Вече ми писна да разказвам случката с майката, ама от какво да се защитава? При положение, че една майка с бебе се приближи до друга с бебе, обикновено разговора се свежда до "на колко е, суче ли, кротко ли е, има ли зъбки и прочие" изобщо не ми се е случвало някой да ме пита каква е народността на бащата. Затова нейното изказване беше ни в клин, ни в ръкав, и прозвуча като чисто надменническо.
Стоп, в леглото съм с температура и нямам никакви намерения сега са търся линкове към статии за това как двуезичието развива лингвистичния център на мозъка. Като бях бременна първия път се начетох на темата, направих си заключенията и си изградих приоритетите. Това, че твоите или нечии други за различни, не го заклеймявам ни най-малко, ако не съм била ясна какво съм заклеймила, сори, приемете, че съм доста дълго време в Италия и изказването ми на български ми куца, или го отдайте на гадния грип, който ме мъчи.
Десита, достатъ4но отдълго пиШеШ тук, за да разбереШ какво имам предвид.
и ianajar го е написала, да не повтарям.
сакън, не ми трябват статии, които вероятно съм 4ела, гледай си грипа и да се оправяШ
(по неприятни за мен при4ини ми се наложи да разбера, 4 на науката ниЩо не и е ясно за детския мозък, а може би и за мозъка по принцип. така 4е, теориите ги оставям на теоретиците)
аз съм просто среЩу крайните изказвания, особено, ако не се познава конкретната ситуация. и ниЩо ли4но