Реших, че е време книжките да бъдат не само забавление, а да си поговорим с моя син и за ценностие, които откриваме в мъдрите думи.
Без да съм го търсила целенасочено, но като "добре дошла" в този момент дойде срещата ми с поредица "Уроци от голямата гора" цитирам по памет, не съм сигурна за точното заглавие. Приказки за Мечо Пух и приятелите му, прекрасни, атрактивни картинки, забавен и запомнящ се текст.А накрая изведена поука.
Добре, но моето дете / на 4г./ не проумява същността на поуката.
Напр.в една от книжките се разказва за приятел, който пренебрегнал игрите за да помага на другарчето.Изведената поука е / пак цитирам по памет/ "Приятел е този, който помага винаги, когато работата трябва да се свърши".питам сина ми какво е разбрал и каква е поуката, той отговаря"Приятел е този, който помага винаги когато си иска"
Другата книжка от поредицата е "Най- хубавия подарък" Мечо Пух прави тайни подаръци на приятелите си, защото най- хубавият подарък е да подаряваш, да зарадваш някого.моят син обаче е на мнение, че най- хубаво е да получаваш подаръци.След няколкократно разискване той ми отговори "Най- хубавият подарък е когато подаряваш" Уточняващо го запитах, "Добре, как предпочиташ, аз ли да ти направя поарък и да те зарадвам или ти мен да зарадваш с подарък", на което синът ми отговори "Ти на мен да направиш подарък" от което разбрах, че е запомнил поуката машинално, но не я е приел за себе си.
Купих, вече съвсем целенасочено книжка с поуки- разказчета за животни.там пък бяха толкова отвлечени и невъзпитателни, че и двамата се объркахме.мисля за басни, но при това отношение на сина ми към поуките, май и за тях е още рано.
Въпросът ми е за отношението на вашите деца към разкази и приказки с поуки, приемат ли ги или ги запомнят само защото някой им казва, че така е правилно, само защото такъв е очакваният отговор от възрастните, само защото "така трябва"
Разбира се, друг е въпросът, че трябва да изграждаме ценностна система у детето предимно с нашето поведение и постъпки.Но тук, конкретно въпросът ми е за влиянието върху децата на приказки с поуки.Ще се радвам да споделите.
Без да съм го търсила целенасочено, но като "добре дошла" в този момент дойде срещата ми с поредица "Уроци от голямата гора" цитирам по памет, не съм сигурна за точното заглавие. Приказки за Мечо Пух и приятелите му, прекрасни, атрактивни картинки, забавен и запомнящ се текст.А накрая изведена поука.
Добре, но моето дете / на 4г./ не проумява същността на поуката.
Напр.в една от книжките се разказва за приятел, който пренебрегнал игрите за да помага на другарчето.Изведената поука е / пак цитирам по памет/ "Приятел е този, който помага винаги, когато работата трябва да се свърши".питам сина ми какво е разбрал и каква е поуката, той отговаря"Приятел е този, който помага винаги когато си иска"
Другата книжка от поредицата е "Най- хубавия подарък" Мечо Пух прави тайни подаръци на приятелите си, защото най- хубавият подарък е да подаряваш, да зарадваш някого.моят син обаче е на мнение, че най- хубаво е да получаваш подаръци.След няколкократно разискване той ми отговори "Най- хубавият подарък е когато подаряваш" Уточняващо го запитах, "Добре, как предпочиташ, аз ли да ти направя поарък и да те зарадвам или ти мен да зарадваш с подарък", на което синът ми отговори "Ти на мен да направиш подарък" от което разбрах, че е запомнил поуката машинално, но не я е приел за себе си.
Купих, вече съвсем целенасочено книжка с поуки- разказчета за животни.там пък бяха толкова отвлечени и невъзпитателни, че и двамата се объркахме.мисля за басни, но при това отношение на сина ми към поуките, май и за тях е още рано.
Въпросът ми е за отношението на вашите деца към разкази и приказки с поуки, приемат ли ги или ги запомнят само защото някой им казва, че така е правилно, само защото такъв е очакваният отговор от възрастните, само защото "така трябва"
Разбира се, друг е въпросът, че трябва да изграждаме ценностна система у детето предимно с нашето поведение и постъпки.Но тук, конкретно въпросът ми е за влиянието върху децата на приказки с поуки.Ще се радвам да споделите.
/, а да го научиш от приказка пък ...
А когато обича някога (дете от градината) може и обувките си даде... Това хем и мило, хем си мисля, че някой ден "отраканите" деца ще го използват 
За приятелството - дете на тази възраст още си няма ни най-малка представа какво е всъщност приятелство. За него ти и тати сте му най най-близките хора, но още то е център на света. Приятелите идват в една по-късна възраст и чак в тинейджърските години почват да са център в света на малкия-порастнал човек. 
На него пък му е интересно да говорим и по картинките - какво вижда нарисувано, което е добре за трениране на зрителната памет; умее сам да разказва съответната книжка; знае кои книжки имаме и кои нямаме и винаги влиза в книжарницата с ясната идея коя желае да купим този път; научи се да си пази и подрежда библиотечката и т.н. 
