По темата да попитам- има ли антидепресанти, които могат да се вземат от кърмачки ? Или пък хомеопатия, коята да дава добри резултати ?
Антидепресанти има, но задължително се консултирай с психиатър. За хомеопатията идея нямам.
- Публикувана: 18 март 2010, 12:24 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2011, 12:17 ч.
Майчината депресия - тема за информация и взаимопомощ
Антидепресанти има, но задължително се консултирай с психиатър. За хомеопатията идея нямам.
И мен ме мъчи!!! Първите 2 месеца бяха кошмарни. Всичките ми близки са в друг град. Сами с таткото си го гледаме. Имаше ужасни колики, които продължават и сега, но все пак е по- добре. Исках да ме няма. Понякога си мисля: Защо избързах толкова. Можехме да си поживеем още с таткото. Сега едва ли не, детето е някаква пречка. Първият месец ревеше нон стоп. Идеше ми да го удуша, да си хвана багажа и да замина на някъде. 
Ходя по пижама до обяд, защото нямам време да се преоблека. Изваряване на шишета, приспиване, забавляване на малкото, разнасяне, пране, гладене. И за капак всичко е през зимата, не можеш да си подадеш носа навън. Добре, че идва пролетта. Ех, пролет!!! Постоянно мрънкам на таткото. Нашите като ми се обадят и кажат включи skype искаме да го видим, ми иде да ги удуша. Единствените ми 10 мин. покой и ще се занимавам с тях 
...Но когато ми се усмихне с ангелските си очи, всичко придобива друг смисъл. Дано като тръгнем по- често на разходки да се пооправя.
Благодаря за темата. Да има къде да си изливаме душата.
Ходя по пижама до обяд, защото нямам време да се преоблека. Изваряване на шишета, приспиване, забавляване на малкото, разнасяне, пране, гладене. И за капак всичко е през зимата, не можеш да си подадеш носа навън. Добре, че идва пролетта. Ех, пролет!!! Постоянно мрънкам на таткото. Нашите като ми се обадят и кажат включи skype искаме да го видим, ми иде да ги удуша. Единствените ми 10 мин. покой и ще се занимавам с тях ...Но когато ми се усмихне с ангелските си очи, всичко придобива друг смисъл. Дано като тръгнем по- често на разходки да се пооправя.
Благодаря за темата. Да има къде да си изливаме душата.
Много виновна се чувствах за тези мисли.Сякаш това сладурче ми бе направило нещо.Мъжът ми много пъти ми е викал "Това е само бебе,не разбира,не му се сърди." 
Виках си,да бяхме си поживяли малко,защо толкова избързахме.Към всичко това се добавя и факта,че пиша дипломна работа,ходех на лекции и отделно имах проблеми с фирмата,в която работя. 
Изобщо имах желание да зарежа всичко и да избягам.Вършех всичко машинално.Чувствах се като заложник на собственото си дете-живеем на 2-рия етаж нямаме асансьор,а количката е убийствено тежка и не мога да излизам сама. 
Да не говорим,че и желание нямах,след безсънните нощи,направо бях смазана от умора. Проблема е,че дори и да спи,детето мърда и кошарата скърца.При най-малкия шум се будех(ако изобщо успея да заспа)и изобщо не мигвах до сутринта. Спасението дойде за мен с наспиването.Мъжът ми видя,че ми идва в повечко напрежението и започна да остава нощем с детето,за да се наспивам.Не ме обвини нито веднъж за нищо и само ми повтаряше как се справяме чудесно.Започнахме да излизаме и по заведения с малката и приятели и нещата се успокоиха.Видях,че и с дете мога да водя пълноценен живот,дори е по-забавно! 
По темата да попитам- има ли антидепресанти, които могат да се вземат от кърмачки ? Или пък хомеопатия, коята да дава добри резултати ?
И аз съм чела, че има антидепресанти, които могат да се приемат от кърмачки. Но не са съвсем безопасни май, защото преминават в кърмата и зависи колко са кърменията на ден, колко е голямо кърмачето и т.н. При всички случаи трябва консултация с лекар.
Аз пия Ремотив - на билкова основа е, от жълт кантарион - мога да кажа, че много ми помага поне за сега. Може да се пие от кърмачки, аз също все още кърмя.
Pupitka, много е неприятно това, което си преживяла..
действително чест му прави на мъжа ти, че е бил достатъчно съобразителен, проявил е разбиране и е действал адекватно в момент, в който си имала нужда от помощ.. ужасно съжалявам и ми е много мъчно, че моят мъж не успя да го направи..
действително чест му прави на мъжа ти, че е бил достатъчно съобразителен, проявил е разбиране и е действал адекватно в момент, в който си имала нужда от помощ.. ужасно съжалявам и ми е много мъчно, че моят мъж не успя да го направи..
моят също:( борих се и още се боря сама:(
Пресен пример от преди малко. Излизаме на разходка, бебето спи. Сядам на пейка, той се събужда и почва да мрънка (да поясня: мрънка, когато лежи по гръб, когато не го носят на ръце, когато след хранене го оставят да лежи, когато му сменят памперса, цял ден мрънка). В мен преля такова напрежение, че не успях да се сдържа и ревнах в парка, обадих се и си го излях на мъжа ми по телефона, обадих се на майка ми да ни вземе у тях, та поне да спя през нощта в другата стая и да ме вика само да кърмя (мъжът ми е вечер на работа и не искам да съм сама). Направих шоу на съседи и съседки, като ме видяха да плача, тръгнаха да ме питат и уж успокояват.
Всяка вечер бебо заспива след 1,30ч рев, мрънкане, пищеше, докато се умори. Лекарката не намира нищо притеснително. Усещам, че му предавам тези нерви, като видя баба си, се засмя, а като видя мен-не. На моменти сякаш ще се побъркам от напрежение. А трябва да съм спокойна, за да кърмя. Ще доживея ли спокойно ежедневие С дете, което да е здраво, разбира се, не да е мудно, но да не е толкова нервно ???
Всяка вечер бебо заспива след 1,30ч рев, мрънкане, пищеше, докато се умори. Лекарката не намира нищо притеснително. Усещам, че му предавам тези нерви, като видя баба си, се засмя, а като видя мен-не. На моменти сякаш ще се побъркам от напрежение. А трябва да съм спокойна, за да кърмя. Ще доживея ли спокойно ежедневие С дете, което да е здраво, разбира се, не да е мудно, но да не е толкова нервно ???
Светла, това звучи доста неприятно. Аз само като си представя супер ревящо бебе и се изнервям без да съм в депресия вече. То и моето мрънка понякога, а от 3 дни иска все да е заобиколен от внимание, ама все пак не е трагичен случай. Освен да ти кажа да ходиш по-често при майка си за да ти помага, а ти малко от малко да си почиваш и физически, и психически...
Моят мъж първият път не ме разбираше. Казваше, че нищо ми няма, да съм се стегнела. Беше охладнял. Вторият път явно знаеше, че е временно и постоянно ме прегръщаше и ми помагаше много. На тях им е много странно в такива ситуации. До вчера жена му е била еди-каква си, а днес се е променила и не знаят как да реагират. А най-трудно за един мъж е да не може да помогне на жена си. Затова не им се сърдете. Временно е вашето състояние. Тяхната безпомощност също.
за да ти помага, а ти малко от малко да си почиваш и физически, и психически...Моят мъж първият път не ме разбираше. Казваше, че нищо ми няма, да съм се стегнела. Беше охладнял. Вторият път явно знаеше, че е временно и постоянно ме прегръщаше и ми помагаше много. На тях им е много странно в такива ситуации. До вчера жена му е била еди-каква си, а днес се е променила и не знаят как да реагират. А най-трудно за един мъж е да не може да помогне на жена си. Затова не им се сърдете. Временно е вашето състояние. Тяхната безпомощност също.
svetla , хич да не пука, какво си мислят другите!!! Имала си нужда, поплакала си си!!! Не те ти гледат детето! От друга страна, забелязала съм, че децата са телепати. Когато ми е криво, нервна съм, или в лошо настроение, той усеща и става доста нервен и непоносим. Може би трябва да се възползваш от гостуването при майка ти, щом имаш такава възможност, да си починеш малко и да се поглезиш. Поговори с мъжа си за това. Той ще те разбере, вярвам. На мен това много би ми помогнало навремето. За жалост аз няма на кой да разчитам да ме отмени...Само с татко му сме...При мен пък проблема е двугодишната депресия, която ту идва ту си отива...Следродилната ме отпусна някъде към 2-рия месец, когато се убедих, че се справям, но...сега се чувствам изгубена за света и ужасно нещастна....отново...
Ох, разбирам ви и ви съчувствам от сърце! Макар че изглежда, че няма край, не е така. Просто трябва да се вземат адекватни мерки и бързо да се консултирате с лекар.
Моята лекарка ми забрани да кърмя с антидепресантите, но всеки лекар преценява индивидуално.
От боаронската хомеопатия е хубав Седатив ПС, но за по-леки случаи.
Моят мъж винаги много ме е подкрепял, но накрая, имах чувството, че може да се разделим, така го измъчих и той едва издържаше.
Но после всичко се оправя, нещата полека се поуталожват и слънцето отново изгрява!
Светла, а за бебчето погледни и се посъветвай, ако искаш, в темата за Цветята на д-р Бах, те са много нежни и добри и за кърмачета! Там са много отзивчиви момичетата и дават съвети за комбинация.
Да са ви живи и здрави дечицата и много да ви радват!
Моята лекарка ми забрани да кърмя с антидепресантите, но всеки лекар преценява индивидуално.
От боаронската хомеопатия е хубав Седатив ПС, но за по-леки случаи.
Моят мъж винаги много ме е подкрепял, но накрая, имах чувството, че може да се разделим, така го измъчих и той едва издържаше.
Но после всичко се оправя, нещата полека се поуталожват и слънцето отново изгрява!
Светла, а за бебчето погледни и се посъветвай, ако искаш, в темата за Цветята на д-р Бах, те са много нежни и добри и за кърмачета! Там са много отзивчиви момичетата и дават съвети за комбинация.
Да са ви живи и здрави дечицата и много да ви радват!
ами плакало ти се е, плакала си.. никой на никого не е длъжен да дава обяснения!
svetla, ясно е, че понякога да те гледат критично и да ти казват "стегни се!" не помага особено да се почувстваш по-добре.. момичетата са казали вече - добата новина е, че това минава, макар и да изглежда все едно никога няма да се оправиш и да си същата отново!
amanita, обнадеждаващо е това, че отношението на мъжа ти се е променило след раждането на второто дете..
истината е, че аз ужасно се страхувам от второ раждане, единствено и само заради ужасната тъга, която преживях след първото!
Аз това стегни се,малко го разбирам като "Какво се лигавиш".Хич не помага,по-скоро още повече те натъжава.И аз като Жени,мисля че е най-добре поне в началото да ходиш по-често при майка си на гости.Моята,ако си беше тук,сигурно щеше да ми е много по-леко. То така или иначе само няколко месеца продължават тези педиоди.
За Седатив ПС и аз го пих,докато бях бременна,защото постоянно избухвах от нищото и стигах чак до истерии. (пример:объркана сметка от Глобул-съборих цял един шкаф с документи и плачейки,ровех из тях да си търся договора ) Изобщо не ми помогна.Към края на бременността,се оправих от само себе си.
Веднъж,по време на бременността,заради проблеми с болничния и калпава счетоводителка,плаках цял божи ден,почти до захласване (колкото и смешно за звучи!).Беше просто ужасно.Мъжът ми се опитваше всячески да ме разведри,но само след минута,сълзите отново рукваха и аз избухвах в плач.На сутринта,очите ми бяха пълни с кръвоизливи.
Все си мисля,че ако се седне,и се поговори сериозно за тези проблеми,може би и отношението на близките ще се промени.Но на практика е по-сложно,защото не знаеш как да изразиш това,което чувстваш,така че да не те сметнат за пълно ку-ку.
Може би,въпреки задълженията покрай малчовците,трябва да отделяме повече време за себе си,за да се почувстваме отново пълноценни.
То така или иначе само няколко месеца продължават тези педиоди. За Седатив ПС и аз го пих,докато бях бременна,защото постоянно избухвах от нищото и стигах чак до истерии.
(пример:объркана сметка от Глобул-съборих цял един шкаф с документи и плачейки,ровех из тях да си търся договора ) Изобщо не ми помогна.Към края на бременността,се оправих от само себе си.Веднъж,по време на бременността,заради проблеми с болничния и калпава счетоводителка,плаках цял божи ден,почти до захласване (колкото и смешно за звучи!).Беше просто ужасно.Мъжът ми се опитваше всячески да ме разведри,но само след минута,сълзите отново рукваха и аз избухвах в плач.На сутринта,очите ми бяха пълни с кръвоизливи.
Все си мисля,че ако се седне,и се поговори сериозно за тези проблеми,може би и отношението на близките ще се промени.Но на практика е по-сложно,защото не знаеш как да изразиш това,което чувстваш,така че да не те сметнат за пълно ку-ку.
Може би,въпреки задълженията покрай малчовците,трябва да отделяме повече време за себе си,за да се почувстваме отново пълноценни.
Аз изпитвам панически страх от следваща бременност и да не се повтори този ад...
jennie.to, оцелява се! И още как! Заради децата сме способни на геройства, нали знаеш
Знам какво е да си в депресия,особено в предродилна или след родилна.Почти цялата ми бременност беше предродилна депресия,сега незнам дали не съм още в следродилна 
Като се върна назад във времето и си казвам,сега сме къде къде по-добре,поне спи вечер.Сина ми беше адски шугаво бебе,не спеше по цели нощи,а беше на дни.Най-мразех като ми даваха акъли,,като спи бебето,спи и ти''Еми при нас не се получаваше.
Svetla ще дойдат и по-добри дни.Не че сега са ти лоши,просто нервите ти идват в повече.Прави неща,които преди са те радвали.Нахранвай бебчо и излизай за по час-два,ако разбира се има на кой да го оставяш.Слагай капаците на очите и гледай да се дразниш колкото се може по-малко.Намери си някоя майка с която да се разхождате и да си говорите,това също действа добре и успокояващо т.е.контактите с повече хора.
Хайде дами,пожелавам ви много усмивки и положителни емоции
Като се върна назад във времето и си казвам,сега сме къде къде по-добре,поне спи вечер.Сина ми беше адски шугаво бебе,не спеше по цели нощи,а беше на дни.Най-мразех като ми даваха акъли,,като спи бебето,спи и ти''Еми при нас не се получаваше.
Svetla ще дойдат и по-добри дни
.Не че сега са ти лоши,просто нервите ти идват в повече.Прави неща,които преди са те радвали.Нахранвай бебчо и излизай за по час-два,ако разбира се има на кой да го оставяш.Слагай капаците на очите и гледай да се дразниш колкото се може по-малко.Намери си някоя майка с която да се разхождате и да си говорите,това също действа добре и успокояващо т.е.контактите с повече хора.Хайде дами,пожелавам ви много усмивки и положителни емоции
и не можех да мигна... 
