Здравейте!
Мъчат ме едни въпроси и реших да споделя тук и да поискам вашето мнение.
Бременна съм. Живот и здраве, края на януари ще родя. Всички около мен се радват, еуфория голяма. С таткото нямаме брак и все още не живеем заедно.
Съвсем основателно възникна въпросът къде ще живеем. Имам едно жилище, което обаче е в процес на строеж. Има шанс да се завърши преди да родя, но доколкото знам не е хубаво да се нанеса с новородено в туко-що завършен апартамент заради влагата. Още повече, че говорим за зимния сезон. Най-оптималният срок,в който този апартамент ще стане годен за живеене е май или юни догодина.
Свекито предлага да живеем при нея, но аз не съм съгласна. Нямам проблеми с нея, винаги се е държала добре с мен. Проблемът е, че с нея сме много различни, тя е от типа хора, които имат мнение по всичко и държат да го наложат. Да, винаги е с добри намерения, но все пак смятам, че това би било предпоставка за конфликти, ако отида да живея там. С него сме заедно от шест години, преспивала съм редовно там и всеки път съм се чувствала некомфортно и не на място. Страх ме е, че отида ли там за по-дълъг период от време, това ще създаде напрежение между нас и ще се отрази на отношенията ни и на детето.
Също така смятам, че е по-правилно да живеем отделно. Мисля, че е излишно да обяснявам защо.
Проблемът е, че едно излизане на квартира си е сериозен разход. В момента ситуацията е такава, че аз работя и имам по-високите доходи, а приятелят ми е на стаж, който не е кой знае колко добре платен, но е с бъдещи перспективи. Има някакви постъпления и от един апартамент, който дават под наем... Родителите ми са ми казали, че ще помагат, но не искам да разчитам за всичко на тях. Все пак това дете си е наша отговорност.
Та въпросът ми е: при тези обстоятелства права ли съм да настоявам да излезем на квартира, или да се примиря и да отида да живея при майка му?
Естествено, има вариант да живеем с моите родители, но не мисля, че е редно да искам това от него, при положение, че аз отказвам да живея с неговата майка. Пък и наистина мисля, че е редно и е по-добре да сме отделно.
Мъчат ме едни въпроси и реших да споделя тук и да поискам вашето мнение.
Бременна съм. Живот и здраве, края на януари ще родя. Всички около мен се радват, еуфория голяма. С таткото нямаме брак и все още не живеем заедно.
Съвсем основателно възникна въпросът къде ще живеем. Имам едно жилище, което обаче е в процес на строеж. Има шанс да се завърши преди да родя, но доколкото знам не е хубаво да се нанеса с новородено в туко-що завършен апартамент заради влагата. Още повече, че говорим за зимния сезон. Най-оптималният срок,в който този апартамент ще стане годен за живеене е май или юни догодина.
Свекито предлага да живеем при нея, но аз не съм съгласна. Нямам проблеми с нея, винаги се е държала добре с мен. Проблемът е, че с нея сме много различни, тя е от типа хора, които имат мнение по всичко и държат да го наложат. Да, винаги е с добри намерения, но все пак смятам, че това би било предпоставка за конфликти, ако отида да живея там. С него сме заедно от шест години, преспивала съм редовно там и всеки път съм се чувствала некомфортно и не на място. Страх ме е, че отида ли там за по-дълъг период от време, това ще създаде напрежение между нас и ще се отрази на отношенията ни и на детето.
Също така смятам, че е по-правилно да живеем отделно. Мисля, че е излишно да обяснявам защо.
Проблемът е, че едно излизане на квартира си е сериозен разход. В момента ситуацията е такава, че аз работя и имам по-високите доходи, а приятелят ми е на стаж, който не е кой знае колко добре платен, но е с бъдещи перспективи. Има някакви постъпления и от един апартамент, който дават под наем... Родителите ми са ми казали, че ще помагат, но не искам да разчитам за всичко на тях. Все пак това дете си е наша отговорност.
Та въпросът ми е: при тези обстоятелства права ли съм да настоявам да излезем на квартира, или да се примиря и да отида да живея при майка му?
Естествено, има вариант да живеем с моите родители, но не мисля, че е редно да искам това от него, при положение, че аз отказвам да живея с неговата майка. Пък и наистина мисля, че е редно и е по-добре да сме отделно.
! 
Незнам..... аз се научих да приемам помощ, когато видя че не успявам сама. Казваш и че се разбирате донякъде със свекървата..... ако решиш все пак, постави ясни условия в началото още. Ако трябва чрез мъжа си. Детето се гледа, както ти кажеш. Тя да си домакинства и да помага при твоя молба. Все ще издържиш няколко месеца. Имай впредвид, обаче, че говоря от позицията на човек със страхотна свекърва, така че може и да не е много меродавно мнението ми 
Аз лично бях сама, когато родих първото си дете, без мъж и затова отидоха да поживея при нашите, уж нали за по-лесно, пък и събирахме пари за апаратамент. Е, честно ти казвам, родна майка ми е, обичаме се много, помага ми много и досега...ама едвам я изтраях 
В момента, в който мъжа ми се прибра трайно в Бг, изскубнах с двеста за София. 
И двете сме културни и възпитани 
Но освен маниера на вмешателство, има и друго. Много влияее на сина си. Имали сме няколко ситуации досега, в които с нея сме били на различни мнения /той е искал мнения и от двете как да постъпи в ситуация Х/, той винаги е слушал нея. А времето е показвало, че не е била права, но въпреки това той продължава да я слуша. Да, вярно - не съм била бременна тогава. И се предполага, че сега, след като ще става баща приоритетите са други, но все пак искам да направя нещата така, че той да го осъзнае ясно. А това няма как да стане, ако живеем при майка му.
и въпреки големия апартамент и постояната ми zаетост успях zа по малко от година да си раzкапя нервите, zа да zапаzя добрия тон, ако го zнаех това преди да се нанеса, ама......сега 4ак хормоните са ми се раzбъркали и обикалям по доктори 
единствената мисъл която ме крепи е 4е свекърви6тито до края на септември сте се иzнесе.... ве4е zа ни6то друго не мисля 
с мъжа ми не сме се карали, заради родителите му и най-вече заради майка му, защото си знае приоритетите и това, че за нашето дете решаваме той и аз...и това, че майка му се опитавше да дава нежелани съвети само влоши отношенията между мен и нея...и по-скоро моето отношение към нея...тя се опитва да е мила, заради детето...
