Ревнувате ли децата си?

  • 11 782
  • 136
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 740
 Рвнувам децата си. Неприятно ми е когато други хора имат желание да ги вземат да ги прегръщат и подобни. Признавам че изпитвам това чувство най-вече когато участници са   родителите на съпруга си. Безкрайно ми е неприятно когато децата имат по-близък контакт с тях.Сигурно нещо ми има.
 Изпитвал ли е някой подобно чувство. Много е неприятно. В момента в който посегнат да ги вземат и отвътре ми напира да им ги изтръгна от ръцете направо Confused

# 1
  • Мнения: 3 804
Според мен ,по скоро прехвърляш отрицателните си  емоции към родата на мъжа си в/у отношенията им с децата.
Успокой се . Peace

# 2
  • Мнения: 4 740
 Има го този момент, но чувствотоси е в мен и си ме гризе при всяка среща. Обмислям варианта да не присъствам на срещите, защото имам чувството че някой път няма да се въздържа и току съм дръпнала някое дете.

# 3
  • Мнения: 428
Кasidy, благодаря за темата. Отдавна изпитвам същите чувства, но винаги ме е било срам да си го призная. Идея нямам на какво се дължи.
Определено не е прехвърляне на отрицателни емоции. Разсъждавала съм доста по темата, стигнах до какви ли не изводи, но все пак не намерих еднозначен отговор. Надявам се един ден да преодолея тази ревност...

Ососбено ме връхлита тази ревност, когато да речем детето падне. Свекърва ми се спуска на ред с мен да го вдигне и утеши. Обикновено ме изпреварва бутайки ме. Започва да го гушка и утешава, а аз се чувствам като никоя, някакъв страничен наблюдател. В такива моменти наистина ми се иска да го изтръгна от ръцете и... Embarassed

Последна редакция: вт, 04 авг 2009, 22:54 от Calathea

# 4
  • Мнения: 4 740
 Мен не ме е срам, никак даже. По-скоро ме е яд че подобно чувство краде време  което мога да посветя изцяло на децата си.

# 5
  • Мнения: 428
Допълних отговора си.
Но се сещам и за друга случка, която ме разяде от ревност.
Няколко дни след като родих, влязох в болница с тежки усложнения. Свекърва ми гледаше детето. Бях много зле и един ден помолих мъжа ми да доведе малката в болницата при мен, да я видя просто. Не я бях виждала вече месец... Пристигнаха със свекърва ми. Тя стискаше здраво детето и не се сещаше даже да ми го даде. Седна, извади шише с мляко и започна да го храни. Разплаках се и не се стърпях. Казах, че искам аз да я нахраня, защото цял месец жадувам за този момент. И почти издърпах шишето и детето.
После изпитах същата ревност като започна да ме наставлява под какъв наклон точно трябва да държа шишето. Може и да са дреболии, но емоционалното ми състояние тогава беше тежко. А тя си е малко несъобразителна и нетактична като човек.

# 6
  • Мнения: 2 634
Ревнувам ги и ми неприятно,но само от роднините на мъжа ми.Най-ме е яд когато някое от децата ревне и свеки го гушне и почне да го утешава.

# 7
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
по-скоро не...
На вас баби не са ли ви се радвали? Не сте ли се гушкали в баби?

# 8
  • Мнения: 1 174
Не ми е чуждо това чувство, изпитвала съм го, когато първото ми дете беше бебе, но го преодолях.Все си въобразявах, че ще ме забрави, докато е с баба си. Simple Smile Мисля, че е въпрос на доверие и добро разположение към родителите на съпруга. Simple Smile Вероятно и при теб ще отмине, иначе би било много мъчително...
А задавала ли си си въпроса от какво точно ревнуваш?
Темата ти ми харесва, благодяря, че сподели! Simple Smile

# 9
  • Мнения: 3 804
Момичета,аз пък съм другата крайност .Дреби вече е почти на 4 ,но свеки не изявава желание да я гледа,но пък и дребната не желае да стои с нея.Виж за свекъра умира,залепват се един за друг още в момента в който се видят.
За да не прозвуча съвсем неблагодарно-когато големите бяха малко живеехме у свеки,тогава съм и ги оставяла,но само за малко и при условие ,че излизането без тях е неотложно. Laughing

# 10
  • Мнения: 4 740
Не се долюбваме особено и честно казано ми е неприятно да ги пипат. А и единия конкретно е изял и продължаваше да яде по мой адрес доста бонбони дори когато децата бяха в неонатологията. Та, неприятно ми е и това е.
Шани, мен една конкретна баба повече ме е гушкала. Да не кажа че майка не успяваше да се вреди да ме вземе, помня доста неща...

# 11
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Та, неприятно ми е и това е...

прояви великодушие и изчакай сгоден момент. После се развилней. Twisted Evil

# 12
  • Мнения: 425
Днес една сервитьорка в кварталното кафе взе сина ми на ръце и го подържа минута две-защото той все ходеше при нея,а ние бяхме само двамата с него,масите бяха празни.Ами нищо не почуствах Rolling EyesПорадва му се жената и го пусна на земята.
Обаче ми се струва че случките на Галатея са малко встрани от темата-човека който не иска да пипа детето и е точно конкретен -Свекърва и,а не някакви чужди хора по принцип.
Очевидно е ,че нетактичен човек меко казано след като не се сеща да ти даде рожбата която не си виждала месец.И мен би ме подразнило много.
Към авторката- може би ревността идва от чувството че някой друг изземва функциите и на майка ThinkingПонеже на мен не ми помагат особено го има обратното-бих се зарадвала близък да вдигне детето и да го утеши ,а аз да поседна и да ми почине малко кръста примерно Blush
Размишлявам си Crossing Arms...

# 13
  • Мнения: 428
sundey, съвсем на място са ми разказаните случки. Ревността на Касиди е породена именно от родата на съпругът. Като в моят случай де.  Embarassed

# 14
  • Мнения: 3 804
Живея извън БГ и тук на улицата някой да помилва или да вземе или да почерпи малко дете си е съвсем нормално.Което обаче ме докарваше до истерия в началото,сега вече свикнах,но все пак винаги съм нащрек.

Общи условия

Активация на акаунт