И аз имах следродилна депресия. Както и да е, мина, забравих, не ми се описва сега. По-важното е че в момента съм в 10 г.с., втора бременност и съм в депресия. Четох днес за депресията по време на бременност и общо взето от 10 симптома имам 8-9. Чувствам се ужасно, а се чувствам и неразбрана, защото , както някои момичета по напред бяха писали, едва ли не близките ми ме смятат за лигла. Най-ужасно се чувствам, защото нямам желание за нищо и изпитвам огромна вина, че не мога да се грижа за детето си като преди депресията (поне аз така си мисля). Искам да се отърва от това чувство, да си върна нормалния живот и жизненост.
- Публикувана: 18 март 2010, 12:24 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2011, 12:17 ч.
Майчината депресия - тема за информация и взаимопомощ
vivian, не се притеснявай толкова, както знаеш през бремеността доста жени преминават през такива трудни периоди, жалко, че не срещаш разбиране от най-близките! Аз вече писах, но пак ще се повторя, хубавато време и продължителните разходки правят чудеса, възползвай се максимално! 
Kalifornia, за съжаление не мога да ти помогна с друго освен да ти препоръчам да потърсиш алтернативен начин на лечение! Най-искренно ти пожелавам успех!
Kalifornia, за съжаление не мога да ти помогна с друго освен да ти препоръчам да потърсиш алтернативен начин на лечение! Най-искренно ти пожелавам успех!
Здравейте 
!
Да споделя с вас! Страдам от обсесивно-компулсивно разстройство (от тези които си мият постоянно ръцете, само дето при мен са по различни действията). Преди да забременея пиех лекарства и се чувствах отлично. После ги спрях и за 3 месеца се върна заболяването отново. Сега съм зле, имам натрапливи мисли и действия. Ходих на психиатър, бях в дневен стационар, но нищо. За психотерапевт нямам пари. Засега удържам фронта, но не знам докога. Моите мисли са свързани, че нещо лошо ще ми се случи, че имам рак, постоянно имам чувството, че имам бучки на определени места, ритуалите пък са кошмар. Страх ме е да се къпя, да не напипам нещо. Тъжно ми е и ми се плаче. Крепи ме детето! Страх ме като родя да не се прехвърлят страховете върху него.
Вярвам на лекарствата, нищо че докато намерят подходящата доза и лекарства се лутах 1 година. Сега един психиатър ми каза, че са ми помогнали едва ли не случайно и всичко е било въпрос на стечение на обстоятелствата (промяна на среда и т.н.). То това го загатна и предният лекар, който ми помогна. Чудя се като родя и започна пак с лекарствата дали ще ми помогнат
.
Не знам дали познавате някой с подобни проблеми и как се справя. Определено имам нужда от подкрепа
.
!Да споделя с вас! Страдам от обсесивно-компулсивно разстройство (от тези които си мият постоянно ръцете, само дето при мен са по различни действията). Преди да забременея пиех лекарства и се чувствах отлично. После ги спрях и за 3 месеца се върна заболяването отново. Сега съм зле, имам натрапливи мисли и действия. Ходих на психиатър, бях в дневен стационар, но нищо. За психотерапевт нямам пари. Засега удържам фронта, но не знам докога. Моите мисли са свързани, че нещо лошо ще ми се случи, че имам рак, постоянно имам чувството, че имам бучки на определени места, ритуалите пък са кошмар. Страх ме е да се къпя, да не напипам нещо. Тъжно ми е и ми се плаче. Крепи ме детето! Страх ме като родя да не се прехвърлят страховете върху него.
Вярвам на лекарствата, нищо че докато намерят подходящата доза и лекарства се лутах 1 година. Сега един психиатър ми каза, че са ми помогнали едва ли не случайно и всичко е било въпрос на стечение на обстоятелствата (промяна на среда и т.н.). То това го загатна и предният лекар, който ми помогна. Чудя се като родя и започна пак с лекарствата дали ще ми помогнат
.Не знам дали познавате някой с подобни проблеми и как се справя. Определено имам нужда от подкрепа
.
Само искам да наблегна - щом веднъж си се справила и си се чувствала ОК - вярвай, че ще можеш и втори път - след като се роди бебчето.
Да се присъидиня и аз към вас. Изпитах предродилната и сега следродилната депресия. В началото на бремеността пих антибиотик без да подозирам, че съм бременна и когато видях двете чертички на теста едва не умрях от ужас. Дълго време се лутах и чудех какво да правя от страх да не съм навредила на детето. И така се започна всичко. Изкарах цели 9 месеца в страх. Гледах чуждите деца здрави и си мислех, че моето ще има проблеми. Към четвъртия месец ми се появиха натрапчиви мисли - желаех смърта на хора. Мислите дойдоха ей така като гръм от ясно небе. Направо се побърквах, че си мисля такива неща. За две седмици всичко отшумя. Влязох в седмия месец и ето ново двайсет. Отивам на преглед и какво се оказва започнала родова дейност без да съм разбрала. Получила съм контракции и разкритие. Айде в болница за задържане - лежах таман два пъти - общо 2 месеца изгарах на легло и в непрекъснат страх да не родя. Влязох в 9 месец и се успокоих. Но няколко дена преди раждане се появиха нови натрапчиви мисли за който се срамувам много, че ми идват на ума, но колкото и да се опитвам да ги избягвам те си нахлуват и нахлуват, а имено да нараня мъжа ми и детето си. В момента съм на антидепресанти и се чувствам сравнително по-добре. Понякога ми идват такива черни мисли, но знам че никога няма да го направя. Яд ме е за това, че мога да си мисля такива неща. Сигурно ще ме помислите за луда, и аз така си мислех в началото, но след консултация с няколко психиатъра се установи, че това се появава, защото много обичам тези хора и ме е страх да не стане нещо с тях и един вид подсъзнанието ми прави проверка да не се обърка нещо. Предполагам, че сега вашите депресии, които сте изпитали ви се виждат само лека тъга. Това което изпитвам не пожелавам и на най-големия си враг.
galina_sl, това което описваш е ОКР и аз го имам, само че при мен освен мисли има и ритуали.
Преди забременяването имала ли подобни мисли?
Би ли споделила с мен какви лекарства взимаш сега?
А кърмиш ли?
Напълно те разбирам и знам какво си изживяла докато си била бременна! И при мен е така сега, вместо да се радвам на бременността съм потънала в страх и мисли.
Ако искаш ми пиши на лични. Проблемите ни са сходни и бихме могли да си оказваме подкрепа :bouquet
Преди забременяването имала ли подобни мисли?
Би ли споделила с мен какви лекарства взимаш сега?
А кърмиш ли?
Напълно те разбирам и знам какво си изживяла докато си била бременна! И при мен е така сега, вместо да се радвам на бременността съм потънала в страх и мисли.
Ако искаш ми пиши на лични. Проблемите ни са сходни и бихме могли да си оказваме подкрепа :bouquet
Кажете какво може да се пие в подобни случаи, при положение , че съм бременна 
Не ми се обяснява случая, но без лекарства не знам дали ще се справя. Става все по-лошо. За спокойствие и подкрепа от страна на таткото не мога и да мисля. За психотепаревт просто нямам време - гледам бебо сама. Дайте съвет за билки или хапчета.
Не ми се обяснява случая, но без лекарства не знам дали ще се справя. Става все по-лошо. За спокойствие и подкрепа от страна на таткото не мога и да мисля. За психотепаревт просто нямам време - гледам бебо сама. Дайте съвет за билки или хапчета. 
Разпира се че трябва да се прегледа.И едва ли лекаря би предписал валерян.Веднъж съм била на психоаналитик.Предписа ми ципралекс,тогава имах проблеми с храненето и по точно непоносимоста ми към храна и към самата мен,ако например изям 10 грама ориз.Както и да е минало е вече,но за хапчетата мога да кажа че определено ми действаха зле,след хапче заспивах където и да съм,подувах се видимо и реших да ги спра.Не съм привърженичка на антипресанти,но явно има случаи в които са нужни.
Здравейте,
Искам да благодаря на всички, които ме подкрепиха преди време! Тъй като много хора се ангажираха с моите проблеми, искам да дам обратна връзка за нещата при мен.
Слава Богу, вече съм по-добре. Пия антидепресанти в почти минимална доза, ходя на психотерапия.
Много ми помагаше в по-тежките моменти техниката Хоопонопоно.
Пожелавам на всички радостни и щастливи дни!
Искам да благодаря на всички, които ме подкрепиха преди време!
Тъй като много хора се ангажираха с моите проблеми, искам да дам обратна връзка за нещата при мен.Слава Богу, вече съм по-добре. Пия антидепресанти в почти минимална доза, ходя на психотерапия.
Много ми помагаше в по-тежките моменти техниката Хоопонопоно.
Пожелавам на всички радостни и щастливи дни!
И аз имах следродилна депресия. Както и да е, мина, забравих, не ми се описва сега. По-важното е че в момента съм в 10 г.с., втора бременност и съм в депресия. Четох днес за депресията по време на бременност и общо взето от 10 симптома имам 8-9. Чувствам се ужасно, а се чувствам и неразбрана, защото , както някои момичета по напред бяха писали, едва ли не близките ми ме смятат за лигла. Най-ужасно се чувствам, защото нямам желание за нищо и изпитвам огромна вина, че не мога да се грижа за детето си като преди депресията (поне аз така си мисля). Искам да се отърва от това чувство, да си върна нормалния живот и жизненост.
Здравей,
и аз нямах желание за нищо в началните месеци на бременността. Нито ми се излизаше, нито ми се ядеше, за домакински задължения да не говорим. Но никога не съм го отдавала на депресия, нито съм се чувствала виновна. Просто нямах сила и приех, че явно това състояние се дължи на някакъв хормонален дисбаланс. То отшумя след третия месец. Няма за какво да се чувстваш виновна и ти, а ако някой от близките ти не го приема няма никакъв смисъл да страдаш от това. Все пак става въпрос за твоят организъм, твоята бременноста и твоите деца и никой няма право да определя дали си лигла или не, защото няма как знае какво изпитваш и изживяваш. А ти от своя страна не си длъжна на доказваш нищо на никого. Имай предвид, че не е изключен и варианта тези, които те смятат за лигла просто да се чувстват зле от това, че си обгрижвана и не си на струга от зори до здрач напр., или най-кратко казано да ги е яд. Дано да не е така, но за съжаление това е наша типична черта. Желая ти бързо да избягаш от депресивните настроения и да не им се подаваш повече
X
Реклама