Възпитавате ли финансова култура...

Кредитна карта не,аз не обичам кредитните карти.Използвам такава само извън България.Но съм й дала дебитна карта,която захранвам всеки месец на точно определена дата.Не се справя така,както ми се иска.Тя е много щедра и харчи парите не само за себе си.За Коледа направи много щедри подаръци,над възможностите си.Не е добре да харчиш над възможностите си.Харесва ми,обаче,че е горда и не моли за пари,когато свършат.Аз й казвам-добре,на заем ти давам и ми ги връщаш,когато получиш.Мъжът ми е много по-щедър от мен,аз в това отношение съм акула.Но малката ми дъщеря е балсам за душата ми.Все уедрява милото банкерче.

Кредитът за мен е чисто набълбукване и мнението си няма да променя, колкото и да се пънете тук, не е ясно точно с каква цел го правите! 

Азаф, не се хАби, няма да те разберат!

За мен кредитна карта и разумност са две взаимноизключващи се понятия. Дебитната карта или кешът предразполагат към по-добра финансова дисциплина. Също като валутния борд е - харчиш толкова, колкото имаш. Кредитната карта изкушава към по-големи харчове, защото създава илюзията за имане.

На моето дете, на 7г=1 клас/към момента в бг предучилищна/ давам пари.Няма кредитни крати.И аз нямам.
9 клас като стане ще ми е малко късно-тогава сама ще ходи да си плаща и телефона, и курса и да пазарува-би следвало да се е научила.А давам пари, защото трябва да обядва.А за да обядва, трябва да си заплати обяда в стола.Харесва и храната там, аз я одобрявам и съответно се учи да гледа и преценява-кое колко струва, кое би могла да си позволи.За сега давам ден за ден, умишлено с една идея малко повече, за да нямам притеснения.Например, ако реши да яде супа е едно, струва стотинки, но ако не и хареса супата, а реши да вземе основно-то е над лев.Давам два лева-да съм спокойна, понякога иска разрешение с рестото да си купи чаша мляко следобяд или горещ шоколад.Казала съм и-ако са и останали-да си купи.

А извън спора за кредитни карти какъв друг е начинът за възпитаване във финансова култура? В една по-самостоятелна възраст децата вече се определят взаимно като "стиснат", "разумен", "Ларж" и т.н. спрямо отношението им към финансите.това, спомням си най-ярко личи на първите екскурзии,  първите лагери/ не зная съществуват ли още/ или просто при общуването.
как да възпитаме детето в разумно отношение към разпределяне на финансите, без да го вземат останалите за скъперник, но и без да е прекалено пилеещ средства?

вероятно защото детето ми е още малко, но като става дума за финансова култура, ето такива неща ме вълнуват повече отколкото да въвеждам детето в света на кредитните карти.

П.С. Сега не зная защо си спомням нещо, което четох в едно списание като ученичка.разказ на една майка как  си възпитавала детето в разумно планиране на средствата.И веднъж децата отишли на сладкарница да  ядат пасти, а това дете, което имало точно пари за закуска и естествено вече изхарчени точно за закуска седяло в сладкарницата и гледало другите деца как ядат.Сега да не тръгне спор за и против пастите и имат ли нужда децата от боклучава храна.Въпросът  беше да възпитаваме децата, разбира се според нашите представи за финансова култура, но същевременно и това възпитание да се вписва в общоприемливото понятие на средата на детето.

Подозирам, че е донякъде и въпрос на мироглед и характер на човека още от детска възраст. Децата от едно и също семейство, с едно и също възпитание ще похарчат по различен начин 5 лева. Но като цяло според мен е редно децата да НЕ бъдат изолирани съвсем от финансовите дела на семейството. Разбира се, без навлизане с подробности, но да знаят, че парите не идват от банкомата, а се заработват от родителите и има разходи за храна, ток, парно, дори заем по жилището, дрехи и пр. И от ранна възраст да свикнат да имат пари в джоба. Може двайсет стотинки да са, но да имат усещането за притежание на парите.
Мен отдавна не ме интересува как ме възприемат околните по отношение на парите. И то по една най-проста причина - когато остана без пари, всеки ще се дърпа и няма да иска да ми даде, но с охота ще яде и пие като го черпя. Зная го от опит. Така възпитавам и децата си - парите са си техни и могат да правят с тях каквото пожелаят и никой, никой, ама никой няма право да им се бърка! По повод пастите, винаги децата ми имат пари в джоба точно, за да не преглъщат на сухо. Унизително е. По-добре да има два лева повече.

Опитвам се да ги възпитавам, да. Моите са още малки, но боравят с пари вече. Интересното е, че правилата са еднакви за всички и важат абсолютно безапелационно, но всеки от тях "управлява" парите си по различен начин. 

Най-голямата разполага с най-много пари. И винаги е успявала да харчи разумно /с малки изключения/, да спестява и да пазарува умно /отново с малки изключения/. Тя обича да разполага с пари, да има под ръка и преценява какво и как да харчи. По екскурзии и зелени училища за нея винаги съм била абсолютно спокойна, че няма да опука всичко още първите дни и после да се чуди как да си плати вход за музей или с какво да си купи шише вода. Даже и дава заеми /това никак не ми харесва, но забелязвам, че след няколко невъзстановени суми тя сама вече спря да кредитира съучениците си/.
Средния е средна работа. Общо взето си харчи всичко, спестява само, когато има поставена цел. Иначе не е никак спестовно и ограничително настроен. Там нещата са в рамките на приемливото.
Най-малкия е някакъв ужас. Не знам как бих могла да го дисциплинирам финансово. Това дете не желае и не може да се контролира. Той види ли пари и оси му влизат в гащите докато не ги похарчи. Няма значение за какво - ако няма какво да купи, то ще почерпи приятели. Но с пари не може да стои. Ако тръгне да спестява за нещо, ОК. Като събере половината сума вече ще го хванал секлета и ще набележи нещо друго за вече спестените пари, което да купи. Не го свърта изобщо. Сега трябва да замине на зелено училище и обмислям да направя нещо, което никога досега, с никое от другите деца не съм правила - да дам парите на госпожата и тя да контролира финансите му. Защото знам, че още първия ден ще отиде в барчето на хотела да почерпи класа с най-скъпото, което намери там и след това ще зяпа жално цяла седмица.

Кредитни карти никога няма да им дам! Дебитни също, предполагам. За кредитните съм категорична. Не споделям напълно мнението нито на azaf, нито на Xfinity. Аз самата имам и кредитни и дебитни карти. Но съм по-близо като мислене до azaf. Затова и кредитни карти в ничии ръце няма да пъхна. Като станат пълнолетни и могат сами и на своя отговорност да се обзаведат с карти от всякакъв вид и да си покриват вноски и плащания - моля, да заповядат. Дотогава се надявам да съм успяла да накарам най-малкия да разбере и проумее как се управляват и планират разходи и покупки, макар че имам сериозни опасения в тази посока.

По някаква причина противниците на взимане на кредити ме обвиниха, че прокламирам, че трябва да насилваме децата си да го правят. Твоето мнение, Дара, ми показва, че са ме разбрали погрешно. Не става въпрос да дадеш кредитна карта, а да покажеш и обясниш на децата си, че има такова животно и плюсовете и най-вече минусите от притежаването му. Да не стане така, че някой не толкова добронамерен човек му го обясни и после да се "набълбука" детето ти, както някой по-горе спомена. Ако се върнеш на пилотният ми пост, ще видиш, че точно това имам предвид - да предпазим младите хора от "набълбукване" - то и възрастни се подхлъзват, та какво остава за млад човек... Кредитните карти и заемите било то потребителски, ипотечни и пр. съществуват като финансов инструмент и неговоренето за тях (с други думи заравянето на главата в земята), няма да промени това обстоятелство - нещо като да се обяснява притчата за цветята и пчеличките, когато говорим за секс. За това е добре да се обясни на децата що за чудо е това. Но като гледам, то родителите не знаят за какво става въпрос, та как да очакваме да го обяснят на децата си? При това положение си казвам, бог да пази децата на такива родители, че не се знае по чий акъл ще се поведат, като са неподготвени по въпроса....

Кредитните карти все пак са нещо сравнително ново и сравнително неособено разпространено в Бг, все пак.
Така че не се учудвай толкова.
Ако аз искам да платя с дебитна или с кредитна карта, мога да направя почти само в моловете и големите супермаркети, някои от големите бензиностанции...

Картите - дебитни и кредитни, имат едно изключително предимство за жените, особено за тези, които не работят поради една или друга причина - най-вече защото са се отдали на семейството. Могат да помогнат за по-добро разпределяне на семейния бюджет. Съпругът няма накъде да бяга и трябва да даде карта и на съпругата от сметката си, както и обратното. Всеки може да има колкото карти си прецени от банковата си сметка и да ги даде на когото прецени. Дано това да го знаете. Или пък двамата могат да имат една банкова сметка, по която да постъпват парите от работите им. И влизайки в интернет, човек лесно може да следи финансиите си, особено когато плаща с карта. Другото предимство е, че не се носи кеш и не се притесняваш, че някой може да ти открадне парите. Също и не ги съхранява по "буркани" та ако му разбият дома, което е често срещано явление в България, да му ги приберат крадците.
Друг е въпросът ако заплатите се получават в кеш. Тогава нещата са различни, но предполагам тази практика вече не е толкова разпространена в България. Още преди години въведоха плащането на заплатите по банков път и наличието на дебитни карти е задължително при това положение.

Еовин, при ходенето ми в България миналата година, не съм останала с впечатление, че картите са новост и не се ползват. Правих ремонт в дома на родителите ми, и всичко закупих с карта, само на майстора платих кеш, щото не искаше да плаща данъци - иначе нямах проблем да му преведа парите по банковата му сметка. Ходихме на море, платих си почивката с карта. От Била пазарувам с карта въобще, доста си е разпространено. Плащането на наем например, също може да става по банков път. Удобно и за наемателя и за хазяина. Аз плащам сметките на родителите си по интернет, да, да, аз и то от САЩ, чрез ипей. Това, че не се ползват предимствата от новите финансови инструменти от мнозинството от българите, които предпочитат да носят кеш по джобовете си, ме озадачава....

Xfinity, на 22 март станаха 10г от както сме дошли в Америка. Тръгнахме от една празна стая с два голи матрака на земята.
Без хладилник, телевизор, маса и т.н. Минали сме през какво ли не. Познавам много добре живота за който говориш.
Кола можеш да купиш и за 2000. Хладилник за много по-малко малко пари...
Аз те попитах нещо. Ако изведнъж се окаже, че изплащаш къща, кола, хладилник, дрешки и мъжът ти/ти си загубите работата?
Какво става тогава?
Говориш за банките сякаш са ти приятели, които се опитват да ти помогнат.
Банките ИСКАТ да затънеш в кредити.
Много ми стана странно изказването ти за това как ще свиеш рамене ако банката ти вземе къщата.
Значи искаш да кажеш, че рискуваш да живееш по начин по който не можеш реално да си позволиш, дори с риск банката да конфискува всичко което притежаваш?
И после какво ще направиш? Знаеш ли какви са последствията от такава ситуация?
Не мисля, че ще ти харесат

Знаеш ли какво си мисля...до подобно положение се стига само от ниска финансова култура. Защото рискът със суми от по половин милион се прави на сигурно. Или поне при някакви гаранции че и да загубиш ще си ги върнеш бързо.
Ако си наемен работник с риск по всяко време да си загубиш работата, къщи не купуваш. Ако си работодател с риск да загубиш пазар или клиенти, купуваш с гаранции или подсигурен с допълнителни активи. Домът в който живееш сам -това е пасив, и за него трябва да работят няколко алтернативни източника -активи.
В крайна сметка колкото и да си закъсал, винаги можеш да продадеш къщата и да си върнеш вложеното, а не да чакаш банката да ти я взима.

Банките не искат ти да затъваш. Ти си им нужен финансово стабилен и плащащ. Затъваш сам от собствената си глупост и от невъзможност, неспособност за справяне с елементарни финансови казуси.

Ами, какво да става! Остават без нищо! Докато имаш работа харчиш на поразия, банките се надпреварват да ти предлагата кредитни карти, магазините да купуваш на изплащане, а като останеш безработин се оказваш с една камара неплатени дългове по кредитните карти и изведнъж разбираш, че почти нищо от това, което уж притежаваш, всъщност нее твоя собственост, а е неплатен дълг.

Делюжън,
Не е така, както го казваш. Когато си без работа не те спасява никаква финансова култура, ако всичко ти е на кредит. Можеш да бъдеш в относителна безопасност само, ако имаш спестявания, които ти покриват дълговете и разполагаш с пари за издръжка на живота за няколко месеца напред. Иначе се оказваш на палатка с дрехите на гърба си. Повечето хора СА наемни работници и те правят ипотека, за да имат свой дом. Лошото е, че когато човек веднъж остане без работа, като по Закона за всемирната гадост, точно тогава изведнъж се оказва и почти без приятели, а с всеки изминал ден все по-трудно може да се намери работа.

Аха, само че дамата говори за добро планиране, а обяснява как с заплата от 600 да караш кола за 6000. Как? Бъркаш в кредитната карта, разбира се
Може и да не можеш да продадеш къщата, или да я продадеш много ниско и хем да си без дом, хем да дължиш пари на банката.
Разговорът е за това, че ни се обяснява колко е готино да разполагаш с карта в която да бръкнеш ако искаш да си купиш нещо.
Ами това не е добра финансова култура.

Първо, трябва да разполагаш само с парите които изкарваш.
Трябва да имаш спестени за поне няколко месеца, спешни случай и т.н.
Едва тогава, може да се мисли за събиране на пари за някаква покупка(кола, дънки или диаманти)
Парите трябва да са спестени, не взети на кредит.
Щом не можеш да си позволиш голяма къща и нова кола на края на града, отиваш в малка миризлива дупка и пътуваш с автобуса. Това е.
Колкото и да е неприятно, така седят нещата.

Повечето хора СА финансово неграмотни и безотговорни.
Финансово отговорния освен че работи за доход, има и инвестиции от които получава постоянен и независим доход. На финансово отговорния доходите от инвестиции покриват дълговете му.
Елементарен пример давам с познато сравнително бедно софийско семейство с приблизителен семеен доход от около 1000 лв. Това семейство като всяко друго има нужда от дом. Но нито един от двамата няма гаранции че утре няма да е съкратен и да останат без доход. Така че първото жилище не беше дом в който да живеят. Нито второто. Това бяха жилища които да подсигурят дохода по кредита който се взе за жилището в което да живеят. Практически 90% от сумата по кредита им е подсигурен от независим и постоянен източник на доход.
Това е пример на хора със сравнително ниски доходи. Тези с по-високи се предполага да са доста по-културни финансово (макар да не е факт). Във всеки случай имат много по-добри възможности за инвестиции и допълнителни активи. Това е относителна безопасност. И кредитите ТРЯБВА да бъдат използвани за подсигуряване на такава.