За сина ми на 6 години в момента интересни и разбираеми са тези за Франклин и двете книги за Мечо Пух. Четем и български народни приказки - успява сам да намери поуката в тях.
- Публикувана: 23 фев. 2010, 11:19 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2010, 15:56 ч.
За поуките от приказките
Сетих се, че не винаги ползата от четенето е пряката поука, може и да няма такава. Все пак чрез приказките се стимулира вкус към четенето, обогатява се общуването дете-родител, развива се "общата култура", обогатява се речника, укрепва се абстрактното мислене и въображението. Не е малко, нали? Звучи малко по немски практично, но мисля, че е вярно.
Аз купих на сина ми "Дядо вади ряпа", "Лъжливото овчарче", "Който не работи нетрябва да яде". От точно тези приказки, той сам разказвайки ги намира лесно поуката. От "Болен здрав носи" нещо не му е ясно - хитрата лисица все излиза "суха" от ситуациите, а наивният вълк все е изигран.... ами аз неискам той да си мисли, че хитрувайки живота му ще е по-лесен.
Мога да се позова единствено на личните си детски спомени.
Не мисля, че някога съм анализирала поуките на най-любимите си детски приказки.
Обаче те - поуките - остават някъде в подсъзнанието, и излизат наяве някога в бъдещето.
Моите любими приказки бяха на Туве Янсон.
Не случайно предговорът на "Невидимото дете" започваше с "Мили деца от 6 до 66 години...".
Сега ги препрочитам по коренно различен начин.
Мисля си, че съвсем съвременните неща като "Рататуй" и "Мадагаскар" (макар и филмчета, но все пак приказки) са тотално различни от традиционните.
Многопластови персонажи, чудаци, абсолютно лошите герои са малцинство. За разлика от кофти вълка и добрата Червена шапчица.
И да ви кажа, на мене повече ми допадат. И повече искам детето ми да възприема света по "сложния" начин.
Но най-любима ми е Туве Янсон, де
Не мисля, че някога съм анализирала поуките на най-любимите си детски приказки.
Обаче те - поуките - остават някъде в подсъзнанието, и излизат наяве някога в бъдещето.
Моите любими приказки бяха на Туве Янсон.
Не случайно предговорът на "Невидимото дете" започваше с "Мили деца от 6 до 66 години...".
Сега ги препрочитам по коренно различен начин.
Мисля си, че съвсем съвременните неща като "Рататуй" и "Мадагаскар" (макар и филмчета, но все пак приказки) са тотално различни от традиционните.
Многопластови персонажи, чудаци, абсолютно лошите герои са малцинство. За разлика от кофти вълка и добрата Червена шапчица.
И да ви кажа, на мене повече ми допадат. И повече искам детето ми да възприема света по "сложния" начин.
Но най-любима ми е Туве Янсон, де
Струва ми се, че логиката на Мечо Пух много не пасва за поуки. На мен много ми пасва с това, че дава свобода да си свиркаш ей-така, да ядеш ей-така, да си приятел просто, защото си...Аз директно избегнах да купя книга, която се казваше - Приказки с поуки или нещо такова. Много силно си стисвам устата дори при мисъл, че мога да кажа коя постъпка е добра и коя - не. Правя следното - питам защо някой е постъпил така, какво му е харесало, защо му е харесало, весел ли е и чак след това казвам кое според мен не е добро. Иначе за него става суперлесно да ме пита за всяко нещо дали е позволени или не, харесвам ли го или не. Моето мнение и без друго е вездесъщо сега за него.
Когато чета, проверявам какво може да ми разкаже и така, вече коментирайки случката, си позволявам да коментирам и то казвайки "някои хора се страхуват, а не бива". ( Но той е малък)
Приказките ползвам, за да ми помагат да му рисувам въображаеми светове, чужди делници. И той казва - "Това момче се е объркало като котето Финдъс, защото е избягало без майка си." "Този чичко се страхува като еди какво си, а не бива".
Не бой се - в градината също обичат да говорят за поуките и както можем да разберем по себе си - те се запомнят за цял живот.
Моята мечта е да измисля истории без край. Малки са според мен
В голяма част от българските народни приказки е трудно да обясниш защо хитрият/мързеливият е победил. Купих една книжка с поуки - нещо като сборник с басни - ей, направо аз се затрудних в осмислянето на някои, камо ли децата. За нас приказките са забавление, начин да разказваме по картинка, да виждаме нови неща и истории, не ги използвам за възпитание, по-скоро за пример