Не ревнувам,моята свекърва не се радва много на детето,даже някой пъти е груба с него и направо си го отблъсква(а после се сърди че не й го даваме да го гледа).
- Публикувана: 4 авг. 2009, 22:33 ч.
- Последно мнение: 7 май 2018, 10:41 ч.
Ревнувате ли децата си?
Ревнувам, но не позволявам да ми влияе и се надявам да не се забелязва! Радвам се, че децата ми и родителите ни се обичат, макар и често да ми се свиди времето, което прекарват заедно. Но знам, че това е добре за тях и нямам право да поставям егоизма си над техните отношения.
..... 
Не, не ревнувам.
Детето ми, едно засега, е много любвеобилно и на думи и с действия показва чувствата си. За него семейството му е всичко, все си обяснява, как нещо сме щели да правим всички заедно и изрежда нас, баби, дядовци, лели, братовчеди, вуйчовци, лели, мъжете им, жените им.... Въобще ако го слушаме него и ще станем като турските сериали - за един човек 20 придружители. Те го усещат насреща и идилията от прегръдки, целувки, мили думи е пълна.
Така или иначе в момента, в който се появя аз и ставам център на света му. Дори обратното той ревнува мен. Което ми е абсолютно непонятно.
Но принципно аз никога не съм ревнувала, оперирана съм от това чувство. Като гледам тези, които ревнуват как се ядосват, гневят и вкарват нерви, направо ми става едно леееко на душата. Дано си науча детето да не ревнува също.
Детето ми, едно засега, е много любвеобилно и на думи и с действия показва чувствата си. За него семейството му е всичко, все си обяснява, как нещо сме щели да правим всички заедно и изрежда нас, баби, дядовци, лели, братовчеди, вуйчовци, лели, мъжете им, жените им.... Въобще ако го слушаме него и ще станем като турските сериали - за един човек 20 придружители. Те го усещат насреща и идилията от прегръдки, целувки, мили думи е пълна.
Така или иначе в момента, в който се появя аз и ставам център на света му. Дори обратното той ревнува мен. Което ми е абсолютно непонятно.
Но принципно аз никога не съм ревнувала, оперирана съм от това чувство. Като гледам тези, които ревнуват как се ядосват, гневят и вкарват нерви, направо ми става едно леееко на душата. Дано си науча детето да не ревнува също.
Особено ме връхлита тази ревност, когато да речем детето падне. Свекърва ми се спуска на ред с мен да го вдигне и утеши. Обикновено ме изпреварва бутайки ме. Започва да го гушка и утешава, а аз се чувствам като никоя, някакъв страничен наблюдател. В такива моменти наистина ми се иска да го изтръгна от ръцете и... 
Често пъти се "бърка" като му казва "кажи бе,мамо"... 
Аз ужасно ревнувах малката през първите месеци когато беше бебе! Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха 
Сега ревнувам много рядко, но при бабите никога... Може би трябва да се замислиш дали не са причина отношенията между теб и родителите на съпруга ти... И не забравяй, че ти си единствената мама, която имат и никой не може да те замени 
Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха Сега ревнувам много рядко, но при бабите никога... Може би трябва да се замислиш дали не са причина отношенията между теб и родителите на съпруга ти... И не забравяй, че ти си единствената мама, която имат и никой не може да те замени 
Аз ужасно ревнувах малката през първите месеци когато беше бебе! Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха Сега ревнувам много рядко............
Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха Сега ревнувам много рядко............Виждали ли сте кокошка с току-що излюпените пиленца?Не пуска никой да ги доближи:напада,кълве!
Това е просто защитен инстинкт!Не е ревност!
Колкото по-голямо ви става детето толкова повече и отшумява този инстинкт(е....може би,никога напълно,както при животните,но все-пак...
)Не мисля,че вие трябва да се самоизяждате ,а тези ,които "се разпореждат" с малкото ви бебе,без да се замислят за вашите чувства,трябва да се замислят,дали постъпват правилно.
Аз ужасно ревнувах малката през първите месеци когато беше бебе! Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха Сега ревнувам много рядко............
Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха Сега ревнувам много рядко............Виждали ли сте кокошка с току-що излюпените пиленца?Не пуска никой да ги доближи:напада,кълве!
Това е просто защитен инстинкт!Не е ревност!
Колкото по-голямо ви става детето толкова повече и отшумява този инстинкт(е....може би,никога напълно,както при животните,но все-пак...
)Не мисля,че вие трябва да се самоизяждате ,а тези ,които "се разпореждат" с малкото ви бебе,без да се замислят за вашите чувства,трябва да се замислят,дали постъпват правилно.
Иначе и аз, като kaia1983, в първите месеци полудявах, когато някой се доближеше до бебето.
Почакайте да Ви пораснат децата . На мен ми се обръща стомаха , когато си помисля, че 18 годишната ми дъщеря е в нечии ръце. Баща и не говори за това, но...! И двамата сме доста либерални родители, наясно сме, че всичко ,което се случва е супер нормално, но го преживяваме много мъчително. Борбата със самите нас по отношение на това е може би едно от най- трудните неща в съвместния ни живот. Струва ми кански усилия да не се самовзривя 
:
. На мен ми се обръща стомаха , когато си помисля, че 18 годишната ми дъщеря е в нечии ръце. Баща и не говори за това, но...! И двамата сме доста либерални родители, наясно сме, че всичко ,което се случва е супер нормално, но го преживяваме много мъчително. Борбата със самите нас по отношение на това е може би едно от най- трудните неща в съвместния ни живот. Струва ми кански усилия да не се самовзривя : 
Аз ужасно ревнувах малката през първите месеци когато беше бебе! Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха Сега ревнувам много рядко............
Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха Сега ревнувам много рядко............Виждали ли сте кокошка с току-що излюпените пиленца?Не пуска никой да ги доближи:напада,кълве!
Това е просто защитен инстинкт!Не е ревност!
Колкото по-голямо ви става детето толкова повече и отшумява този инстинкт(е....може би,никога напълно,както при животните,но все-пак...
)Не мисля,че вие трябва да се самоизяждате ,а тези ,които "се разпореждат" с малкото ви бебе,без да се замислят за вашите чувства,трябва да се замислят,дали постъпват правилно.
Иначе и аз, като kaia1983, в първите месеци полудявах, когато някой се доближеше до бебето.
Необяснимо ми е как може да полудявате от баби и дядовци ,които искат ди си гушнат внучето.
