Децата от смесени бракове и проговарянето им

4естно, изобЩо не мога да разбера как може да се заклеймява неЩо, еле пък да се вадят такива изводи за целите, с които някой се обръЩа към децата си на "4уждия" език.

аз пък мога да кажа, 4е някоя си говори на децата на български, само за да се покаже к'ва патриотка е и как държи да го навре в о4ите на вси4ки.

дамата на летиЩето, която ти е казала, 4е таткото е италианец просто се е презастраховала то4но от такива коментари, кой знае колко ги е слуШала в България.

въобЩе, много грозна работа, 4естно, и уто4нявам, 4е не заЩитавам ли4на позиция, тъкмо напротив.
просто не разбирам с какъв кураж се дават определения на 4уждите реШения, и то с такъв екстремизъм.

и аз не разбирам един куп неЩа, но не ги заклеймявам, освен ако не са видимо вредни.

По-точно и аз не можех да го кажа. 

Случка това ялто в Бългаиря, пред мен в магазин жена пита на испански детето си кое нещо, изложено на ветрината иска, малкият и отговаря на бъгларски, а тя пак на испански пита кое, накрая детето, ядосано; Това, бе!

ок, тази я заклеймих директно и аз 
(Миликс, като виц зву4и, да знаеШ  )

И аз много се чудя всяко лято на една майка от нашата площадка, с 3 деца. Двете големи на по 11 и 13 години, не знаят нито дума на български. Ок, да кажем, че не са имали възможност и покрай училището си да свикнат да го говорят или поне разбират. Но изумлението ми дойде, когато я чух да говори и на третото си дете  - бебе на няколко месеца, пак на чуждия език само. Попитах я защо го прави. КАза ми "....миии не ме разбира, к'во да правя" . Е, как да разбира нещо, което никога не е чувало. Излишно е да казвам, че и то - вече на 2 и нещо, си говори само другия език. Личен избор, да. Не го "заклеймявам", просто ми е странен един такъв избор и никой не може да ми го обясно логично това нещо.

Ами разбира се, че няма да им пука, не съм чувала за друга националност, която да се срамува от езика си. Пък после много чудно защо и децата отказват да говорят този език. Ами естествено е - при положение, че го шепнем, сякаш е нещо срамно и ненормално, то и детето така го възприема.

Ами да, Феямски, а бабата стоеше зад тях примирено. Мен ме напуши на смях.
А бе що се караме, момичета, става ми толкова напрегнато и тягостно така.

Е що? Откъде знаете с каква цел го прави майката? Представете си пък, че са се върнали от Испания и тя не иска детето да си загуби испанския. Каква е разликата?

Кафе с мед, аз не мисля, че е български патент неудобството да се говори на родния език. Виждала съм го достатъчно и при руснаци, араби и други националности, чиито езици не се свързват с някакъв особен престиж тук (за разлика от френския, да речем).

Ти пък с каква цел? За какви цели да си говорим в този случай на елементарни фрази? То е толкова абсурдна ситуация!

Няма значение с какви цели е, въпросът е защо е НАША работа? Всеки си има разбирания, действа според тях и съответно си бере плодовете, не мислите ли? Аз не я защитавам, дори не я разбирам, но това си е нейн избор според нейните приоритети и разбирания.

* редактирам, че съм изпуснала буква, извинявам се. 

Ами не, не виждам защо да е абсурдна ситуацията. С какво е по-различна от една майка в чужбина, която настоява детето да й отговори на български, докато то упорито повтаря нещо на английски? Това пак е случай, в който не познавате майката и не знаете точно каква й е мотивацията да прави това, което прави, но я заклеймявате въз основа на собственото си тълкувание на ситуацията. Само дето става въпрос за друг език, а не за български.

Тандури, защото ни е в природата да заклеймяваме изборите, които са различни от нашите. Да, ако сме достатъчно надлежно тренирани в постановката, че в обществото, в което живеем, е културна норма всички избори да се третират като еднакво ценни и важни, ще сме се научили да не показваме това си отношение явно. Поне няма да го формулираме директно. Но все пак повечето от нас, правейки даден избор, са отхвърлили алтернативите като неподходящи за тях. Затова не е неестествена реакцията им, при среща с един от тези алтернативни избори, автоматично да го причислят към "лошите" избори, които на тях не им вършат работа. Дали ще го изразят това на глас или не - ще зависи от културните норми и от това доколко човек се съобразява с тях. 

Шегувам се, естествено 
абсолЮтно си права   
не знам дали са се върнали за ваканция и детето няма как да забрави испански за туй време, или завинаги и тогава, ок. все пак, в бг магазин, и с дете което ти хортува на бг, не виждам смисъл да не оставиШ за момента настрана поддръжката на испанския.
принципно, няма разлика.


аз Ще се опитам... не знам доколко Ще ти е логи4но, но все пак разли4ни сме, хората.
на мен не ми идва вътреШно да говоря с бебета на български, не ми идват галени думи, глезотии, такива ми ти работи, неестествено ми е 
навремето не съм контактувала с бебета в България, ако съм, не са ме интересували 
за сметка на това, нямам проблеми ни по градинки, ни никъде да говоря на български.
нямам и такива да говоря на италиански в България (в редките слу4аи, в които си ходя), ако трябва да кажа на детето си неЩо, което смятам за опасно, или нередно, а там се смята за нормално.

Адмирации за чудесно формулирания отговор, не мога да не се съглася с теб.  

Тандури, благодаря за личното, и на него ще отговоря. Върнах се назад и си препрочетох всичките писания по темата, е, не мога да се съглася, че съм осъдила някого, заради избора си, просто посочих абсолютно конкретни примери, за деца в ПРОГОВАРЯЩА възраст, за които няма как  да се знае евентуалното двуезичие води ли до проблеми или не, за това как майки пред свои сънародници говорят на чужд език на децата си. И казах, че лично аз не го разбирам. Ни повече, ни по малко. Преди съм казвала, че просто е въпрос на приоритети. И не съм твърдяла, че най-правилния избор на приоритети е моят. Просто при положение, че повечето тук търсят съвети как да подобрят владеенето на майчиния език на децата си, или да им създадат интерес към него, само по себе си значи, че са имали, и имат още намерение да им го предадат. До тук в темата не срещнах някой, който да е казал - не ща да си уча децата на български, за какво им е? Доста от мненията посочиха като най-малка причина за двуезичие развитието на мозъка на детето, ако се разровите из нета ще намерите куп изследвания по темата, как деца, изложени на два и повече езика научават много по-лесно в последствие други чужди езици. И честно казано мога да дам за пример и жени от други националности, които не говорят на майчиния си език на децата си от чист мързел или от криворазбрано намерение да ги приобщят към местните. Не е това целта на темата обаче.
Та мисълта ми беше, всички вие тук, с мнооого малки изключения, или сте започнали да говорите на децата си от новородени на майчиния им език, или сте положили усилия като попораснат да ги научите. С променлив резултат, защото всеки случай е частен и особен, няма черно и бяло, както казва Тандури, а и много сиво. Обаче, пак повтарям, при случаи, в които на мъничета едва проговарящи, пред сънародници, майки се обръщат към децата си на чужд език, абсолютно видимо с цел да покажат, че те са с бащи-небългари, като че ли са нещо повече, е НЕ ГО РАЗБИРАМ И ОПРАВДАВАМ. Аз лично. И случката с майката на летището беше абсурдна, бебето й беше съвсем малко и тя към него на какъв език се е обръщала изобщо не коментирах, защото не я чух, коментирах й манталитате, че в момента, когато чу българското има на моят син, подчерта ни в клин, ни в ръкав, че бащата на нейното е италианец! Такива особи явно се срамуват от произхода си и държат да подчертаят, че те са "прости" българки, а виждате ли, мъжа ми е чужденец. Случката я разказах по повод манталитета на хората, не по повод езика. Просто предположих, че хора с подобен манталитет последния им приоритет ще да е да си научат детето на майчиния език, и такива ги има, та ТЯХ заклеймих и не бих си променила мнението. Няма нищо срамно в произхода ти и нищо лошо да държиш да го предадеш на децата си по някакъв начин, дори и чрез езика. Не на всяка цена, разбира се, както казах, случаите не са еднакви.
А на майката на летището отговорих - ми и нашия татко е италианец, и се врътнах. Оставих я в голяма чуденка що тогава моето дете няма италианско име. А причината е не, че съм държала да е българско задължително, просто по ред причини и двамата държахме да НЕ е италианско, и вторият ми си не е с италианско име, но не и с българско. Извитете за оф-а, споделих го за радведряване на обстановката.
Извинявам се, ако някой се е почувствал обиден.

Десита, не е в предиШните постинги, в последните ти каза "заклеймявам". което си е твое ли4но отноШение, ниЩо лоШо, просто аз не го разбирам.

за майката с ит. татко  , де да я знам жената, заЩо го е изтъкнала, ама не разбирам ти Що реШи, 4е се е срамувала, а не 4е и е писнало да се обяснява и се е предварително заЩитила? 
манталитетът на кои хора? ако се съди по тази тема, манталитетът е да не срамуваШ от произхода си, дори напротив.

за да разведря темата и да не съм оф топик постоянно, в Италия има голяма дискусия по повод у4енето на латински. доскоро се твърдеШе (а и оЩе), 4е латинският пооЩрявал  аналити4ната мисъл, логиката. да де, ама математиците викат "тогава да се у4и директно логи4ески анализ (дал' Ще се казва така на бг?  )
в съЩото време, баШ у4еЩите латински, се "хвалят", 4е ниЩо не рабират от математика 
ех, неЩо не се връзват неЩата, нали? 

не знам дали е ясна връзката : конкретни доказателства за "отваряне" на мозъка при дву и пове4е ези4ни деца няма, така 4е да не се занимаваме с такива.
вси4ки сме извън България и ни е ясно какво богатство е ОЩЕ един език (тези в Италия хептен  )

и, то4но, заЩото сме по света и у нас, да не си позволяваме да си правим изводи и да слагаме етикети на това, което не разбираме, камо ли да го оправдаваме или не 

(за срам пък хи4 не бих говорила, 4е то си е 4иста екзотика да кажеШ "майка ми е от нейде си, пък баЩа ми от 'нам де си". питам аз, като дете, кой не си е правил такива фантазии? )

Феям, лично си ми е заклеймяването. И аз съм пояснила, че не го разбирам това, тъй че сме квит.
Вече ми писна да разказвам случката с майката, ама от какво да се защитава? При положение, че една майка с бебе се приближи до друга с бебе, обикновено разговора се свежда до "на колко е, суче ли, кротко ли е, има ли зъбки и прочие" изобщо не ми се е случвало някой да ме пита каква е народността на бащата. Затова нейното изказване беше ни в клин, ни в ръкав, и прозвуча като чисто надменническо.
Стоп, в леглото съм с температура и нямам никакви намерения сега са търся линкове към статии за това как двуезичието развива лингвистичния център на мозъка. Като бях бременна първия път се начетох на темата, направих си заключенията и си изградих приоритетите. Това, че твоите или нечии други за различни, не го заклеймявам ни най-малко, ако не съм била ясна какво съм заклеймила, сори, приемете, че съм доста дълго време в Италия и изказването ми на български ми куца, или го отдайте на гадния грип, който ме мъчи.