Публикувана: 26 юли 2009, 03:43 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2009, 17:35 ч.

Основателно ли е желанието ми или не съм права?

6 204
72
1

# 45 27 юли 2009, 08:41 ч.

Мнения: 901

Чисто практически съвет.
Не чакай до септември, ако твърдо си решила да се изнасяте.
През септември, а още от средата на август, студентите ще започнат да си търсят квартири и съответно цените ще се вдигнат и изборът ще е по-малък. И няма нужда да обяснявате на
потенциалните хазаи, че си бременна и се нанасяте за не повече от година.

Иначе съм съгласна с теб, че бременността е важен етап в живота на едно семейство и трябва да се преживее заедно. Каква бременност ще е, ако поне десет пъти не пратиш бъдещия татко да ти търси нещо конкретно за хапване в полунощ. Wink

Последна редакция: пн, 27 юли 2009, 09:12 от schreier

# 46 27 юли 2009, 08:53 ч.

Мнения: 1 749

Цитат на: schreier в пн, 27 юли 2009, 08:41

Каква бременност ще е, ако поне десет пъти не пратиш бъдещия татко да ти търси нещо конкретно за хапване в полунощ. Wink

Или да го пратиш да търси ягоди през януари. Mr. Green

# 47 27 юли 2009, 09:09 ч.

Мнения: 3 634

Аз по-скоро клоня към мнението да отидете временно при свекървата. Според мен тя ще изземе голяма част от домакинските задължения, а ти ще можеш по-пълноценно да се насладиш на излежаването с бебчо и кърменето. Нещо, което на мен ми липсваше защото бяхме сами и нямаше кой да помага.

Много е приятно да вземе някой ревящото бебе и ти да поспиш дори само 20мин.

# 48 27 юли 2009, 09:17 ч.

Мнения: 482

Ние, при свободен, наш си апартамент, отидохме при свеки една седмица преди да родя, за да ми помага. Тогава и двамата бяхме на по 23. Не ми беше добре, после на свеки отпуската свърши, помощта намаля, но моя не се сещаше да се приберем. Успях с ултиматум, когато бебето беше на 4 месеца. Междувременно влизахме и в болница. Когато се роди дъщеря ми, и дума не дадох да се издума да ходим някъде и беше много по-добре.
Най-големия проблем, който срещах първите поне 5 години от брака беше, че в къщи мъжът ми е глава на семейството, а там е детето на мама. Тя го заместваше в помощта към детето, когато я исках от него. И др. подобни.
Щом живеете още с родители, значи ви липсва самостоятелност, която е нужна за брака. Ако мъжът ти примерно не изхвърля боклука, защото това се прави от мама или тате...
Надявам се мисълта ми да е ясна.

# 49 27 юли 2009, 11:56 ч.

Мнения: 803

Цитат на: Миринда фон Щирлиц в пн, 27 юли 2009, 09:17

Разбирам те перфектно. Именно затова искам да заживеем отделно преди да се роди детето - за да се почувства глава на семейство и да свикне да поема други отговорности.

# 50 27 юли 2009, 16:03 ч.

Мнения: 337

Копнеж, подкрепям те напълно bouquet

Живея под наем от 1991 год., винаги сама. След като се запознах с мъжа ми, той се нанесе при мен. Когато родих само той работеше, аз бях в майчинство естествено. Имали сме затруднения, но никога непреодолими. Никой не ми е помагал за детето, откакто се роди винаги сама съм се грижила за нея. Уморявала съм се, плакало ми се е, но не бих търпяла някой друг освен него в дома си.....не, че някой ми предложи помощ Grinning

Много обичам и уважавам и неговите и моите родители, но всяко семейство трябва да е отделно.

# 51 27 юли 2009, 20:51 ч.

Madrid
Мнения: 514

Квартира!

Налагало ми се е да живея със сестрата на мъжа ми и с майка му,заедно с племенницата ми.Сега живея със сестра му и сегашното и гадже,проблема с битовизма е неизбежен и неприятен.Нямаме груби и селски скандали,но напрежение се усеща навсякъде.Пиша в темата за януарки 2100,не знам дали си ме забелязала,но чакам с нетърпение края на август,в който бленувам да остана на спокойствие в апартамента си,нямам думи да ти опиша колко ми липсва личната свобода.Помощ винаги може да получиш и от майка си, и от свекърва си,идвайки при теб ,когато ти е удобно,което не е аргумент за пренебрегване.
Да имаш бебе е отговорно,но никак не е страшно.Просто любовта те обсебва и неусещаш кога минава времето в приятни грижи за детето. Hug

# 52 27 юли 2009, 22:46 ч.

Мнения: 1 844

най-добрият вариант е да се изнесете на квартира,докато жилището ви стане готово.наистина си е разход,но ако все пак имате такава възможност-не се чудете.няма нищо по-хубаво от това да сте самостоятелни,да сте отделно от родители и свекърви. Mr. Green

още повече че това ще са ви първите стъпки в истинския съвместен живот.
пожелавам ти лека бременност,прекрасно,здраво бебе и щастлив семеен живот!

# 53 27 юли 2009, 22:53 ч.

Мнения: 621

Колкото по-далече от всичките роди,толкова по-здравословно.
Успех bouquet

# 54 27 юли 2009, 22:55 ч.

Мнения: 7 723

А пък според мен е по- разумно да останете няколко месеца при свекървата.
1- разбирате се добре.
2- ще ти помага.
3- къщата е годна за живеене.
4- ще си спестиш доста нерви по търсене на подходяща квартира.
5- ще спестите и доста разходи, които може да вложите в бебето.
6- (най- важното)- знаеш, че това е временно. Simple Smile

# 55 28 юли 2009, 00:07 ч.

Мнения: 421

И аз мисля като Руска.
Ние със съпругът ми сме в подобно положение, с тази разлика, че живеем "временно" при свекитата от 3 години. До сега не сме се карали нито веднъж, разбираме се много добре. Вярно понякога се появява леко напрежение, но правим компромиси. Имай предвид, че със завършването на строежа, въпроса със новото жилище неприключва. Нужни са доста време, усилия и пари, за да се обзаведе. От наемите ще спестите някой лев, който определено ще ви е в помощ. Свекървата ще помага в домакинството и ще гледа бебето, когато ти трябва да обикаляш магазини, за да избираш мебели.
Трябва вие сами да си направите равносметка, кой вариант е най-удачен за вас.

Цитат на: xenia в нд, 26 юли 2009, 20:34

Сега да съм на този акъл и пред женитба, не бих раждала и мислила за брак с мъж който не може да КУПИ за семейството си жилище. Да работи, банките дават кредити.

А коя ли банка ще даде кредит на 23 годишен мъж без трудов стаж и стабилен доход?
Важното е да се подкрепят и обичат, останалото постепенно ще се нареди.

# 56 28 юли 2009, 00:25 ч.

Мнения: 59

Ще се справите много добре, пожелавам ви го. За пренасяне с бебе в нов апартамент ще ви отнеме доста повече време, независимо колко е предвидено. няма да давам примери със себе си и с приятели. Започнете съвместното съжителство както прецените, но взимайте заедно решенията като, каквото и да преценяваш мисли първо за себе си и щастието си. Не позволявай да правиш само ти преценките и да решаваш, а в последствие в трудни моменти да ти се каже, че ти си направила избора. Изберете ли мястото на съвместно пребиваване, знай че животът ви заедно започва и в последствие преместването в новия дом няма да промени или извини отношенията и поведението ви.

# 57 28 юли 2009, 12:16 ч.

Мнения: 31

Цитат на: sisilia в нд, 26 юли 2009, 07:59

Аз пък на твое място не бих излязла на квартира с новородено. Дали ще бъде при твоите или неговите родители си решавате вие двамата. Все някак може да се разберете. Казваш, че вероятно новото ви жилище ще бъде готово тогава, ами отиди за няколко месеца - раждаш края на януари, местите се май-юни например. С първо детенце самичка е трудно, ако и мъжа ти ходи на работа и няма голяма възможност да помага вкъщи, още по-трудно. Да не говорим, че ще останете на твоето майчинство и неговата (не кой знае колко голяма, както казваш) заплата. От моите първи месеци с бебето помня някаква въртележка от кърмене, колики, недоспиване и абсолютно никакво време за домакинстване и сън Tired

Незнам..... аз се научих да приемам помощ, когато видя че не успявам сама. Казваш и че се разбирате донякъде със свекървата..... ако решиш все пак, постави ясни условия в началото още. Ако трябва чрез мъжа си. Детето се гледа, както ти кажеш. Тя да си домакинства и да помага при твоя молба. Все ще издържиш няколко месеца. Имай впредвид, обаче, че говоря от позицията на човек със страхотна свекърва, така че може и да не е много меродавно мнението ми Thinking

И друго. Ако предпочиташ да сте при твоята майка - ами кажи си! Обясни му, че там ще се чувстваш по-спокойна, а спокойствие ще ти е нужно, повярвай ми. Ти си знаеш как да го убедиш, ако не е някое инато магаре, би трябвало да те разбере.

Заставам зад това мнение от позицията на човек нанесъл се в ново жилище 1 седмица преди появата на бебето. Доста трудно ни беше, справихме се , но имаше период на доста напрежение в семейството ни.

# 58 28 юли 2009, 12:32 ч.

София
Мнения: 8 003

Във вашия случай прочетох две опции:
1. при свекървата и се издържате с ваши пари.
2. под наем и ви помагат твоите родители.
Не виждам независимост в нито един от двата случая. Във вариант 2 съпругът ти още повече ще се изнерви, ако трябва да зависи от помощта на родителите ти и това ще рефлектира и върху вашите отношения. Аз лично бих предпочела да ида при свекървата, та да ми помага поне. Да не говорим, че разходите ви тепърва предстоят - бебе, ремонт по новия апартамент, обзавеждане...

# 59 29 юли 2009, 18:27 ч.

зад парка
Мнения: 1 583

Аз бих отишла при мойте родители (е, разбира се ако те нямат много против). И да се караме, пак ще се сдобрим. А със сигурност ще помагат много.
И много сори, но след като мъжът ти не ти предлага това, от което се нуждаеш, ще се съобрази с тебе.
Естествено, че е по-добре ти да се чустваш ОК, отколкото той.

Както си личи от поста ми не съм първа младост, научила съм се да съм егоист и да бъда добра само към себе си

Успех при решаване на дилемите и помни: за да е добре бебето, първо майката трябва да се чуства добре! bouquet

Препоръчани теми

Отношения между семейството ми и приятелката ми

Роднини на нашата адресна регистрация

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Чувствам, че не заслужавам любов.

Причина:

Причина: