Публикувана: 5 авг. 2009, 00:42 ч.
Последно мнение: 25 авг. 2009, 09:03 ч.

За "бебешкия пубертет"

2 932
45
1

# 15 6 авг. 2009, 12:09 ч.

всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
Мнения: 2 975

Къде са границите? Как да ги поставяме?
Аз поставям, бабите и баща му ги развалят. После на моята глава. Равносметка- за 5 дена бавене от баби- днес се е тръшкал и ревтунил 1 час докато не излезем, че да стане на неговата.

Как се справяте?

# 16 6 авг. 2009, 12:44 ч.

Мнения: 7 420

deni_k,често стигам до извода,че ми е по-лесно да се договоря с детето си,отколкото с възрастните ми роднини относно възпитанието му. Crazy

И те(големите) някой път абсолютно,като малки деца,държат на всяка цена да става тяхното,вместо да съдействат на майката. Confused

# 17 6 авг. 2009, 14:19 ч.

всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
Мнения: 2 975

Как да се договоря с него?
Изпълненията продъжават- на обед в почивката отскочих до магазина и срещнах майка ми с моя наследник. Викам айде да го взема до магазина ,че обича да ходи в Билла. И познайте- не го е правил никога- както бях на каза- избяга от количката, от магазина и право на паркинга Crazy

а не беше такъв преди 10 дена....

# 18 6 авг. 2009, 14:41 ч.

Мнения: 19 339

Аz с малката по4ти никога не ходя сама до магаzина, zащото нищо не мога да купя. Бяга, катери се по стековете с вода, вzема каквото й хареса. При нас периодьт с не/тата беше на около година и 10месеца, после като 4е ли отмина и сега пак сме на вьлна трьшканае и не zа вси4ко. Има периоди на проблясьци, в които се сьгласява и прави каквото й кажа, но понякога само малко да не е по нейната и се трьшва на zемята и пла4е. Просто я оставям да се напла4е и минава zа около минута.

# 19 6 авг. 2009, 14:47 ч.

Мнения: 3

При нас проблемът е не в бабата, а в таткото и дядото. Със свекърва ми се разбираме и общо взето сме на едно мнение за това какво може и какво не и как да се възпитава детето, но при баща му и дядо му е друго нещо - те хем искат да вземат активно участие, хем са много изморени, а и детето било грижа на майката. И какво става - през деня Алекс е много добричък, дори да направи някоя поразия бързо се оправяме, но вечер щом всички се приберат настава истинска лудница - малкия иска при баща си и той го иска ама за малко, че си има и друга работа, а детето като че ли за да му се хареса не иска да се отдели от него и става страшно. Има ли друг човек у дома мен изобщо не ме зачита, все едно ме няма. И така аз говоря, говоря и на детето и на баща му и от двамата чувам да така е, да добре и нищо.

# 20 6 авг. 2009, 14:47 ч.

Португалия
Мнения: 4 258

цитат ....

Преди време една приятелка, не особено запозната с детската психология, ми написа по повод на дъщеря си, тогава на около две години и половина, следното: отивали в магазина, когато малката внезапно клекнала на тротоара и отказала да помръдне и на сантиметър за голямо учудване на майка си, която никога не я била виждала да се държи така.
Та приятелката ми ме питаше: „Защо прави това?" Най-простият отговор несъмнено би бил: „Защото е на две години и половина!"

На този стадий детето не се вписва добре в никоя социална група и не е истински склонно да общува със себеподобните си. То все още се нуждае от майка си. Майката е слънцето, около което се върти младата планета.
Обикновено детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не си пада по компромисите, не обича да дели онова, което смята за свое, зле се приспособява към реалността. Не приема никакво изменение в съществуващото. Яростно протестира, ако мама или татко променят или прескочат някоя дума в позната песен или приказка. Възприема всяка рутинна домашна дейност като поредност от строго определени събития и абсолютно държи да се спазва установения ред.

# 21 6 авг. 2009, 14:56 ч.

всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
Мнения: 2 975

Разбирам, че не се вписва и вярвам в това.

Но как да създадем някакво разибране на детето към нас? Как да не го "изтървем" да не стане неконтролеруемо? Аз от това се притеснявам- иначе не ме бърка, че се тръшка, но как да го възпитавам добре- обеснявам, обеснявам- не става. Ние силови методи не ползваме вкъщи...
Други идеи?

# 22 6 авг. 2009, 15:54 ч.

Мнения: 593

Съгласна съм с всичко написано дотук Hug

и се опитвам да се придържам към този метод на възпитание! Но ако се опитам да споря с моя приятелка по този въпрос ще ме изяде с парцалите #2gunfire

Тя все се опитва да ме убеди че НЕ-то трябва да е твърдо НЕ и никога да не се отмятам пред детето! Но защо ли колкото пъти съм опитвала да го приложа резултата е трагичен ooooh!

Благодаря на авторката за темата bouquet

Последна редакция: чт, 06 авг 2009, 18:36 от mamayani

# 23 6 авг. 2009, 16:38 ч.

Мнения: 4 717

записвам се да ви следя...

Дъщеря ми още няма 2г, но ако т. нар. бебешки пубертет започва след това и "влошава" нещата просто ще хвана гората...
На детската площадка сред връстниците тя е единствената, която се пуска по гръб с главата надолу от пързалката, за нея само едно "НЕ" не е отговор, трябва да бъде изречено поне 3-400 пъти, дрехите се обличат когато и както тя реши, а кучето вече ни служи за да го насъсква и тормози, дори когато се храни трябва да скача и обикаля масата, а да прави нещата по мое подобие е просто задължително за нея...
Истината е, че когато иска да е добра, е много добра, неземна доброта. За сметка на това обаче, когато й влезе малкото дяволче, става нетърпима и вече често си изпускам нервите.
Тук в Чехия май съм единствената, дето забранява и се кара на детето си, но няма как да я оставя да си бърше близалката в пясъка просто!

# 24 6 авг. 2009, 17:21 ч.

Португалия
Мнения: 4 258

Отговорите на въпросите ни определено не са еднозначни!
Понякога на едно твърдо Не , детето може да отговори с буря от негативни емоции,което да влоши положението, а друг път, точно твърдостта му е нужна ,за да спре изблика на нерви .
още не съм прочела книгата докрай,а вече взех да се връщам и да препрочитам Thinking

Единствено съм сигурна ,че намерих отговора на проблема с тръшкането при нас, но засега остава висящ и най-наболял проблема с лягането #Cussing out

Преди малко бях на косъм да изляза и да ги оставя ,само и само да ми се махнат от главата...
За 1час изредих целият арсенал- говорих ,приказка разказвах,пях, молих се ,шъшках, съсках,виках, крещях,заплашвах,малко шамарчета имаше...
Докато те се смяха,викаха ,така че в ушите ми свисти ,реваха, скачаха от леглата, тръшкаха се за пореден път да ги водя до тоалетната, следва гонене по коридора за насилствено обуване на памперси и гащи, пак реване, сто пъти искаха да пият мляко,после хвърляха шишетата с мляко на земята.... #Crazy

Не ме питайте колко съм уморена след подобна битка!
Не знам как ще се справя с това, само знам ,че пак аз съм виновна за положението-те просто използват създалата се ситуация Thinking

Но от това не ми става по-леко, даже напротив!
След като от мен зависи, значи съм два пъти по-виновна ,когато си позволя да ги шамаросам Cry

Дано и за този проблем открия отговор скоро,че не ми се мисли какво ще правя след 2 месеца ,когато евентуално ще трябва да тръгнат на ясла Sick

# 25 6 авг. 2009, 17:35 ч.

София
Мнения: 9 517

Моята е само на година и седем месеца, а вече си имаме повечето от изреденото до тук. Лягането е кошмар, заспиваме по час, като привикваме цялата фамилия около леглото, заедно с кучето - всички стоим чинно и чакаме малката да заспи, не-то го чувам по 1000 пъти на ден, памперсът се сменя само когато тя е на кеф и то веднага, иначе следва рев. Сутринта съм правила моден парад на всички налични панталончета, докато реши, кое иска да облече, но тя искаше това, което е за пране, разбира се.
И това с отвличането на вниманието е просто невъзможно - малката не забравя никога, какво е искала. Отвлича се за минута - две, ако предложеното занимание е интересно, но след това задължително се връща към това, което е искала преди.
За сега при нас действа единствено - ако искаш да направим това, трябва първо ти да направиш другото. До кога ли ще работи, обаче...

# 26 6 авг. 2009, 18:08 ч.

Мнения: 4 717

И при нас заспиването е кошмар, 1ч забава за мен е просто рекордно малко - стигали сме до 4ч тръшкане, скачане в леглото и гонене из цялата стая(добре че още не си отваря вратите Confused

) - оня ден като беше болна, вместо да си почива и да спи - точно обратното, не седна цял ден!
При нас отвличането на вниманието помага понякога, но най-добре действа "за Тати" или "Тати ще плаче ако направиш това"... просто няма две мнения по въпроса - Тати се ползва с най-голям респект... жалко че не е така и със заспиването.

# 27 7 авг. 2009, 01:20 ч.

Мнения: 753

Цитат на: deni_k в чт, 06 авг 2009, 14:56

Но как да създадем някакво разибране на детето към нас? Как да не го "изтървем" да не стане неконтролеруемо? Аз от това се притеснявам- иначе не ме бърка, че се тръшка, но как да го възпитавам добре- обеснявам, обеснявам- не става. Ние силови методи не ползваме вкъщи...
Други идеи?

Да,сложно е наистина...понякога чувам подмятания от други родители как само с говорене не винаги ставало и това след като моето дете е взело играчката на тяхното...нямам кой знае какво да отговоря в такъв случай и обикновено детето е потърпевшо за съжаление Sad

# 28 8 авг. 2009, 16:41 ч.

Мнения: 1 266

Цитат на: deni_k в чт, 06 авг 2009, 14:56

Просто не вярвам, че ако сте що-годе нормални родители, като каквито ми звучите, има опасност да го "изтървете".
В една немска книга, която описва еволюционно-биологически подход към възпитанието, прочетох, че когато децата са във "фаза", за тях няма особено значение как реагират родители им, те така или иначе не ги възприемат в този момент. Въпросът е после, като им премине пристъпът, и ние да се държим нормално - нито да натякваме, нито да угаждаме.
Ако се тръшка в неприемлива ситуация, просто без да коментираш го отнасяш в колата или у дома, след малко ще се успокои.

Според мен идеята не е да спре да се тръшка веднъж завинаги (това е пречупване на детето, постига се с бой и заплахи, не го приемам), а да види, че и да се тръшка, и да не се, отношението на мама и тати не се променя.

Аз също мисля, че за малкото неща, които решим да забраняваме, "не"-то трябва да е "не" при всякакви обстоятелства. Затова трябва да си подбираме битките, които искаме да водим, а не да вкарваме емоционален ресурс за щяло и нещяло.

Mamagemelar, а какво ще стане наистина, ако вместо да ги приспиваш, излезеш и ги оставиш? Аз по принцип отговорите на проблемите така ги намирам - по метода на пробата и грешката Simple Smile

Изпробвам различно поведение, докато налучкам това, което работи за моето дете.

# 29 8 авг. 2009, 17:33 ч.

Португалия
Мнения: 4 258

Цитат на: Котката Марта в сб, 08 авг 2009, 16:41

Mamagemelar, а какво ще стане наистина, ако вместо да ги приспиваш, излезеш и ги оставиш?

ами ще оповръщат всичко до 3 минути, ще посинеят от рев до 5 минути и ще трябва да спасявам от задушаване до 10тата минута!
пробвала съм и то многократно, НИКАКВИ силови методи при нас не вървят!
Отдавна са се изучили как да ме тероризират и изнудват Sick

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Oткакто детето започна детска градина постоянно се разболявам

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: