Ники влезе в този пубертет на 2г. и 4м. Промени се много.. За себе си открих ключа - 2-3 годишните деца изискват много търпение и заиграване... всичко трябва да се обръща на игра и да се залъгват.. строги правила не вършат работа.. безкрайното боботене също. обяснявам кратко и ясно.. когато разбера че е схванал, повече не обяснявам.. случва се да изпробва търпението ми и да прави това, което съм казала, че не се прави отново и отново.. в този случай повече не обяснявам, защото знам че го прави именно заради вниманието.. гледам да го отдалеча от обекта на белята...

Последна редакция: вт, 25 авг 2009, 22:22 от sky*