Въпреки ранната възраст на дъщеря ни, при почти всяко посещение на детски магазин, купуваме нова книжка. Четем и по няколко приказки на ден, нищо, че понякога не проявява интерес.
Вчера се прибрахме с нова книжка. Доста голяма, с твърди корици, плътни листи от луксозна хартия и прекрасни илюстрации. Буквите са доста големи, ще и е лесно да чете, когато порасне - помислих си. Няма да споменавам цената, никак не е малка, но не това е важното.
Прочетохме няколко приказки - сравнително кратки са. Нищо кой знае какво, дори леко глуповати, но сигурно се харесват на децата.
Преди малко четох поредната приказка. Преразказвам в общи линии - едно кученце, на име Пиня, живеело в много чист и подреден дом. Много обичало реда, домът му бил много уютен и всяко нещо си знаело мястото. Една вечер се позвънило на вратата - оказало се стара приятелка - кученцето Роси.
Роси се примолила на Пиня - наложило се да се изнесе от дома си за няколко дни и, ако може да отседне у тях. Пиня с удоволствие приютила приятелката си, нагостила я и т.н. На сутринта Пиня влязла в стаята на Роси и забелязала, че е леко променена. Така било по-модерно - казала Роси.
Вечерта, когато Пиня се върнала от работа, заварила много кучета в дома си, шумна музика и голяма бъркотия. Станало и много неприятно, но за да не прави скандали, излязла навън, за да се успокои. После решила да отиде и да поговори с Роси, че не може повече да остане.
Каква била изненадата на стопанката, когато заварила багажа си, струпан пред къщата. Роси я била изгонила от собствения и дом и от балкона и извикала да се маха.
"По този жесток начин Пиня разбрала, че не бива да бъде толкова щедра и добра, защото не всички могат да го оценят."
Цитирала съм много точно последното изречение от приказката...
Аз ли нещо не съм добре?-питам. На това ли учим децата си от малки? Каква трябва да е поуката в случая? Не, че не е ясна, ама...
Втрещих се, не крия. Невинна наглед приказка, а толкова показателна. Не бих я чела на детето си.
Всъщност, не зная точно защо пускам темата. Може би, за да си сверя часовника.
Бихте ли чели тази приказка на детето си?
Книгата се казва "Приказки за лека нощ" - на издателство Хермес
Вчера се прибрахме с нова книжка. Доста голяма, с твърди корици, плътни листи от луксозна хартия и прекрасни илюстрации. Буквите са доста големи, ще и е лесно да чете, когато порасне - помислих си. Няма да споменавам цената, никак не е малка, но не това е важното.
Прочетохме няколко приказки - сравнително кратки са. Нищо кой знае какво, дори леко глуповати, но сигурно се харесват на децата.
Преди малко четох поредната приказка. Преразказвам в общи линии - едно кученце, на име Пиня, живеело в много чист и подреден дом. Много обичало реда, домът му бил много уютен и всяко нещо си знаело мястото. Една вечер се позвънило на вратата - оказало се стара приятелка - кученцето Роси.
Роси се примолила на Пиня - наложило се да се изнесе от дома си за няколко дни и, ако може да отседне у тях. Пиня с удоволствие приютила приятелката си, нагостила я и т.н. На сутринта Пиня влязла в стаята на Роси и забелязала, че е леко променена. Така било по-модерно - казала Роси.
Вечерта, когато Пиня се върнала от работа, заварила много кучета в дома си, шумна музика и голяма бъркотия. Станало и много неприятно, но за да не прави скандали, излязла навън, за да се успокои. После решила да отиде и да поговори с Роси, че не може повече да остане.
Каква била изненадата на стопанката, когато заварила багажа си, струпан пред къщата. Роси я била изгонила от собствения и дом и от балкона и извикала да се маха.
"По този жесток начин Пиня разбрала, че не бива да бъде толкова щедра и добра, защото не всички могат да го оценят."
Цитирала съм много точно последното изречение от приказката...
Аз ли нещо не съм добре?-питам. На това ли учим децата си от малки? Каква трябва да е поуката в случая? Не, че не е ясна, ама...
Втрещих се, не крия. Невинна наглед приказка, а толкова показателна. Не бих я чела на детето си.
Всъщност, не зная точно защо пускам темата. Може би, за да си сверя часовника.
Бихте ли чели тази приказка на детето си?
Книгата се казва "Приказки за лека нощ" - на издателство Хермес
.