Аз изпитвам панически страх от следваща бременност и да не се повтори този ад... 
- Публикувана: 18 март 2010, 12:24 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2011, 12:17 ч.
Майчината депресия - тема за информация и взаимопомощ
) Ти как смяташ, има ли опасност да минеш отново по този път?
Аз онзи ден разбрах, че съм бременна и още не мога да се зарадвам истински 
, а го чакахме почти 2 години... В момента, в който видях двете черти някой сякаш изля върху мен кофа със страхове и опасения. От тогава съм нервна, раздразнителна и заядлива...красота. Надявам се скоро да го преодолея 
, защото трябва да разпространяваме новината, но не с каменна физиономия. Споделете за жълтия кантарион, аз съм го пила преди да забременея, много добре се чувствах. Марси 
, а го чакахме почти 2 години... В момента, в който видях двете черти някой сякаш изля върху мен кофа със страхове и опасения. От тогава съм нервна, раздразнителна и заядлива...красота. Надявам се скоро да го преодолея , защото трябва да разпространяваме новината, но не с каменна физиономия. Споделете за жълтия кантарион, аз съм го пила преди да забременея, много добре се чувствах. Марси 
Както виждате съм и бременна 
Какви превантивни мерки мога да взема?
Арника, Есберикум?
Или просто да седя и да чакам какво ще стане
Какви превантивни мерки мога да взема?Арника, Есберикум?
Или просто да седя и да чакам какво ще стане
Аманитка, моят съвет е да бягаш от мислите и спомените за депресия, като дявол от тамян. Няма нужда от сега да си "зареждаш" подсъзнанието, така можеш зорлем да си предизвикаш и тревожност и депресия.
Ако ти щукне такава мисъл я затискай с някаква положителна. И не стой да чакаш какво ще стане. Живей си живота, гледай си детенцето. Пък ако не дай си боже усетиш да се прокрадва пак депресия, вече знаеш как да постъпиш, няма да се луташ и плашиш. Психотерапията е много добро решение като превантивна мярка или разговор с психолог.
Вече съм почти в 9-я месец и няма следи или наченки на депресията във вида в който аз я познавам и съм се сблъсквала с нея.....Преди едно известно време се борех с много тежка зависимост придружена с дълбока депресия която продължи година и половина дори към 2.
Тогава беше много тежко лекарствата много силни -пих ги близо 3 години сега ако се сблъскам пак с това състояние,при положение че няма да мога да пия лекарства просто не виждам как ще се справя.Ще видим.....не мисля че ще се стигне до там но все пак аз съм психически минала през тежък период.Знам какво е но странно сега не ме е страх от депресията като състояние защото всеки е способен сам да я контролира да я прогони или задълбочи....Аколкото до пред и следродилната тя е в лека форма ,поне с такова впечатление оставам след прочит на темата.
Тогава беше много тежко лекарствата много силни -пих ги близо 3 години сега ако се сблъскам пак с това състояние,при положение че няма да мога да пия лекарства просто не виждам как ще се справя.Ще видим.....не мисля че ще се стигне до там но все пак аз съм психически минала през тежък период.Знам какво е но странно сега не ме е страх от депресията като състояние защото всеки е способен сам да я контролира да я прогони или задълбочи....Аколкото до пред и следродилната тя е в лека форма ,поне с такова впечатление оставам след прочит на темата.
Жълт кантарион може би помага, но не знам дали може да се пие от бременни и кърмещи.
Малкия е на 2 месеца, отвреме навреме и мен ме хващат лудите. Като се видя в огледалото ми се плаче, разходките не винаги ми помагат, някой път направо ме изнервят с тези тротоари и невъзможността да минеш навсякъде. Наш'те ми помагат, но някой път ме изнервят, таткото му е досадно, човек да не го помоли за нещо, вечно е изморен, нагушка го и толкова грам не ми помага за нищо... Виждам че спорта ме развлича имам велоергометър и от онзи ден реших да се взема в ръце...
Аз изпитвам панически страх от следваща бременност и да не се повтори този ад...
Жълт кантарион може би помага, но не знам дали може да се пие от бременни и кърмещи.
http://www.mayoclinic.com/health/st-johns-wort/NS_patient-stjohnswort
жълт кантарион може да предизвика много сериозни взаимодействия с лекарства с рецепта, билки или добавки. . Затова хората, които използват някакви лекарства трябва да се консултират с доставчиците на здравни услуги, включително техните фармацевт преди започване на лечението.
Непосредствено след раждането изпаднах в депресия, която (естествено) се стараех да прикривам, за да не разбере някой, че съм "ненормална" 
. Не че не бях чувала за това състояние, но си мислех, че е присъщо на някакви лигли, които си просят внимание, а на мен няма как да ми се случи...
Детето ми е планирано, чакано с много любов, но когато се роди, аз просто съжалих за това! Мислех си, че ми е било много по-добре като бременна - той пак е съществувал, но много по-силно свързан с мен и това ми липсваше ужасно! Правех всичко възможно да не давам външен израз на тези усещания и май действително никой не забеляза.
Постепенно се измъкнах от това състояние, но от известно време усещам, че то се завръща с още по-голяма сила. Нямам причина да не бъда щастлива - имам си живо и здраво детенце, стабилно семейство, никакви битови неуредици и трудности. И все пак не мога да се почувствам такава и в главата ми е само една мисъл - аз съм лоша майка, защото не мога да оценя щастието си и да му се зарадвам с цялото си сърце!
Изпадал ли е някой в подобно състояние - не знам дали да го квалифицирам като "следродилна депресия"? Не знам как да го преодолея този път, а и не мога да разчитам много на близките си, защото "не е нормално една жена, която има дете, да мисли такива глупости..."
. Не че не бях чувала за това състояние, но си мислех, че е присъщо на някакви лигли, които си просят внимание, а на мен няма как да ми се случи...Детето ми е планирано, чакано с много любов, но когато се роди, аз просто съжалих за това! Мислех си, че ми е било много по-добре като бременна - той пак е съществувал, но много по-силно свързан с мен и това ми липсваше ужасно! Правех всичко възможно да не давам външен израз на тези усещания и май действително никой не забеляза.
Постепенно се измъкнах от това състояние, но от известно време усещам, че то се завръща с още по-голяма сила. Нямам причина да не бъда щастлива - имам си живо и здраво детенце, стабилно семейство, никакви битови неуредици и трудности. И все пак не мога да се почувствам такава и в главата ми е само една мисъл - аз съм лоша майка, защото не мога да оценя щастието си и да му се зарадвам с цялото си сърце!
Изпадал ли е някой в подобно състояние - не знам дали да го квалифицирам като "следродилна депресия"? Не знам как да го преодолея този път, а и не мога да разчитам много на близките си, защото "не е нормално една жена, която има дете, да мисли такива глупости..."
Непосредствено след раждането изпаднах в депресия, която (естествено) се стараех да прикривам, за да не разбере някой, че съм "ненормална" . Не че не бях чувала за това състояние, но си мислех, че е присъщо на някакви лигли, които си просят внимание, а на мен няма как да ми се случи...
Детето ми е планирано, чакано с много любов, но когато се роди, аз просто съжалих за това! Мислех си, че ми е било много по-добре като бременна - той пак е съществувал, но много по-силно свързан с мен и това ми липсваше ужасно! Правех всичко възможно да не давам външен израз на тези усещания и май действително никой не забеляза.
Постепенно се измъкнах от това състояние, но от известно време усещам, че то се завръща с още по-голяма сила. Нямам причина да не бъда щастлива - имам си живо и здраво детенце, стабилно семейство, никакви битови неуредици и трудности. И все пак не мога да се почувствам такава и в главата ми е само една мисъл - аз съм лоша майка, защото не мога да оценя щастието си и да му се зарадвам с цялото си сърце!
Изпадал ли е някой в подобно състояние - не знам дали да го квалифицирам като "следродилна депресия"? Не знам как да го преодолея този път, а и не мога да разчитам много на близките си, защото "не е нормално една жена, която има дете, да мисли такива глупости..."
. Не че не бях чувала за това състояние, но си мислех, че е присъщо на някакви лигли, които си просят внимание, а на мен няма как да ми се случи...Детето ми е планирано, чакано с много любов, но когато се роди, аз просто съжалих за това! Мислех си, че ми е било много по-добре като бременна - той пак е съществувал, но много по-силно свързан с мен и това ми липсваше ужасно! Правех всичко възможно да не давам външен израз на тези усещания и май действително никой не забеляза.
Постепенно се измъкнах от това състояние, но от известно време усещам, че то се завръща с още по-голяма сила. Нямам причина да не бъда щастлива - имам си живо и здраво детенце, стабилно семейство, никакви битови неуредици и трудности. И все пак не мога да се почувствам такава и в главата ми е само една мисъл - аз съм лоша майка, защото не мога да оценя щастието си и да му се зарадвам с цялото си сърце!
Изпадал ли е някой в подобно състояние - не знам дали да го квалифицирам като "следродилна депресия"? Не знам как да го преодолея този път, а и не мога да разчитам много на близките си, защото "не е нормално една жена, която има дете, да мисли такива глупости..."
karelia79, усещам, че точно това отключва отново депресията ми. Детето ми е невероятно спокойно, не съм имала нито една безсънна нощ, не съм разбрала какво са колики или никнене на зъби. Но от както се е родил, не съм се отделила от него и за един ден и основно аз поемам грижите около него. Това не ме изтощава физически, но еднообразието ме съсипва. Има моменти, в които не знам какъв ден е - днес е като вчера, вчера беше като онзи ден и т.н. Нямаме наоколо баби или каквито и да било роднини. Нямам и много приятелки, защото живеем тук от скоро.
Обичам детето си, но искам да си почина за малко от него, а тази мисъл ме кара да се чувствам ужасна майка.
Обичам детето си, но искам да си почина за малко от него, а тази мисъл ме кара да се чувствам ужасна майка.
Aманитка, сега видях, че се притесняваш да не те "повтори" 
Нямаш представа колко добре те раzбирам, когато бях бременна zа втори път, само като се сетех zа това и.. ужас ме сковаваше. Това беше почти единствения ми и най-голям страх иzобщо, докато бях бременна с малката
Обаче (не че трябва така да са всички, пиша ти го просто zа да те окуража с пример), след второто ми раждане беше.. ами като прикакаzка, страхотно, летях, точно както бях чувала, но не можах да се почувствам първия път (ееех, какво съм иzпуснала, ама какво да се прави). Нямаше и помен, дори zа секунда от онzи кошмар.
Не zнам от какво zависи, но си мисля, че втори път да се чувстваш толкова zле, както първия е съвсем рядко. Дано съм права, това са само мои си мисли, подкрепени само с личните ми впечатления...
Пожелавам ти.. ами да се почувстваш като мен, zа да раzбереш какво е, кураж
П.П. Ако може и жълт кантарион, или нещо от сорта, вzеми си, направи иzобщо всичко, което поне zависи от теб
Нямаш представа колко добре те раzбирам, когато бях бременна zа втори път, само като се сетех zа това и.. ужас ме сковаваше. Това беше почти единствения ми и най-голям страх иzобщо, докато бях бременна с малката
Обаче (не че трябва така да са всички, пиша ти го просто zа да те окуража с пример), след второто ми раждане беше.. ами като прикакаzка, страхотно, летях, точно както бях чувала, но не можах да се почувствам първия път (ееех, какво съм иzпуснала, ама какво да се прави). Нямаше и помен, дори zа секунда от онzи кошмар.
Не zнам от какво zависи, но си мисля, че втори път да се чувстваш толкова zле, както първия е съвсем рядко. Дано съм права, това са само мои си мисли, подкрепени само с личните ми впечатления...
Пожелавам ти.. ами да се почувстваш като мен, zа да раzбереш какво е, кураж
П.П. Ако може и жълт кантарион, или нещо от сорта, вzеми си, направи иzобщо всичко, което поне zависи от теб
Препоръчани теми