Ревнувате ли децата си?

  • 11 770
  • 136
  •   1
Отговори
4 авг. 2009, 22:33 ч.
  • Мнения: 4 733
 Рвнувам децата си. Неприятно ми е когато други хора имат желание да ги вземат да ги прегръщат и подобни. Признавам че изпитвам това чувство най-вече когато участници са   родителите на съпруга си. Безкрайно ми е неприятно когато децата имат по-близък контакт с тях.Сигурно нещо ми има.
 Изпитвал ли е някой подобно чувство. Много е неприятно. В момента в който посегнат да ги вземат и отвътре ми напира да им ги изтръгна от ръцете направо Confused

# 1 4 авг. 2009, 22:40 ч.
  • Мнения: 3 804
Според мен ,по скоро прехвърляш отрицателните си  емоции към родата на мъжа си в/у отношенията им с децата.
Успокой се . Peace

# 2 4 авг. 2009, 22:43 ч.
  • Мнения: 4 733
 Има го този момент, но чувствотоси е в мен и си ме гризе при всяка среща. Обмислям варианта да не присъствам на срещите, защото имам чувството че някой път няма да се въздържа и току съм дръпнала някое дете.

# 3 4 авг. 2009, 22:44 ч.
  • Мнения: 428
Кasidy, благодаря за темата. Отдавна изпитвам същите чувства, но винаги ме е било срам да си го призная. Идея нямам на какво се дължи.
Определено не е прехвърляне на отрицателни емоции. Разсъждавала съм доста по темата, стигнах до какви ли не изводи, но все пак не намерих еднозначен отговор. Надявам се един ден да преодолея тази ревност...

Ососбено ме връхлита тази ревност, когато да речем детето падне. Свекърва ми се спуска на ред с мен да го вдигне и утеши. Обикновено ме изпреварва бутайки ме. Започва да го гушка и утешава, а аз се чувствам като никоя, някакъв страничен наблюдател. В такива моменти наистина ми се иска да го изтръгна от ръцете и... Embarassed

Последна редакция: вт, 04 авг 2009, 22:54 от Calathea

# 4 4 авг. 2009, 22:46 ч.
  • Мнения: 4 733
 Мен не ме е срам, никак даже. По-скоро ме е яд че подобно чувство краде време  което мога да посветя изцяло на децата си.

# 5 4 авг. 2009, 22:52 ч.
  • Мнения: 428
Допълних отговора си.
Но се сещам и за друга случка, която ме разяде от ревност.
Няколко дни след като родих, влязох в болница с тежки усложнения. Свекърва ми гледаше детето. Бях много зле и един ден помолих мъжа ми да доведе малката в болницата при мен, да я видя просто. Не я бях виждала вече месец... Пристигнаха със свекърва ми. Тя стискаше здраво детето и не се сещаше даже да ми го даде. Седна, извади шише с мляко и започна да го храни. Разплаках се и не се стърпях. Казах, че искам аз да я нахраня, защото цял месец жадувам за този момент. И почти издърпах шишето и детето.
После изпитах същата ревност като започна да ме наставлява под какъв наклон точно трябва да държа шишето. Може и да са дреболии, но емоционалното ми състояние тогава беше тежко. А тя си е малко несъобразителна и нетактична като човек.

# 6 4 авг. 2009, 22:54 ч.
  • Мнения: 2 622
Ревнувам ги и ми неприятно,но само от роднините на мъжа ми.Най-ме е яд когато някое от децата ревне и свеки го гушне и почне да го утешава.

# 7 4 авг. 2009, 22:58 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
по-скоро не...
На вас баби не са ли ви се радвали? Не сте ли се гушкали в баби?

# 8 4 авг. 2009, 22:59 ч.
  • Мнения: 1 174
Не ми е чуждо това чувство, изпитвала съм го, когато първото ми дете беше бебе, но го преодолях.Все си въобразявах, че ще ме забрави, докато е с баба си. Simple Smile Мисля, че е въпрос на доверие и добро разположение към родителите на съпруга. Simple Smile Вероятно и при теб ще отмине, иначе би било много мъчително...
А задавала ли си си въпроса от какво точно ревнуваш?
Темата ти ми харесва, благодяря, че сподели! Simple Smile

# 9 4 авг. 2009, 23:01 ч.
  • Мнения: 3 804
Момичета,аз пък съм другата крайност .Дреби вече е почти на 4 ,но свеки не изявава желание да я гледа,но пък и дребната не желае да стои с нея.Виж за свекъра умира,залепват се един за друг още в момента в който се видят.
За да не прозвуча съвсем неблагодарно-когато големите бяха малко живеехме у свеки,тогава съм и ги оставяла,но само за малко и при условие ,че излизането без тях е неотложно. Laughing

# 10 4 авг. 2009, 23:02 ч.
  • Мнения: 4 733
Не се долюбваме особено и честно казано ми е неприятно да ги пипат. А и единия конкретно е изял и продължаваше да яде по мой адрес доста бонбони дори когато децата бяха в неонатологията. Та, неприятно ми е и това е.
Шани, мен една конкретна баба повече ме е гушкала. Да не кажа че майка не успяваше да се вреди да ме вземе, помня доста неща...

# 11 4 авг. 2009, 23:05 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Цитат на: Kasidy в вт, 04 авг 2009, 23:02
Та, неприятно ми е и това е...

прояви великодушие и изчакай сгоден момент. После се развилней. Twisted Evil

# 12 4 авг. 2009, 23:06 ч.
  • Мнения: 425
Днес една сервитьорка в кварталното кафе взе сина ми на ръце и го подържа минута две-защото той все ходеше при нея,а ние бяхме само двамата с него,масите бяха празни.Ами нищо не почуствах Rolling EyesПорадва му се жената и го пусна на земята.
Обаче ми се струва че случките на Галатея са малко встрани от темата-човека който не иска да пипа детето и е точно конкретен -Свекърва и,а не някакви чужди хора по принцип.
Очевидно е ,че нетактичен човек меко казано след като не се сеща да ти даде рожбата която не си виждала месец.И мен би ме подразнило много.
Към авторката- може би ревността идва от чувството че някой друг изземва функциите и на майка ThinkingПонеже на мен не ми помагат особено го има обратното-бих се зарадвала близък да вдигне детето и да го утеши ,а аз да поседна и да ми почине малко кръста примерно Blush
Размишлявам си Crossing Arms...

# 13 4 авг. 2009, 23:10 ч.
  • Мнения: 428
sundey, съвсем на място са ми разказаните случки. Ревността на Касиди е породена именно от родата на съпругът. Като в моят случай де.  Embarassed

# 14 4 авг. 2009, 23:14 ч.
  • Мнения: 3 804
Живея извън БГ и тук на улицата някой да помилва или да вземе или да почерпи малко дете си е съвсем нормално.Което обаче ме докарваше до истерия в началото,сега вече свикнах,но все пак винаги съм нащрек.

# 15 4 авг. 2009, 23:28 ч.
  • Мнения: 425
Цитат на: Calathea в вт, 04 авг 2009, 23:10
sundey, съвсем на място са ми разказаните случки. Ревността на Касиди е породена именно от родата на съпругът. Като в моят случай де.  Embarassed

Ок Peace.В първото изречение беше споменато ревнувате ли децата си от други хора.Изглежа темата е по скоро за роднински взаимоотношения , за ревноста на снахата към обичта на свекървата към децата  ThinkingОк,оттеглям се Stop

# 16 4 авг. 2009, 23:29 ч.
  • Мнения: 2 478
Не, не ревнувам! Когато синът ми беше бебе съм се дразнила, когато ми го измъкват от ръцете, ама съм и казвала, че не ми е приятно. Бях много стриктна майка и всяко своеволие от външни хора не се е толерирало в нас. За всичко, свързано с детето ми трябваше да ме питат. Но не и ревност!

# 17 4 авг. 2009, 23:31 ч.
  • Мнения: 1 174
Цитат на: Kasidy в вт, 04 авг 2009, 23:02
Не се долюбваме особено и честно казано ми е неприятно да ги пипат...  Та, неприятно ми е и това е.

Ето защо, знаеш сама причината. Simple Smile Извинявай, но така или иначе те са родители на мъжа, с когото си избрала да живееш и отглеждаш  и възпитаваш децата си. Бих те посъветвала да намериш път към тях, дотолкова, че да не храниш собствена неприязън към хората.Дистанция няма как да няма, ако не друго, то поне от годините, които ни делят едни от други. Може един ден да стане така, че любимото дете да обожава свекърва или свекър ти...сигурна съм, че ще се чувстваш много зле, ако е така...Най-често децата приличат на родителите ни и често става така, че се разбират по-добре с тях, отколкото с нас. А и те не са наша собственост.Никой не е наша собственост и ако навреме го разберем, ще сме по-добри с околните.
Пък неразбирателството с останалите хора, особено с  роднини е винаги личен проблем, който тормози малко или много и се отразява  рано или късно на нас самите. Рефлектира и върху децата ни и създаването им на чисти и хубави връзки със заобикалящия ги свят един ден...А всеки иска да има близки около себе си (изключвам приятелствата, имам предвид семейството).
 Пиша, като жена и човек, който живее далече от майка си и баща си и сама си гледа децата...по ред причини.

# 18 4 авг. 2009, 23:35 ч.
  • Мнения: 2 013
И при мен положението е същото.
По принцип не се дразня,когато приятели или познати гушкат дъщеря ми,дори понякога ми е приятно.Но...
когато го правят свекарите...не знам защо но изпадам в ужас.Всяко нещо което правят когато са с нея ме дразни,всяко нещо ми се струва неправилно и неадекватно.И ме изпълва неистово желание да си я взема и да се махна.Естествено не го правя,но от вътре ме изяжда.

# 19 4 авг. 2009, 23:43 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
В първите месеци след раждането се дразнех. С времето интересът им към децата спадна, а с това и моето раздразнение. Сега се радвам когато им обръщат внимание.

# 20 4 авг. 2009, 23:50 ч.
  • Мнения: 3 367
Не.Не ревнувам никого от никого.Тук не е прието непознати да пипат чужди деца,близките ми/приятели винаги са питали "може ли",вече децата сами си решават кой да ги пипа и кой не от познатите ни,барометърът им е безгрешен..
*
офф - винаги ми е интересно да чета подобни теми,не ви ли е странна негативността към хората които са отгледали бащата на децата ви?Той-съпругът/партньорът ви е това което е ,малко или повече,благодарение на тези хора, от които днес искате да "дръпнете" детето си,за мен в това няма никаква логика, все едно ден след ден си казвам-бре какъв мъж избра,от семейство до к не искаш да се докоснеш дори.Не искам  да споря,само мисъл споделям-какво виждат/чуват децата,какъв модел на поведение им предлагаме,ще се чудим ли после отде ни е дошла приказката с възрастните хора,мазето и копанката до главата..

# 21 4 авг. 2009, 23:58 ч.
  • Мнения: 428
anette, хора сме все пак. Носим си своите слабости, няма как да сме идеални.
Види се, това чувство е било познато на много майки, слава Богу, оказва се преодолимо.
С времето.
Мисля, че сме достатъчно разумни да не допускаме разговори срещу който и да е било пред детето, нито пък сцени на дърпане, обиди и т.н.
Темата не е от сорта "За или против свекървата?", "Обичате ли я или я мразите?", темата е за човешките чувства, а хората изпитваме разнообразни такива, нали? За жалост - не винаги красиви.

# 22 4 авг. 2009, 23:59 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
anette1104, явно не си изпадала в ситуация да не можеш да се добереш до бебето си... буквално така съм се чувствала на моменти.

# 23 5 авг. 2009, 00:07 ч.
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Цитат на: ♥Rbaby1♥ в вт, 04 авг 2009, 23:35
И при мен положението е същото.
По принцип не се дразня,когато приятели или познати гушкат дъщеря ми,дори понякога ми е приятно.Но...
когато го правят свекарите...не знам защо но изпадам в ужас.Всяко нещо което правят когато са с нея ме дразни,всяко нещо ми се струва неправилно и неадекватно.И ме изпълва неистово желание да си я взема и да се махна.Естествено не го правя,но от вътре ме изяжда.

Чувствам се по  съвсем същия начин. Особено  се вбесявам, когато свеки започне да й говори по бебешки с противно пронизителен гласец- направо тръпки  ме  побиват. Но, когато реша, че  твърде дълго време детето е било при нея, а пък и тя не се сеща да си тръгне, си го искам обратно под някакъв предлог.

# 24 5 авг. 2009, 00:30 ч.
  • Мнения: 4 733
Цитат на: anette1104 в вт, 04 авг 2009, 23:50
не ви ли е странна негативността към хората които са отгледали бащата на децата ви?

Въпросната негативност винаги е породена от нещо. За съжаление....

# 25 5 авг. 2009, 01:11 ч.
  • Мнения: 4 399
Никога не съм ревнувала нито от свои, нито от Чужди. Напротив радвам се ако някой дари прегръдка, милувка, ласка на детето ми, ако му се радва искрено. Детето ми има нужда от това, как би могло да ми е неприятно. Пък то си знае коя е майка му и на никой друг не е казало 'мама щастлива съм Че те има'. Дори днес ни посети една жена по работа, детето много я закаЧа, каЧи се при нея, пипа я, разсмя я, накрая тя съвсем спонтанно го гушна и го целуна. ПоЧувствах Че момента в който се усети и стана малко неудобно защото това не е прието тук. Но аз пък се зарадвах Че това малко ЧовеЧе е предизвикало такива топли Чувства в нея и през ум не ми е минало да ревнувам.

На тези от вас които ревнуват от свекърви ще кажа, радвайте се Че имате свекърви които държат да са пълноценни баби и се стараят на децата да им е добре. Моето дете толкова копнее за свекърва ми, говори за нея, разговаря с Часове по телефона с нея. Но уви свекърва ми не държи на тази връзка и веЧе повеЧе от 1 година не желае да види внуЧето си. Отказва да ни дойде на гости, отказва и ние да отидем при нея. При това сме в добри отношения, не сме се карали. На мен пък ми е болно от това и предпоЧитам да ме избута за да вдигне детето отколкото да не желае да го погледне.

# 26 5 авг. 2009, 03:25 ч.
  • Мнения: 3 367
Oпределено не съм патила и вероятно затова така и мисля.Споделих хрумка само,изобщо не критикувам който и да било,всеки  избира поведението си ,но нали и ние синове отглеждаме,и ние вероятно някога ще бъдем в позицията на "онази дето ми пипа детето"..спорадични мисли..

# 27 5 авг. 2009, 04:23 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
не ти е правилен въпроса. не става дума за ревност към децата, а по-скоро за неприязън към свекърите ти.

и подкрепям мнението на Vjara - радвайте се, че децата ви имат шанса да са обичани от бабите и дядовците си и да общуват с тях. за разлика от свекървата на Vjara, моята душа дава за внуците си, но е далеч Sad. децата ми дори нямат шанса да я познават добре, камо ли тя да ги гушка и прегръща и целува и глези и обсебва... а толкова биха могли да спечелят от това  Confused. момичета, толкова по-добре ще се почуствате ако успеете да приемете, че това са възрастни хора, които не можете да промените. каквото и да правят, правят го най-вероятно с добри намерения, не се опитват да ви навредят. опитайте се да бъдете толерантни и да ги приемете такива, каквито са. повярвайте ми, от това само ще спечелите. и вие, и децата ви, и съпруга ви.

# 28 5 авг. 2009, 06:46 ч.
  • Мнения: 6 618
Не ,но не изпитвам и лоши чувства към свекърите си.

# 29 5 авг. 2009, 07:15 ч.
  • Мнения: 24 467
Никога не съм изпитвала подобно чувство. По- скоро се радвам, когато друг им обръща внимание и ги занимава. Може би това е понеже се случва рядко, нямам роднини, които да ни помагат за децата и всяко внимание към тях ме радва. Може би е така и защото никой не ми се е месил или налагал грубо мнение- нито роднина, нито приятел или познат и затова не се дразня.

# 30 5 авг. 2009, 08:02 ч.
  • Мнения: 1 879
Не знам дали е ревност, никога не ми е хрумвал наум такъв въпрос, но като бяха малки децата не ми беше приятно хората да ги пипат. Дъщеря ми беше 7-8 месеца, сядящо бебе, жега, тя по голи крачета - е, всеки, който минеше покрай количката в градинката решаваше да й каже "здрасти" като й хване крачетата. А тя беше в период, когато си лапаше краката - ей така просто, грабне си крака и в устата. Как да не се ядосвам, че я пипат, пък жега - не мога да й сложа чорапи. Последните години се дразня, когато дойде някой вкъщи и се започнат някакви разговори като разпити - уж по детски теми, но просто си звучат като разпит. Синът ми е по-голям и някак си се оправя, а аз виждам, че на дъщеря ми явно не й е приятно. Никога не съм я питала, за да не й внушавам нещо, ако то е само в моите мисли и усещания. Между другото и контактът на свекърва ми с децата се изразява в това - разпит. Иначе с мен тя си говори съвсем нормално и нямам никакви притеснения, мога да си говоря с нея с часове. Така че не е прехвърляне на мое отношение.

# 31 5 авг. 2009, 08:56 ч.
  • Мнения: 1 866
Никога не съм изпитвала подобни чувства. Тъкмо обратното. СЛучвало ми се е да ми стане гадно, че свекърва ми не е обърнала внимание на децата ми. Когато реши да ги поглези ми става приятно и в никакъв случай не бих ги дръпнала. Всъщност те сами си решават вече кой искат да ги пипа и кой не. А като бяха бебета си спомням, че бях изключително признателна на всеки, който искаше да ги подържи и занимава. Това за мен бяха безценни минутки за почивка.

# 32 5 авг. 2009, 09:08 ч.
  • Мнения: 4 733
 При мен ревността се проявява при участието на кокретни хора, при други жени е различно. Темата не е за свекърите ми конкретно.
 Иначе миз, има много истина в последните ти изречения.

# 33 5 авг. 2009, 09:15 ч.
  • Мнения: 1 763
Точно ревност не изпитвам, но когато някой друг ( нямам предвид свекървата) започне примерно да щипе сина ми по бузите или да го взема на ръце, а детето го блъска и крещи "Не!", а човекът продължава, не ми е особено приятно и правя забележки. Не всички деца обичат да ги щипят и мачкат, моето никога не е било по гушканията, особено с непознати и полупознати. И на другите деца, които се хвърлят да го прегъщат или малко по-големите да го взимат на ръце, обяснявам и не разрешавам, ако той не ги е изгонил с писъци преди това.

# 34 5 авг. 2009, 09:53 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
За мен е важно детето ми да общува с много хора.Не ревнувам от никой.Единствено се дразня,когато някой пипа или гушка детето ми с мръсни ръце или от съвсем непознати хора.Веднъж една жена с вид на наркоманка заяви закачливо на улицата"Аз ще те открадна теб!" #CrazyЕ,такова внимание ме дразни определено.Иначе особено със свекърва ми отношенията ни не са били хич безоблачни,но тя е баба на детето и никога не бих ги лишила една от друга.Не прехвърлям моето отношение към тях.Ще мине време и ще го култивираш това чувство.От ревност няма смисъл. Peace

# 35 5 авг. 2009, 10:03 ч.
  • Мнения: 22 430
Здравей. ))))
Гледам че едното дете е голямо, а другите на 2м. )))
Аз бях същата близо до 1г на дъщеря ми. Направо се побърквах когато свекървата тръгнеше да я взима и т.н. В началото буквално откачах. После свикнах и сега изобщо не ми прави впечатление. Двете с нея се гледат чудесно, а аз съм спокойна че мога да ходя на работа без проблем. ))

# 36 5 авг. 2009, 10:17 ч.
  • Мнения: 3 219
Не, не ревнувам, ама и те не са гушкани по-често от веднъж седмично.
И двете деца съм си ги гледала сама.
Всъщност-спомням си един случай, но там не става дума точно за ревност.
Като беше малък големия все още учех-бях се прехвърлила задочно. Съответно го носех при майка ми да го гледа за десетина дни. Те живеят в друг град . Докато ме е нямало мъжът ми ходи 2-3 пъти да го види. Прибирам се аз, бързам да отидем да го видя, отварям вратата...засилвам се към него ...и срещам един поглед, който не ме разпознава изобщо Tired, държащ се за майка ми Grinning. А на баща си се радва Wink. Това се случва когато той е първо на около 9 месеца, съответно година и 2 месеца, и година и половина. Веднъж майка ми не можа да излезе в отпуска да го гледа и беше наела една жена . Та  тогава се беше залепил за нея. Но в никакъв случай чувството не беше ревност, а по-скоро разочарование, че детето ме е забравило.

# 37 5 авг. 2009, 10:20 ч.
  • Мнения: 1 558
По-скоро не.И без това свеки я виждам 3-4 пъти годишно Mr. Green

# 38 5 авг. 2009, 10:48 ч.
  • Мнения: 308
За момента не изпитвам ревност. Но и според мен описаното не е ревност. Отнася се само за един човек. Явно свекърва ти те дразни с нещо и оттам са продиктувани и тези чувства, но пак повтарям, че за мен това не е ревност. Ако изпитваше тези чувства, когато детето бива гушкано от всеки човек, тогава да, но в случая не е така.

   П.П. И аз съм имала подобен случай. Детето беше с температура и се разрева. Свекървата го вдигна и почна да го разнася из стаята, а аз се опитвах да я взема и тичах като кученце след нея. В следващия момент извиках да спре да тича и да ми даде детето. След този случай май не се е повтаряло. Но това не беше ревност. Просто имах нужда в този момент аз да съм до детето, а не тя. Подразни ме факта, че тя не го осъзна, но съм сигурна, че не го е направила нарочно.

# 39 5 авг. 2009, 11:00 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 10 821
И моето е по-скоро неприязън към същите хора,а не ревност.Всъщност май точната дума е погнуса/за съжаление аз не мога да ги вкарам в банята,нито да им чистя къщата/.Сдържам се,но вътрешно просто кипя.

# 40 5 авг. 2009, 11:00 ч.
  • Мнения: 5 393
Не изпитвам ревност, а съвсем осъзната неприязън от близък контакт на детето с бабата на мъжа ми. Със сигурност това е продиктувано от собствените ми негативни чувства спрямо нея.

# 41 5 авг. 2009, 11:10 ч.
  • до Него
  • Мнения: 91
аз също смятам, че подсъзнателно прехвърляш отношението си към децата. Опитай да се владееш, защото децата са мног уязвими и можеш да ги нараниш така. Баба ми и дядо ми говореха много против баща ми ..и това много ме дразнеше. Като дете подсъзнателно думите им вместо да ме отделят от него, напротив превързаха ме повече и  се настроих срещу тях . При мен беше така, но при твоите деца гневът може да намери "отдушник" по друг начин.

# 42 5 авг. 2009, 11:27 ч.
  • Мнения: 2 448
Въпреки, че не еднократно са заявявали гадното си отношение към мен толкова години преди появата на детето, никога не съм го ревнувала от тях. Те не че са се засилили толкова да му се радват, дори подтиквам мъжа ми да им говори да го правят по често, да му показват обичта на баба и дядо все пак.
А иначе съм страшно ревнив човек , но за това не.

# 43 5 авг. 2009, 11:59 ч.
  • Мнения: 4 555
Имам склонност да изпитвам подобна ревност, но не ми се е случвало, защото свекърва ми е супер тактична и в началото когато е идвала да вижда бебето, никога не си е позволявала никаква самоинициатива.
Освен това много рядко се случва изобщо някой да иска да ми гледа детето. Свекървата я вижда малко по-често от майка ми, но пак става дума за веднъж на 2-3 месеца. Свекърът пък я е виждал около 3 пъти за две години. Който колкото го влече. Въобще не ми е мъчно, че детето ми няма близки контакти с бабите и дядовците си.

# 44 5 авг. 2009, 12:20 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 388
Не съм ревнувала детето, може би защото при нас вниманието е само от страна на баща ми и се радвам, че то е голямо, за да компенсира липсата на такова от страна на родителите на мъжа ми. Дария е най-малка в семейството (между моите роднини) и съответно е най-глезена, гушкана и целувана  от братовчеди, лели и чичовци.

# 45 5 авг. 2009, 12:23 ч.
  • Мнения: 4 433
Понякога изпитвам такова чувство,но само от роднина Thinking

# 46 5 авг. 2009, 15:25 ч.
  • Мнения: 1 541
Преди време бях пускала подобна тема, изядоха ме с парцалите. Напълно те разбирам, моята ревност малко попремина, но все пак детето вече е по-голямо и само може да се отбранява от нежелани млясканици и да си казва когато не иска нещо или при някого. На моралистките да кажа-случили сте на роднини.

# 47 5 авг. 2009, 15:56 ч.
  • Мнения: 8 999
Не, не ги ревнувам. Благодарна съм на всекиго, който успее да ги отлепи от мен поне за пет минути и да им бъде по-интересен от мен.

# 48 5 авг. 2009, 16:05 ч.
  • Мнения: 1 473
Да ревнувам детето си и съзнавам, че това е свързано с чувствата и емоциите, които предизвикват родителите на съпругът ми у мен. Може би ще бъде по-добре за самата мен ако успея да преодолея тези чувства, но за сега и е трудно и не успявам.

# 49 5 авг. 2009, 16:21 ч.
  • Мнения: 22 859
И при мен го имаше този момент.Разбора се негативната емоция бе свързана с чове,с който не се разбирахме.Към други хора не съм ипитвала подобно чувствао.Мисля,че не е ненормално,но няма как да отделиш децата от роднините им,ако тези роднини ги обичат и имат желание.в рамките на нормалното,да се грижат за тях.

# 50 5 авг. 2009, 16:35 ч.
  • Мнения: 1 897
Да, и аз изпитвах подобни чувства. Признавам си.
При това без да съм изпитвала каквито и да е негативни емоции към свекърите преди появата на бебето. При нас обаче проблемът беше в това, че те наистина обсебиха детето ни, домът ни, времето ни... Бяха решили сякаш, че с раждането моите функции на майка са изчерпани.
Свекърва ми идваше всеки ден, без покана и без да съм искала помощта и ...Тя сменяше памперса, тя къпеше бебето, тя го изнасяше на терасата да постои на слънце, тя буташе количката докато сме на разходка, подаваше ми детето в ръцете, когато трябваше да го кърмя и го вземаше, когато прецени, че му е достатъчно.
Първоначално мълчах, преглъщах и адски се ядосвах вътрешно. После проведох няколко разговора със съпруга ми, а той с родителите си, няколко пъти не и отворих вратата, няколко пъти открито показах недоволството си.  И така постепенно се научих със спокоен тон, но твърдо да изказвам позицията и мнението си, както и вижданията и изискванията си като майка.
И така...
Сега мога да кажа, че се разбираме много добре и няма никаква ревност по между ни. Винаги мога да разчитам на помощта им, когато се наложи. И съм спокойна, защото знам, че те са прекрасни баба и дядо, които много обичат внука си и биха направили всичко за него.

Последна редакция: ср, 05 авг 2009, 17:29 от Ulia

# 51 5 авг. 2009, 16:57 ч.
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Като гледам лентичката ти,нормално е да се чувстваш по този начин,малко или много и хормоните си казват думата.Постепенно ще утихнат нещата.На всяка жена се случва да изпита понякога ревност,дори от собствената майка.
По темата -не я ревнувам от никого,все пак това са баби и дядовци,които го правят от любов.Едва ли някога бабата ще замени майката и колкото по-рано осъзнаем този факт,по-малко терзания ще имаме.
Аз се дразня само от разни лицемерки,на които не им пука за детето ми,но се лигавят пред него.Добре,че децата усещат неискрените хора.

# 52 5 авг. 2009, 17:13 ч.
  • Мнения: 3 929
Да, много ревнувах сина си от свекърва ми, когато родих. Беше ми много неприятно, когато тя го вземеше на ръце и демонстративно заявяваше, че се бил метнал на тяхната рода и всяко хубаво нещо, което виждаше у него, приписваше на тяхната рода. Определено това не беше толкова ревност, колкото наистина беше резултата от негативното ми отношение в оня период кам свекърва ми и лошите отношения между нас. С времето всичко отмина и отдавна вече не изпитвам подобни чувства. Сега знам, че за детето съм №1, защото неведнъж ми го е показало и заявило.

# 53 5 авг. 2009, 17:16 ч.
  • Мнения: 3 367
Цитат на: zuki в ср, 05 авг 2009, 17:13
Сега знам, че за детето съм №1, защото неведнъж ми го е показало и заявило.
Az lично и това не разбирам,не намирам за нужно за съм номер 1 за когото и да било,друга ми е функцията при дете-отглеждането.Шарен свят..

# 54 5 авг. 2009, 17:24 ч.
  • Мнения: 3 491
И според мене са нормални тези чувства, когато детето е малко, майката все още полуосъзната в новата си роля, и в същото време подложена на набези от страна на роднини, които й дърпат прибързано бебето от ръцете (не просто да му се порадват, а за да да отрекат директно майката). Мисля, че всяка майка има право на спокоен преходен период, в който да събере самочувствие, че може да се справя с майчинството, и от това печелят всички.
Успех на момичетата!

# 55 5 авг. 2009, 22:55 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Не съм си го помисляла даже.

# 56 6 авг. 2009, 00:40 ч.
  • Мнения: 306
Звучи ми познато. Още при изписването на малката го почувствах това. Така хубаво си я бях гушнала, а свеки посегна с мръсните си ръце (имам пред вид, че са й мръсни, защото идваше от вън, беше пипала пари и т.н.) да я погали по чистото личице. Направо ми идваше да й откъсна главата. И й казах, че не може да я пипа с неизмити ръце.
Единствените хора, които не ме дразнеха бяха сестрите ми, баща ми и мъжът ми. Даже майка ми ме дразнеше, защото все се опитваше да ми я вземе от ръцете. С времето тези чувства утихнаха. Може би е било от хормоните.
Но и до ден днешен ми е неприятно свеки да я гушка. Но това не ревност, просто не мога да понасям това, че е пушачка и винаги от нея смърди на стар пепелник. Също е една такава нахална и все й се иска тя да държи детето. А ръцете й са адски големи и ужасно ме изнервят две протегнати дълги и големи ръце към детето. И сякаш се опитвам да й правя на пук  Twisted Evil И когато имам възможност винагио й казвам "Остави я, виж, че иска да ходи, не й е удобно така", пък това си е и истината.
А на съседи не позволявам да я гушкат. Но това е защото ме е някак гнус от тях  Sick Имаме една гадна бабичка от входа, дето ми изглежда мръсна и все иска да я гушка, но никога не й давам  Whistling

# 57 6 авг. 2009, 14:51 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 109
И аз съм ревнувала децата си и то от собствената ми майка. А аз и майка си много обичам. Предполагам, че е естествено чувство и се дължи на хормоните след раждане. С течение на времето определено тази ревност намаля. И въпреки всичко искам децата ми да обичат най-много мен!  Embarassed

# 58 6 авг. 2009, 15:39 ч.
  • Мнения: 5 278
Благодаря за тази тема  Peace
Мислех,че само на мен ми има нещо и само аз се чувствам така. Rolling Eyes Много ме измъчват тези ми чувства към свекърва ми и колкото и да се опитвам рационално да се убеждавам,че не съм права и да се поставя на нейно място, не успявам.
Проблемът при нас,е че живеем заедно и тя винаги се  е опитвала да ми се бърка,да ми помага дори и когато не съм търсила помощта й. За съжаление тя не разбра,че колкото и да се опитва не може да измести майка ми и от самото раждане започнаха да се натрупват негативите.
Сега се изяждам отвътре когато децата тичат при нея,когато мине покрай тях и   им каже - Хайде в моята стая. Да не говорим,че те сами искат да ходят при нея.Не ги спирам,но ми е гадно Sad

# 59 6 авг. 2009, 16:20 ч.
  • Мнения: 17 407
Не. Който иска, нека им се радва. Случвало се е голямата ми дъщеря да предпочита майка ми. Намирам за глупаво да се тръшкам заради това.

# 60 6 авг. 2009, 18:37 ч.
  • Мнения: 14 654
Като малък - да, дразнех се да го доближават. Но по-скоро от предпазливост - все пак да си вреш лицето в малко дете и да го пипаш не е особено хигиенично. След като проходи вече не съм имала претенции - който може да го догони и накра да кротува - да гушка Mr. Green
Kozlio,
свекърва ти е много нахална и аз не съм позволявала на пушачи да дишат близо до детето ми.

# 61 6 авг. 2009, 19:15 ч.
  • Мнения: 6 618
Цитат на: Янечек в чт, 06 авг 2009, 18:37
Като малък - да, дразнех се да го доближават. Но по-скоро от предпазливост - все пак да си вреш лицето в малко дете и да го пипаш не е особено хигиенично. След като проходи вече не съм имала претенции - който може да го догони и накра да кротува - да гушка Mr. Green
Kozlio,
свекърва ти е много нахална и аз не съм позволявала на пушачи да дишат близо до детето ми.
Да бе гаднярката и какви огромни дълги ръце има как да не се изнервиш ,че иска да си гушне внучето,че майка и тя  ooooh!
Психарска работа .

# 62 6 авг. 2009, 19:19 ч.
  • Мнения: 14 654
Цитат на: кукувица оптимистка в чт, 06 авг 2009, 19:15
Да бе гаднярката и какви огромни дълги ръце има как да не се изнервиш ,че иска да си гушне внучето,че майка и тя  ooooh!
Психарска работа .

Внучето не е парацела кукла, че всеки, който посика да го гушка и разнася, човече е, на което със сигурност не му е приятно всеки да го мъкне, но още не може да си каже. Отделно не знам дали ти направи впечатление, но свекървата на  Kozlio е дърта пушачка и смърди, откъде накъде бебето трябва да й диша отровния дъх?

Последна редакция: чт, 06 авг 2009, 19:26 от Янечек

# 63 6 авг. 2009, 19:23 ч.
  • Мнения: 6 618
Написах си мнението не ми се влиза в дискусии .Представям си каква свекърва ще е такава снаха .Всички са и гнусни всички са и мръсни .
Сигурно и по разходки не сте излизали за да не дишат отровните газове от колите,нали?

# 64 6 авг. 2009, 21:35 ч.
  • Мнения: 62
става ми неприятно - явно ревнувам

# 65 6 авг. 2009, 21:53 ч.
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
Да, ревнувам и ми е неприятно именно от родата на мъжът ми. Давам си сметка, че не съм права, но по време на бременността си натрупах много негативи към тях, освен това не ги чувствам близки по никакъв начин.

# 66 6 авг. 2009, 22:58 ч.
  • Мнения: 306
Цитат на: кукувица оптимистка в чт, 06 авг 2009, 19:15
Психарска работа .
Кукувица оптимистка, за мен психарска работа е да позволяваш на всеки да ти пипа новороденото и то с мръсни ръце. Хигиената при малките деца е изключително важна. А малкото дете всеки иска да го пипне и да го цунка. А то горкото как се чувства?
Относно пушенето ти копирам резултат от проучване:
Пушенето вреди на децата, дори родителите и близките на бебето да пушат в съседната стая или на терасата, показва ново проучване на университета в Сан Диего.Изследвани са 49 деца под една годинка и следи от никотин са намерени по кожата на главата и в кръвните им изследвания. Нивата на вредни вещества, дошли от цигарите, са седем пъти по-високи от тези на деца, чиито родители изобщо не пушат.
Учените обясняват, че деветдесет процента от никотина полепва по стените, дрехите, кожата и косата. След това децата вдишват или приемат чрез кожата натрупаните отрови.
А свеки пуши цигара след цигара. И непрестанно иска да гушка малката. Е няма как да стане  Crazy И ако вредните газове не са в контрола ми, то цигарите са. И за мен е безкрайно глупаво да се изтъква наличието на редица вредни фактори, които да служат за оправдание на пушачите.
Да не говорим, че явно не знаеш какво е да имаш истински нахална свекърва.

# 67 7 авг. 2009, 10:37 ч.
  • Мнения: 337
Цитат на: Judy в ср, 05 авг 2009, 07:15
Никога не съм изпитвала подобно чувство. По- скоро се радвам, когато друг им обръща внимание и ги занимава. Може би това е понеже се случва рядко, нямам роднини, които да ни помагат за децата и всяко внимание към тях ме радва. Може би е така и защото никой не ми се е месил или налагал грубо мнение- нито роднина, нито приятел или познат и затова не се дразня.

Това бих написала и аз!

П.П. Понякога обаче малко се дразня, когато лицемерни хора й се радват, само за да правят впечетление......на кого ли?!  Thinking

# 68 7 авг. 2009, 10:57 ч.
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
Цитат на: toni_ls в пт, 07 авг 2009, 10:37
Цитат на: Judy в ср, 05 авг 2009, 07:15
Никога не съм изпитвала подобно чувство. По- скоро се радвам, когато друг им обръща внимание и ги занимава. Може би това е понеже се случва рядко, нямам роднини, които да ни помагат за децата и всяко внимание към тях ме радва. Може би е така и защото никой не ми се е месил или налагал грубо мнение- нито роднина, нито приятел или познат и затова не се дразня.

Това бих написала и аз!

П.П. Понякога обаче малко се дразня, когато лицемерни хора й се радват, само за да правят впечетление......на кого ли?!  Thinking
То не иде реч за помагане. Никой няма желание да помага. Напротив.
Относно пушачите - аз също съм пушач и на самата мен ми е безкрайно неприятно някой да ми мирише на фасове, а за едно бебе или малко дете е просто ужасно, но то няма как да си каже.

# 69 7 авг. 2009, 11:27 ч.
  • Мнения: 817
Никога не съм я ревнувала! Никога!

# 70 7 авг. 2009, 15:41 ч.
  • Мнения: 2 331
Цитат на: baibibi в ср, 05 авг 2009, 15:56
Не, не ги ревнувам. Благодарна съм на всекиго, който успее да ги отлепи от мен поне за пет минути и да им бъде по-интересен от мен.

Абсолютно по същия начин се чувствам. Но, виждам свекърите ми и зълва ми веднъж на две години, а родителите ми- веднъж седмично.Затова не съм сигурна доколко ми е реална преценката.И все пак си мисля, че ревността би се породила при негативни отношения между нас по принцип."Издърпването" на бебе от майка му или "избутването и" не мога да си го представя и не бих позволила такова поведение спрямо себе си, независимо от страна на свекърва, майка или който и да е друг.

# 71 15 септ. 2009, 13:43 ч.
Здравейте!
Мислех си че само аз изпитвам такива чувства и сега като открих темата се успокоих  Simple Smile Много ревнувам сина си и аз от родителите на съпруга ми направо като ги видя и нещо ми се обръща това е вече две години, мислех че ще премине, но не  Sad А от прабабата - бабата на мъжа ми от нея е чудо правя всичко възможно да не идва ако ходи мъжа ми в тях с малкия гледам да си намеря извинение да не отида просто съм изумена как се промених каква е тази ревност чак да не мога да я понасям ?! Сега като ви чета мненията ми прави впечатление че всеки ревнува от родителите на партньора си защо е така?- в моя случай си го обяснявам донякъде защото мъжа ми и брат му са отгледани от въпросната баба, свекито ги е дала на месеци на нея в друг град и те я обичат повече от родителите си, което е много ..... и като се съберем само слушам как ги била гледала как била най-добрата баба и т.н. направо ми е писнало, а майка му и баща му гледат да си наваксат изпуснатото време и за всичко каквото и да направи малкия голямо хилосване и все съвети писна ми аз сама си го гледам без да ми помага никой а тя все да съветва писна ми.Сега наближава края на майчинството ми и като си представя че прабабата ще го гледа известно време и  Twisted Evil

# 72 15 септ. 2009, 14:03 ч.
  • Мнения: 5 940
Вече не. Просто с времето разбрах, че детето има нужда от емоционална близост с всичките си роднини.  Пък и доста безвъпросна изглежда любовта ни по принцип Laughing

# 73 15 септ. 2009, 15:42 ч.
  • Мнения: 6 618
Цитат на: gre82 в вт, 15 сеп 2009, 13:43
Здравейте!
Мислех си че само аз изпитвам такива чувства и сега като открих темата се успокоих  Simple Smile Много ревнувам сина си и аз от родителите на съпруга ми направо като ги видя и нещо ми се обръща това е вече две години, мислех че ще премине, но не  Sad А от прабабата - бабата на мъжа ми от нея е чудо правя всичко възможно да не идва ако ходи мъжа ми в тях с малкия гледам да си намеря извинение да не отида просто съм изумена как се промених каква е тази ревност чак да не мога да я понасям ?! Сега като ви чета мненията ми прави впечатление че всеки ревнува от родителите на партньора си защо е така?- в моя случай си го обяснявам донякъде защото мъжа ми и брат му са отгледани от въпросната баба, свекито ги е дала на месеци на нея в друг град и те я обичат повече от родителите си, което е много ..... и като се съберем само слушам как ги била гледала как била най-добрата баба и т.н. направо ми е писнало, а майка му и баща му гледат да си наваксат изпуснатото време и за всичко каквото и да направи малкия голямо хилосване и все съвети писна ми аз сама си го гледам без да ми помага никой а тя все да съветва писна ми.Сега наближава края на майчинството ми и като си представя че прабабата ще го гледа известно време и  Twisted Evil
Аз пък съм супер щастлива ,че синът ми обича прабабите си особенно бабата на съпруга ми.
Въобще съм щастлива ,чи всички баби и дядовци обичат малкия и той тях.

# 74 15 септ. 2009, 15:59 ч.
  • Мнения: 2 011
Много се радвам,ако някой успее да я заинтригува с нещо и поне за малко успее да я отдели от мен.Наистина,дори и непознат да е,не ревнувам.
Не е така обаче със свекървата.Това,което изпитвам е неприязън,не ревност.Когато родих и разбра,че детето няма да носи нейното име,тя просто изчезна от живота ни,без да види внучето си дори.Злобата й преливаше.Сега,две години по-късно,умира за внучката си.Простих,казах си,че всеки има право на втори шанс,водя я при нея всеки ден.По-важно е,че детето й се радва и има баба.Аз се мъча да преодолея чувствата в мен...

# 75 15 септ. 2009, 16:59 ч.
  • Мнения: 2 587
Не ревнувам,моята свекърва не се радва много на детето,даже някой пъти е груба с него и направо си го отблъсква(а после се сърди че не й го даваме да го гледа).

# 76 15 септ. 2009, 22:05 ч.
  • Мнения: 7 418
Kasidy,много са ти малки дечицата,затова....
Мисля,че това не е ревност,а е инстинкт за защита на малките. Simple Smile Peace

# 77 15 септ. 2009, 23:02 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Ревнувам, но не позволявам да ми влияе и се надявам да не се забелязва! Радвам се, че децата ми и родителите ни се обичат, макар и често да ми се свиди времето, което прекарват заедно. Но знам, че това е добре за тях и нямам право да поставям егоизма си над техните отношения.

# 78 15 септ. 2009, 23:50 ч.
  • На тиха улица
  • Мнения: 902
Аз не ревнувам, когато децата си общуват с родителите на мен или мъжа ми.Само дето не одобрявам подхода на свекърва ми към детето и трябва да 'надзиравам' контактите им, защото свекърва ми не знам защо държи да учи детето да се 'размята', гимнастика било ooooh! .....

# 79 16 септ. 2009, 08:48 ч.
  • Мнения: 6 206
Не, не ревнувам.
Детето ми, едно засега, е много любвеобилно и на думи и с действия показва чувствата си. За него семейството му е всичко, все си обяснява, как нещо сме щели да правим всички заедно и изрежда нас, баби, дядовци, лели, братовчеди, вуйчовци, лели, мъжете им, жените им.... Въобще ако го слушаме него и ще станем като турските сериали - за един човек 20 придружители. Те го усещат насреща и идилията от прегръдки, целувки, мили думи е пълна.  Crazy
Така или иначе в момента, в който се появя аз и ставам център на света му. Дори обратното той ревнува мен. Което ми е абсолютно непонятно.
Но принципно аз никога не съм ревнувала, оперирана съм от това чувство. Като гледам тези, които ревнуват как се ядосват, гневят и вкарват нерви, направо ми става едно леееко на душата. Дано си науча детето да не ревнува също.

# 80 16 септ. 2009, 09:53 ч.
  • Мнения: 7 201
Цитат на: Calathea в вт, 04 авг 2009, 22:44
Особено ме връхлита тази ревност, когато да речем детето падне. Свекърва ми се спуска на ред с мен да го вдигне и утеши. Обикновено ме изпреварва бутайки ме. Започва да го гушка и утешава, а аз се чувствам като никоя, някакъв страничен наблюдател. В такива моменти наистина ми се иска да го изтръгна от ръцете и... Embarassed
Абсолютно същите чувства изпитвам....и да,ревнувам именно от свеки.Защото ме кара да се чувствам точно като никоя,едва ли не да изземе функциите ми и на майка. Crossing Arms Често пъти се "бърка" като му казва "кажи бе,мамо"... Crazy

# 81 16 септ. 2009, 10:17 ч.
  • Мнения: 527
Не, не ревнувам.Слава богу свекърва ми живее доста далеко и се виждаме веднъж годишно за 4-5 дни и е разбираемо да му се радва и да го гушка непрекъснато.Общо взето с мъжа ми й го поверяваме за това време, а ние се възползваме от свободата си   Laughing

# 82 20 септ. 2009, 09:32 ч.
  • Мнения: 167
Аз ужасно ревнувах малката през първите месеци когато беше бебе!  Embarassed Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха  Simple Smile Сега ревнувам много рядко, но при бабите никога... Може би трябва да се замислиш дали не са причина отношенията между теб и родителите на съпруга ти... И не забравяй, че ти си единствената мама, която имат и никой не може да те замени  Hug

# 83 20 септ. 2009, 11:41 ч.
  • Мнения: 9 814
Не, не ревнувам. Не виждам за какво. Това че, децатат ми се радват на други и други се радват на тях, няма да разруши вързката между нас.

# 84 20 септ. 2009, 12:08 ч.
  • Мнения: 7 418
Цитат на: kaia1983 в нд, 20 сеп 2009, 09:32
Аз ужасно ревнувах малката през първите месеци когато беше бебе!  Embarassed Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха  Simple Smile Сега ревнувам много рядко............
    Мили мои,как можете да наричате това,което описвате,с думата РЕВНОСТ?
    Виждали ли сте кокошка с току-що излюпените пиленца?Не пуска никой да ги доближи:напада,кълве!
    Това е просто защитен инстинкт!Не е ревност!
    Колкото по-голямо ви става детето толкова повече и отшумява този инстинкт(е....може би,никога напълно,както при животните,но все-пак... Laughing )
    Не мисля,че вие трябва да се самоизяждате ,а тези ,които "се разпореждат" с малкото ви бебе,без да се замислят за вашите чувства,трябва да се замислят,дали постъпват правилно. Peace

# 85 20 септ. 2009, 12:32 ч.
  • София
  • Мнения: 4 052
Цитат на: Селма в нд, 20 сеп 2009, 12:08
Цитат на: kaia1983 в нд, 20 сеп 2009, 09:32
Аз ужасно ревнувах малката през първите месеци когато беше бебе!  Embarassed Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха  Simple Smile Сега ревнувам много рядко............
    Мили мои,как можете да наричате това,което описвате,с думата РЕВНОСТ?
    Виждали ли сте кокошка с току-що излюпените пиленца?Не пуска никой да ги доближи:напада,кълве!
    Това е просто защитен инстинкт!Не е ревност!
    Колкото по-голямо ви става детето толкова повече и отшумява този инстинкт(е....може би,никога напълно,както при животните,но все-пак... Laughing )
    Не мисля,че вие трябва да се самоизяждате ,а тези ,които "се разпореждат" с малкото ви бебе,без да се замислят за вашите чувства,трябва да се замислят,дали постъпват правилно. Peace
Напълно съм съгласна с това мнение.  Peace
Иначе и аз, като kaia1983, в първите месеци полудявах, когато някой се доближеше до бебето.

# 86 20 септ. 2009, 18:31 ч.
  • Мнения: 91
Почакайте да Ви пораснат децата Laughing. На мен ми се обръща стомаха , когато си помисля, че 18 годишната ми дъщеря е в нечии ръце. Баща и не говори за това, но...! И двамата сме доста либерални родители, наясно сме, че всичко ,което се случва е супер нормално, но  го преживяваме много мъчително. Борбата  със самите нас по отношение на това е може би едно от най- трудните неща в съвместния ни живот. Струва ми кански усилия да не се самовзривя newsm50 :

# 87 20 септ. 2009, 20:04 ч.
  • Мнения: 6 618
Цитат на: mimeime в нд, 20 сеп 2009, 12:32
Цитат на: Селма в нд, 20 сеп 2009, 12:08
Цитат на: kaia1983 в нд, 20 сеп 2009, 09:32
Аз ужасно ревнувах малката през първите месеци когато беше бебе!  Embarassed Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха  Simple Smile Сега ревнувам много рядко............
    Мили мои,как можете да наричате това,което описвате,с думата РЕВНОСТ?
    Виждали ли сте кокошка с току-що излюпените пиленца?Не пуска никой да ги доближи:напада,кълве!
    Това е просто защитен инстинкт!Не е ревност!
    Колкото по-голямо ви става детето толкова повече и отшумява този инстинкт(е....може би,никога напълно,както при животните,но все-пак... Laughing )
    Не мисля,че вие трябва да се самоизяждате ,а тези ,които "се разпореждат" с малкото ви бебе,без да се замислят за вашите чувства,трябва да се замислят,дали постъпват правилно. Peace
Напълно съм съгласна с това мнение.  Peace
Иначе и аз, като kaia1983, в първите месеци полудявах, когато някой се доближеше до бебето.
Хайде да не се сравняваме с кокошките.
Необяснимо ми е как може да полудявате от баби и дядовци ,които искат ди си гушнат внучето.

# 88 20 септ. 2009, 20:11 ч.
  • Мнения: 7 418
Цитат
Хайде да не се сравняваме с кокошките.
  А с кой?С кукувиците ли? Laughing
  Нищо лично! Peace Просто ме развесели! Hug

  Но иначе,какво пък им е на кокошките или на други представители на животинския свят?Раждат си малките,защитават ги,закрилят ги,отглеждат ги,пускат ги на воля.....Какво лошо!  Wink

# 89 20 септ. 2009, 20:15 ч.
  • Мнения: 6 618
Сега, кокошките нямат свекърви ,от които да ревнуват .
Да браниш бебето си от хора, които го обичат  си чиста ревност.Изключвам властни баби,които си въобразяват ,че отглеждането ще е по техните правила .

# 90 20 септ. 2009, 20:48 ч.
  • Мнения: 7 418
Цитат на: кукувица оптимистка в нд, 20 сеп 2009, 20:15
Сега, кокошките нямат свекърви ,от които да ревнуват .
Да браниш бебето си от хора, които го обичат  си чиста ревност.Изключвам властни баби,които си въобразяват ,че отглеждането ще е по техните правила .

  Ок.Имаш си мнение. Peace
  А моето е различно.  Simple Smile

# 91 20 септ. 2009, 22:42 ч.
  • Мнения: 344
аз също не давам да ми пипат децата, но пък и за това с баща им си ги гледаме абсолютно сами Peace
всичко си има цена Wink а аз не мога да понеса някой да ми мамосва децата Laughing

# 92 21 септ. 2009, 10:04 ч.
  • Мнения: 283
и аз при първото си дете изпадах ужас, като го докосне свекървата. Направо ми идеше да вия като вълк. Второто не го ревнувам, но си го гледам съвсем сама. Само като дойде на гости приятелката ми понякога ме отменя, и тогава просто се радвам на малко почивка. ама сега нямам свекърва.

# 93 22 септ. 2009, 00:15 ч.
  • Мнения: 1 731
Не,не ги ревнувам ,но като бяха малки не давах чужд човек да ги докосва. #2gunfire Даже дигнах скандал на една бабка ,която реши че на моя син му се яде сладолед и тръгна да му дава от своя. #2gunfire
Но от бабите не ревнувам.Те са си баби,аз съм майка,всеки си знае мястото.Аз решавам ,те слушат. bowuu

# 94 22 септ. 2009, 15:10 ч.
  • Мнения: 116
Понякога се случва да ги ревнувам, но не от бабите а от други хора ,които започват да ги целуват, да мляскат и такива неща. Crossing Arms

# 95 22 септ. 2009, 15:25 ч.
  • Мнения: 6 618
tonnny_bg, Карамел това за мен не е ревност нормално е да не ви е приятно всеки срещнат да мляска бебето ви ,а пък да му дава от облизвания си сладолед брррр  Sick.

# 96 22 септ. 2009, 15:31 ч.
  • Мнения: 5 183
Не го ревнувам
Даже напротив - мъчно ми е било че живеем далеч от родата (Моята и на мъжа ми) и е нямало кой да го поглеги и гушка, освен нас

# 97 22 септ. 2009, 17:32 ч.
  • Мнения: 240
Цитат на: Селма в нд, 20 сеп 2009, 12:08
Цитат на: kaia1983 в нд, 20 сеп 2009, 09:32
Аз ужасно ревнувах малката през първите месеци когато беше бебе!  Embarassed Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха  Simple Smile Сега ревнувам много рядко............
    Мили мои,как можете да наричате това,което описвате,с думата РЕВНОСТ?
    Виждали ли сте кокошка с току-що излюпените пиленца?Не пуска никой да ги доближи:напада,кълве!
    Това е просто защитен инстинкт!Не е ревност!
    Колкото по-голямо ви става детето толкова повече и отшумява този инстинкт(е....може би,никога напълно,както при животните,но все-пак... Laughing )
    Не мисля,че вие трябва да се самоизяждате ,а тези ,които "се разпореждат" с малкото ви бебе,без да се замислят за вашите чувства,трябва да се замислят,дали постъпват правилно. Peace

Силно се надявам да е така.
Вече близо две години се боря с тези чувства. Да в началото бяха по-силни. Имало е моменти и в които не съм издържала. Непрекъснати забележки и т.н.
Много ми е тъпо за това, та тя и е баба, дано някога да ми мине.

# 98 22 септ. 2009, 18:09 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 929
Не, но и е нямало от кой да ревнувам. Като бяха бебета беше идеално, но с възрастта вече имат нужда покрай тях да има още някой, който истински ги обича. Отчитам като голям минус за децата си факта, че родителите ни, леля им и вуйчо им, живеят на хиляди километри от нас.

# 99 24 септ. 2009, 12:22 ч.
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 484
Имаше такъв период, докато беше по-малка, но после бързичко се приспособих и сега се радвам, че тя е обичана и гледана от много хора.Все пак, това е време, в което общува и с другите близки на семейството, а ти можеш да го използваш за да си починеш. Никой никога не може да те измести от сърцето на детето ти, но е хубаво да общува с повече хора.

# 100 24 септ. 2009, 13:16 ч.
  • Мнения: 1 341
Да, изпитвам такива чувства!
Въпреки, че сме далеч вече. Преди докато беше бебе бяхме на 100км. от свекърва ми, като й ходехме на гости, за да вижда малката аз не й я давах в началото. Не можех да си представя, че тя ще я гушне. Опитвах на няколко пъти да пречупя себе си, но не успях. При все, че и свекърва ми не се справяше особено добре с беба.
Сами си гледаме детето, а скоро децата! Та наистина всичко си има цена.
Дори и по телефона понякога не ми е приятно да говори с баба си по бащина линия.
Но това е защото не сме в блестящи отношения.

Тези чувства обаче са непознати когато става въпрос за майка ми. Съжалявам, че с баща ми са далеч и Ема е лишена от тяхното внимание.
Благодаря на авторката за темата! Сверих си часовника, и съм спокойна, че не съм единствена в тези си чувства и терзания. Blush

# 101 13 окт. 2009, 16:39 ч.
  • Мнения: 22
Ревността е много неприятна и мъчителна емоция, която трябва да изчистим от себе си. Опитвай се да не и се поддаваш, да разбереш от къде точно идва, наблюдавай я как се проявява. Опознай я добре, приеми я.  Бъди спокойна. На нея ще и стане скучно и ще си замине. Simple Smile

# 102 14 окт. 2009, 03:23 ч.
  • Мнения: 226
Много хубава тема!Това чувство е напълно нормално и е част от силния майчин инстинкт.И аз го изпитвам,но се старая да го преодолея.Мисля ,че с времето ще е изчезне.

# 103 15 окт. 2009, 18:20 ч.
  • Мнения: 613
Никога не съм ревнувала децата си. Съвсем нормално е да имат близък контакт с бабите и дядовците, братовчеди, лели, чичовци и тем подобни (съм много силна по наименованията на роднините в България , твърде много са и за мен са малко безсмислени - шуреи, щурулейки .....). После идват приятели и трябва да се радваме, че ги имат а не са самотни. В трудната възраст на пубертета добрата връзка с по- големи членове на рода понякога много помага. Неща които не искат да споделят с родител, може да се сподели с по-голяма братовчедка или по-млада леля, например. А после гаджета и от тях не ревнувам - страдам ако порасналото ми дете е нещастно и се радвам ако човека до него го прави щастливо.

# 104 15 окт. 2009, 20:58 ч.
  • Мнения: 932
Изключително щастлива се чувствам,когато някой се радва на децата ми-свекърва ми ги обожава и това много ме радва.Но наистина не смятам за редно чужди хора по улицата да ги пипат.Разбира се,ако сме с някоя непозната майка в парка,няма да се раздразня да хване детето ми,но не и някой си на улицата-все пак не знам до колко е здрав и чист и изобщо...Въпреки че по-скоро трябва да се притеснявам за обратното /голямата ми дъщеря е голямо прасенце милата навън/.
Дразня се обаче много от отношението на баба им /свекърва ми към мен/-т.е. непрекъснато ми дава съвети как да ги храня и гледам.Давам само два примера и мисля,че става ясно:
мъжът ми гледа голямата две седмици,аз съм в България.Получавам въпрос: "Оле Боже,ами какво яде сега това дете"
3 години гледам сама голямата и съответно една малката.Съвет "Ами при вас има ли някакви ресторанти за готова храна?" Аз казвам,че няма. "Оле,ами тези деца какво ще ядат?". Просто се засмях и й казах "ами ябълки,какво друго".
Даже на скайп днес ми писа какво да им готвя и как да ги храня.Дааааа,не ставам за майка аз явно Mr. Green

# 105 15 окт. 2009, 22:47 ч.
  • Мнения: 911
Не! Никога (откакто се е родил, имам предвид) и съм много доволна от себе си! Simple Smile

# 106 23 юни 2010, 07:28 ч.
  • Мнения: 1
Моето бебче е на 6 месеца и от известно време ми е неприятно като го водим при свекървата.
 С мъжа ми живеем отделно и аз си се грижа сама за него, но от началото почнахме да й го водим всяка седмица за по час-два,  и тя много се привърза.
В момента на мен ми е много неприятно нейното държание, защото ева ли не си мисли, че е нейно дете и почва да се държи все едно аз съм там само някакъв не особено желан гост, който е там само да накърми малката и после да не се пречка много-много..
Това държание ми е ужасно неприятно, а и се усешам, че ревнувам, защото и малката много й се радява и ме естрах скоро да не обича баба си повече от мен.
А на нея й е лесно да е спокойна и весела с малката, защото я вижда само за малко и не трябва всяка секунда да мисли за всички безброй подробности - папмперса кога е сменен, нахранена ли е, преоблечена ли е и т.н.

# 107 23 юни 2010, 09:25 ч.
  • София
  • Мнения: 5 079
Не, подобни чувства са ми непонятни и чужди.

# 108 23 юни 2010, 09:39 ч.
  • София
  • Мнения: 7 190
Ми не, не ми се е случвало.
Реално свекърва ми гледаше дъщеря ми от 5-6 месечна докато тръгна на градина.
Двете много се обичат.
На мен ми става мило, защото се сещам за моята баба.
Но ключов момент е, че със свекърва ми не само се разбираме, ами и доста си приличаме.
От което милият ми мъж недоволства понякога  Twisted Evil

# 109 23 юни 2010, 09:45 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Irreplaceable в вт, 04 авг 2009, 22:33
Рвнувам децата си. Неприятно ми е когато други хора имат желание да ги вземат да ги прегръщат и подобни. Признавам че изпитвам това чувство най-вече когато участници са   родителите на съпруга си. Безкрайно ми е неприятно когато децата имат по-близък контакт с тях.Сигурно нещо ми има.
 Изпитвал ли е някой подобно чувство. Много е неприятно. В момента в който посегнат да ги вземат и отвътре ми напира да им ги изтръгна от ръцете направо Confused
Принципно какви са отношенията ти с тия хора - ако са негативни - нормално. Иначе на мен не ми се случва аз да ревнувам детето - но то мен - ужасно много, дори от баща си ooooh!

# 110 23 юни 2010, 10:24 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Не. Никога не съм ревнувала. За мен е нормално да го обичат и други, това няма нищо общо със нашите отношения.

# 111 23 юни 2010, 10:33 ч.
  • Мнения: 622
Цитат на: Irreplaceable в вт, 04 авг 2009, 22:33
Рвнувам децата си. Неприятно ми е когато други хора имат желание да ги вземат да ги прегръщат и подобни. Признавам че изпитвам това чувство най-вече когато участници са   родителите на съпруга си. Безкрайно ми е неприятно когато децата имат по-близък контакт с тях.Сигурно нещо ми има.
 Изпитвал ли е някой подобно чувство. Много е неприятно. В момента в който посегнат да ги вземат и отвътре ми напира да им ги изтръгна от ръцете направо Confused

Аз изпитвам абсолютно същото като теб, ситуацията е аналогична, но не бих нарекла чувството "ревност". Неприятно ми е, гадно ми е, но ревност- не. Още по- криво ми става, когато очевадно сина ми не иска да бъде докосван и прегръщан от свекърва ми, а тя продължава да настоява да го гушка и целува.  Sick Аз обаче стискам зъби и му казвам да отиде при баба си, да я гушне, да я целуне, не искам да си мисли, че го настройвам срещу тях или нещо такова. Не, че за момента той би разбрал нещо от говорене или настройване против някой. Най- интересното е, че той го прави, когато свекърите идват вкъщи. Крие се в мен, гушка се, не дава да го пипнат. А когато отидат с мъжа ми у тях (ходят всяка неделя двамата) няма такъв проблем.  newsm78

И в тази връзка за мен е абсолютно непонятно поведението на хора, които виждат и усеща, че детето не иска да бъде гушкано или целувано, но упорито продължават да го преследват. Аз самата като видя, че не иска да го пипам и целувам, не настоявам, че съм му майка, но останалите сякаш се чувстват длъжни задължително да го закачат, подкачат и т. н.  Tired

# 112 23 юни 2010, 10:39 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Напълно съм съгласна, че когато детето не иска да го гушкат или целуват трябва да се остави на мира. Говоря за обич, но това не означава, че непременно всеки втори трябва да го мачка и мляска безразборно... Naughty

# 113 23 юни 2010, 10:51 ч.
  • Мнения: 7 947
Е, ама авторката май не е споменала, че детето го дразни, когато бабите го милват и гушкат  Thinking
По-скоро тя пита как да преодолее своята ревност или неприязън..

# 114 23 юни 2010, 10:57 ч.
  • Мнения: 2 090
Не изпитвам ревност.Дори обратното-много ме радва любовта,която изразяват бабите/дядовците и другите роднини към моите деца.

# 115 23 юни 2010, 13:05 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Цитат на: viliko в ср, 23 юни 2010, 10:51
Е, ама авторката май не е споменала, че детето го дразни, когато бабите го милват и гушкат  Thinking
По-скоро тя пита как да преодолее своята ревност или неприязън..

Това не може да се преодолее...

# 116 23 юни 2010, 13:36 ч.
  • Мнения: 622
Според мен като има неприязън към "обекта", който прегръща детето ти, това чувство няма как да се преодолее.  Mr. Green Може и да е най- страхотния и мил човек на земята, ама щом ми е неприятен, няма сила на света, която да промени мнението ми.

# 117 23 юни 2010, 13:53 ч.
  • Мнения: 720
И аз съм изпитвала, понякога все още изпитвам такива чувства. Не го отдавам на неприязън към свекървата, а по-скоро на нейният властен характер и стремежът й да налага своите методи за отглеждане и възпитание на моето дете. Трябваше ми доста време да разбера къде е проблемът и още толкова да й покажа ясно позицията ми на майка и нейната на баба.

# 118 23 юни 2010, 17:39 ч.
  • Мнения: 3 066
Цитат на: Irreplaceable в вт, 04 авг 2009, 22:33
Рвнувам децата си. Неприятно ми е когато други хора имат желание да ги вземат да ги прегръщат и подобни. Признавам че изпитвам това чувство най-вече когато участници са   родителите на съпруга си. Безкрайно ми е неприятно когато децата имат по-близък контакт с тях.Сигурно нещо ми има.
 Изпитвал ли е някой подобно чувство. Много е неприятно. В момента в който посегнат да ги вземат и отвътре ми напира да им ги изтръгна от ръцете направо Confused
Да,въпреки че имаме много добри отношения,не ми харесва да се целува детето ми или прегръща,независимо от майка ми ,свекърва ми или свекър ми!Само от мъжа ми не ревнувам когато гуши малката:)Simple SmileSimple Smile!

Последна редакция: ср, 23 юни 2010, 18:01 от tanyatais

# 119 23 юни 2010, 17:42 ч.
  • Мнения: 7 947
Е, то и това оставаше - да се нервиш на баща й  Joy

# 120 23 юни 2010, 18:02 ч.
  • Мнения: 3 066
Цитат на: viliko в ср, 23 юни 2010, 17:42
Е, то и това оставаше - да се нервиш на баща й  Joy
А,защо,има и такива случаи! Blush

# 121 23 юни 2010, 21:20 ч.
  • Мнения: 9 814
О, и ние ще станем баби някой ден.
Дано имам бг-баба, да чета тогава.  smile3508

# 122 23 юни 2010, 21:33 ч.
  • София
  • Мнения: 7 190
Цитат на: tanyatais в ср, 23 юни 2010, 17:39
Да,въпреки че имаме много добри отношения,не ми харесва да се целува детето ми или прегръща,независимо от майка ми ,свекърва ми или свекър ми!Само от мъжа ми не ревнувам когато гуши малката:)Simple SmileSimple Smile!
Ще ме убиете, значи  Rolling Eyes
Какво ще правите един ден като се заженят децата ви - не знам.
Ама и не искам да ви мисля  Twisted Evil

# 123 24 юни 2010, 00:04 ч.
  • София
  • Мнения: 1 344
И аз ги ревнувам,от всички баби,лели и т.н-не ги деля на моя и твоя рода,все едно ми е...
Ей сега свекърва ми иска да вземе голямото на вилата за 2-3 дни-ще полудея от мисли и тревоги...
Най-щастлива съм,когато съм си с тях,да са около мен,и накрая на деня да съм щастливо уморена...

# 124 24 юни 2010, 06:09 ч.
  • Мнения: 5 940
Никак не ревнувам вече, когато искат да го целуват и прегръщат, но той макар и много любвеовилен към мен и баща му, въобще не разрешава на други да го гушкат Grinning Или по-скоро има градация на предпочитанията, ако ние сме наоколо, останалите се подреждат на доста по-следващи места или по правило дори и не ги забелязва. Ако ни няма, може и да разреши в моментите на умора и преди заспиване. На чужди хора хич.

# 125 24 юни 2010, 09:26 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: tanyatais в ср, 23 юни 2010, 18:02
Цитат на: viliko в ср, 23 юни 2010, 17:42
Е, то и това оставаше - да се нервиш на баща й  Joy
А,защо,има и такива случаи! Blush
Ми аз не съм срещала майка да не дава на бащата да се радва на сина си  Thinking

# 126 24 юни 2010, 10:25 ч.
  • В една Дупка.
  • Мнения: 629
Не, никога.  Да ревнувам, че някой друг обича детето ми.. Shocked

# 127 24 юни 2010, 11:39 ч.
  • Мнения: 1 296
Засега не си ревнувам децата /2 момчета/, защото няма от кого. Родителите и брат ми от 15 години са в чужбина и си идват изключително рядко, а свекъра и свекърва ми така или иначе никога не са се интересували особенно от тях, освен ако не става въпрос за "демонстрация пред хората".
Но.......колкото повече растат, особенно големият ми син, който е вече на 16, толкова повече се хващам, че проявявам раздразнение и малко ревност, когато каже, че ще прекара събота и неделя с приятелката си, а не с нас. Усещам, че вниманието на момчето ми вече не фокусирано само върху мен и си ревнувам де.

# 128 24 юни 2010, 13:09 ч.
  • Мнения: 989
Вилико, аз съм виждала и действително гледката е неприятна. Пък и истории за въпросния случай съм слушала. Кофти работа просто!

Аз моите деца не ги ревнувам, поне не и на този етапк. Като се загаджосват, може и друг акъл да ми дойде тогава. При мен е обратното - обичам някой да се занимава с децата, да ги лигави, гушка, целува и т.н. Моята дъщеря примерно сега обича баба си повече от мен. Не се ядосвам. Майка ми също в един момент е обичала баба си повече. Нормално е децата да разсъждават така, когато са по-малки - все пак баба дава всичко, не се кара, връзва ти се на лудориите...

# 129 24 юни 2010, 13:29 ч.
  • Мнения: 763
Не ревнувам! Напротив, радвам се и толерирам всяка проява на добро отношение към децата ми. /може би, защото нашите баби и дядовци са малко по-различини от стандартните/. Това, което обаче ме влудява е, когато странични хора, в това число и роднини, с които децата ми не общуват често, започнат да им правят неоснователни забележки и се опитват да ги възпитават. За тази работа трябва да познаваш детето, за другото не е задължително....

# 130 24 юни 2010, 13:38 ч.
  • Мнения: 425
Цитат на: chevroleta в чт, 24 юни 2010, 13:29
Не ревнувам! Напротив, радвам се и толерирам всяка проява на добро отношение към децата ми. /може би, защото нашите баби и дядовци са малко по-различини от стандартните/. Това, което обаче ме влудява е, когато странични хора, в това число и роднини, с които децата ми не общуват често, започнат да им правят неоснователни забележки и се опитват да ги възпитават. За тази работа трябва да познаваш детето, за другото не е задължително....
Peaceабсолютно подкрепям!

# 131 24 юни 2010, 14:49 ч.
  • Мнения: 72
Родителите на мъжа ми са починали,моят баща също,така че малката си има само една баба,но живеем с брата на мъжо и приятелката му,която доста често ме дразни със селските си постъпки,но не се дразня като се радва на малката,не се дразня и приятели като я гушкат,или като и се радват непознати(от разстояние разбира се).Мисля че децата не трябва да се спират от внимание ососбено от баби и дядовци,стига да е в рамките на нормалното

# 132 24 юни 2010, 21:49 ч.
  • София
  • Мнения: 17 592
Не.

# 133 25 юни 2010, 02:07 ч.
  • ВАРНА
  • Мнения: 210
ревнувам само от рода на мажа ми.

# 134 25 юни 2010, 11:43 ч.
  • под кривата круша
  • Мнения: 294
Година по-късно темата е все така актуална Grinning
Макар да се разбираме добре, когато се роди дъщеря ми и аз я ревнувах от свекърва ми /от никой друг в семейството на съпруга ми/. Тя има твърде майчински подход към внуците си и склонност към самоинициатива, а аз не обичам да ме умножават по нула, особено що се отнася до детето ми. Пък и тогава кипях от желание вкарам в употреба теоретичната си подготовка по отглеждането на деца Mr. Green Постепенно ревността отшумя-сега ми е драго да ги гледам как се занимават заедно. И двете се постарахме.
От други хора не съм ревнувала, беше ми много неприятно да я пипат с мръсни ръце или да я завират при болни и посмърчащи. Също така са ми много любими разни случайни лелки по улицата дето се включват със съвети или се засилват да я пипат, особено като беше по-малка.

# 135 26 юни 2010, 15:31 ч.
  • Мнения: 2 096
Когато беше бебе не съм обичах да го пипат, пощипват, целуват или каквото и да е който и да е.. но не от ревност.. просто ми е гнусно.. и дразнещо, защото и той не обичаше..
Сега не обичам да го целуват.. но на него не му пука, така че не се меся.. само съм го научила да не целува хората по устата.. ревност не изпитвам - не виждам от кого или какво.. незнам как ще е след години - не обичам да се поставям в бъдещи ситуации, в които не съм била..

# 136 7 май 2018, 10:41 ч.
  • Мнения: 126
Година по-късно темата е актуална ли? Тя никога няма да спре да бъде 😂 Моята история е следната : със свекърва ми 3 години имахме отношения за чудо и приказ. Беше ми приятно да сме постоянно заедно и дори ми ставаше гадно като ги няма и нямах търпение да си дойдат. До тук всичко добре, но след като се роди синът ми ситуацията се промени на 360 градуса. Тя явно си беше въобразила, че ще го родя и оттам нататък тя поема. Опита се и успя за известно време да ми отнеме майчинските функции. Тя да го храни, тя да му сменя памперса, тя да го къпе, приспива и тн. Като се прибираше от работа директно идваше и ми го вземаше от ръцете и аз като циганче отстрани стоя и чакам милостиня. Налагаше свойте методи за хранене, отглеждане, обличане. Започна да говори на мъжа ми против майка ми, за да не оставям малкия при майка ми, а съответно при нея. На мен си ми каза директно в лицето, че детето трябвало да си знае къщата не можело така да го разнасям. Постоянно имаше проблеми, ако се приберат и нас с бебето ни няма. Физиономии, претенции да взимат 2 месечното ми бебе на село " да го погледали". Месеци наред водех мирни разговор и дадох всичко от себе си да и обясня, че опитите да ми извземе функциите и това, че се меси във всичко и дава нон-стоп непоискани акъли просто трябва да спрат, но не.. ставаше и по-зле. Аз и кажа не искам детето да е постоянно на ръце, тя мигновенно става , отива и го взема. Казвам и, че не трябва да има сол в храната на детето, тя ми носи солена храна... Със съпругът ми месеци наред се карахме всеки Божи ден, докато проумее, че майка му е пълна психопатка с неизживяно майчинство благодарение на нейната свекърва, която тя копира на 100%, същата като нея е. Стигна се до ужасни скандали. Спрях с добрия тон, бях много груба и рязка, но явно с прост човек по друг начин не става. Опитвах месеци наред, не става. Да не говоря, че ме дебнеше да оставия малкия и да отида до тоалетна, взимаше го и се криеше по другите стаи с него 😁😁  Един тон интриги се опита да заплете и понеже апартамтът, в който живеем е техен 7 месеца ми висяха нон-стоп на главата тя, свекърът ми и бабата на мъжът ми. Да не говоря, че в тяхното семейство е като индийски сериал бабата е на пиедестал. Понеже апартаментите са слети бабата идваше през половин час ежедневно. Буквално ми идваше да скоча от терасата. То радост, радост, ама и тримата психясаха до н-та степен. Като излизахме с малкия на разходка и се прибирахме ни чакаха 3мата строени на вратата все едно ни е нямало със седмици. Залъгваха ни месеци, че ще ни оставят сами и ще се изнесат, така и не стана и на практика се наложи да ги изгоним. Свекървата, обаче само и само да стои навряна наблизо и след работа да не се прибира на село, където им е къщата започна да остава при своята свекърва, която както казах е съседния апартамент. Та как се забравят подобни неща, как се прощават ? Как да имаш отново хубави отношения? Като тя и до ден днешен не спира без никой да и е искал помоща да казва" дайте ни го на село да си починете" , ама моля те спри да преценяш кога аз имам нужда от почивка!!! Само да чуе , че имам ангажимент или трябва да ходим някъде с мъжа ми веднага " ами аз ще си взема болничен, няма да ида на работа да го гледам...... за мен това е клиничен случаи...

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата