На квартира или при вашите. Ние живяхме 6 мес. с моите родители, докато ни стане апартамента и не сме имали никакви проблеми. Мисля, че той би трябвало да се съобрази с теб, ти ще стоиш целодневно в къщи с детето и ще ти е по-комфортно у вас.
- Публикувана: 26 юли 2009, 03:43 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2009, 17:35 ч.
Основателно ли е желанието ми или не съм права?
,намерих ме си квартира за 2дни,а за 1 ден се изнесохме!!! 
sisilia
В интерес на истината не искам и да сме при моите родители. Обичам си ги, уважвам ги, но при всяка нова или малко по-екстремна ситуация са способни да увеличат съществуващото напрежение тройно. Т.е. спокойствие няма да имам.
Не е да ме е срам/страх да поискам помощ. Още повече, че това ще ми е първото детенце /живот и здраве/. Но предпочитам бабите да идват за по 2-3 часа на ден да ме отменят, отколкото някой постоянно да ми е на главата.
Greene
Да, бихме могли да отидем в този апартамент, но погледнато чисто икономически е по-неизгодния вариант, защото основната част от дохода на таткото идва от там.
Иначе приятелят ми в началото беше против да излезем на квартира. Искаше да отида да живея у тях /с майка му/. Аз категорично отказах. Мина време, той премисли нещата и сега ме подкрепя в желанието ми да сме сами.
луна
Не е въпросът до сдържане
И двете сме културни и възпитани 
Но освен маниера на вмешателство, има и друго. Много влияее на сина си. Имали сме няколко ситуации досега, в които с нея сме били на различни мнения /той е искал мнения и от двете как да постъпи в ситуация Х/, той винаги е слушал нея. А времето е показвало, че не е била права, но въпреки това той продължава да я слуша. Да, вярно - не съм била бременна тогава. И се предполага, че сега, след като ще става баща приоритетите са други, но все пак искам да направя нещата така, че той да го осъзнае ясно. А това няма как да стане, ако живеем при майка му.
Колебая се дали съм права, защото ми се иска да взема най-доброто решение за детето. Основният контрааргумент, който съм чувала срещу желанието ми да сме отделно е, че това е голям разход и би било по-добре тези пари да се дават за бебенце, или да се спестят за обзавеждането на бъдещия апартаент.
Е, да де, ама детенце има нужда и от спокойна майка, си мисля аз...И от родители, които не са изнервени и не се карат за глупости..
В интерес на истината не искам и да сме при моите родители. Обичам си ги, уважвам ги, но при всяка нова или малко по-екстремна ситуация са способни да увеличат съществуващото напрежение тройно. Т.е. спокойствие няма да имам.
Не е да ме е срам/страх да поискам помощ. Още повече, че това ще ми е първото детенце /живот и здраве/. Но предпочитам бабите да идват за по 2-3 часа на ден да ме отменят, отколкото някой постоянно да ми е на главата.
Greene
Да, бихме могли да отидем в този апартамент, но погледнато чисто икономически е по-неизгодния вариант, защото основната част от дохода на таткото идва от там.
Иначе приятелят ми в началото беше против да излезем на квартира. Искаше да отида да живея у тях /с майка му/. Аз категорично отказах. Мина време, той премисли нещата и сега ме подкрепя в желанието ми да сме сами.
луна
Не е въпросът до сдържане
И двете сме културни и възпитани Но освен маниера на вмешателство, има и друго. Много влияее на сина си. Имали сме няколко ситуации досега, в които с нея сме били на различни мнения /той е искал мнения и от двете как да постъпи в ситуация Х/, той винаги е слушал нея. А времето е показвало, че не е била права, но въпреки това той продължава да я слуша. Да, вярно - не съм била бременна тогава. И се предполага, че сега, след като ще става баща приоритетите са други, но все пак искам да направя нещата така, че той да го осъзнае ясно. А това няма как да стане, ако живеем при майка му.Колебая се дали съм права, защото ми се иска да взема най-доброто решение за детето. Основният контрааргумент, който съм чувала срещу желанието ми да сме отделно е, че това е голям разход и би било по-добре тези пари да се дават за бебенце, или да се спестят за обзавеждането на бъдещия апартаент.
Е, да де, ама детенце има нужда и от спокойна майка, си мисля аз...И от родители, които не са изнервени и не се карат за глупости..
Цитат
Много влияее на сина си. Имали сме няколко ситуации досега, в които с нея сме били на различни мнения /той е искал мнения и от двете как да постъпи в ситуация Х/, той винаги е слушал нея.
Ще се справите някак си, не е невъзможно. Но като знам какви караници стават, когато свекървите (най-вече) си врат носа където не трябва, представи си тази женица да ти е всеки ден пред очите и да те поучава за бебето, за ред неща, които ще изникват в ежедневието ти.
Аз лично не бих изтраяла дълго да съжителствам с моето свеки и затова я виждам за не повече от 1 ден
А и мъж ти да се стяга, как ще издържа дете когато ти излезеш в отпуск по майчинство и трябва да носи високи доходи?
sisilia
Основният контрааргумент, който съм чувала срещу желанието ми да сме отделно е, че това е голям разход и би било по-добре тези пари да се дават за бебенце, или да се спестят за обзавеждането на бъдещия апартаент.
Е, да де, ама детенце има нужда и от спокойна майка, си мисля аз...И от родители, които не са изнервени и не се карат за глупости..
Основният контрааргумент, който съм чувала срещу желанието ми да сме отделно е, че това е голям разход и би било по-добре тези пари да се дават за бебенце, или да се спестят за обзавеждането на бъдещия апартаент.
Е, да де, ама детенце има нужда и от спокойна майка, си мисля аз...И от родители, които не са изнервени и не се карат за глупости..
Поне първите 5 - 7 години от съвместния живот двойката трябва да е отделно, докато се изградят взимоотношенията!
Aбсолютно ! След десетина години цената на няколко наема ще ти се вижда нищожна за избегнатите проблеми и запазеното спокойствие и взаимоотношения.
Поне първите 5 - 7 години от съвместния живот двойката трябва да е отделно, докато се изградят взимоотношенията!
Поне първите 5 - 7 години от съвместния живот двойката трябва да е отделно, докато се изградят взимоотношенията!
И аз така мисля. Още повече, че досега /заедно сме от 6 години/ не сме живяли заедно. Това ще ни бъде първото събиране под общ покрив. И не мисля, че ще е много успешно, ако освен с неговите навици, трябва да свиквам и с тези на свеки...
Квартира!!
Разбирате се със свекито,защото живеете отделно.Гледай какво вмешателство
ще настъпи,ако заживеете заедно и то с бебе...
Не си го причинявай....
Прекрасно е,че има изгледи да е готов апартамента ви догодина.Една година под наем
е нищо...Ще издържите...Нали не са 10-15.год.??
Кураж,ще се справите и сами!!
Разбирате се със свекито,защото живеете отделно.Гледай какво вмешателство
ще настъпи,ако заживеете заедно и то с бебе...
Не си го причинявай.... Прекрасно е,че има изгледи да е готов апартамента ви догодина.Една година под наем
е нищо...Ще издържите...Нали не са 10-15.год.??
Кураж,ще се справите и сами!!
И аз да се включа , миличка от най-добри чувства те съветвам да постъпиш абсолютно егоистично. Само с едно изречение ще ти кажа за моето положение.
Бременна съм в 33 г.с, живеем с мъжа ми заедно от две години в негов наследствен апартамент със сестра му и нейния приятел и майката ма съпруга ми. Тази пролет майка му замина за друга страна, а приятеля на сестра му да работи на морето, сестра му ходи до морето и се прибира, майка му също смята да се прибере септември за малко. Това е нашето положение. От когато сме заедно не сме имали никакво спокойствие, постоянно се съобразяваш с някой, затваряш си очите, правиш компромиси, плачеш, крещиш, молиш се......толкова ли се мразя та да си го причинявам това? Сега мъжа ми ми е обещал след като се роди бебка да сме сами, но понеже сестра му няма къде да отиде в началото ще е при нас...и ето пак....същата въртележка. Ох, как ми се иска в началото да бях казала по силничко КВАРТИРА! Ама не, любовта е сляпа....
Винаги мисли за себе си!
/ изобщо не си и помисляй, че някой друг ще го направи /
Бременна съм в 33 г.с, живеем с мъжа ми заедно от две години в негов наследствен апартамент със сестра му и нейния приятел и майката ма съпруга ми. Тази пролет майка му замина за друга страна, а приятеля на сестра му да работи на морето, сестра му ходи до морето и се прибира, майка му също смята да се прибере септември за малко. Това е нашето положение. От когато сме заедно не сме имали никакво спокойствие, постоянно се съобразяваш с някой, затваряш си очите, правиш компромиси, плачеш, крещиш, молиш се......толкова ли се мразя та да си го причинявам това? Сега мъжа ми ми е обещал след като се роди бебка да сме сами, но понеже сестра му няма къде да отиде в началото ще е при нас...и ето пак....същата въртележка. Ох, как ми се иска в началото да бях казала по силничко КВАРТИРА! Ама не, любовта е сляпа....
Винаги мисли за себе си!
/ изобщо не си и помисляй, че някой друг ще го направи /
Във всеки един от случаите трябва и двамата да сте готови за компромиси и жертви -
1. Ако сте сами на квартира - ще ви е по спокойно защото няма да има кой да ви се меси в отглеждането на бебето, а лошото е че няма да имаш помощ, такава каквато би имала ако си при мама или свеки. Другото лошо са по малкото финанси в семейният портфейл.
2. Ако сте при майка ти - на теб ще ти е по добре, но все пак помисли и за мъжа си, той би ли се чувствал комфортно - да не възникнат дразги помежду ви заради глупости. Хубавото е че за отглеждане на бебчето ще ти е леко:)
3. Ако сте при свеки - на теб как ще ти е? Можеш ли да издържиш да си спокойна няколко месеца и да не влизаш в конфликти, да си сдържана и да приемаш многото съвети ...
Има минуси и плюсове и при трите. Най трудно за вас би било квартирата - но според мен това е варианта. Но все пак съобрази се и с мъжа си - 1 година всеки би могъл да изкара и при свеки - ще си мислиш за светлото бъдеще в новия дом
1. Ако сте сами на квартира - ще ви е по спокойно защото няма да има кой да ви се меси в отглеждането на бебето, а лошото е че няма да имаш помощ, такава каквато би имала ако си при мама или свеки. Другото лошо са по малкото финанси в семейният портфейл.
2. Ако сте при майка ти - на теб ще ти е по добре, но все пак помисли и за мъжа си, той би ли се чувствал комфортно - да не възникнат дразги помежду ви заради глупости. Хубавото е че за отглеждане на бебчето ще ти е леко:)
3. Ако сте при свеки - на теб как ще ти е? Можеш ли да издържиш да си спокойна няколко месеца и да не влизаш в конфликти, да си сдържана и да приемаш многото съвети ...
Има минуси и плюсове и при трите. Най трудно за вас би било квартирата - но според мен това е варианта. Но все пак съобрази се и с мъжа си - 1 година всеки би могъл да изкара и при свеки - ще си мислиш за светлото бъдеще в новия дом
Е, да де, ама детенце има нужда и от спокойна майка, си мисля аз...И от родители, които не са изнервени и не се карат за глупости..
Именно. Точно от това има нужда едно бебе.
И пет пари не дава от колко лева му е количката, от колко - дрехите, памперсите и пюретата. Не, че и разбира, де.
То има нужда само и единствено от усмихната и спокойна майка.
Честно казано....малко странно ми се струва 6г да си с един човек, да си бременна от него и все още да не живеете заедно.
Къде се виждате в такъв случай, явно или при твоите, или при неговите родители....
Както и да е, въпроса не е в това.
Ако отидете при свеки се подготви за доста големи проблеми при така описаната ситуация. Постоянна намеса във вашите отношения и при бебето.
Квартирата е разумен вариант за няколко месеца докато апартамента стане готов.
Къде се виждате в такъв случай, явно или при твоите, или при неговите родители....
Както и да е, въпроса не е в това.
Ако отидете при свеки се подготви за доста големи проблеми при така описаната ситуация. Постоянна намеса във вашите отношения и при бебето.
Квартирата е разумен вариант за няколко месеца докато апартамента стане готов.
Ще ти разкажа накратко моята история:
По-време на бременноста ми и първата година на сина ми живеехме при свекито. Тя е много уравновесен човек, но разбира се всеки с характера си. Много ми помагаше, всичко тя правеше, не ми даваше да пипна нищо. Когато се роди синът ми естествено като по-опитна започна със съвети това как се прави, онова, така е било по-нейно време....... За някои неща съм се съобразявала, но за повечето съм си правила както аз смятам за добре. Общо взето не съм имала кой знае какви проблеми с нея, защото съм обстоявала позицията си. А свекъра ми е златен. На следващата година се преместиха на долния етаж и ние останахме сами.
Не мога да ти дам съвет, защото не си живяла нито с мъжа си, нито с майка му.
Дано вземеш правилното решение. Пожелавам ти лека и спокойна бременност.
По-време на бременноста ми и първата година на сина ми живеехме при свекито. Тя е много уравновесен човек, но разбира се всеки с характера си. Много ми помагаше, всичко тя правеше, не ми даваше да пипна нищо. Когато се роди синът ми естествено като по-опитна започна със съвети това как се прави, онова, така е било по-нейно време....... За някои неща съм се съобразявала, но за повечето съм си правила както аз смятам за добре. Общо взето не съм имала кой знае какви проблеми с нея, защото съм обстоявала позицията си. А свекъра ми е златен. На следващата година се преместиха на долния етаж и ние останахме сами.
Не мога да ти дам съвет, защото не си живяла нито с мъжа си, нито с майка му.
Дано вземеш правилното решение. Пожелавам ти лека и спокойна бременност.