За поуките от приказките

Аз също съм ги чела на дъщеря ми като беше по-малка и винаги променях малко текста при "убийствата". Също и в Снежанка мащехата поръчала на ловеца да убие Снежанка. Ами, не го намирам за уместно това в детска приказка.
Франклин и филмчетата, и приказките са чудесни за малки деца и поуките са прекрасно показани. А мама и татко Костенурки винаги реагират като по книга, писана за възпитание на деца 

Ако се налага да се изведе отделно поуката, значи просто приказката / баснята не е струвала нищо.
Поуката не е форма на скороговорка. Не е нужно да се цитира вярно по памет. Добре е да се ... ами, осмисли.
И да, винаги, когато не може да си намери нещо му казвам - ами помниш ли и Франклин не можеше да си намери меча, понеже беше разхвърлил всичко на пода... примерно...

Класически "приказки" и басни изобщо не му чета.
Те по начало никога не са били предназначени за деца.

Брей! Доживях и аз да си намеря майстора! Мила baibibi, желанието ми да ти докажа колко сложен, фин и задълбочен човек съм е огромно, затова ще си позволя да дам два варианта на тълкуване на поуката от Пепеляшка като горещо разчитам на правдивата ти и изключително проникновена оценка:
Първият вариант е, че е добре да знаеш кога какво да облечеш и най-важното - навреме да си тръгнеш! - Но разбира се, в този конкретен случай е включено чувство за хумор, което не е особено подходящо при отглеждането на деца, тъй като това е една много отговорна и сериозна работа!
Вторият вариант е по-класически! В него е застъпена тезата, че духовната красота предопределя излъчването и в голяма степен рамкира харизматичността на човека в очите на останалия свят. Когато си постоянен, добронамерен, позитивен и най-вече работлив и активен, винаги ще се намери кой да ти помогне в труден момент /това малко прозвуча по Коельо, за което моля да ме извиниш. Предполагам, че Коельо е леко елементарен автор за теб, може би Кастанеда е по-добро решение!/. Усърдието, добротата и всеотдайността биват високо оценени на всяко едно ниво от социалната йерархия и затова онзи, който работи над себе си за развиването на тези добродетели, може да се радва на добра социална реализация!
baibibi, съжалявам но, по всичко личи че аз най-вероятно съм един повърхностен човек, защото предпочитам с децата ми да четем, да се забавляваме и да се опитваме да намерим онези правилни "ключове", с които да ни бъде по-лесно да живеем, да общуваме и да се чувстваме комфортно от това, което сме. Много по-щастлива съм да науча децата ми да мислят и сами да търсят отговорите на всичко, което ги занимава, било то и в обикновена, но сложна по своя замисъл приказка като Пепеляшка.

Не държа в една история да има поука, достатъчно е да бъде интересна. А от моето дете изобщо не очаквам да извлича поуки. По литература в училище достатъчно ще го тормозят да пише какво е искал да каже авторът.
Каква е поуката от книжките за Карлсон, който живее на покрива? А от Хари Потър, а от Мечо Пух?

  За това трябва внимателно да се подбира четивото за децата и книжките да са съобразени с тяхната възраст.Неподходящите приказки и книжки могат да доведат до сериозни травми в детската психика.
 Още си спомням,когато майка ми ми чете разказа"Майчина сълза" на Ангел Каралийчев.Така ми се беше свило сърцето... Такъв рев падна...
 Така че,за всяко произведение си има време кога да се чете.

Далече съм от мисълта, че само и единствено от приказките детето ще се научи на доброта, благородство и ще изгради качествена ценностна система.Това, разбира се е преди всичко ангажимент на родителите и не чрез приказки , а чрез обикновени постъпки в ежедневието детето ще са научи да разграничава доброто.

Но в случая идеята ми беше да сравня до каква степен децата възприемат изрично извлечените поуки от приказките.
Приказките от поредицата "Уроци от голямата гора"ги купих поради "Мечопухманията" през която минават повечето деца.Те, разбира се нямат нищо общо с автентичната история на А.Милн.Но приказката на А.Милн е някак още трудно разбираема за сина ми, който предпочита филмчето за Мечо Пух/ също много далеч по  сюжет от А.Милн/и всички картинки, изобразяващи лбимите му герои.

Е, да, но от поуките така и не разбра нищо, вероятно сте прави, че е още малък за този тип осъзнаване на мъдрости.
Най-много бях изненадана за поуката от подаряването, защото всички у дома сме изключително не материални хора.Чак така да се развълнувам от получаване на  подарък не ми се е случвало, май и като дете.

След като разговорът взе и малко друга насока- за осмислянето на приказките и разказите за деца, да споделя и нещо друго.
Като дете и до сега обожавам приказките, много често съм ги чела за себе си.Имам си и любими, наистина.
Но  с връщането към някои приказки, които съм харесвала като дете и съм възприемала съвсем естествено , днес като ги чета на сина ми се шокирам.

Последният пример- "Дядовата ръкавичка" на  Елин Пелин.Винаги ми е била забавна и мила история.Но след като купих книжката в ново издание се сконфузих леко как да обясня безсмиленото убийство на животните от дядото.Особено последната картинка, в която убити и изплезени лежат животните в каруцата, след като на предната картинка са си другарували и  живяли задружно.

Защо като дете съм възприемала  всичко леко и безгрижно, а сега като чета историята на сина ми се сконфузвам.
Същото е и с трите мечки.  Уж историята е за трите мечки, а накрая те прогонват момиченцето, като че ли е някаква престъпничка влязла с взлом.

Виж, "Майчина сълза" на А.Каралийчев беше единствента приказка която от малка мразех от сърце.Няма да забравя как седяхме на столчета в ДГ и  докато учителката ни четеше книжкта дружно плачехме за лястовичето

П.С. Виждам, че с Lyly сме писали едновременно за "майчина сълза" Така и не проумях тази история

Поука от приказки изисква доста развито абстрактно мислене, каквото децата няма как да имат на 3-4 години.
Моите деца, вкл. и аз, така и не станахме почитатели на Мечо Пух пък. Не мисля, че е задължително.
Възрастният и детето възприемат по различен начин приказките, така е. За "Дядовата ръкавичка" признавам измислих, че животните се изплашили и избягали. Замисляла съм се и често, дали пък сега не прекаляваме с прекомерно вардене на децата от по- груба действителност, отдавна си го мисля. За Грозното патенце- моите деца я слушат от 2 годишни и не се плашат, не страдат много. Аз пък не обичах и не харесвам и сега "Малката кибритопродавачка", не им я чета, не обичам да ми е тъжно.

И едно 30 годишно момиче, вярва че е по-добре да получаваш подаръци
Когато бях на 6 години, две книги останаха и до днес в съзнанието ми. Едната е "Емил от Льонеберя" и главата, в която малкия Емил помогна на умиращия Алфред, като го закара до града с шейната. Другата е "Малката кибритопродавачка", на която все още плача.

"Майчина сълза" ми беше една от любимите приказки, колкото и много да съм плакала на нея, та и майка ми и баба ми заедно с мен. В крайна сметка не може на децата да се четат само приказки, в които всичко е прекрасно и безгрижно. Идва един момент, в който малко по малко почват да осъзнават, че в живота не се случват само хубави неща и те трябва да бъдат подготвени И за това.....
За насилието в приказките сте прави, но колко поколения деца са израстнали с класическите приказки - лоши хора ли са станали? На вас кои приказки са ви чели? Нещо лошо станало ли е с вас, как се определяте като личности?

Относно поколенията, които са израснали с класическите приказки, трябва да се спомене, че тези приказки не са били за деца. Особено на Братя Грим и Шарл Перо, това са истории за възрастни, по-късно адаптирани за деца. Например в Червената шапчица няма ловец, добавят го по-късно, за да има щастлив край и да стане от това приказка за деца.
Спящата красавица ражда на принца две деца, преди да се събуди, а след това отиват в неговия замък, където злата му майка - човекоядка се опитва да ги изяде.

Приказките вече са минали "цензура" на няколко пъти, за да бъдат адаптирани към текущото поколение, нормално е и днес да се случва същото.

Относно тъжните приказки, според мен няма нищо лошо в това децата да слушат и четат такива. Приказките трябва да предизвикват всякакви емоции, не само радост и въодушевление. Нямам нищо против Майчина сълза, Грозното патенце и т.н., но има приказки от рода на Синята брада, които просто не мога да си обясня какво търсят в детски книжки.

Историите с убийства за сега ги избягвам. Трудно е да се намерят приказки без убийства, затова имам голям дефицит на приказки и ще се радвам на всякакви препоръки.

Аз също мисля, че децата не трябва да се пазят винаги от грубата действителност, но всичко с възрастта си. Някакси не мога да приема, че две годишно трябва да слуша за убийства. Или пък да гледат картинки с убити животни. Доколкото помня Малката Кибритопродавачка се учеше в училище, тоест е предназначена за по-големи деца. Навремето аз обожавах приказки. Особено такива как смелият брат се борил и убил ламята и си ги четях сама. Тоест била съм поне на 6год.
Другото е че децата имат различна чувствителност. Грозното патенце беше любима на моето дете преди време и не се впечатляваше от това, че го изгонили от стопанския двор. Има значение и адаптацията на приказката.

За поуките аз също често давам примери от Франклин или Мечо Пух.  Например казва не мога да го направя. Аз й обяснявам как Франклин в началото също не е можел да кара колело, но с много опитване се е научил.

Аз така и не проумях  "Майчина сълза".би трябвало да  внуши силата на майчината любов и грижовност, но още като дете не  разбирах  лястовичката, която е оставила самичко нараненото си дете.

Сетих се, че не винаги ползата от четенето е пряката поука, може и да няма такава. Все пак чрез приказките се стимулира вкус към четенето, обогатява се общуването дете-родител, развива се "общата култура", обогатява се речника, укрепва се абстрактното мислене и въображението. Не е малко, нали? Звучи малко по немски практично, но мисля, че е вярно.

Има един лаф - ако вълка не беше разговарял с непозната в гората - още щеше да е жив 

Аз не мисля, че трябва ние да извеждаме някакви поуки от приказките, децата с тях обогатяват вътрешния си свят и в даден момент сами ги правят.

Леле, за първи път чувам подобен разбор на това произведение