За "бебешкия пубертет"

Мен най-много ме изнервяше периодът "Не" и особено когато беше за ядене. Иначе не съм имала особени проблеми с поставянето на границите, защото спазвах принципът "с дете не се спори". Казвах какво искам, защо го искам, обяснявах, повтарях десетки пъти и очаквах с надежда детето да порасне. С дъщеря ми беше по лесно, минавах по утъпкана пътека, въпреки че тя е "Стрелец" и досега се съгласява, но после си прави каквото е намислила, евентуално видоизмено, така че до известна степен да се съобрази с мен. Аз съм доволна от това, защото не искам децата ми да се правръщат в изпълнители на чужда воля, било то моята, без да проявят собствено мнение и виждане. Така че перпоръчвам по-либерално отношение към децата в този период, намеса, когато ситуацията е опасна за живота и здравето им, и тогава страстите, емоциите са по-слаби.

Дъщеря ми е на две и малко и от известно време насам се пробва. Първото, което се случи, е че започна да казва "не" на всичко, включително и ако всъщност го иска. Рекацията ми беше да се съобразявам с "не"-тата и вече мога да кажа, че този навик отшумява. Тя се увери, че нейното "не" се чува и бива взето под внимание и вече се замисля преди да реагира първосигнално с "не".

Отскоро започна и по-сериозна борба "по границите". Тя се опитва да налага авторитета си най-вече върху мен, по-малко го прави с баща си или детегледачката си. Остане ли само с мен пада най-голямото тръшкане. Предплагам, че е нормално, най-малкото до този извод стигнах докато изчетох купищата теми в БГ-мама по въпроса  Преди бяхме много либерални в отношението си към нея, точно както пише и Белмекенска - реагирали сме единствено в животозастрашаващи ситуации. Тоест, когато реакцията е задължителна и изключително важна. Напоследък преосмисляме обаче този подход (аз и съпруга ми, не че говоря за себе си в множествено число ).

И това, което се опитам да постигна, е да я накарам да осъзнае, че има някакви граници. Примерно, ще излезем на терасата да се поливаме с вода, но първо да си прибере легото в кутията. Интересното е, че напук на притесненията ми, на нея всъщност й харесва да има правила. С огромно удоволствие хвърля боклуци в кофата, носи салфетки и ги слага на масата, прибира играчки в шкафа и т.н. Харесва и да има някакъв ред и да има конкретни очаквания към нея, с които тя се справя. Може би зависи и от детето, не знам. Но напоследък се позачетох в повече книги по темата (включително и една много интересна такава за Монтесори методологията) и виждам, че всъщност този принцип е застъпен навсякъде. Всъщност, май в най-голяма степен е застъпен точно в Монтесори методите.

Ооо,разликата от на 2 и на 3 години е от земята до небето .Слава Богу повечето от нещата не се запазиха във времето,а си отидоха  .И други дойдоха
На 2 години:тръшкащ се за всяко нещо,лягащ по земята когато не е по неговата гайда ,постоянно сърдещ се за играчки,невъзможност да чуе какво му се говори и обяснява по простата причина че не млъква(реве,пищи) ,период на отрицанието-''не,не,и не'' .
Когато се тръшнеше на земята го прибирах вкъщи,защото друго не действаше-нито отвличане на вниманието,нито нищо .И след като се успокои говорех,говорех,говорех...

На 3 години:по-сговорчив и изпълнителен,слуша какво му се говори.Пак е много палав,но е по-съобразителен с околните,по-внимателен.Вече перфектно владее всякакви номера,и знае кое при кого минава .Доста е хитър .Умее повече да се пази обаче,като че ли осъзнава вече опасностите,води се за ръчичка(на 2 това беше немислимо),пази се от колите,спира на тритоара преди да пресече,не се отдалечава много от мен когато сме навън.Чувства се вече голям,има желание да помага във всичко,давам му тази възможност

Агресивен не е бил нито на 2,нито сега на 3 години.На 2 повече се умилкваше,повече искаше да го гушкаме,да го целуваме,сега взе да бяга вече от милувките .Нежните чувства са само към сестричката му,мама и тати са отсвирени отвсякъде

Дъщеря ми от няколко месеца ме вкарва в невероятни филми-стана непослушна,своенравна,"НЕ" беше само около месец,после започна да се търкаля по земята,ако не става нейната и то предимно като сме навън.Даже и когато се радва и иска да я носим пак ляга и край.Трудно ни е излизането,преобличането,а после тръгването от детската площадка.Посяга да удря други деца,по-малките и непознатите.Понякога посяга и на нас с баща и,а друг пък е много мила и гальовна.Всичко в общуването  ни е свързано с много обяснения,усилия,много ТЪРПЕНИЕ и наистина, поне за мен, това е невероятно труден и тежък период.По едно време направо бях изтрещяла,но установих,че аз като съм по-нервна,това се отразява и на нея.

Незнам пуберетет ли е що ли е ама е тегаво. Опитва се да се налага за всичко,нощо не мога да го накарам да направи без разправия, обещания,увещания,викане или заплашване. Изтощително ми е и емоционално и всякак. Всичко обяснавам,повтарям,потретвам и така до безкрай. На моменти избива на агресия и то към по-малки деца, щипане, плюене,неща които не съм си и представяла,че може да прави. Напоследък се опитва и да обижда, гледам да не реагирам бурно и обяснявам,че е лошо,че на човек му става мъчно и т.н. имам усещанетото,че разбира добре, именно поради начина по който процедира после. В съботата беше казал на баба си,че е дебела и мръсна!!!!!!!! Ужас, на моменти с татко му незнаме как да постъпим. В случая спокойно обяснихме, че лошо,че баба му много го обича и не е хубаво да я обижда и нарянява, решихме,че ако го накажем в последствие или го навикаме ще стане по-лошо, просто незнам. Дано скоро свърши този период, направ ое неконтролируем, незнма какво ще направи ли каже, на моменти просто откачам. А кат остане голям какъв ли ще е пубертета....

Shara, положението при нас е почти идентично. Наистина вече съм в чудо, много добре разбира кога нещо е нередно и не трябва да го прави и въпреки всичко го прави, наистина просто ни предизвиква понякога.Аз също много обяснявам и говоря,но това не винаги е достатъчно, особено когато започне да закача други деца.И от други съм чувала ,че има голяма разлика между деца на две и на три и се надявам наистина да е така,защото не ми харесва това, в което се превръщам, правейки постоянно забележки на детето си и изнервяйки се максимално

Моят син е на 2,5г. и положението е просто страшно - той е страхотен инат и не е ли неговото се започва с тръшкането, хвърлянето, викането, удрянето. Иска си неговото и винаги държи контра на всичко, което му се каже. Понякога дори без причина пощурява. Най-страшно става когато вечер се приберат баща му и баба му, тогава положението излиза от контрол и нищо не помага - нито говорене, нито обяснения, нито каране, нито дори пошляпване. Вече мисля да говоря с нашата педиатърка да ни изпише нещо хомеопатично, за да се поуспокои малко, защото неговите нерви рефлектират върху всички у дома.
Дано наистина това да е само период, който ще ремине, защото в противен случай направо се плаша.

  Поздравления за темата на авторката!
  Тежък е този период.Някои майки ме успокояват,че минавал......
  Мен ме е страх да ни се разваля детето с това,че някой път губя самоконтрол.Че доста пъти ми писва да играя разни театри за да му отвличам вниманието или да го заинтересувам с нещо.....Просто ми се иска да ме послуша и толкоз!
  Да,ама не...

Селма,
Всъщност другото, което ме притеснява го е споменала Белмекенска...Склонна съм да вярвам,че е период и отминава, децата трябва да минат през него за да видят къде наистина са границите на позволеното и непозволеното, на техните възможности, на родителското търпение,ако щете.И точно заради това този период е толкова деликатен.Едва ли има родител, който иска едно пречупено и "моделирано" дете, аз поне не искам такова. Искам детето ми да не се страхува да изпробва възможностите си,да опитва нови неща, да взима само решенията си, но в същото време не искам и глезено дете.Ох,доста е сложно...

Допреди седмица бях на път да изкрейзам- не ме свърташе, направо бях болна-моите фурии по цял ден ме държаха на педал ,и ме побъркваха с викове,крясъци,тръшкане,биене на главата в земята или в стената, повръщане насила,истерии,неконтролируеми викове до посиняване,оглушителни викове ....
Прочетох в една стара тема за книгата ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ на Д-р Фицхю Додсън , а една майка любезно ми я прати   ..... и света се преобърна за мен... и доби пак ясни очертания,  а аз засиях 
Препоръчвам я на всеки, и ще си позволя да пусна малък цитат ....

ПЪРВО ЮНОШЕСТВО
Типичното поведение за първото юношество се забелязва при около 50% от децата, навършили две години; на същата възраст 25% вече са задминали етапа, а 25% още не са го достигнали.

Развитието на детето не е равен и гладък път, водещ с течение на времето до по-зряло поведение. Напротив, то преминава през периоди на равновесие, следвани от периоди на неравновесие. Например първите стъпки са период на равновесие, а първото юношество (между две и три години) - на неравновесие. След това стадиите продължават да се редуват. Любопитно е, че природата сякаш е искала да запомним по-лесно този процес и е обозначила по-стабилните периоди с нечетни числа (1, З,5 години), а по-нестабилните - с четни (2,4 години).
Ако искате просто й разбираемо за всяка майка определение за равновесие и неравновесие, смятайте, че когато детето ви доставя радост с присъствието си (на три години например), то е в период на равновесие. А когато се държи като малко зловредно чудовище (на две години например), то е в период на неравновесие

Много е важно родителите да схванат положителните аспекти на онова, което нарекохме неравновесие. Тези от тях, които вече имат опит, наричат това време „ужасната година- и се боят от него. Но да погледнем на нещата от друг ъгъл: да вземем едно дете между година и четири месеца и година и половина. То е още бебе. Как може природата да го превърне в тригодишно дете, чиято личност да притежава зрелостта, характерна за дете, а не за бебе? Майката природа не може да извърши тази промяна, без да наруши равновесието, достигнато от бебето. Затова, когато най-малкият ни син започна високо да крещи „не, не!" още на година и осем месеца, ние разбрахме, че бебешкото му равновесие се пропуква.

част от нещата,които просветлиха живота ми ...........

Детето на две години и половина е известно със своята взискателност. Не му противопоставяйте вашата! С дете на тази възраст трябва да се отнасяме с много търпение. Способността му да дели, да чака, да отстъпва е силно ограничена.

Но ако погледнете отвъд всекидневните изпитания, на които ви подлага, ще разберете, че детето ви е на път да .открие своята индивидуалност, противопоставяйки я на социалния конформизъм. (Това е умаленият образ на развитието му между тринайсет и деветнайсет години.)

През стадия, за който говорим, вашето дете за пръв път придобива истинско чувство за уникалната си личност. И едно от нещата, което задължително трябва да направи, за да придобие това чувство за самоличност, е да се противопостави на родителите си, като възприеме отрицателно поведение. За да определи какво представлява и какво иска, то трябва да премине през фазата на отричане и предизвикателство:

Когато става дума за двегодишното ви дете и за това какво искате то да прави, винаги се запитвайте: какво значение има дали ще прави това или онова? Струва ли си изобщо да говорим по въпроса?

За да израснат децата психологически здрави и за да имат положителна представа за себе си, родителите следва да ги оставят да изразяват чувствата си. За съжаление действителността не е такава. Повечето родители не позволяват това на децата си

Необходимо е да оставим децата съвсем свободно да изразяват всичките си чувства — и лошите, и добрите. Едва когато детето освободи и по този начин прогони отрицателните си наклонности, положителните могат да заемат мястото им. Ако не го оставим да изхвърли целия си запас от гняв й враждебност, любовта и нежността няма къде да се настанят.
Потисканите чувства са почва за лошо душевно здраве. Като правило децата изразяват чувствата си, освен ако не поискаме от тях да крият какво изпитват.

.....................
извинете ме за отвратително дългия пост 
- исках само да споделя част от нещата,които ме успокоиха- защото сигурно сте стигнали вече до момента ,в който сте разбрали истината-  причината за сложната ситуация сме ние,родителите , и нашето грешно възприятие за ´´ правилното ´´развитие на децата ни   

Mamagemelar,  
Много благодаря за този пост,дойде ми много навреме!
Страхотно е това,което си цитирала,непременно ще потърся книгата.

  kambanka много добре те разбирам и за искам детето да не се страхув ада се изразява и т.н. ама същевременно да не е таковма "малко зловредно чудовище", как хубаво го е казал автора Дано отмине по-скоро периода ,само си представям да се проточи и да прелее в другото неравновесие на 4 годишните, лееее!
Но какво да се прави нокой не е обещавал да е лесно.
Прегръщам ви и стискам палци по-скоро да мине бебешкия пупбертет  и малките ни чудовища да се превърнат пак в слънца  

Mamagemelar, благодаря и на мен ми дойде добре да видя написано,това което ме тормоз.

 
    Браво за тези думи!Въобще,благодарности за страхотния ти постинг!
    На мен много често ми се налага да припомням на по-възрастните хора,че много от нещата,които те изискват от детето ,нямат никакво значение!Те са просто дреболии,заради които изобщо не си струва да се тормозиш  ти самия ,както и да тормозиш детето.МНого от "лошотиите" отминават от само себе си,ако просто не концентрираш прекалено много внимание върху тях.
    НО ако започнеш да "изяждаш" детето си с безкрайните си забележки ,за да го вместиш във някаква измислена форма на поведението,ще му изядеш психиката!

  МОже ли да кажеш малко повече за този принцип!
  Мисля,че в това има истина,и искам да я закрепя в съзнанието си.

Къде са границите? Как да ги поставяме?
Аз поставям, бабите и баща му ги развалят. После на моята глава. Равносметка- за 5 дена бавене от баби- днес се е тръшкал и ревтунил 1 час докато не излезем, че да стане на неговата.

Как се справяте?

deni_k,често стигам до извода,че ми е по-лесно да се договоря с детето си,отколкото с възрастните ми роднини относно възпитанието му. И те(големите) някой път абсолютно,като малки деца,държат на всяка цена да става тяхното,вместо да съдействат на майката.

Как да се договоря с него?
Изпълненията продъжават- на обед в почивката отскочих до магазина и срещнах майка ми с моя наследник. Викам айде да го взема до магазина ,че обича да ходи в Билла. И познайте- не го е правил никога- както бях на каза- избяга от количката, от магазина и право на паркинга 
а не беше такъв преди 10 дена....

Аz с малката по4ти никога не ходя сама до магаzина, zащото нищо не мога да купя. Бяга, катери се по стековете с вода, вzема каквото й хареса. При нас периодьт с не/тата беше на около година и 10месеца, после като 4е ли отмина и сега пак сме на вьлна трьшканае и не zа вси4ко. Има периоди на проблясьци, в които се сьгласява и прави каквото й кажа, но понякога само малко да не е по нейната и се трьшва на zемята и пла4е. Просто я оставям да се напла4е и минава zа около минута.

При нас проблемът е не в бабата, а в таткото и дядото. Със свекърва ми се разбираме и общо взето сме на едно мнение за това какво може и какво не и как да се възпитава детето, но при баща му и дядо му е друго нещо - те хем искат да вземат активно участие, хем са много изморени, а и детето било грижа на майката. И какво става - през деня Алекс е много добричък, дори да направи някоя поразия бързо се оправяме, но вечер щом всички се приберат настава истинска лудница - малкия иска при баща си и той го иска ама за малко, че си има и друга работа, а детето като че ли за да му се хареса не иска да се отдели от него и става страшно. Има ли друг човек у дома мен изобщо не ме зачита, все едно ме няма. И така аз  говоря, говоря и на детето и на баща му и от двамата чувам да така е, да добре и нищо.

цитат ....



Преди време една приятелка, не особено запозната с детската психология, ми написа по повод на дъщеря си, тогава на около две години и половина, следното: отивали в магазина, когато малката внезапно клекнала на тротоара и отказала да помръдне и на сантиметър за голямо учудване на майка си, която никога не я била виждала да се държи така.
Та приятелката ми ме питаше: „Защо прави това?" Най-простият отговор несъмнено би бил: „Защото е на две години и половина!"

На този стадий детето не се вписва добре в никоя социална група и не е истински склонно да общува със себеподобните си. То все още се нуждае от майка си. Майката е слънцето, около което се върти младата планета.
Обикновено детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не си пада по компромисите, не обича да дели онова, което смята за свое, зле се приспособява към реалността. Не приема никакво изменение в съществуващото. Яростно протестира, ако мама или татко променят или прескочат някоя дума в позната песен или приказка. Възприема всяка рутинна домашна дейност като поредност от строго определени събития и абсолютно държи да се спазва установения ред.

Разбирам, че не се вписва и вярвам в това.

Но как да създадем някакво разибране на детето към нас? Как да не го "изтървем" да не стане неконтролеруемо? Аз от това се притеснявам- иначе не ме бърка, че се тръшка, но как да го възпитавам добре- обеснявам, обеснявам- не става. Ние силови методи не ползваме вкъщи...
Други идеи?

Съгласна съм с всичко написано дотук   и се опитвам да се придържам към този метод на възпитание! Но ако се опитам да споря с моя приятелка по този въпрос ще ме изяде с парцалите   Тя все се опитва да ме убеди че НЕ-то трябва да е твърдо НЕ и никога да не се отмятам пред детето! Но защо ли колкото пъти съм опитвала да го приложа резултата е трагичен  

Благодаря на авторката за темата  

записвам се да ви следя...

Дъщеря ми още няма 2г, но ако т. нар. бебешки пубертет започва след това и "влошава" нещата просто ще хвана гората...
На детската площадка сред връстниците тя е единствената, която се пуска по гръб с главата надолу от пързалката, за нея само едно "НЕ" не е отговор, трябва да бъде изречено поне 3-400 пъти, дрехите се обличат когато и както тя реши, а кучето вече ни служи за да го насъсква и тормози, дори когато се храни трябва да скача и обикаля масата, а да прави нещата по мое подобие е просто задължително за нея...
Истината е, че когато иска да е добра, е много добра, неземна доброта. За сметка на това обаче, когато й влезе малкото дяволче, става нетърпима и вече често си изпускам нервите.
Тук в Чехия май съм единствената, дето забранява и се кара на детето си, но няма как да я оставя да си бърше близалката в пясъка просто!

Отговорите на въпросите ни определено не са еднозначни!
Понякога на едно твърдо Не , детето може да отговори с буря от негативни емоции,което да влоши положението, а друг път, точно твърдостта му е нужна ,за да спре изблика на нерви .
още не съм прочела книгата докрай,а вече взех да се връщам и да препрочитам  
Единствено съм сигурна ,че намерих отговора на проблема с тръшкането при нас, но засега остава висящ и най-наболял проблема с лягането  
Преди малко бях на косъм да изляза и да ги оставя ,само и само да ми се махнат от главата...
За 1час изредих целият арсенал- говорих ,приказка разказвах,пях, молих се ,шъшках, съсках,виках, крещях,заплашвах,малко шамарчета имаше...
Докато те се смяха,викаха ,така че в ушите ми свисти ,реваха, скачаха от леглата, тръшкаха се за пореден път да ги водя до тоалетната, следва гонене по коридора за насилствено обуване на памперси и гащи, пак реване, сто  пъти искаха да пият мляко,после хвърляха шишетата с мляко на земята....    

Не ме питайте колко съм уморена след подобна битка!
Не знам как ще се справя с това, само знам ,че пак аз съм виновна за положението-те просто използват създалата се ситуация   Но от това не ми става по-леко, даже напротив!
След като от мен зависи, значи съм два пъти по-виновна ,когато си позволя да ги шамаросам  
Дано и за този проблем открия  отговор скоро,че не ми се мисли какво ще правя след 2 месеца ,когато евентуално ще трябва да тръгнат на ясла  

Моята е само на година и седем месеца, а вече си имаме повечето от изреденото до тук. Лягането е кошмар, заспиваме по час, като привикваме цялата фамилия около леглото, заедно с кучето - всички стоим чинно и чакаме малката да заспи, не-то го чувам по 1000 пъти на ден, памперсът се сменя само когато тя е на кеф и то веднага, иначе следва рев. Сутринта съм правила моден парад на всички налични панталончета, докато реши, кое иска да облече, но тя искаше това, което е за пране, разбира се.
И това с отвличането на вниманието е просто невъзможно - малката не забравя никога, какво е искала. Отвлича се за минута - две, ако предложеното занимание е интересно, но след това задължително се връща към това, което е искала преди.
За сега при нас действа единствено - ако искаш да направим това, трябва първо ти да направиш другото. До кога ли ще работи, обаче...

И при нас заспиването е кошмар, 1ч забава за мен е просто рекордно малко - стигали сме до 4ч тръшкане, скачане в леглото и гонене из цялата стая(добре че още не си отваря вратите ) - оня ден като беше болна, вместо да си почива и да спи - точно обратното, не седна цял ден!
При нас отвличането на вниманието помага понякога, но най-добре действа "за Тати" или "Тати ще плаче ако направиш това"... просто няма две мнения по въпроса - Тати се ползва с най-голям респект... жалко че не е така и със заспиването.

Да,сложно е наистина...понякога чувам подмятания от други родители как само с говорене не винаги ставало и това след като моето дете е взело играчката на тяхното...нямам кой знае какво да отговоря в такъв случай и обикновено детето е потърпевшо за съжаление

Просто не вярвам, че ако сте що-годе нормални родители, като каквито ми звучите, има опасност да го "изтървете".
В една немска книга, която описва еволюционно-биологически подход към възпитанието, прочетох, че когато децата са във "фаза", за тях няма особено значение как реагират родители им, те така или иначе не ги възприемат в този момент. Въпросът е после, като им премине пристъпът, и ние да се държим нормално - нито да натякваме, нито да угаждаме.
Ако се тръшка в неприемлива ситуация, просто без да коментираш го отнасяш в колата или у дома, след малко ще се успокои.

Според мен идеята не е да спре да се тръшка веднъж завинаги (това е пречупване на детето, постига се с бой и заплахи, не го приемам), а да види, че и да се тръшка, и да не се, отношението на мама и тати не се променя.

Аз също мисля, че за малкото неща, които решим да забраняваме, "не"-то трябва да е "не" при всякакви обстоятелства. Затова трябва да си подбираме битките, които искаме да водим, а не да вкарваме емоционален ресурс за щяло и нещяло.

Mamagemelar, а какво ще стане наистина, ако вместо да ги приспиваш, излезеш и ги оставиш? Аз по принцип отговорите на проблемите така ги намирам - по метода на пробата и грешката Изпробвам различно поведение, докато налучкам това, което работи за моето дете.

ами ще оповръщат всичко до 3 минути, ще посинеят от рев до 5 минути и ще трябва да спасявам от задушаване до 10тата минута!
пробвала съм и то многократно, НИКАКВИ силови методи при нас не вървят!
Отдавна са се изучили как да ме тероризират  и изнудват 

На година и седем месеца за има - няма един ден се събудихме с ново дете и влязохме в ерата на голямото и осъзнато „НЕ”,поривите да правим по няколко взаимно изключващи се неща едновременно,избор на дрехи / не само негови,но и мои/ ,експерименти с храната от хладилника / две лъжички супа,две масло,две близвания на горчица,пак супа,две лъжички основно ястие,две лъжички мед,пак горчица,майонеза..../ и това придружено с прекъсвания ,за да стане от столчето си и да се скрие под масата,да потича до спалнята,за да каже нещо на един приятел,до хола,за да провери дали е спрян телевизора...,едно преобличане в продължение на месеци ми костваше от 30 минути до 50 минути / тичане и скачане ,при по-силна хватка от моя страна извиване в дъга и диви викове и невероятен кикот-за него страшно забавление,а за мен експресна тренировка на гладиатора/...Отвличане на внимание от набелязана цел – мисия невъзможна,човечето може да ти приспи вниманието за кратко и отново е в атака...Преминахме и през протестите – първо агресия /раздаваше шамари и ритници-започнах да му отвръщам по същия начин и тази игра не му хареса и сам предложи да спрем/,после дойде неистовия плач или писъци насърчавах го и му обяснявах,че не го прави достатъчно силно и понеже е разрешено и задължително спря.През цялото време като един повреден грамофон говорех,говорех,говорех , а исках да крещя ,да избягам...
   Отмина станахме на две години и дойде „АЗ ИСКАМ” , „АЗ МОГА” ,но и се появиха първите признаци на съзнание започна да си казва сам „НЕ” /виждам,че полага усилия да спазва правилата и говоренето не е било напразно/,дори поучава играчките си/ Пате не пипай пеалнята ,чупиш копчето/.Това „затихване” започна когато прояви интерес и зададе въпроса „Какво е това?” и започна нова  играта „Назови предмета”.
   Другата ни игра е „Разкажи на тати  какво прави днес” – това вечер след като сме се борили и скачали тримата на леглото.
   Малко по-лесно е когато си повтаряш , че за малкото човече всичко е игра,уморително е и изнервящо да мислиш и да се държиш като две годишен и същевременно да си големия и отговорния , но вече мога да кажа ,че всичко отминава и ...идва нещо ново.Любопитна съм какво ме чака след месец...

И аз се събудих скоро с подменено дете  Беше много кротичък и послушен и изведнъж какво му стана - научи се да се тръшка. Това все още се търпи. Но се е научил да бяга и да се крие. Като тръгнеш след него бяга два пъти по бързо и едва го стигам. Днес бяхме в спешният център на Пирогов с удар в главата. Излетя и се прасна в ръба на масата.  За наша радост е било малко. Преди седмица бяхме 4-5 дена с навехнат крак. Не знам какво да очаквам още. Дано бързо преодолеем този бебешки пубертет, че нервите ми ще изпуснат.

Да, точно откакто стана на две години се промени. Винаги е бил буен, но сега е
Всичко е " не",  посяга, опитва се да се тръшка, непрестанно ни провокира.
Опитвам се ясно да поставям граници на позволените и непозволени неща. Да го обграждам с много любов и внимание.

аз не съм чувала за дете, което да не е било ужасно трудно на две... чакам тази възраст в ужас направо... доколкото съдя по първото си дете - просто стискаш зъби и чакаш да отмине..

Не е вярно.Има си тихи и кротки дечица,които ги подминава този пубертет.В събота и неделя бяхме с такова добро и кротко момченце на 2.3г.Няма тръшкане,няма викове,няма истерии и никога не е имало.

подкрепям , и аз непрекъснато попадам на такива дечица, на фона на които моята дивачка все повече изпъква

Дъщеря ми мина видимо през подобен период.
Обаче не знам аз ли нещо съм устроена по различен начин, но никак не ми е дотежало.

Като направя сравнение между:
- бебешки период и рев без причина (да речем поради изнервеност);
- период между 1 - 1.5 годинки, когато детето е по-голямо, но трудно можеш да се разбереш с него
и
- т.нар. бебешки пуберитет, когато колкото и да се тръшка и реве, вече има пълноценна комуникация, и за разлика от предишните периоди, човек има привилегията да може да обяснява и да разговаря с детето си

не виждам къде е проблемът. 

Колкото повече расте детето ми, толкова по-лесно ми е.

А на мен сега ми е най- трудно. 

И за мен е най-тежкия до сега. Никакв иразговори не помагат,ни се води ни се кара, винаги всичко е на обратно. Само се оглежда да види нещо,че няма,за да реве за него или пък да свърши,лелее,резавл е с глас,че свърши сока,а този дето стана не е точно същия. И се започна,аз друг не обичам,той е гаден и т.н. И какво то и да говориш да обяснаваш и да се опитваш да си търпелив, като насреща те изслушват и почва пак да реве или вика с всичка сила,направо си изпускам нервите. Предстои ни море и незнам, кога минва това чудо,ние сме близо до трите години,ама явно е индивидуално. Даже е започнал да ме разпитва,говирм си нещо с него и той ми казва,момо като идем на морето няма да излизам от водата и аз добре,само понякога, и той неееееееееее  и започва да крещи. Аз замълчавам и сменям темата и той хайде да ми четеш,аз добре,ама две книжки,добре,ама не три книжки добре, носи 10 ,след третата спирам и казвам,такава беше сделката рев,хвърляне,не ми се разправя. Като сме някъде све аз викам, бърка п окофите,вади боклуци само,за да дразни щото знае,че небива. Изтърпях веднъж,така,за да видя той глед абърка и ме поглежда аз нищо,пак бърка и аз не реагирам,накрая се обърна към нен и си облиза дланите на ръцете, еееее ощамарих го знам,че не е педаедогично,но наситина напоследък се уморявам.

Интересна тема. Аз също съм в търсене на най-правилния метод за възпитание, защита и превенция и изграждане на самочувствие без разлигавяне, поставяне на граници без повишаване на тон и начин за вникване по-дълбоко, отвъд повърхностната агресия и задължително отрицание на досегашните авторитети и норми и всичко това при осемчасов работен ден, редовна смяна, дом, който има нужда от домакиня и съпруг, който има нужда от жена, естествено и аз, която имам нужда от време за мен самата...

Възможно ли е и ние вече да сме навлезли в този пубертет?  Много често се тръшка и плаче (понякога е направо дране) и всичко е някак си без причина! Ту и се иска нещо, ту не и се иска...няма угодия  И най- лошото, е че не може все още да разбере всичко, което обясняваш.

В периода от 2 до настоящият момент /2 години и 9 месеца/ понякога ми идваше да се хвърля от балкона.
Описали сте всичко, не искам да повтарям, но наистина вече нещата се поуправят леко да чукам на дърво.
Периода е кошмарен, просто наистина кошмарен 

Не сме сами значи
При нас тозипериод започна преди около2 месеца. Просто детето се промени. Взе да капризничи, да се глези, да се тръшка, да прави напук и да ме пробва докъде ще ми стигне търпението... Станала е един малък дявол. Вчера тръгнахме например на рожден ден. Беше много близо до нас и тръгнахме пеша. Мина 20 метра и каза че иска да я носим. Кляка по тротоара, тръшка се, а е вече голяма и може да върви много.  Постоянно го прави. Катоп не я вземем аз или баща й, започва да плаче, ама толкова жално и истерично, че сърцето ми се къса. Честно казано незнам какво беше правилно да направя. Да й кажа че вече е голяма и трябва да повърви малко, като не го приеме да и се скарам и да я дърпам да върви и тя да реве, или да я взема, за пореден път, да я оставя да е на нейното. Не знам кое е правилното. Баща й щеше да я остави да се тръшка и нямаше да я вземе. Аз и казах че когато стигнем до еди къде си, тогава ще я взема. Така и направих. В такива ситуации просто се чувствам безсилна да взема правилното решение. Къде е границата междуразглезването и "изпускането" на детето и пречупване на самочувствието... И още много такива ситуации...
Опитвам се да говоря, говоря, говоря, в 50 процента от случаите разбира и се получава, в останалите - все едно си говоря сама. Понякога не ми издържат нервите и се изпускам да викам и даже да я плесна, и кротва, идва и се гуши в мен, а аз се чувствам отвратително за това.... Просто се въоръжавам с търпение и дано намеря баланса.

  Благовеста,скоро и аз се борих с няколко такива ситуации.... За себе си направих извод,че само играта помага.То вървим от пънче до пънче,като свирим на всяко от тях,като на барабан и така по-лека се предвижваме напред.То гушкаме дърветата:"а сега ще гушнем ееееей онова там!" и се предвижваме от дръвче към дръвче.То пеем някакви песнички от сорта :"ние сме войници ще вървим напред" ......Някой път нищо не правя,само се усмихвам и му казвам весело:хайде!хайде! и чакааааааааамммммм.........,но не се предавам!
   Разбира се,често ми се иска ей така просто да си върви,без да играя пред него разни комедии  ,но.....Какво да се прави!

Благовеста, 2г и половина не е чак толкова голяма възраст, може да се е уморила. На тази възраст за мен носене/возене в количка не би било разглезване.

Границите за мен и моето дете са - да не удря, напада, да не прави опасни неща (тичане към улицата, пипане на огън и подобни). Храна и търкаляне по земята за нас не са причина да се караме. Вече е над 3 години и е много активно и инатливо дете, няма друг начин, освен да си избирам битките и да обяснявам до посиняване какво е приемливо поведение и какво не е. Все в един момент ще почне да вдява...   

Ники влезе в този пубертет на 2г. и 4м. Промени се много.. За себе си открих ключа - 2-3 годишните деца изискват много търпение и заиграване... всичко трябва да се обръща на игра и да се залъгват.. строги правила не вършат работа.. безкрайното боботене също. обяснявам кратко и ясно.. когато разбера че е схванал, повече не обяснявам.. случва се да изпробва търпението ми и да прави това, което съм казала, че не се прави отново и отново.. в този случай повече не обяснявам, защото знам че го прави именно заради вниманието.. гледам да го отдалеча от обекта на белята...