Ревнувате ли децата си?

  • 11 745
  • 136
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 2 096
Когато беше бебе не съм обичах да го пипат, пощипват, целуват или каквото и да е който и да е.. но не от ревност.. просто ми е гнусно.. и дразнещо, защото и той не обичаше..
Сега не обичам да го целуват.. но на него не му пука, така че не се меся.. само съм го научила да не целува хората по устата.. ревност не изпитвам - не виждам от кого или какво.. незнам как ще е след години - не обичам да се поставям в бъдещи ситуации, в които не съм била..

# 136
  • Мнения: 126
Година по-късно темата е актуална ли? Тя никога няма да спре да бъде 😂 Моята история е следната : със свекърва ми 3 години имахме отношения за чудо и приказ. Беше ми приятно да сме постоянно заедно и дори ми ставаше гадно като ги няма и нямах търпение да си дойдат. До тук всичко добре, но след като се роди синът ми ситуацията се промени на 360 градуса. Тя явно си беше въобразила, че ще го родя и оттам нататък тя поема. Опита се и успя за известно време да ми отнеме майчинските функции. Тя да го храни, тя да му сменя памперса, тя да го къпе, приспива и тн. Като се прибираше от работа директно идваше и ми го вземаше от ръцете и аз като циганче отстрани стоя и чакам милостиня. Налагаше свойте методи за хранене, отглеждане, обличане. Започна да говори на мъжа ми против майка ми, за да не оставям малкия при майка ми, а съответно при нея. На мен си ми каза директно в лицето, че детето трябвало да си знае къщата не можело така да го разнасям. Постоянно имаше проблеми, ако се приберат и нас с бебето ни няма. Физиономии, претенции да взимат 2 месечното ми бебе на село " да го погледали". Месеци наред водех мирни разговор и дадох всичко от себе си да и обясня, че опитите да ми извземе функциите и това, че се меси във всичко и дава нон-стоп непоискани акъли просто трябва да спрат, но не.. ставаше и по-зле. Аз и кажа не искам детето да е постоянно на ръце, тя мигновенно става , отива и го взема. Казвам и, че не трябва да има сол в храната на детето, тя ми носи солена храна... Със съпругът ми месеци наред се карахме всеки Божи ден, докато проумее, че майка му е пълна психопатка с неизживяно майчинство благодарение на нейната свекърва, която тя копира на 100%, същата като нея е. Стигна се до ужасни скандали. Спрях с добрия тон, бях много груба и рязка, но явно с прост човек по друг начин не става. Опитвах месеци наред, не става. Да не говоря, че ме дебнеше да оставия малкия и да отида до тоалетна, взимаше го и се криеше по другите стаи с него 😁😁  Един тон интриги се опита да заплете и понеже апартамтът, в който живеем е техен 7 месеца ми висяха нон-стоп на главата тя, свекърът ми и бабата на мъжът ми. Да не говоря, че в тяхното семейство е като индийски сериал бабата е на пиедестал. Понеже апартаментите са слети бабата идваше през половин час ежедневно. Буквално ми идваше да скоча от терасата. То радост, радост, ама и тримата психясаха до н-та степен. Като излизахме с малкия на разходка и се прибирахме ни чакаха 3мата строени на вратата все едно ни е нямало със седмици. Залъгваха ни месеци, че ще ни оставят сами и ще се изнесат, така и не стана и на практика се наложи да ги изгоним. Свекървата, обаче само и само да стои навряна наблизо и след работа да не се прибира на село, където им е къщата започна да остава при своята свекърва, която както казах е съседния апартамент. Та как се забравят подобни неща, как се прощават ? Как да имаш отново хубави отношения? Като тя и до ден днешен не спира без никой да и е искал помоща да казва" дайте ни го на село да си починете" , ама моля те спри да преценяш кога аз имам нужда от почивка!!! Само да чуе , че имам ангажимент или трябва да ходим някъде с мъжа ми веднага " ами аз ще си взема болничен, няма да ида на работа да го гледам...... за мен това е клиничен случаи...

Общи условия

Активация на акаунт