За "бебешкия пубертет"

На година и седем месеца за има - няма един ден се събудихме с ново дете и влязохме в ерата на голямото и осъзнато „НЕ”,поривите да правим по няколко взаимно изключващи се неща едновременно,избор на дрехи / не само негови,но и мои/ ,експерименти с храната от хладилника / две лъжички супа,две масло,две близвания на горчица,пак супа,две лъжички основно ястие,две лъжички мед,пак горчица,майонеза..../ и това придружено с прекъсвания ,за да стане от столчето си и да се скрие под масата,да потича до спалнята,за да каже нещо на един приятел,до хола,за да провери дали е спрян телевизора...,едно преобличане в продължение на месеци ми костваше от 30 минути до 50 минути / тичане и скачане ,при по-силна хватка от моя страна извиване в дъга и диви викове и невероятен кикот-за него страшно забавление,а за мен експресна тренировка на гладиатора/...Отвличане на внимание от набелязана цел – мисия невъзможна,човечето може да ти приспи вниманието за кратко и отново е в атака...Преминахме и през протестите – първо агресия /раздаваше шамари и ритници-започнах да му отвръщам по същия начин и тази игра не му хареса и сам предложи да спрем/,после дойде неистовия плач или писъци насърчавах го и му обяснявах,че не го прави достатъчно силно и понеже е разрешено и задължително спря.През цялото време като един повреден грамофон говорех,говорех,говорех , а исках да крещя ,да избягам...
   Отмина станахме на две години и дойде „АЗ ИСКАМ” , „АЗ МОГА” ,но и се появиха първите признаци на съзнание започна да си казва сам „НЕ” /виждам,че полага усилия да спазва правилата и говоренето не е било напразно/,дори поучава играчките си/ Пате не пипай пеалнята ,чупиш копчето/.Това „затихване” започна когато прояви интерес и зададе въпроса „Какво е това?” и започна нова  играта „Назови предмета”.
   Другата ни игра е „Разкажи на тати  какво прави днес” – това вечер след като сме се борили и скачали тримата на леглото.
   Малко по-лесно е когато си повтаряш , че за малкото човече всичко е игра,уморително е и изнервящо да мислиш и да се държиш като две годишен и същевременно да си големия и отговорния , но вече мога да кажа ,че всичко отминава и ...идва нещо ново.Любопитна съм какво ме чака след месец...

И аз се събудих скоро с подменено дете  Беше много кротичък и послушен и изведнъж какво му стана - научи се да се тръшка. Това все още се търпи. Но се е научил да бяга и да се крие. Като тръгнеш след него бяга два пъти по бързо и едва го стигам. Днес бяхме в спешният център на Пирогов с удар в главата. Излетя и се прасна в ръба на масата.  За наша радост е било малко. Преди седмица бяхме 4-5 дена с навехнат крак. Не знам какво да очаквам още. Дано бързо преодолеем този бебешки пубертет, че нервите ми ще изпуснат.

Да, точно откакто стана на две години се промени. Винаги е бил буен, но сега е
Всичко е " не",  посяга, опитва се да се тръшка, непрестанно ни провокира.
Опитвам се ясно да поставям граници на позволените и непозволени неща. Да го обграждам с много любов и внимание.

аз не съм чувала за дете, което да не е било ужасно трудно на две... чакам тази възраст в ужас направо... доколкото съдя по първото си дете - просто стискаш зъби и чакаш да отмине..

Не е вярно.Има си тихи и кротки дечица,които ги подминава този пубертет.В събота и неделя бяхме с такова добро и кротко момченце на 2.3г.Няма тръшкане,няма викове,няма истерии и никога не е имало.

подкрепям , и аз непрекъснато попадам на такива дечица, на фона на които моята дивачка все повече изпъква

Дъщеря ми мина видимо през подобен период.
Обаче не знам аз ли нещо съм устроена по различен начин, но никак не ми е дотежало.

Като направя сравнение между:
- бебешки период и рев без причина (да речем поради изнервеност);
- период между 1 - 1.5 годинки, когато детето е по-голямо, но трудно можеш да се разбереш с него
и
- т.нар. бебешки пуберитет, когато колкото и да се тръшка и реве, вече има пълноценна комуникация, и за разлика от предишните периоди, човек има привилегията да може да обяснява и да разговаря с детето си

не виждам къде е проблемът. 

Колкото повече расте детето ми, толкова по-лесно ми е.

А на мен сега ми е най- трудно. 

И за мен е най-тежкия до сега. Никакв иразговори не помагат,ни се води ни се кара, винаги всичко е на обратно. Само се оглежда да види нещо,че няма,за да реве за него или пък да свърши,лелее,резавл е с глас,че свърши сока,а този дето стана не е точно същия. И се започна,аз друг не обичам,той е гаден и т.н. И какво то и да говориш да обяснаваш и да се опитваш да си търпелив, като насреща те изслушват и почва пак да реве или вика с всичка сила,направо си изпускам нервите. Предстои ни море и незнам, кога минва това чудо,ние сме близо до трите години,ама явно е индивидуално. Даже е започнал да ме разпитва,говирм си нещо с него и той ми казва,момо като идем на морето няма да излизам от водата и аз добре,само понякога, и той неееееееееее  и започва да крещи. Аз замълчавам и сменям темата и той хайде да ми четеш,аз добре,ама две книжки,добре,ама не три книжки добре, носи 10 ,след третата спирам и казвам,такава беше сделката рев,хвърляне,не ми се разправя. Като сме някъде све аз викам, бърка п окофите,вади боклуци само,за да дразни щото знае,че небива. Изтърпях веднъж,така,за да видя той глед абърка и ме поглежда аз нищо,пак бърка и аз не реагирам,накрая се обърна към нен и си облиза дланите на ръцете, еееее ощамарих го знам,че не е педаедогично,но наситина напоследък се уморявам.

Интересна тема. Аз също съм в търсене на най-правилния метод за възпитание, защита и превенция и изграждане на самочувствие без разлигавяне, поставяне на граници без повишаване на тон и начин за вникване по-дълбоко, отвъд повърхностната агресия и задължително отрицание на досегашните авторитети и норми и всичко това при осемчасов работен ден, редовна смяна, дом, който има нужда от домакиня и съпруг, който има нужда от жена, естествено и аз, която имам нужда от време за мен самата...

Възможно ли е и ние вече да сме навлезли в този пубертет?  Много често се тръшка и плаче (понякога е направо дране) и всичко е някак си без причина! Ту и се иска нещо, ту не и се иска...няма угодия  И най- лошото, е че не може все още да разбере всичко, което обясняваш.

В периода от 2 до настоящият момент /2 години и 9 месеца/ понякога ми идваше да се хвърля от балкона.
Описали сте всичко, не искам да повтарям, но наистина вече нещата се поуправят леко да чукам на дърво.
Периода е кошмарен, просто наистина кошмарен 

Не сме сами значи
При нас тозипериод започна преди около2 месеца. Просто детето се промени. Взе да капризничи, да се глези, да се тръшка, да прави напук и да ме пробва докъде ще ми стигне търпението... Станала е един малък дявол. Вчера тръгнахме например на рожден ден. Беше много близо до нас и тръгнахме пеша. Мина 20 метра и каза че иска да я носим. Кляка по тротоара, тръшка се, а е вече голяма и може да върви много.  Постоянно го прави. Катоп не я вземем аз или баща й, започва да плаче, ама толкова жално и истерично, че сърцето ми се къса. Честно казано незнам какво беше правилно да направя. Да й кажа че вече е голяма и трябва да повърви малко, като не го приеме да и се скарам и да я дърпам да върви и тя да реве, или да я взема, за пореден път, да я оставя да е на нейното. Не знам кое е правилното. Баща й щеше да я остави да се тръшка и нямаше да я вземе. Аз и казах че когато стигнем до еди къде си, тогава ще я взема. Така и направих. В такива ситуации просто се чувствам безсилна да взема правилното решение. Къде е границата междуразглезването и "изпускането" на детето и пречупване на самочувствието... И още много такива ситуации...
Опитвам се да говоря, говоря, говоря, в 50 процента от случаите разбира и се получава, в останалите - все едно си говоря сама. Понякога не ми издържат нервите и се изпускам да викам и даже да я плесна, и кротва, идва и се гуши в мен, а аз се чувствам отвратително за това.... Просто се въоръжавам с търпение и дано намеря баланса.

  Благовеста,скоро и аз се борих с няколко такива ситуации.... За себе си направих извод,че само играта помага.То вървим от пънче до пънче,като свирим на всяко от тях,като на барабан и така по-лека се предвижваме напред.То гушкаме дърветата:"а сега ще гушнем ееееей онова там!" и се предвижваме от дръвче към дръвче.То пеем някакви песнички от сорта :"ние сме войници ще вървим напред" ......Някой път нищо не правя,само се усмихвам и му казвам весело:хайде!хайде! и чакааааааааамммммм.........,но не се предавам!
   Разбира се,често ми се иска ей така просто да си върви,без да играя пред него разни комедии  ,но.....Какво да се прави!

Благовеста, 2г и половина не е чак толкова голяма възраст, може да се е уморила. На тази възраст за мен носене/возене в количка не би било разглезване.

Границите за мен и моето дете са - да не удря, напада, да не прави опасни неща (тичане към улицата, пипане на огън и подобни). Храна и търкаляне по земята за нас не са причина да се караме. Вече е над 3 години и е много активно и инатливо дете, няма друг начин, освен да си избирам битките и да обяснявам до посиняване какво е приемливо поведение и какво не е. Все в един момент ще почне да вдява...