество нюанси оттук
нататък, а не само да гребе с пълни шепи от обожанието на майка си.
И може би не на последно място - при присъстивето на баща се показва семей-
ният модел, който приемаме за нормален. Т.е. имаме семейство от майка, баща,
деца.
Обаче има множество примери, които биха оборили всяко казано нещо по те-
мата, море от примери, които да са в разрез с казаното. Та думите олекват...

Това не го разбрах  Може ли да ми го обясниш, моля те? Аз лично не виждам нещо по-особено в любовта на мъжа ми към дъщеря ми от моята. В личен план нямам особен опит, та ми е интересно какво изпускам като нюанс в техните отношения.

Ще има ли тема  и за ролята на бабата, дядото, домашния любимец? Това в кръга на шегата.
Ролята на бащата е важна , но тя е в малко по-различни измерения от тази на майката.
Бащата трябва да е силен, да е герой в очите на малкото дете и пример за подражание в очите на тинейджъра, да е съчетание на меката строгост и силата на бащината прегръдка.
Бащата е винаги малко по-отстрани от майката, но това не го омаловажава. Просто такива са ролите. Майката утешава, дава безброй съвети, които понякога дори не са искани, чете форуми и специална литература, та да възпита и отгледа детето по най-добрия начин, храни, дава водичка, мери температурата по три пъти един след друг, за да е сигурна..Бащата има други приоритети или по-скоро друго поле за действие с детето.
Най-хубавото нещо е човече да израстне в семейство с майка и баща, които обичат не само него, а които се обичат по между си.
И все пак ако се случи раздяла, по-доброто за детето е да бъде с майката, в общия случай.
Момчетата, израсли без баща, не стават пристъпници. По-скоро момчетата, израсли с майка и баща, между които бушуват скалндали и насилие, стават такива.

Ще се опитам и се надявам да успея.
Майчината любов е много по-безусловна от бащината.
Бащата в по-голяма степен е склонен да смръщи вежди,
ако детето не прави нещо така, както той очаква. Кога-
то мама бърше 100 пъти акано дупе, на 101-вия път, пак
може да е усмихната. Таткото е вероятно някъде към 15-
тия да е изтънил усмивката, на 25-тия път от нея да няма
и помен, а на 35-тия направо да си е намусен. Но това е
елементарен пример. Нещо по-прозаично - рожбето ми
се учи да чете. ММ казва, че ще приеме, че може да чете
едва когато може да гледа самичко филми със субтитри.
След като хлапето успява и това, но все пак пропуска ня-
кои думи, ММ отново казва - не, за мен все още не можеш
да четеш, макар хлапето на практика прочита текст от
енциклопедия с непознати думи напълно гладко. Та, ба-
щината любов е с условия, много повече отколкото е май-
чината. В примера с четенето - майката отдавна е казала,
че детето може да чете, докато тати се съпротивлява. А
всичко това е едва началото... Колкото повече напредва
възрастта, толкова повече са условията. А то извън семей-
ството си е баш така - никой няма да ни обича като май-
ка, без да предявява никакви изисквания към нас, без да
поставя условия.
Нали е ясно, че това за тенденции, а не заковани правила. 

Хм, у нас е точно обратното. Аз съм по-взискателната.

  Любовта няма много общо с взискателността. Аз я обичам, но няма как да кажа, че произнася Р, а не Ль. И да не се научи - пак ще я обичам и няма да я тормозя, ама пък няма защо на розовото да казвам синьо. Условия за обич не поставям.
И в нас аз съм по-взискателната и по-твърдата. Тенденцията при нас не е валидна.

Да си по-строга и да имаш повече условия за любовта си, са различни неща.
Даже не знам как да го обясня. ...
Хайде с друг пример. Детето обича сладко, а и тати обича сладко. Мама знае,
че това не е полезно, а и кг са в повече. Затова мама ще ограничава детето,
ще е строга към него. Тати ще поглезва хлапето с предлагане на сладичко.
Но идва ден, в който тати ще изръси на хлапето: "Не бива да ядеш сладко.
Я се качи на кантара да се видиш докъде го докара", а мама ще каже: "Не-
дей да тормозиш детето, нормално си е". Та, мама е строга, но не ѝ пречи,
че кг са в повече. Тати уж не е строг, но не му е все едно какви са кг. В това
е разликата.
 

Т.е. тати първо действа, а после мисли Аз винаги, уви, упреквам нашия именно в това...

НАпълно съм съгласна с Асса.   
Майката е ,за да създаде чувство у  детето ,че е безусловно обичано,да има чувството ,че каквото и да направи,тя винаги ще е там,до него...
Бащата е ,за да научи детето на съревнование,да го научи да не се предава,да се бори с трудностите...особено ако е момче.
Разбира се ,това са условни роли,които не пречи да са разменени.
Но в болшинството случаи са така разпределени.

И понеже аз имам синове,у дома е точно така.
Макар че аз съм по-взискателната , от него копират типично мъжките неща.

Не съм сигурна в подписа на Немо или на Лабрадор прочетох една мисъл,която много ми хареса и е абсолютна истина:
"Най-доброто ,което един мъж може да направи за децата си ,е да обича майка им!"
Така,според мен,децата се научават на правилните отношения между половете.

А колкото до децата на разведени родители ,които също щели да стигнат до развод...моето мнение е ,че наистина повечето се развеждат ,защото в детството си не са имали модел на семейство,нямат ясна представа за отношенията между родителите,и им е по-трудно да изградят хармонични отношения.
Което не е закон все пак...

За мен нещата стоят така - ако детето има двама родители, трябва да получава всичко и от двамата, и грижи, чисто физически, и строгост, и авторитет, и възпитание, и пример, и нежност, половинчати неща, защото единия има пишка, а другия не, не ми допадат. Който иска дете, и памперси ще сменя, и ще играе, и всичко останало.
Ако има по една или др. причина 1 родител - получава го от един.

Не го приемайте като спор, защотообикновено така става  това си е моето усещане за нещата и знам, че моето дете е щастливо именно така.

краси.мира, липсата на професонална риализация при теб и висенето вкъщи явно не са се отразили добре на мирогледа ти. Жалко.
Чак такава глупост от теб не съм очаквала  

Имам най-прекрасния баща на света и дълго търсих тези качества в мъжете, докато осъзнах че еднакви хора няма. Затова избрах човек, който обичам и който ме обича, искаше дете от мен, още преди аз да съм поискала, но честно казано не знаех какъв баща ще е.
И понеже Светкавица засегна темата с професионалната реализация на бащите и времето с децата, преди да забременея на мъжа ми му предлагаха работа свързана с непрекъснати командировки и аз го спрях. То бебе не се получаваше, хем бяхме постоянно заедно, а да се връща 2 пъти в месеца съвсем. Бяхме си на години и това ми беше приоритет. Наскоро пак му предложиха и аз му казах сам да си реши. Аз предпочитам да сме по-дълго заедно, та било и с по-малко пари, но ако сегашната работа не му носи удовлетворение, предпочитам да е щастлив, дори това да значи да се виждаме по-рядко, а не да мисли че пропуска нещо важно заради нас. Знам че и той би ме подкрепил за такова нещо, поне преди години го е правил. Но той сам се отказа, именно с мотива, че желае да прекарва повече време с детето си, докато е малко и има нужда от нашето присъствие. Вечер гледам да му оставя известно време да е сам с детето, аз готвя примерно тогава. Освен това макар и рядко, но се случва вечер да излизаме само той или само аз ( ужасна майка съм направо) и другия да гледа детето. От двама ни той е по-търпеливият, аз реагирам понякога по-емоционално и после премислям че не съм права. Иначе за захранване, хранене, обличане, каляване се съобразява с моето мнение, защото аз като съм в майчинство в момента имам повече време да чета и да се интересувам. За всичко друго я гледа също като мене.

краси и аз не съм съгласна с теб, нямам лично мнение и отношение по този въпрос /нямаме разведени в семейството до 5-6 коляно/, но имам разведени приятелки, и такива с разведени родители, и нямам пример за последвал развод.  
т.е. приятелките ми с разведени родители имат здрави семейства точно като тези с неразведени родители /говорим за семейства от 15-18 год/.

По-скоро смятам, че липсата на баща в едно семейство би направило децата още по-отговорни и с още по-силни семейства, именно защото знаят какво е да си сам, и не биха го допуснали за децата си, защото не държат на семейството 'на всяка цена', т.е. те искат силно и истинско семейство. Из между другите, с перфектните родители, има доста такива, които мислят, че всичко което хвърчи се яде

Бащата е точно толкова важен колкото и майката.
Нашият баща гледа, готви, къпе, дава лекарства, чете приказки, облича....Т.е ме отменя тотално когато се наложи. От друга страна в чисто емоционалната сфера: мама е за едно, а тати за друго. Когато не може да спи се гуши в мен. Когато го е страх търси баща си. Когато му се играе по дивашки ходи при баща си. Когато е за нещо по - тихо е при мен.
Тия статистики за липсата на бащата са.....Защо не са направили и малко за липса на майката?
Едно не мога да разбера. Защо всички дружно смятат, че за едно дете да е без майка е много лошо, а да е без баща е все едно? Това е глупост. И двамата родители са изключително важни. Когато има на лице само един, той си поема ролята и на двамата.

И защо липсата на родител непременно трябва да е последица от грозен развод? Хората понякога умират - за тези, които не са забелязали, и то не винаги след като са си изгледали децата.